О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 260204
.05.2021г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 117
по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото в. т. д. № 117/2021г. по описа на ВнАпС, е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Земеделски производител (ЗП) Ремзи Мехмед
Ремзи от гр. Шумен, подадена чрез адв. Н. Б. ***, срещу решение №
260015/30.10.2020г. / поправено с решение № 260029/16.12.2020г./, постановени
по т. д. № 16/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че въззивникът дължи
на „Грейнстор България” АД – гр. Сливен, сумата 34 450 лв. –главница по Запис на заповед, издаден на 16.04.2019г., с падеж
31.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1510/07.10.2019г. по ч. гр. д. № 3002/2019 г. по
описа на Шуменски районен съд.
С определение № 260146/19.03.3021г. делото е насрочено за
разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание на 12.05.201г. Заседанието е
проведено и делото е обявено за решаване в законния срок.
С молба вх. № 26245/11.05.2021г., подадена от адв. В. Д. ***,
в качеството й на процесуален представител на въззиваемото дружество „Грейнстор България” АД – гр.
Сливен, е направено искане за
допускане обезпечение на висящия специален установителен иск по чл. 422 ГПК,
който е уважен с обжалваното решение, за сумата 34 450 лв.,
претендирана като главница по Запис на заповед, издаден на 16.04.2019г.,
с падеж 31.07.2019г., на основание чл. 389 и сл. ГПК, както и на присъдените с обжалваното
решение № 260015/30.10.2020г., съдебно – деловодни разноски за заповедно и
исково производство.
Молителят сочи
обезпечителни мерки по чл. 397, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК, като
релевира съображения, че за него е налице интерес от допускане на
обезпечение изпълнението на посочените суми чрез налагане едновременно на запор
върху всички банкови сметки на ответника / левови и валутни/ в следните
търговски банки: „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК” АД, „БАНКА ДСК” ЕАД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД”, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, „ИНВЕСТБАНК” АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД,
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД, „ТИ БИ АЙ
БАНК” АД, „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” АД, „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, „БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД, „ТОКУДА БАНК” АД, „ТЕКСИМ БАНК” АД и ОБЩИНСКА БАНКА” АД.
Молбата е подадена от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, съдържа
изискуемите по чл. 395 от ГПК реквизити, Сезиран е компетентният Варненски
апелативен съд, пред когото делото е висящо в резултат на подадената от
ответника въззивна жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства с оглед твърденията на молителя, съгласно разпоредбите на чл.
391, ал. 1 от ГПК, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1510/07.10.2019г. по ч. гр. д. №
3002/2019 г. по описа на ШРС, издадената в полза на заявителя „Грейнстор България” АД – гр. Сливен срещу
длъжника ЗП Ремзи Мехмед Ремзи от гр. Шумен, е издаден и изпълнителен лист на
07.10.2019г. Молителят не твърди и няма данни по делото за
отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. По молба на кредитора, въз
основа на този изпълнителен лист, е образувано производство по принудително
изпълнение по изп. дело № 20198760400868, по което са допуснати поискани от
молителя обезпечителни мерки: запори на банкови сметки на длъжника и е насрочен
опис на движими вещи. След като молителят има право да проведе и провежда
предварително принудително изпълнение за сумите по заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, след допускане на запори в изпълнителното производство,
няма основание за допускане на повторни обезпечения по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
Искането за обезпечаване на
присъдените с първоинстанционното решение съдебно – деловодни разноски за
заповедно и исково производство подлежи на отхвърляне и на друго основание, тъй
като тези вземания ще възникнат евентуално със стабилизиране на заповедта за
изпълнение, респ. с влизане в сила на положително за кредитора решение по установителния
иск, а евентуални, бъдещи, невъзникнали парични вземания не са
годен предмет за защита и обезпечаване на принудителното им изпълнение в
рамките на обезпечително производство.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в молба вх. №
26245/11.05.2021г., подадена от адв. В. Д. ***, в качеството й на процесуален
представител на „Грейнстор
България” АД – гр. Сливен, за допускане обезпечение на висящ специален
установителен иск по чл. 422 ГПК, предявен срещу Земеделски производител (ЗП)
Ремзи Мехмед Ремзи от гр. Шумен, който е уважен с обжалваното решение №
260015/30.10.2020г. / поправено с решение № 260029/16.12.2020г./, постановени
по т. д. № 16/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, за сумата 34 450 лв., претендирана като главница по Запис
на заповед, издаден на 16.04.2019г., с падеж 31.07.2019г., на основание чл. 389 и сл. ГПК, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с №
1510/07.10.2019г. по ч. гр. д. № 3002/2019 г. по описа на ШРС, както и на присъдените с
обжалваното решение № 260015/30.10.2020г., съдебно– деловодни разноски за
заповедно и исково производство, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в
едноседмичен срок, считано от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.