№ 538/27.11.2017 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Л*** и с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 7 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Десета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка чл. 225а от Закона
за устройство на територията /ЗУТ).
Образувано е по жалба от „М*** -кар”
ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Монтана, ул. „С*** планина” № * , представлявано от управителя В.П.Д.,
против заповед № 2493/12.12.2016 г. на кмета на Община Монтана. Със заповедта е
наредено на дружеството - жалбоподател да премахне незаконен строеж „входно-
изходна рампа” в поземлен имот с идентификатор 48489.6.758 по КККР на гр.
Монтана, към разрешен строеж „Автомивка с пункт за смяна на масла и гуми –
етапно, I-ви етап: Автомивка с техническо помещение; II-ри етап: Пункт за смяна на масла и гуми” в УПИ II, кв.339 по плана на гр.Монтана /поземлен имот с
идентификатор 48489.6.759 по КККР на гр.Монтана/ и адрес бул. „
Ал.Стамболийски” №* , да възстанови пешеходния тротоар към бул.
„Ал.Стамболийски” и да почисти строителната площадка от строителни отпадъци.
В жалбата се твърди, че процесната
„входно- изходна рампа” е разрешена в т.9 от влязлото в сила разрешение за
строеж № 43/14.06.2016 г., издадено от главния архитект на Община Монтана,
същата не е строеж по смисъла на ЗУТ и макар да е изпълнена с различно
местоположение от предвиденото в
одобрения проект, а именно на 3.20 м от предвиденото в него място, същото не е съществено отклонение,
поради което не е налице незаконен строеж, както е посочено в оспорената
заповед № 2493/12.12.2016 г. на кмета на Община Монтана. В съдебно заседание,
чрез процесуалния представител адв.И. поддържа
жалбата, ангажира доказателства, включително искане за съдебно-техническа
експертиза и моли да бъде постановено съдебно решение с което да бъде отменена заповедта
и да им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, в съдебно
заседание, чрез процесуалния представител адв.А. оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена, като неоснователна. Излага доводи в подкрепа за законосъобразност
на оспорената заповед, процесната „ входно- изходна рампа” е построена без да е
спазена процедурата- не е учредено право на строеж, не е съгласувана с БТК,
чиито комуникации са разположени там, т.е. не е спазена процедурата по ЗУТ,
именно при съществено отклонение от одобрения проект след издадено разрешение
за строеж могат да бъдат допуснати само въз основа на нов проект и издаване на
заповед за допълване на действащото разрешение за строеж. На тротоара е
реализиран строеж без никакви строителни книжа, т.е. безспорно незаконен строеж
и законосъобразно кметът на Община Монтана е наредил неговото премахване.
Прокурор от ОП Монтана, встъпил в
производството на основание чл.16, ал.1, т.3 АПК изразява становище и дава
писмено заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Монтана намира, че жалбата е подадена в
срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ и е допустима, като подадена от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Не се спори между страните, че поземлен имот с идентификатор 48489.6.579 по КККР на гр. Монтана е собственост на „ М*** -кар” ЕООД, както и че в
ъз основа на разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г.,
издадено от главния архитект на Община Монтана и влязло в сила, в имота е извършено строителството в периода
от 06.07.2016 г. – 18.10.2016 г./ съгласно декларация на л.49 от делото/ на
строеж „Автомивка с пункт за смяна на масла и гуми – етапно, I-ви етап: Автомивка с техническо помещение; II-ри етап: Пункт за смяна на масла и гуми” в УПИ II, кв.339 по плана на гр.Монтана /поземлен имот с
идентификатор 48489.6.759 по КККР на гр.Монтана. В разрешението като условие по
т.9 е посочено„ Да се изгради временна входно-изходна рампа към бул.„А*** .
Стамболийски ”, която да се използва до реализиране на улица с ОТ
1476-1478.”/л.18 от делото/. Не се спори, улица с ОТ 1476-1478 не е
реализирана, като и че процесната „входно-изходна рампа” е изградена на място в поземлен имот с идентификатор
48489.6.758 по кадастралната карта на гр.Монтана, представляващ тротоар-
публична общинска собственост към бул. „Ал.Стамболийски”, извън УПИ II кв.339/ поземлен имот с идентификатор 48489.6.759 по
кадастралната карта на гр.Монтана/, като за целта съществуващият пешеходен
тротоар е понижен до нивото на пътното платно на бул.”А*** .Стамболийски” по
плана на гр.Монтана.
Административното производство инициирано след постъпили в Община Монтана сигнали от Районна прокуратура Монтана и директора на Областно пътно управление Монтана /л.33-38 от делото, виж и адм.д.№ 17/2017 г., прието и приложено към настоящото производство/. В преписката се съдържа констативен протокол от 18.10.2016 г., в който подробно са описани констатираните при проверка на документите обстоятелства, като проверката е извършена от началник отдел „Устройство на територията”, гл.експерт „Устройство на територията” и гл.експерт „Контрол по строителството” при Община Монтана и в присъствието на управителя на „М*** -кар” ЕООД/л.46-48 от делото/. След което е извършена проверка и на място на строеж представляващ „входно- изходна рампа”, разположен в поземлен имот с идентификатор 48489.6.758 по кадастралната карта на гр.Монтана – тротоар- публична общинска собственост, от гл.експерт „Контрол по строителството” при Община Монтана. Констатираните факти и обстоятелства са отразени в к
онстативен акт № 10/10.11.2016 г. /л.9-13 от делото/, в
който е посочено, че в приложеното разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г. , в
условията по т.9 е описана временна
входно-изходна рампа към бул.”А*** .Стамболийски” , която да се използва до
реализиране на улица с ОТ 1476-1478, но рампата е изпълнена върху пешеходен
тротоар – публична общинска собственост, като е променено и ситуирането и на
място съгласно предвиждането в инвестиционния проект. Строежът е с размери в план: ширина към булеварда 6.35 м и ширина
към УПИ II, кв.339/ПИ 48484.6.579/ - 10.20 м, дължина – 5.60 м от
страна към моста и 5.00м отстрана към кръстовището/ виж и
окомерна скица/. В хода на строителството със заявление № 94-И-559/11.07.2016
г., е направено уведомление за заверена заповедна книга от 08.07.2016 г., като
в представената заверена заповедна книга под заповед №1/15.08.2016 г. е наредено от
авторския надзор инж.П*** - да се направи отклонение от 3.20 м след имотната
граница при скосяване на тротоарната настилка, като се запазят предписаните в
проекта наклони и габарити/ класифицирано като несъществено по смисъла на
чл.154, ал.2 от ЗУТ/. За строежа има
одобрена част ”организация и безопасност на движението”, но не са представени и
няма документи, с които да е съгласувано и разрешено изпълнението на строително
– монтажни работи по изграждане на временната входно- изходна рампа със
съответния специализиран орган – областно пътно управление Монтана, като
стопанин на пътя. Посочено е също, че не е направено искане за изграждане на улица
с ОТ 1476-1478.
Отразено е, че към момента на
проверката процесната „ водно-изходна рампа”
е изпълнена в ПИ с идентификатор 48489.6.578 по кадастралната карта на
гр.Монтана, извън УПИ II, кв.339/ПИ с идентификатор
48489.6.579 /, като съществуващият
пешеходен тротоар е понижен до нивото на пътното платно на бул.”А*** .Стамболийски”.
Изпълненият строеж „ временна
входно-изходна рампа” за транспортен достъп към разрешен строеж„Автомивка с
пункт за смяна на масла и гуми – етапно, I-ви
етап: Автомивка с техническо помещение; II-ри
етап: Пункт за смяна на масла и гуми”, без необходимите съгласувателни и
разрешителни документи и в отклонение от ситуираната входно-изходна рампа за
транспортен достъп в чертежа „ сигнализация и маркировка” на част организация и
безопасност на движението. За временната входно-изходна рампа няма издадено
разрешение за строеж, единствено е отразен в условията като т.9 към
издаденото и влязло в сила разрешение за
строеж № 43/14.06.2016 г.
Категорията на строежа е преценена като V-та
на основание чл. 137, ал.1,
т.5, б."б' ЗУТ, вр. чл. 10, ал.2 от
Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата и видовете строежи на
МРРБ. Констативният акт е получен от дружеството- жалбоподател на 11.11.2016 г./л.13
от делото/. Срещу констативния акт е постъпило писмено възражение вх.№ 70-00-1641/18.11.2016
г./ л.51-52 от делото/, в което са изложени доводи за незаконосъобразност на
констатациите, т.к. рампата не е строеж и е изградена съгласно разрешение за
строеж № 43/14.06.2016 г., а изместването и
е изменение по смисъла на чл.154, ал.1 ЗУТ, т.е. спазени са изискванията
на закона.
След което е със з
аповед № 2493/12.12.2016 г. на кмета на Община Монтана е
наредено на „М*** -кар” ЕООД, да премахне незаконен строеж „ входно-изходна
рампа” в поземлен имот с идентификатор 48489.6.758 по кадастралната карта на
гр.Монтана към разрешен строеж „Автомивка с пункт за смяна на масла и гуми –
етапно, I-ви етап: Автомивка с техническо помещение; II-ри етап: Пункт за смяна на масла и гуми” в УПИ II, кв.339 по плана на гр.Монтана /поземлен имот с
идентификатор 48489.6.759 по КККР на гр.Монтана/ и адрес бул. „Ал.Стомболийски”
№* , да възстанови пешеходния тротоар към бул „Ал.Стамболийски” и да почисти
строителната площадка от строителни отпадъци. В мотивите на заповедта са
отразени установените фактически обстоятелства, като изрично е посочено, че възражението е неоснователно,
т.к. е налице безспорно установен незаконен строеж, представляващ входно-изходна рампа за
транспортен достъп към УПИ II, кв.39 по плана на
гр.Монтана, който е извършен без разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ.
Органът не е отрекъл, че в условията като т.9 на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г. е посочено „ да се изгради временна входно- изходна рампа към бул. „Ал.Стамболийски..”, но за същата няма издадено разрешение за строеж.
С тези мотиви административния орган е наредил премахване
на обекта на основание чл. 225а, ал.1,
вр. чл. 225, ал.2, т.2
от ЗУТ. Заповедта е съобщена по реда на §4, ал.1 ЗУТ
на 21.12.2016 г. и в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ е обжалвана от "М*** -кар" ЕООД, с жалба вх.№
70-00-1820/30.12.2016 г./л.2-5 от делото/.
По искане на страните по делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж.Б., като по отношение
на т.1 и т.4 е оспорена от пълномощника
на дружеството- жалбоподател, като се твърди, че вещото лице не е отговорило
конкретно на въпрос т.1, дали „
входно-изходната рампа” е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а по т.4
не приемат заключението, че изместването на рампата на 3.20 м е съществено
отклонение по чл.154, ал.2, т.8 ЗУТ.
От заключението на вещото лице по поставените от страните в производствата въпроси/л.110 – 114 от делото/ и от заключението на тройната експертиза, назначена по адм.д.№ 17/2017г./ л.262 и л. 263 от адм.д.№17/ се установява безспорно, че е „необходимо да бъде осигурен временен достъп съгласно разпоредбите на чл.190 ЗУТ, след което да бъде издадена разрешение за строеж на „ временна входно- изходна рампа”, като заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е „ Разрешеното строителство е само в УПИ II, кв.39 по плана на гр.Монтана. Никъде в предмета на разрешението за строеж не е включено като етап или част от етап изграждането на временна входно- изходна рампа.”/л.263 от адм.д.№ 17/2017г./. В заключението на вещото лице инж.Б. изрично е посочено, че „входно- изходната рампа” представлява реална част от строеж по смисъла на §5, т.38 и т.39 от ДР на ЗУТ. Като в съдебно заседание направи изричното уточнение, че „този строеж отговоря и на характеристиките на улично кръстовище, съгласно Наредба № 2 от 29.06. 2004г. за планиране и проектиране на комуникационно - транспортни системи на урбанизираните територии, откъдето се вижда, че става дума за комуникационно – транспортни системи, като в чл.62 от тази Наредба е дадена дефиниция за улично кръстовище „Улично кръстовище е мястото на пресичане, разклоняване или вливане на две и повече улици на едно ниво или на свързване на вход и изход на предприятие или друг обект с улица, когато то е сигнализирано с пътни знаци или светлинни сигнали.”. Това уточнение в подкрепа на становището, че входно-изходната рампа е елемент от транспортно - комуникационната система на територията..” Посочено е също така, предвид поставен въпрос от пълномощника на дружеството- жалбоподател, че „входно- изходната рампа” е реализирана на място, като местоположението е изменено по уличната регулационна линия на югоизток на 3.20 м в югозападна посока, което е съществено отклонение то одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.8 ЗУТ. Това отклонени /изменение/ от одобрения инвестиционен проект е допустимо съгласно чл.154, ал.5 ЗУТ „ След издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.”, т.е. преди реализиране и със нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл.149, ал.2 в конкретния случай Община Монтана, като собственик на ПИ с идентификатор 48489.6.578 по кадастралната карта на гр.Монтана. Това заключение на вещото лице е във връзка с въпрос от жалбоподателя, който твърди, че „входно-изходната рампа” е включена и е част от одобрения инвестиционен проект.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от
приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповед № 2493/12.12.2016 г. на кмета на Община Монтана, е издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му предоставени с нормата на чл. 225а, ал.1 и сл. от ЗУТ.
Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл. 225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт.
В случая относно идентификацията на процесния обект, съдът от една страна счита, че липсва спор касаещ същата, която съвпада и със заключението на вещото лице инж.Б., тъй като видно от изложеното в него, вещото лице е извършило оглед на място и е установило, че този обект е с размерите и местоположението, посочено в констативен акт № 10/10.11.2016 г., което местоположение съответства на това посочено в акта.
Няма спор и относно характера на обекта, представляващ „входно- изходна рампа”. В производството жалбоподателят спори и твърди, че „входно-изходната рампа” не е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, но това не се съвпада със заключенията на всички вещи лица /виж заключения на л.114 от делото и на л.263 от адм.д.№17/2017 г./. Съгласно разпоредбата на §5, т.38 ЗУТ "Строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението".
Според настоящия съдебен състав от описанието на предмета
на спора става ясно, че към момента на постановяване на спорната заповед той
притежава характеристиките на строеж /съоръжение от техническата инфраструктура
- елемент от транспортно - комуникационната система на територията/, изискуеми
съобразно разпоредбата на §5, т.38 и
т.39 ЗУТ. При преценка естеството на същия
съдебният състав взема предвид разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.5, б”б”, вр.
чл. 10, ал.2 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи от 15.08.2003
г. на МРРБ, като по този въпрос също не се спори. Спорен е въпросът дали е предвиден и одобрен по
установения от закона ред или не, т.е. законен ли е същият или не.
За да бъде издадена заповед за премахването му е
необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки - да е налице
обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на
ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ
и той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.
По настоящото дело липсва спор относно авторството на
извършеното в лицето на дружеството жалбоподател. Относно характера на строежа,
съдебният състав съди от събраните фактически данни за предназначението му – за
транспортен достъп и заключенията на
вещите лица. В тази връзка вещото лице и в о.с.з. потвърждава обстоятелството,
че процесната „входно-изходна рампа” представлява съоръжение от техническата инфраструктура - елемент
от транспортно - комуникационната система на територията и е реална част от
строеж по смисъла на §5, т.38 и т.39 от ДР на ЗУТ. А съгласно заключението на
тройната съдебно - техническа експертиза „ Разрешеното строителство е само в
УПИ II, кв.39 по плана на гр.Монтана. Никъде в предмета на
разрешението за строеж не е включено като етап или част от етап изграждането на
временна входно- изходна рампа.”/л.263 от адм.д.№ 17/2017г./. Категорията на строежа правилно е определена в заповедта – V-категория. Относно последната предпоставка дали е извършен
при спазване на изискванията на закона или не, настоящият състав като взе
предвид местоположението на процесната ” входно- изходна рампа”, а именно пешеходен тротоар – публична общинска
собственост/ ПИ 48489.6.758 по кадастралната карта на гр.Монтана/ и заключенията на вещите лица в съдебно-
техническите експертизи/ л.114 и л.263 от адм.д. № 17/2017 г./ приема за безспорно установено, че същата е
изпълнена без необходимите строителни книжа, в нарушение разпоредбата на
чл.148, ал.1 ЗУТ.
Що се отнася до твърдението, че
процесната „ входно- изходна рампа” е включена в одобрения инвестиционен
проект, настоящият състав намира, че предвид местонахождението на същата в
поземлен имот с идентификатор 48489.6.758 по кадастралната карта на гр.Монтана
– пешеходен тротоар, публична общинска собственост, ирелевантен е въпросът
относно одобрения инвестиционен проект за УПИ II,
кв.339 по плана на гр.Монтана – поземлен имот с идентификатор 48489.6.759 по
кадастралната карта на гр.Монтана. След като улицата с ОТ 1476-1478 за
транспортен достъп до имота, предвидена в действащия ПУП не е реализирана,
действително е необходимо да се осигури
временен достъп при спазване разпоредбите на чл.190 ЗУТ и след издадено
разрешение за строеж за“временна входно-изходна рампа“.
От всички писмени доказателства,
събрани по делото, става ясно, че се касае за осигуряване на временен транспортен
достъп до разрешен строеж „Автомивка с пункт за смяна на масла и гуми – етапно,
I-ви етап: Автомивка с техническо помещение; II-ри етап: Пункт за смяна на масла и гуми” в УПИ II, кв.339 по плана на гр.Монтана /поземлен имот с
идентификатор 48489.6.759 по КККР на гр.Монтана”, такъв е посочен като условие по т.9 от
издаденото и влязло в сила разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г., но при реализирането на който не са спазени
разпоредбите на ЗУТ. „Входно- изходната рампа” е изпълнена на място в поземлен
имот с идентификатор 48489.6.758 по кадастралната карта на гр.Монтана,
представляващ пешеходен тротоар – публична общинска собственост към бул.
„Ал.Стамболийски”, без необходимите строителни книжа по чл.148, ал.1 ЗУТ, което
строителство е извън поземлен имот УПИ II, кв.339 по плана на гр.Монтана/ поземлен имот с
идентификатор 48489.6.579 по кадастралната карта на гр.Монтана – в който е
разрешено строителство на „М*** -кар” ЕООД.
Предвид установените факти и заключения от вещите лица, съдът приема описанието и категоризацията на строежа, извършена от страна на административния орган за правилни. В този случай за установяване законния характер на строежа законът предпоставя одобрено разрешение за строеж на основание чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ, каквото нито се твърди да е заявено, нито да е било одобрено от гл. архитект на Община Монтана.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.2 ЗУТ „Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;
3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ;
4. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 ЗУТ;
6. в нарушение на изискванията за строителство в територии
с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.”
Следователно, за да бъде един строеж или част от него незаконен по смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган.
В конкретният случай строежът се сочи като извършен в нарушение на разпоредбата на т.2 - "без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж."
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал.1 ЗУТ
строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Става ясно, че за изграждането на спорната
временна ”входно- изходна рампа”, дори да е част от строеж, но предвид нейното
местонахождение е необходимо ако не инвестиционен проект, то поне разрешение за
строеж. Ето защо, при безспорно установена липса на издадено разрешение за
изграждането и, процесната „входно- изходна рампа” е незаконно изградена по
смисъла на ЗУТ.
С оглед на изложеното, след като се установи, че изградената”
входно- изходна рампа” към разрешен строеж „Автомивка с пункт за смяна на масла
и гуми – етапно, I-ви етап: Автомивка с техническо
помещение; II-ри етап: Пункт за смяна на масла и гуми” в УПИ II, кв.339 по плана на гр.Монтана /поземлен имот с
идентификатор 48489.6.759 по КККР на гр.Монтана” е незаконно изградена и при
липса на предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, доколкото по
делото са налице безспорни доказателства, че същата е реализирана през 2016 г.,
то не попада във времевите рамки на нито една от хипотезите за търпимост и този
въпрос правилно не е бил изследван от административния орган.
Предвид изложеното по-горе, обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа се явява законосъобразна и правилна, а жалбата на „М*** -кар”
ЕООД, гр.Монтана,
представлявано от управителя В.П.Д. против заповед № 2493 от 12.12.2016 г. на
кмета на Община Монтана, е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Предявените от страна на пълномощника на ответника адв.А.
искане за присъждане на разноски по
делото - адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева в поза на административния
орган на основание чл. 8, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 100 лева внесен депозит за вещо лице, следва да
бъде уважено, съобразно изхода на спора.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба от „М*** -кар” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана,
ул. „С*** планина” № * , представлявано от управителя В.П.Д., против заповед № 2493/12.12.2016
г. на кмета на Община Монтана, с която е наредено на дружеството - жалбоподател
да премахне незаконен строеж „входно- изходна рампа” в поземлен имот с
идентификатор 48489.6.758 по КККР на гр. Монтана, към разрешен строеж
„Автомивка с пункт за смяна на масла и гуми – етапно, I-ви
етап: Автомивка с техническо помещение; II-ри
етап: Пункт за смяна на масла и гуми” в УПИ II,
кв.339 по плана на гр.Монтана /поземлен имот с идентификатор 48489.6.759 по
КККР на гр.Монтана/ и адрес бул. „ Ал.Стамболийски” №* , да възстанови
пешеходния тротоар към бул. „Ал.Стамболийски” и да почисти строителната
площадка от строителни отпадъци.
ОСЪЖДА„М*** -кар” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана,
ул. „С*** планина” № * , представлявано от управителя В.П.Д.,*** сума в размер на 700/седемстотин/ лева
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия: