Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 12.11.2020 Град К.В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На шести ноември две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1002 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание по член 150 от СК.
Ищцата – Н.Т.Д., в качеството на майка и законен представител на Ч.Н.М.
твърди, че с влязло в сила на 09.04.2014г. Решение № 149/09.04.2014г.,
постановено по гр.д. № 1122/2013 г. по описа на КрлРС, ответникът бил осъден да
й заплаща, в качеството на майка и законен представител на малолетното им дете
- Ч.Н.М., родена на ***г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00
лева. От определянето на издръжката изминал продължителен период от време, през
който съществено нараснали нуждите на детето и се променили техните възможности
да осигуряват издръжката му, обезпечаваща неговото отглеждане, възпитание и
обучение. Детето е на осем години и половина. През новата учебна година ще бъде
във втори клас. За подготовката й за училище закупила дрехи, обувки, спортни
екипи, учебни пособия и други на приблизителна стойност от 300 лева. Закупила и
нова раница на стойност 67 лева, тъй като старата се скъсала. През миналата
учебна година, преди преминаване към онлайн обучението, ежедневно й осигурявала
храна и напитки на стойност около 5 лева. Всеки месец закупувала витамини,
хранителни добавки и други имуностимулиращи средства на стойност 30 лева. През
месец юли 2020г. заплатила 800 лева за поставяне на скоби на зъбите й, което
наложило един път в месеца да ходят на контролни прегледи в гр. Пловдив, като
транспортните разходи били за нейна сметка. По предписание на лекуващия лекар,
закупувала специална паста за зъби и гелове, които се ползвали в продължение на
два месеца и били на стойност 100 лева. През 2019г. й закупила колело на
стойност 399 лева, а за Колела 2019г. й купила таблет за 339 лева. Тъй като
детето е във възраст, в която расте бързо, се налагало всеки сезон да закупувам
нови дрехи и обувки, които били на стойност около 200 лева. През това лято
завела детето на море за 7 дни, като заплатила за хотел 384 лева, а за
транспортни разходи - 60 лева. Твърди, че живеела с детето в самостоятелно
домакинство, за което правила разходи за ел.енергия през зимния сезон около 100
лева, за кабелна телевизия и интернет - 20 лева, за вода - приблизително 11-20
лева, за мобилен телефон на детето - 15 лева. Твърди, че работела във Военно
формирование *****- гр. К.и получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение
около 1100 лева. Други доходи нямала. Не притежавала недвижими имоти, от които
да реализира такива под формата на наем, аренда и други. Тъй като ежедневно
пътувала до местоработата си с лек автомобил, транспортните й разходи на месец
за гориво били в размер на 50-60 лева. Твърди, че ответникът е военнослужещ и
получавал среден месечен доход около 1200 лева. Същият живеел в собствено
жилище и нямал задължение за издръжка към други лица. Издръжката, която
ответникът заплащал към момента била крайно ниска, не била съобразена с нуждите
на детето и с възможностите на ответника да осигурява по-висок размер издръжка,
като същата била под минималния размер, определен с чл. 142, ал. 2 от СК.
МОЛИ съда, на основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК, да
постанови решение, с което да измени присъдената с Решение № 149/09.04.2014г.,
постановено по гр.д. № 1122/2013г. по описа на КрлРС издръжка, като осъди Н.Ц.М.
да заплаща на Н.Т.Д., в качеството й на майка и законен представител на
малолетното им дете Ч.Н.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
250.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - Н.Ц.М. намира предявения иск за допустим, но за частично
основателен. He оспорва, че с влязло в сила на 09.04.2014г. Решение № 149 от
същата дата, постановено по гр.д. № 1122/2013г. на КрлРС е осъден да заплаща на
малолетното си дете - Ч.Н.М., месечна издръжка в размер на 150.00 лева, като и
че безспорно този размер е под минималния размер, определен в чл.142 ал.2 от СК. Не оспорва и това, че дъщеря му е на осем и половина години и през учебната
2020/2021г. ще бъде ученичка във втори клас в НУ „Н.П.“ град С.. Не оспорва и
това , че за подготовка на учебната година на дъщеря му трябва да бъдат
закупени дрехи, обувки, спортни екипи, учебни пособия и др.подобни, както и
това, че от влизане в сила на съдебното решение са се увеличили нуждите й
съобразно нейната възраст. Не оспорва обстоятелството, че през месец юли 2020г.
на дъщеря му били поставени брекети. Безспорно е и това, че и двамата с ищцата
работят във военно формирование 34750. От представените с исковата молба и с
настоящия отговор удостоверения е виден размерът на доходите, които те двамата
получават.
Оспорва твърдението на ищцата, че тя заплатила 800 лева за поставянето на
брекети; че тя била платила 100 лева за специалните паста за зъби и гелове за
два месеца; че транспортните разходи били за нейна сметка, както и това че тя и
дъщеря им живеели в самостоятелно домакинство. Оспорва и внушението, което се
прави с исковата молба, че само ищцата закупува дрехи, обувки, учебни помагала
и пособия и други подобни за дъщеря им. Твърди, че през изминалите години от
прекратяване на брака им с ищцата и до настоящия момент, активно се
интересувал, от какво има нужда дъщеря му. Ищцата била тази, която определя
нуждите на детето и конкретно - какво трябва да й купи. В зависимост от
ситуацията или давал допълнителни средства над определената му издръжка, или
лично закупувал указаните му дрехи, обувки, учебни пособия. Затова
най-отговорно заявява, че не се ограничава само с изплащане на определената му
издръжка, но и постоянно давала допълнителни средства за детето. По аналогичен
начин стояли нещата и със заплащане на лечението на зъбите на Ч.. На
02.07.2020г. по уговорка с ищцата били заедно в град Пловдив, с неговия личен
автомобил. На този ден заплатил 3D рентгеновата снимка, която била направена на
дъщеря му. Заплатил и сумата от 400 лева по представения от ищцата фискален бон
от тази дата, след което й го предал. Също закупил за сумата от 100 лева
необходимите паста за заби и гелове за периода на лечението. За да разсее
дъщеря му, ги разходил, имало почерпка и развлечения на този ден. И всички тези
разходи ги поел само той. Ищцата и дъщеря му не живеели в самостоятелно
домакинство. Те съжителствали в общо такова, заедно с родителите на ищцата,
които я подпомагали. И така, както ищцата прави комунални разходи за поддръжка
на дома и домакинството си, такива разходи правя и той. Що се отнася до
разходите, които ищцата направила, за да заведе дъщеря им на море, подчертава,
че е нормално и логично, след като с ищцата били разделени, всеки един от тях
да поема собствените си разходи и тези за детето, когато го водели на почивка.
Твърди, че нямал странични доходи, не притежавал и недвижими имоти или друго
имущество, от които да реализира такива. Единственият му доход бил
възнаграждението, което получавал, като военнослужещ. Счита, че претендираният
от ищцата размер на издръжка за дъщеря му бил силно завишен. Същият не
съответствал на реалните нужди на детето и на техните (неговите и на ищцата)
доходи. Освен това, той не бил съобразен с обстоятелството, че той напълно
доброволно предоставял допълнителни средства за издръжката на дъщеря му, които
давал или под формата на пари, или под формата на закупени от него дрехи,
обувки, учебни пособия и други. От полза на дъщеря му ще е да бъде присъден
един по-нисък размер на издръжка, но той да е в състояние да продължава да я
подпомага така, както е правил това през изминалите години и възнамерява да
продължава да го правя. При тези условия би могъл да заплаща месечна издръжка
от порядъка на около 170-180 лева месечно, като изразява готовност за постигане
на споразумение в този смисъл. В случай, че с ищцата по делото не постигнат
споразумение, то моли съда, да постанови решение, с което частично да уважи
предявения иск до посочения по-горе размер, като му присъди и направените по
делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че родителите на малолетното
дете - Ч.Н.М. с ЕГН ********** са Н.Т.Д. и Н.Ц.М. се установява от
представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
0041 от 08.02.2012г. от Община К..
Видно от представената служебна
бележка № УР-08-180/06.07.2020г. на НУ „Н.П.“ град С., детето Ч.Н.М. е ученик в
I-ви клас за учебната 2019/2020г.
Видно от представеното копие от влязло
в сила на 09.04.2014г. Решение № 149/09.04.2014г., постановено по гр.д. №
1122/2013 г. по описа на КрлРС, ответникът, в качеството на баща на детето - Ч.Н.М.
е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от
16.07.2013г.
По отношение доходите на родителите,
от представеното удостоверение с изх. № 676-1-132/10.07.2020г. на Военно
формирование 34750, средното брутно месечно възнаграждение на майката за периода
от месец януари 2020г. до юни 2020г.
възлиза в размер на 1155.00 лева, а от представеното удостоверение с
изх. № 676-1-170/08.09.2020г. на Военно формирование 34750, средното брутно
месечно възнаграждение на бащата за периода от месец март 2020г. до август
2020г. възлиза в размер на 1223.00 лева.
Представени са доказателства за
реализирани разходи по отношение на детето за поставяне на брекети в размер на
818.50 лева, както и за закупуване на таблет на стойност 339.00 лева.
Установява се от изисканите и
постъпили по делото справки от АВ, СВ – К., Община К.и НАП, че ответникът
притежава лек автомобил и ремарке, а като недвижими имоти – съсобственост на
имот в село Пролом, съставляващ нива от 2.000 дка, както земя и сграда в с.
Старосел.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели
на двете страни, но такъв е осигурен само от ответната страна. Разпитаният
свидетел - Ц.Х.М., майка на ответника твърди, че нейната внучка Ч. ***.
В това жилище, в едно домакинство двете живеели и с бабата, дядото и вуйчото.
Детето описвало, че къщата била на два етажа, с по две стаи и кухня, долу
живеели бабата и дядото, а те горе с вуйчо си, но слизали долу да се хранят.
Твърди, че ответникът най-редовно взимал Ч., съгласно режима на лични
отношения. Много пъти дори не я давали. За детето, синът й плащал издръжка в
размер на 150 лева, но освен тази сума, давал и други пари за издръжката му.
Много пъти Ч. казвала: „Мама каза да ми
купите маратонки, да ми купите рокля, обувки“. Те отивали до магазина,
ответникът снимал и изпращал, за да види дали майка й ще одобри. За последните
3-4 месеца, почти всеки път купували нещо на детето извън издръжката. За
последната една година покупки имало всеки сезон - за зимата й купили ботуши,
за пролетта й купили рокля, обувки, клинчета. Бащата всеки месец купувал нещо
на детето, от което имало нужда. Освен тези покупки, той поемал и разходите за
допълнителни занимания на детето – водел я на детски кът, в с. Житница на езда.
Преди Ковид, всяка седмица я водели в с.Житница, като средства осигурявал
бащата и на едно отиване най-малко излизало 50 лева. Лятото на тази година
детето имало проблем със зъбите, като предписали поставяне на скоби. Ч. казала,
че ще ходят на Пловдив. Обадили се и заедно отишли в гр. Пловдив. Ответникът й
споделил, че се разбрали разходите за скобите да си ги поделят. Транспортните
разходи били за сметка на бащата. Твърди, че освен издръжката, която синът й плащал,
допълнително на месец давал може би повече от 100 лева за дъщеря си.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за
основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В случая, такова изменение на
нуждите на детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне
размера на издръжката до настоящия момент е изминал период повече от седем години.
Детето е пораснало. Това обстоятелството обуславя, че потребностите му
безспорно са се завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на
повече средства за неговата издръжка.
Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се
преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно състояние,
разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
последното определяне на издръжката на детето е преди повече от седем години,
поради което съдът счита, че същото има завишени потребности за храна и облекло
в сравнение с предходния момент. Към настоящия момент детето е второкласник,
което обуславя по-високи разходи. Отделно, за обучението му се реализират
допълнителни разходи - на детето следва да се предоставят джобни суми за
училище, за допълнителни учебни помагала, суми за закупуване на витамини и
хранителни добавки, както и средства за изхранването му. Само това
обстоятелство обосновава определянето на по-висока издръжка. От приетите по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че непосредствени грижи за
детето полага майката. Бащата редовно спазва режима за лични отношения с детето
си, като си старае да разнообразява ежедневието му, водейки го на езда в с.
Житница или където същото пожелае. Отделно от това, при поискване от детето,
бащата му закупува за всеки сезон желаните от него дрехи и/или обувки.
От приетите по делото доказателства, съдът приема за установено, че бащата
ежемесечно внася определената от съда, като допълнително проявява старание да
осигури на детето дрехи, обувки или други вещи за всеки сезон при поискване и
проявено желание от детето. Съдът приема за установено по делото, че разходите
по поставянето на брекети на детето се поемат поравно от двамата родители. В
тази връзка са приетите свидетелски показания, които доказателства не бяха
оспорени или опровергани от ищцовата страна.
Съдът трябва да определи размера на издръжката като вземе предвид освен
нуждите на детето и материалните възможности на лицето, което я дължи. И
двамата родители са представили по делото справка за получаваните от тях
доходи. Брутният средно месечен доход на майката е 1155.00 лева, а на бащата е
1223.00 лева. Терминът „възможност“ на родителя, който дължи
издръжка, употребен в чл. 143 от СК, включва доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. Поетите от родителите облигационни
задължения не могат да се противопоставят на задълженията им за издръжка на
непълнолетните им деца, които са безусловни. Дори след изплащане на дължимата
издръжката родителите да срещат известни материални затруднения, следва да се
даде приоритет на нуждите на ненавършилите пълнолетие деца, защото родителите
имат не само правно, но и нравствено задължение да издържат своите деца. В този
смисъл техните затруднения не следва да се поемат от децата.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на детето - Ч.Н.М., съдът приема, че детето има
нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват месечна
издръжка в размер на 350.00 лева. При разпределяне на тази издръжка следва да
се има предвид, че детето се отглежда от майката, която полага ежедневни грижи,
а и получава малко по-ниски доходи (с близо 70 лева), в сравнения с тези на
бащата. За това и по-висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата.
Съдът намира, че бащата следва да осигурява по 190.00 лева месечна издръжка
на малолетното си дете - Ч.Н.М., а останалите средства (от 160.00 лева) следва
да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане. Въз
връзка с така определения размер на дължима от ответника издръжка следва да се
отбележи и следното:
Детето - Ч.Н.М. има обичайните за едно осемгодишно момиче нужди,
свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и
участие в извън училищни форми за обучение, социално общуване, физическо,
културно и духовно развитие. Във връзка с последното следва да се подчертае, че
тук не става въпрос за някакви специални способности и таланти на Ч., а за
обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и духовно
развитие посредством участие в извън училищни форми на занимания. За
задоволяване на обичайните нужди на дете във възрастта на Ч. при съществуващите
обществено-икономически условия са необходими доста средства. Те не могат да
бъдат по-малко от 350 лева месечно и това е сума, която далеч не би могла да
осигури лукс, на когото и да било. При съпоставка на имущественото състояние на
двамата родители е очевидно, че за двамата получават почти еднакви доходи, но участието
на бащата в издръжката на детето трябва да бъде по-голямо от това на майката,
доколкото същата полага ежедневни грижи за детето и отреагира незабавно при
проявена неотложност.
За разликата от уважената част на иска до пълния претендиран размер искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан - претенцията се явява
частично основателна до размера на 190.00 лева месечно, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, а до пълния претендиран размер от 250.00
лева, искът следва да бъде отхвърлен. Увеличеният размерът на издръжката следва
да се дължи, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 20.08.2020г. до навършване на пълнолетие от
детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна
вноска от падежа до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Разноски претендират и двете страни. На основание член 78, ал. 1 от ГПК,
такива следва да се присъдят на ищеца за заплатен адвокатски хонорар, с оглед
уважената част от иска в размер на 120.00 лева. На основание член 78, ал. 3 от
ГПК, такива следва да се присъдят на ответника за заплатен адвокатски хонорар,
с оглед отхвърлената част от иска в размер на 180.00 лева.
Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което
държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КрлРС държавна такса
върху иска за издръжка в размер на 57.60 лева, съгласно член 78, ал. 6 от ГПК във
връзка с член 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Съгласно член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК, определена по гражданско дело № 1122/2013г.
по описа на КрлРС издръжка, която Н.Ц.М. *** с ЕГН ********** заплаща на детето си Ч.Н.М. с ЕГН **********, като
малолетно, действащо чрез своята майка и законен представител - Н.Т.Д. *** с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА
от 150.00 (сто и петдесет) лева на 190.00 (сто и деветдесет) лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на
друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане, като за разликата над 150.00
лева до пълният предявен размер от 250.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от
ГПК, Н.Ц.М. *** с ЕГН **********, да заплати на Н.Т.Д. *** с ЕГН **********, в
качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Ч.Н.М. с ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 120.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от
ГПК, Н.Т.Д. *** с ЕГН **********, в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете Ч.Н.М. с ЕГН **********, да заплати на Н.Ц.М. ***
с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 180.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от
ГПК, Н.Ц.М. *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - К.,
държавна такса върху увеличението в размер на 57.60 лева.
ДОПУСКА, на основание член
242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно
заседание, проведено на 06.11.2020г. дата за обявяването му, а именно - в
двуседмичен срок, считано от 25.11.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.