Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 96
гр. Сливен, 03. 06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и осми
май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 1 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от М.С.М. с адрес: ***, подадена
против Решение № СН-7257 от 20.12.2019 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ – Сливен, в частта му за отказ за предоставяне на
достъп до информация по т. 2 и т. 3 от Заявление Вх. № СН-5620 / 11.10.2019 г.
по описа на ОДБХ– Сливен.
В жалбата си оспорващият твърди, че административният
орган неправилно е отказал да му предостави исканата информация. Счита, че:
имената и адресите на лицата, получили обезщетение за болестта „Африканска чума
по свинете”, не са защитени данни; окомплектована от Кмета на гр. Твърдица
документация е следвало да бъде изпратена до административния орган с
придружително писмо. Моли решението на Директора на ОДБХ– Сливен, да бъде
отменено в обжалваните части. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган – Директора на ОДБХ – Сливен,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление с Вх. № СН-5620/ 11.10.2019 г. по описа
на ОДБХ– Сливен, оспорващият е поискал от Директора на ОДБХ – Сливен, да му
бъде предоставена следната информация, във връзка със заболяването „Африканска
чума по свинете”: 1. Изплатени ли са суми в размер на 300 лева за дезинфекция
на свинарници в гр. Твърдица, като обезщетение на стопани, които доброволно са
заклали прасетата си в периода на обявената епидемия от Областния управител на
гр. Сливен – 2019 г.? 2. При изплатени суми, на базата на подадени декларации
от стопани от гр. Твърдица до Общината, моли да му бъде предоставено копие на
списъка с въпросните получатели на такова обезщетение; 3. Копие на
придружителното писмо на Община Твърдица или на Областния управител на Област
Сливен, с което е направено предложението за обезщетяване на стопаните.
Административният орган не се е произнесъл в срока по
чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, поради което оспорващият е обжалвал мълчалив отказ на
Директора на ОДБХ – Сливен, за предоставяне на информация по Заявление Вх. №
СН-5620/ 11.10.2019 г. по описа на ОДБХ – Сливен. С Решение № 254 от 03.12.2019
г., постановено по адм. дело № 423 / 2019 г. по описа на Административен съд–
Сливен, е отменен мълчалив отказ на Директора на ОДБХ – Сливен, за предоставяне
на информация по Заявление Вх. № СН-5620 / 11.10.2019 г. по описа на ОДБХ –
Сливен, подадено от М., и преписката е върната на административния орган за
ново произнасяне по заявлението.
Административният орган се е произнесъл по подаденото
от оспорващия заявление с Решение № СН-7257 от 20.12.2019 г., с което на
основание чл. 28, ал. 2, чл. 34, ал. 1, чл. 2, ал. 5, чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ и
§1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, е предоставил частичен достъп до обществена информация,
както следва: по т. 1– изплатена еднократна помощ за извършени дезинфекция и
почистване на обектите, в които са отглеждани прасета за лично ползване, на
обща стойност 14 400 лева на 48 броя стопани от гр. Твърдица; по т. 3 – е
посочил, че информация в ОДБХ Сливен не се съдържа; по т. 2 – е отказал да
предостави информация, поради характера на съдържащите се данни /защитени лични
данни по ЗЗЛД/, а именно имена и адреси на получателите на помощта. В мотивите
на решението си административният орган е посочил, че: в ОДБХ Сливен се
съхранява създадена и предоставена информация относно датите и местата, на
които са изплащани еднократните обезщетения за извършени дезинфекция и
почистване на обекти, в които се отглеждат прасета за лично ползване; съхранява
се информация за лицата, на които са изплатени въпросните суми, на база на
заявления, подадени от стопаните, придружени с декларации, че са отглеждали
прасета в личните си стопанства за собствена консумация, и изготвени и заверени
списъци от кметовете на съответните населени места, на основата на които са
извършени плащания по обезщетенията; посочените списъци съдържат изключително
лични данни по смисъла на ЗЗЛД; в част от наличната информация – съставени и
предоставени от съответните кметства списъци, се съдържат и лични данни по
смисъла на § 1, т. 2 от ЗДОИ, за които достъпът до обществена информация,
съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, е неприложим.
В решението е посочено, че издател на акта е
Директорът на ОДБХ Сливен. Същото е подписано със запетая от В. В. – Началник
Отдел „Контрол на храните” при ОДБХ Сливен, видно от изявлението в Становище
Изх. № СН-131 от 09.01.2020 г. по описа на ОДБХ – Сливен. Със Заповед № ОСО 218
от 12.12.2019 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, е разрешено на П.С. П. на
длъжност Директор на ОДБХ Сливен ползването на платен отпуск в размер на 7 дни,
считано от 16.12.2019 г. до 27.12.2019 г. включително, и е разпоредено по време
на отпуска да бъде заместван от В. В. – Н. О. „К. на х.”.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи
на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган.
Директорът на ОДБХ – Сливен, е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ - за
предоставяне достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от
него и от администрацията на дирекцията. В разглеждания случай по делото са
представени доказателства, както за обективната невъзможност на титуляра на
правомощието – Директора на ОДБХ – Сливен, да изпълнява функциите си /ползване
на разрешен отпуск през периода, в който е издаден оспореният акт/, така и за
надлежно овластяване при условията на заместване на длъжностното лице,
подписало оспорения акт /заповед за заместване/, от което следва че актът е
издаден при наличие на компетентност.
Оспореното решение е
издадено в установената от закона писмена форма с посочване на фактическите и
правни основания за издаването му. Същото има изискуемото от чл. 38 от ЗДОИ
съдържание. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспореното решение е издадено и в
съответствие с материалния закон, и с целта на закона.
Съгласно чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти.
Исканата информация – за изплатени суми за дезинфекция
на обекти, като обезщетение на стопани, които доброволно са заклали
отглежданите за лични нужди прасета, има характер на обществена такава по
смисъла на чл. 2 от ЗДОИ- свързана е с обществения живот в Република България и
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на задължения по закона субект, както и по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗДОИ- съхранявана
във връзка с дейността на задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ.
В случая, в част от поисканата от оспорващия
информация, се съдържат лични данни – имена на лицата, получатели на
обезщетението. Имената представляват защитени лични данни на лицата по смисъла
на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), към
който препраща § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Съгласно легалната дефиниция, лични
данни са всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на
данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което
може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор
като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата,
физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице.
В чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ е предвидено, че този закон не
се прилага за достъпа до лични данни. Следователно, личните данни не
представляват обществена информация, а по същество оспорващият иска достъп
именно до тях– да бъдат разкрити имената и адресите на лицата, получатели на
обезщетение. Административният орган законосъобразно е отказал да предостави
информация по т. 2 от заявлението, поради характера на съдържащите се
данни - защитени лични данни. Тази
категория данни – имена и адреси, обективирани в списък, който жалбоподателят
иска да прегледа, не притежава характера на информация, свързана с обществения
живот в страната по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съответно не дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти и в този смисъл личните данни не са обществена
информация, която да се претендира за предоставяне по този ред.
Ето защо, след като законът изрично е ограничил
действието си относно достъпа до лични данни, то административният орган е
процедирал законосъобразно, като е предоставил само онази част от исканата
информация, която не съдържа лични данни.
Решението е законосъобразно и в частта по т. 3 от
процесното заявление, поради липса на събрани по делото доказателства за
наличие на такава създадена, получена или съхранявана информация във връзка с
дейността на задължения субект.
По изложените съображения, решението в оспорените
части е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.С.М. с адрес: ***,
подадена против Решение № СН-7257 от 20.12.2019 г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните– Сливен, в частта му за отказ за
предоставяне на достъп до информация по т. 2 и т. 3 от Заявление Вх. № СН-5620
/ 11.10.2019 г. по описа на Областна дирекция по безопасност на храните –
Сливен.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.