РЕШЕНИЕ № 1869

 

гр. Бургас, 27.02.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и девета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІІ гр. състав

 

като разгледа докладваното от съдията  *** по описа за 2008-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 250, ГПК.

Разглеждането на спора от БРС, по който е образувано настоящото дело, е приключило с постановяване на краен, невлязъл в законна сила съдебен акт по първата делбена фаза – Решение № 1869/01.12.2008 год., което към настоящия момент е предмет на въззивно обжалване. С цитираното решение съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните по отношение съсобствените между тях два недвижими имота – апартамент в гр. Бургас и незастроено дворно място в с. М. Област Р., и е отхвърлил претенцията на ответния съделител на извършване на делба на движима вещ – лек автомобил „ВАЗ”.

В хода на образуваното против решението на БРС въззивно производство БОС е констатирал, че обжалваният акт е непълен, тъй като липсва произнасяне по молбата на съделителя Д. да допускане извършването на делба и на построените в процесното дворно място жилищна сграда с РЗП от 50 кв. м. и второстепенаа постройка от 36 кв. м. С Определение № 13/09.01.2009 год. по в. гр. д. № 952/2008 год. БОС е върнал делото на БРС с указание за постановяване на допълнително решение.

С молба от 13.02.2009 год. съделителят Д.Д. претендира допускане на делбата и върху посочените две постройки, посочени в нарочната й писмена молба, представена в откритото съдебно заседание на 29.10.2008 год.

Насрещната страна, съделителят М.Д., оспорва исковете за допускане делба на двете постройки, тъй като счита, че дворното място е незастроено.

 

Съдът, след запознаване с данните по делото, намира, че постановеният в първата делбена фаза краен съдебен акт е непълен. В проведеното по делото на 29.10.2008 год. открито съдебно заседание процесуалният представител на съделителя Д.Д. е представила в писмен вид молба с правно основание чл. 341, ал. 2, , отнасяща се към дворно място и изградени в него жилищна сграда с РЗП от 50 кв. м. и второстепенна постройка от 36 кв. м. Молбата е разгледана от БРС и с протоколно определение от 29.10.2008 год. в делбената маса е включено дворното място в с. М., Област Р.. Съдът, обаче, не се е произнесъл изрично по включване в производството и на двете постройки и не е разгледал исковете по същество в решението си. Въпреки липсата на изричен диспозитив в протоколното определение, съдът е бил надлежно сезиран с молбата на съделителя Д. за включване на двете постройки в делбената маса, поради което следва да се приеме, че тези два обекта са предмет на производството.

Разгледани по същество, исковете на Д.Д. за допускане извършването на съдебна делба на двете сгради са неоснователни. В тежест на посочената страна е провеждане главно и пълно доказване съществуването на твърдените по местоположение, вид и площ постройки – чл. 154, ал. 1, ГПК. Насрещната страна е оспорила твърденията на съделителя Д. относно съществуването на сградите, а по делото липсват каквито и да било доказателства относно двата спорни обекта. В представената по делото скица на Община Д. М. делбеното дворно място е отразено като незастроено; индиция за липсата на сгради върху терена е и удостоверението за данъчна оценка, от което е видно, че постройки в дворното място не са обект на данъчно облагане. В хода на първоинстанционното производство, включително след връщане на делото от БОС, съделителят Д. не е отправила доказателствени искания за установяване съществуването на двете спорни постройки; такова искане не е въведено и след размяната на писмени становища между страните по повод производството за допълване решението на БРС. Изложеното мотивира съда да приеме, че в преклузивния срок по чл. 147, ГПК не са ангажирани доказателства относно спорните две постройки, поради което исковете за допускането им до делба са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В изпълнение императива на чл. 9 от Наредба за държавните такси, съделителят Д.Д. следва да бъде осъдена да заплати на БРС държавни такси от по 100 лева върху отхвърлените две претенции за делба.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 250, ал. 3, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ДОПЪЛВА Решение № 1869/01.12.2008 год., постановено по гр. д. № 3383/2008 год. на БРС, КАТО

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 34, ЗС на Д.К.Д., ЕГН **********,***, ж. к. ...., бл. 110, вх. 2, ет. 7, ап. 13, против М.В.Д., ЕГН **********,*** М., Област Р., ул. „...” № 7, за допускане извършването на съдебна делба по отношение следните два съсобствени между страните недвижими имоти – ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 50 кв. м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 36 кв. м., двете изградени в дворно място, представляващо УПИ ІV-7, кв. 67а по плана на с. М., Община Д. М., Област Р., с площ от 655 кв. м., с граници от три страни: УПИ VІІ-10, улица, УПИ ІІІ-7.

 

ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***, ж. к. ...., бл. 110, вх. 2, ет. 7, ап. 13, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 200 (двеста) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред БОС в 2-седмичен срок от връчването на съдебния акт.

 

След изтичане срока за въззивно обжалване делото да се изпрати незабавно на БОС за продължаване производството по възз. гр. д. № 952/2008 год.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІІ гр. състав

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Е. Х.