Р Е Ш Е Н И Е

 

   Гр. София, 18.03.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 457 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20210310151836 от 10.03.2021 г. срещу отказ с peг. № 20210304173353/05.03.2021 г., постановен по заявление с вх. per. № 20210304173353, подадена от „И.“ АД - чуждестранно юридическо лице, чрез адв. В.Р., с който отказ не са вписани промени по партидата на дружеството „Н.Г.“ ООД, ЕИК ********, за промяна на обстоятелствата, а именно заличаване на съдружника „И.“ АД. Жалбоподателят оспорва мотивите на длъжностното лице от АВ, постановило процесния отказ, като сочи, че надлежно е отправено предизвестие от 21.10.2020г., срокът по което е изтекъл на 21.01.2021г. и членственото му правоотношение е прекратено с изтичането му, като са ирелевантни последиците относно съдбата на дружествените му дялове. Поддържа, че след изтичане на срока самото дружество не е поискало заличаването му, поради което той като съдружник имал право да стори това и горното следвало от прилагане по аналогия на чл. 141, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Оспорва и че с оглед представените доказателства е налице надлежно пълномощно и тези доводи на длъжностното лице също са несъстоятелни. Предвид горното моли за отмяна на отказа.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор от 16.03.2021г., в който сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че правилно длъжностното лице по регистрацията е констатирало липсата на оправомощен заявител, тъй като заявлението изхожда от лице, което не притежава някое от изброените в чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ качества и съдружникът не може да бъде заявител, за което цитира и подробна практика на съдилищата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец с вх. per. № 20210304173353, подадено от „И.“ АД - чуждестранно юридическо лице, чрез адв. В.Р., за вписване на промени по партидата на дружеството „Н.Г.“ ООД, ЕИК ********, за промяна на обстоятелствата, а именно заличаване на съдружника „И.“ АД, като заявлението е подадено от името на съдружника с упълномощен адвокат съгласно приложеното пълномощно. Със заявлението е представено заверено с апостил пълномощно, декларации, доказателства за правосубектност на заявителя, както и писмено предизвестие от 20.10.2020г. до дружеството, което видно от известието е получено от управителите на 21.10.2020г. С частната жалба допълнително е представен в превод и Протокол на УС на „Интралот“ от 19.10.2020г., с който е взето решение да се прекрати участието на дружеството в посочените три нефункциониращи български дружества, включително и процесното.

Длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ на 05.02.2021г., без да дава указания на заявителя, със следните мотиви, а именно приело е, че съдружникът в дружество с ограничена отговорност не може да бъде заявител по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Заявител е търговецът, който в настоящия случай е търговско дружество и съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ се представлява от управителя. Нормата на чл. 125 ал. 2 от ТЗ не оправомощава съдружникът сам да заяви заличаването си, а разпоредбата относно управителя е неприложима по аналогия. Наред с горното е посочило ,че от представеното удостоверение за представителство, Х.С., подписал пълномощното в полза на заявителя не разполагал със самостоятелна представителна власт по отношение на дружеството, а той сам и без да действа съвместно с друг член ан УС подписал и предизвестието по чл. 125, ал.2 от ТЗ. Като трети мотив в отказа е посочено, че вписването на прекратяването на членството по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, поставя въпросите за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник, които са от значение както за вътрешните отношения между съдружниците, така и с оглед защитата интересите на трети лица, включително и кредитори на дружеството. При осъществяването на фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ общото събрание следва или да вземе решение за намаляването на дружествения капитал, или да избере начин за запазване покритието на капитала - чрез поемане на дела на съдружника от друг съдружник или разпределение на дяловете между съдружниците или приемане на нов съдружник /арг. от чл. 121, ал. 2 от ТЗ/. Следва да се вземе и решение относно промени в учредителния акт или дружествения договор, произтичащи от напускането на съдружника, доколкото размерът на капитала, името, съотв. фирмата на съдружниците, размерът на дяловете, с които съдружниците участват в капитала са част от задължителното съдържание на дружествения договор съгласно чл. 115 от ТЗ. Доказателства за такива решения нямало, а макар да не са условие за настъпване на прекратяване на членството, то те съставляват предпоставка за вписване прекратяването на членството на напускащия съдружник и следва да бъдат заявени за вписване едновременно с последното обстоятелство, с оглед защитата на дружествения капитал и запазване на неговото покритие, тъй като  сумата от дяловете трябва да е равна на капитала) и противното би накърнило принципа за доверие в Търговския регистър, залегнал в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ поради несъответствие между вписани обстоятелства и съдържащите се в обявения дружествен договор.

Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е в срок и е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото тя изхожда от лицето, което е подало заявлението до АВ-ТР и което е адресат на обжалвания отказ. Дали същото е оправомощено по реда на чл. 15 от закона е въпрос по нейната основателност, но не може да се откаже проверка на законосъобразността на обжалвания отказ.

Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици от горното, които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника. За напускането на съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици от горното, а същото настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и много други, част от тях цитирани в жалбата.  Предвид горното за установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи, че е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на законоустановения тримесечен срок, евентуално друг срок, ако е предвиден по устава. Предвид горното мотивите на длъжностното лице в тази част съдът не споделя, както с оглед допълнително представените с частната жалба пълномощно и протокол от решение на УС на „Интерлот“ от 19.10.2020г. не споделя и доводите относно ненадлежно представителство на това чуждестранно лице при подаване на писменото предизвестие и при подаване на заявлението. Следва да се отбележи, че дори и да имаше такава липса на документи и пропуск от заявителя, длъжностното лице съгласно чл. 22, ал.5 от закона би дължало указания и възможност за представянето им, което не е сторило, тъй като директно е постановен обжалвания отказ.

            Същевременно съдът споделя изводите на длъжностното лице и мотивите по отговора на АВ, че заявителят не е оправомощено лице. Съгласно чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца или от негов пълномощник, от друго лице в предвидените от закона случаи или от адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред Агенция по вписванията. Нормата има императивен характер и е недопустимо нейното разширително тълкуване. По своя характер заявлението е правно действие, с което се целят определени и специфични за всеки конкретен случай юридически последици, поради което допустимостта на вписването е обусловена единствено от личността на заявителя, който трябва да е от кръга на изброените в чл. 15 лица. Недопустимо би било вписване, което е извършено по заявление на лице, което е извън кръга на посочените в чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ заявители. От друга страна, нормата на чл. 15, ал. 2, вр., ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ предвижда, че заявлението може да се подаде или от заявител по ал. 1 и ал. 3 на чл. 15 от ЗТРРЮЛИЦ или от пълномощник с изрично писмено пълномощно, като в последния случай, с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗТР, подписът на заявителя трябва да е нотариално заверен. Нито в специалния закон, нито в ТЗ е предвидена легитимация на напускащия съдружник сам да заяви заличаването си, като той не попада в нито една от хипотезите на чл. 15 и не е оправомощен заявител. Съдът намира, че не е допустимо прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141 ал.5 от ТЗ, предвиждаща такава легитимация за напускащия управител, тъй като се касае за специална правна норма. Ако законодателят е имал намерение да даде такова правомощие и на съдружника е следвало да регламентира горното в изрична разпоредба, за да може той да попадне в хипотезата на трето лице в изрично предвидените от закона случаи по чл. 15, което не е сторено. Последицата от оставянето без управител на дружеството за повече от 3 месеца е неговото прекратяване по реда на чл.155 от ТЗ. Напускането на съдружника не влече такива последици и по никакъв начин не накърнява правата му, тъй като независимо от това дали това е вписано в ТР или не, това не не лишава напусналия съдружник от възможността да реализира правата си по чл. 125, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ, за реализиране на които вписването на промени в ТР е ирелевантно. Действително съдружникът може с едностранно волеизявление да прекрати участието си в дружеството, съгласно дадената му с материалноправната норма на чл. 125, ал.2 от ТЗ възможност, но същият не разполага с правото да иска нито сам - в лично качество, нито от името на самото търговско дружество, тъй като той не е негов законен представител, да иска да бъде заличено вписването му като съдружник по партидата на дружеството след напускането му, независимо дали обективно са налице обстоятелства за уважаване на такова заявление  / в този смисъл е налице съдебна практика на САС, а именно решение № 790/13.05.2011г. по т.д.№ 1372/2011г., на VІ-ти състав на САС, решение № 950/10.06.2011г. по т.д.№ 782/2011г. на V-ти състав на САС и мн. др. Това, че според жалбоподателя било житейски логично да може съдружникът сам да заявява вписване на прекратяване на участието си в дружеството, дори и да бъде споделено като довод от съда, не може да доведе до промяна на нормативната уредба, която в чл. 15 от закона изрично и лимитивно посочва кои лица са оправомощени да бъдат заявители. Цитираната норма изчерпателно очертава легитимираните субекти, като част от проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ дали заявлението изхожда от оправомощено лице. Кръгът на легитимираните в регистърното производство лица до изрично посочените в нормативен акт е ограничен от законодателя с цел да се гарантира сигурността и доверието в публичния регистър. В този смисъл е налице трайна съдебна практика: Решение № 21 от 05.01.2011 г. на САС по ф. д. № 112/2010 г., ТО; Решение №115 от 16.11.2015 г. на ОС - София по т. д. № 141/2015 г.; Решение № 193 от 6.07.2011 г. на ВтАС по е. гр. т. д. №186/2011 г., ГК; Решение № 790 от 13.05.2011 г. на САС по ф.д. № 1372/2011 г., ТО и др. До изменение от законодателя на правната уредба чрез регламентиране на правомощие на съдружника сам да заяви вписване в ТР на прекратяването на участието си в дружеството, при сега действащата нормативна уредба няма основание за приемане, че съдружникът е оправомощено лице – заявител, отказът на АВ-ТР се явява законосъобразен. В този смисъл изрично се е произнесъл и Апелативен съд – Пловдив в решение № 233/26.06.2015г. по т.д.№386/2015г. и мн. др. Недопустимо би било вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15 ЗТР, като в случая не може да се приложи по аналогия нормата на чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ, тъй като тя има конкретен адресат - управителят на дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на търговското дружество и негов законен представител и именно това обуславя възможността при бездействие на дружеството сам да се заличи, като за съдружникът, който не е представител на дружеството пред третите лица, нито носи лична и персонална отговорност с оглед участието си в ООД, респ. ЕООД, това не е предвидено изрично и не е приложимо по аналогия, тъй като не са налице идентични хипотези.

Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, отказът следва да бъде потвърден, а тя да бъде оставена без уважение.

            Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

           

            ОСТАВЯ без уважение жалба с вх. № 20210310151836 от 10.03.2021 г. срещу отказ с peг. № 20210304173353/05.03.2021 г., постановен по заявление с вх. per. № 20210304173353, подадена от „И.“ АД - чуждестранно юридическо лице, чрез адв. В.Р., с който отказ не са вписани промени по партидата на дружеството „Н.Г.“ ООД, ЕИК ********, за промяна на обстоятелствата, а именно заличаване на съдружника „И.“ АД.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 СЪДИЯ: