№ 39
гр. Бургас, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20252001000049 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 293/22.11.2024 година, постановено по търг. дело №
534/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 74 от ТЗ на Д. С., британски гражданин, роден на ****
година в град Дърбан, Република Южна Африка, притежаващ паспорт №
********, издаден на 20.08.2014 година от Служба за идентификация и
паспорти, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Македония“ № 61 - 63, офис
1, чрез адв. Х. М. - БАК, против „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.
„Македония“ № 61 - 63, офис 1, с управител Д. С., представлявано в
производството от особения представител адв. Р. С. - БАК, за отмяна на
всички решения на Общо събрание на съдружниците на „Чапъл Маркетинг
Инвестмънт“ ООД, взети на 16.11.2023 година.
Решението е постановено при участието на С. М. С. като трето лице -
помагач на страната на ответника „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.
С., чрез адв. Х. М. - БАК, в която същото се обжалва като неправилно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон.
Навеждат се оплаквания, че не са спазени законовите изисквания за свикване и
провеждане на процесното събрание на съдружниците. Поддържа се, че по
делото не е установено при условията на пълно и главно доказване:
ползването от страна на Д. С. на някой от имейл адресите с разширение
@starrinc.com; получаването на изпратените от адв. Ц. съобщения в
посочената от адресата информационна система, нито изтеглянето на
съобщението от страна на въззивника - ищец. Инвокира се липса на
изискуемото законово съгласие по чл. 5 от ЗЕДЕУУ от Д. С. за получаване на
електронни съобщения от страна на ответното дружество, от С. С. или от
негов представител. Изразява се позиция, че тъй като имейл адресите видимо
изхождат от „Стар Инк“ („Starr Inc“), те са свързани само с кореспонденция,
свързана с дейността и отношенията с тази фирма. Изтъква се, че по делото не
е установена размяната на кореспонденция между Д. С. и С. С., касаеща
ответното дружество. Твърди се, че имейл адресът ****@********.*** не се
използва пряко от Д. С. и се сочи, че имейлът от 22.06.2010 година, адресиран
до С. С., е подписан от трето лице - Пр. К., с обозначение „Административен
офис“. Досежно електронната кореспонденция, изходяща от или адресирана
до К. С. се изтъква, че в нея К. С. се обозначава като действащ в качеството си
главен изпълнителен директор на фирма „Стар Инк“, който не отправя
изявления от името на баща си Д. С. в качеството му на управител или
съдружник в „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, нито твърди или заявява,
че предава и получава от баща си информация или указания за дейността на
„Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД. Въззивникът акцентира, че авторството
на тази кореспонденция е оспорено, както и че тя не съдържа изходящи от Д.
С. съобщения. Поддържа се липса на основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 от ТЗ за
вземане на решението по т. 1 от дневния ред от протокола от Общото
събрание на съдружниците на 16.11.2023 година. Навеждат се оплаквания
както за липса на конкретика относно нарушаване на задълженията за
оказване на съдействие за дейността на дружеството от страна на съдружника
Д. С., така и за липсата на повтаряемост на тези нарушения. Изразява се и
позиция за липса на доказателства, че съдружникът е действал в противоречие
с интересите на дружеството, съответно на основания за изключването му
като такъв.
Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение.
2
Претендират се разноски.
Не са ангажирани доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, чрез особения представител адв. Р. С. -
БАК, в който се развиват съображения за нейната неоснователност. Изразява
се позицията, че именно отправените покани за свикване на Общо събрание на
съдружниците от адв. Ц. като представител на съдружника С. С., които
съдружника - управител Д. С. не е взел предвид, доказват неговата
незаинтересованост и безотговорност. Поддържа се наличието на
предпоставките на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Оспорват се направените възражения
досежно комуникацията чрез имейлите ****@********.*** и *****@********.***
и се сочи, че представените от адв. Ц. като представител на третото лице -
помагач С. С. покани и уведомления не са оспорени от процесуалния
представител на въззивника - ищец. Оспорват се наведените аргументи във
връзка с тълкуването на чл. 5 от ЗЕДЕУУ. Аргументира се липса на
изискването за повторяемост на действията, тъй като дори еднократното
неизпълнение на задълженията на съдружник би могло да има тежки
последици за дружеството.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от третото лице - помагач на
страната на ответника „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД - С. М. С.,
британски гражданин, роден на ********** година, притежаващ паспорт №
*******, валиден до 24.02.2030 година, в качеството му на съдружник в
„Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, чрез адв. Л. Ц. - БАК. Страната
изразява позиция за наличие на преклузия относно наведеното във въззивната
жалба възражение, че по делото не е установено изтеглянето от въззивника -
ищец на съобщението от информационната система, в която изявлението е
постъпило. Счита, че са налице недвусмислени обстоятелства, от които може
да се приеме, че Д. С. е получил искането за свикване на Общо събрание в
писмена форма на личния си имейл адрес и е бездействал в указания му срок,
като сам е станал причина за изключването си като съдружник. В отговора се
излагат аргументи, че от съдържанието на цялата електронна кореспонденция
по делото е видно, че тя има отношение към дейността на ответното
дружество и е имала за цел обслужването и организирането на
3
взаимоотношенията на Д. С. в качеството му на управител и съдружник.
Настоява се, че С. не само недвусмислено се е съгласил за получаване на
съобщения в електронна форма, но и е осъществявал обмен на такива,
включително изявления по електронен път в хода на отношенията с ответното
дружество, с адв. М. и с трети лица, на които е разчитал по повод реализиране
на правата и задълженията си като управител и съдружник в „Чапъл
Маркетинг Инвестмънт“ ООД. Излагат се доводи, че въпросът за
получаването на електронни съобщения е разрешен от съдебната практика,
според която релевантният момент за преценка на последиците от изявлението
чрез имейли, е получаването на пощата - постъпването й в посочената от
адресата информационна система. Аргументира се, че поведението на
съдружника по отношение на поканата не съставлява елемент от фактическия
състав, тъй като не може да се вмени задължение на дружеството при
връчване на покана за Общо събрание да удостоверява практическото
узнаване и анализиране от съдружника на съдържанието на поканата. Във
връзка с горното се сочи, че според заключението по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза комуникацията между съдружниците се
извършва именно чрез процесните имейли, които са активни. Възразява се
срещу изключването на имейл адреса на адв. М. от предмета на експертизата и
се настоява, че установяването дали от и до конкретен електронен адрес е
разменена кореспонденция няма да наруши или да засегне защитените от
закона данни на адв. М. и адвокатското му дружество. Страната поддържа, че
представените по делото електронни писма, в които са описани като
приложения предупреждение за изключване и покана за свикване на Общо
събрание, са породили своите правни последици, а нарушенията на Д. С.
могат да се квалифицират като такива по чл. 126, ал. 3, т. 1 - 3 от ТЗ, тъй като
възпрепятстват дейността на дружеството и злепоставят интересите на другия
съдружник С. С..
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Претендират се разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да
обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка,
4
съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от доказателствения
материал, че ищецът е съдружник в ответното дружество, като притежава 255
дяла от капитала на същото, на стойност от 10 лева всеки един от тях. На
16.11.2023 година е било проведено Общо събрание на дружеството, на което
ищецът не е присъствал. Същото, според записа в съставения в тази насока
протокол, е било организирано по реда на чл. 138, ал. 2 от ТЗ, като е протекло
при дневен ред, включващ общо шест точки. По същите са приети и
атакуваните в настоящото производство решения , първото от които е за
изключване на ищеца като съдружник и поемане на освободените от него
дялове от оставащия съдружник С. М. С. по втора точка. По следващите точки
е прието решение за освобождаване на ищеца като управител и избирането на
С. С. като управител; смяна на адреса на управление от ул. „Македония“ №
61-63 на ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис № 3. Последното решение,
това по точка шеста, е за преобразуване на дружеството от ООД на ЕООД,
според записа в съставения за целта протокол.
В депозираната искова молба, сложила началото на настоящото
производство, ищецът твърди на първо място, че не е налице редовно свикване
на процесното Общо събрание, тъй като на него като съдружник не е била
връчена редовно писмена покана, съобразно изискването на чл. 31.1 от
дружествения договор, респективно чл. 139, ал. 1 от ТЗ. Съобразно чл. 74, ал.
2 от ТЗ, искът за отмяна на решение на търговско дружество може да бъде
предявен от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на събранието, когато
ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи
- в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на
Общото събрание. В случая процесното събрание е проведено на 16.11.2023
година, а исковата молба е постъпила в съда на 29.12.2023 година.
Логическото тълкуване на хипотезите на чл. 74, ал. 2 от ТЗ води до извода, че
приравняване на правното положение на присъствувалия и неприсъствувалия
на Общото събрание съдружник е само в случай, че редовното уведомяване на
втория е безспорно. Ако то е спорно, касае се за обективно съединен иск с
правно основание чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1 от ТЗ, по който съдът
следва да се произнесе с решение /така и в решение № 34 от 25.03.2013 година
по търг. дело № 144/2012 година на ВКС, I т. о. и цитираните такива в него
5
решения по гражд. дело № 612/2003 година, гражд. дело №757/2003 година и
други на ВКС, т. о./. Поради това се касае за обективно съединен иск с правно
основание чл. 74 във връзка с чл. 139, ал. 1 от ТЗ, който се явява главен. В
конкретния случай уведомяването на ищеца за събранието е спорно - като
едно от основанията за отмяна на решенията е посочено именно опороченото
уведомяване на ищеца, което по горните доводи налага произнасяне от страна
съда с решение.
Както правилно е посочил окръжният съд в определението си по чл. 374
от ТЗ, в което е инкорпориран и доклада по делото, тежестта за установяване
законосъобразността на атакуваните решения е на ответното дружество. В
отговора на исковата молба същото твърди, че е отправило писмена покана до
ищеца на имейл адрес, чрез който се е осъществявала комуникацията през
годините с него. Размяната на информация е била чрез имейлите
****@********.*** и *****@********.***, на които именно са изпратени поканите
от пълномощника на другия съдружник С. М. С. на дати 22.08.2023 година,
03.10.2023 година, 01.11.2023 година. Сочи, че тъй като в указания в тези
покани срок ищецът, който е и управител на ответното дружество не е свикал
Общо събрание, другият съдружник законосъобразно е сторил това сам на
посочената в последната покана дата, с каквото правомощие същият
разполага в съответствие с чл. 138, ал. 2, изр. 2-ро от ТЗ. Изявленията на
ответника в тази насока, съпоставени с твърденията по искова молба за
нередовно свикване на събранието включват по необходимост установяването
наличието на предпоставките на цитираната правна норма, при условията на
която е проведено същото, съобразно изричния запис в съставения за това
протокол.
За установяване на така наведените твърдения по делото е допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в
представеното и прието заключение е посочило, че на 31.03.2023 година от
адвокат Ц. като пълномощник на С. С. на имейл адрес *****@********.*** е
изпратено писмо, към което има два прикачени файла, чието съдържание е
възпроизведено в същото. Касае се за уведомително писмо-покана,
съдържащо и искане за предоставяне на посочената в същото документация с
указан срок за изпълнение, както и пълномощно от С. С. за адвокат Ц.. На
11.04.2023 година отново от адвокат Ц., на същия имейл адрес, е изпратено
ново писмо, към което са прикачени два файла, които като имена и
6
съдържание са като двата файла в предходния имейл. На 22.08.2023 година от
адвокат Ц. пак е изпратено писмо, към което има прикачен един файл, а
именно уведомително писмо-покана, съдържащо същото искане за
предоставяне на изброените документи с указание, че ако това не бъде сторено
в посочения срок, то уведомлението следва да бъде счетено за
предупреждение за изключването на ищеца като съдружник на основание чл.
126, ал. 3 от ТЗ; на следващо място е отправено искане за свикване на Общо
събрание с дневен ред в три точки с упоменаване, че ако в двуседмичен срок от
получаването му такова не бъде свикано, то другият съдружник С. С., от чието
име е изпратено същото, отправя покана за свикване на Общо събрание на
ответника, което да се проведе на 02.10.2023 година от 11.00 часа в град
Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис № 3 при дневен ред, включващ
по т. 1 и т. 2 смяна управителя на дружеството и и избор на нов такъв, както и
смяна на седалището и адреса на управление. На 03.10.2023 година адвокат Ц.
е изпратил до *****@********.*** имейл с един прикачен файл, а именно
уведомително писмо-покана. С него от името на съдружника С. С. отново е
изискана информация и описана в него документация, с указание за прилагане
на последиците по чл. 126, ал. 3 от ТЗ при неизпълнение на задължението;
поискано е свикване на Общо събрание на основание чл. 138, ал. 2 от ТЗ, при
посочен в шест точки дневен ред и не последно място е отправена покана, при
неудовлетворяване на отправеното искане, за свикване на Общо събрание,
което да се проведе на 16.11.2023 година, в 11.00 часа, в град Бургас, ул. „Адам
Мицкевич“ №3, ет. 1, офис 3, при дневен ред в шест точки, включващи
разглеждането на въпроса за изключването на ищеца като съдружник, поемане
на дяловете му от оставащия такъв, освобождаването му като управител и
избор на нов такъв, смяна на седалището и адреса на управление на
дружеството и преобразуване на последното, според изричния запис в тази
насока, от ООД в ЕООД и приемането на нов Устав.
Вещото лице във връзка с поставените му задачи е установило
наличието на изпратени писма от имейл ****@********.*** до съдружника С.
С. от 30.06.2010 година, от Пр. К., с посочване от нейна страна, че самото
писмо е за и от името на Д. С.. Налично е и писмо от адвокат Х. М., от
28.06.2010 година, изпратено до имейл ****@********.***, в което няма
обръщение към конкретна личност. Налично е също и писмо от Г. К. -
сътрудник при Адвокатско дружество „Ф., Т., М.“ до Х. М., към което има
7
прикачени файлове, представляващи проект за протокол от Общо събрание
без дата, дружествен договор на ответника, протокол от Общо събрание от
30.06.2010 година на „Съншайн мениджъмънт сървисис“ ООД и покана за
провеждане на същото; още едно писмо от 25.08.2008 година от Х. М.,
адресирано до ****@********.***, без в него да се съдържа конкретно
обръщение към лице, с прикачени файлове, конкретно посочени от експерта.
Открит е от последния и имейл, изпратен на 04.10.2023 година от С. С. да
адвокат Х. М., с копие до адвокат Ц.
Както вече посочено по-горе, процесното събрание е проведено при
условията на чл. 138, ал. 2, предл. 2-ро от ТЗ. Необходимостта да бъде
доказано законосъобразното свикване и провеждане на същото, при
твърденията на ответника в тази насока и при оспорването на това
обстоятелство с исковата молба от ищеца, включва установяването на
предпоставките на тази правна норма, включващи притежанието от страна на
съдружник на посочената в закона част от капитала на дружеството, отправено
до управителя на същото искане за свикване на Общо събрание, бездействие
на същия и изтичане на указания в закона, респективно в искането срок за
изпълнение на задължението за свикване на събранието. От така казаното се
налага извода, че малцинственото право на съдружниците по чл. 138, ал. 2,
предл. 2-ро от ТЗ сами да свикат общо събрание може да бъде упражнено
само при бездействие на управителя да стори това в 2-седмичен срок от датата
на отправеното до него писмено искане. Няма пречки в искането до
управителя да бъде инкорпорирана и поканата им за свикване на събрание,
като в този случай същото ще се счита за редовно проведено само в случай, че
то е било насрочено след датата, на която е изтекъл 2-седмичния срок по чл.
138, ал. 2 от ТЗ. Предложението по чл. 138, ал. 2, предл. 2-ро от ТЗ, в което
едновременно се съдържа и покана за самото му провеждане по никакъв начин
не засяга правомощието на управителя, още повече следва да се настои за
дадената по този начин гласност на отправеното до него искане за свикване на
общо събрание. При това следва да се държи сметка, че при този ред на
свикване в интерес на дружеството е съдружниците му да бъдат информирани
и за предварително отправеното до управителя искане сам да свика общо
събрание. При отказ на последния да стори това, свиканото по този ред общо
събрание ще следва да се счита за редовно, ако е проведено след изтичането
на 2-седмичения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ /така и
8
в решение № 11 от 26.04.2012 година по търг. дело № 615/2010 година на ВКС,
ІІ т. о/. От съществено значение в тази хипотеза е установяването по несъмнен
начин, че това искането е достигнало до знанието на управителя. При това
положение, така отправеното до управителя писмено искане би било
релевантно за надлежното упражняване на правото на съдружника по чл. 138,
ал. 2, изр. 2-ро от ТЗ само, ако е достигнало до него и това обстоятелство е
установено по делото.
Тъй като в случая искането за свикване на Общо събрание на ответника
и поканата за самото му провеждане са инкорпорирани в един документ, чието
съдържание е посочено от съда по-горе, при наведените в исковата молба
изрични твърдения за нередовно свикване, включващо и нередовно връчване
на поканата и при поддържано от ответника в отговора на исковата молба
законосъобразно свикване и провеждане, предвид наличието на
предпоставките на обсъжданата по-горе правна норма, на процесното такова,
то се налага да бъде даден отговор на въпроса дали този документ е достигнал
до знанието на ищеца, а с оглед искането към него в качеството му на
управител, в кой точно момент, за да се направи преценка дали съдружникът
С. С. е упражнил правото си да свика проведеното на посочената в поканата
дата в съответствие със законовите правила.
Ответното дружество сочи, а в този смисъл е поддържаното и от третото
лице-помагач, конституирано на негова страна в процеса, че инкорпорираните
в съдържанието на писмото-уведомление искане за свикване на събрание и
покана за такова е изпратено до ищеца един път като управител и втори път
като съдружник чрез имейлите ****@********.*** и *****@********.***, чрез
които се е осъществявала комуникацията през годините с него. Както в текста
на дружествения договор, така и във всички останали документи, свързани с
дружеството, включително тези за неговото учредяване, достъпни във водения
от Агенция по вписванията електронен търговски регистър не са посочени и
не фигурират адреси на нито един от съдружниците, т. е. и на ищеца, както и
каквито и да било адреси на електронна поща. При това положение, поканата
до управителя на търговеца очевидно е следвало да бъде изпратена на адреса
на управление на последния, където е и неговия офис и се предполага, че
може да бъде открито лицето, което го управлява или представлява или най-
малкото такова, което комуникира с него - служител или друго нарочно
натоварено с правомощия във връзка с кореспонденцията и изобщо с начина
9
на действие на дружеството в тази насока. Това законосъобразно действие не е
сторено от съдружника С.. Вместо това, коментираното писмо-уведомление е
изпратено от него на електронни адреси, които се твърди да са на ищеца и да
се ползват от него. Това от своя страна налага да бъде разгледано и обсъдено
дали така предприетите от него действия удовлетворяват изискването за
надлежно връчване на същото, инкорпориращо в себе си няколко различни по
природа и последици изявления от значение за законосъобразното свикване на
процесното събрание.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен законосъобразен извод, че ищецът изобщо е получил същото, а още
по-малко кога точно - на коя дата е станало това, което е от съществено
значение във връзка с разгледаните предпоставки на чл. 138, ал. 2 от ТЗ,
касаещи изобщо свикването на процесното събрание. Както вече бе посочено
по-горе, липсва клауза, в която съдружниците да са конкретизирали отделни
адреси /включително и електронни/ за кореспонденция с дружеството и
връчване на книжа. В дружествения договор и в търговския регистър липсват
данни за посочване от страна на ищеца на каквито и да са адреси,
включително и посочените по-горе такива на електронна поща, на които се
поддържа, че е изпратено и получено уведомителното писмо-покана. По
делото не са ангажирани доказателства за изрично посочване от страна на
ищеца на тези адреси на електронна поща за кореспонденция с дружеството.
Горното обосновава извод за изпращане на поканата по електронна поща
произволно, при липса на предпоставките за връчване на поканата и по този
способ. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление. За да бъде обоснован извод за редовност на
връчването на документа, инкорпориращ искане и покана обаче, е необходимо
нейното изпращане с електронна поща да бъде осъществено не по усмотрение
на дружеството и на избран произволно от него електронен пощенски адрес.
Редовността на връчването по електронна поща предполага адресът на
електронната пощенска кутия да бъде посочен лично от самия съдружник в
дружествения договор или впоследствие, като единствен или алтернативен
адрес за кореспонденция с дружеството и получаване на книжа /така и
решение № 1472 от 12.10.2020 година по в. т. д. № 2119/2020 година на
10
Софийски апелативен съд, недопуснато до касация с определение № 247 от
09.05.2022 година на ВКС по търг. дело № 819/2021 година, I т. о./.
По делото не са ангажирани доказателства, че двата адреса
****@********.*** и *****@********.*** са посочени от ищеца като адрес за
кореспонденция с дружеството, че те са ползвани от същия, и че той е
притежавал паролата да достъп по пощенските кутии. Поради това изводите,
формирани в заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд
съдебно - техническа експертиза, установяващи, че разгледаните електронни
съобщения са изпратени от другия съдружник на същите е без значение,
особено що се касае до искането за свикване на събрание, отправено до ищеца
като управител. Това е така, тъй като по делото не е доказан моментът на
постъпване на съобщението в информационната система на ищеца. Съгласно
чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му в
посочената от адресата информационна система; ако адресатът не е посочил
конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването
му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма
информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната
система, в която изявлението е постъпило. Съобразно поставените му задачи,
експертът е обследвал само и единствено дали съобщенията са били
изпратени, но не и дали и кога са постъпили в информационната система на
ищеца. След като по отношение на получаването на разглеждания документ се
прилага правилото на чл. 10 от цитирания нормативен акт, а данни дали и ако
да, кога е станало това липсват, то не би могло да се приеме, че управителят -
ищецът по делото изобщо е бил уведомен за искането на С. да бъде свикано
събрание. От това пък следва, че на практика не е спазено предвиденото в
законовата норма императивно изискване, респективно е опорочена
процедурата по свикване на Общото събрание. Както вече бе посочено по-
горе, отправеното до управителя писмено искане би било релевантно за
надлежното упражняване на правото на съдружника по чл. 138, ал. 2, изр. 2-ро
от ТЗ само, ако е достигнало до него и това обстоятелство е установено по
делото. Горните изводи са относими както към искането на С. управителят С.
да свика събрание, така и към поканата за процесното проведено такова,
доколкото двете са инкорпорирани в един писмен документ и са
взаимосвързани.
Неоснователни са доводите на ответната страна и на третото лице-
11
помагач, че процесните адреси на електронна поща са били ползвани и
предходно от ищеца в отношенията му с дружеството. Заключението на
вещото лице установява изпращането само на едно електронно съобщение от
единия от адресите през месец януари 2024 година с посочване в него на
името на ищеца, т. е. след датата на провеждане на събранието, а също така и
изпращането до същите тези адреси на документи, касаещи дружеството от
адвокат М.; съобщение, изпратено от ищеца до дружеството или до другия
съдружник от самия Д. С. /налично е такова, изпратено до С. обаче от трето
лице, от негово име, от административен офис през 2010 година/ няма.
Горното, обаче не може да идентифицира ищеца като автор и подател и на
тези съобщения по безспорен начин, нито като ползвател на тези електронни
пощенски адреси. Броят на съобщенията и датите на тяхното изпращане -
всички с изключение на едно от 2008 година и 2010 година, т. е. преди 15,
съответно 13 години преди датата на изпращане на уведомително писмо-
покана прави невъзможен извода за регулярност и редовно използване на тези
електронни адреси, както и на такъв, че това е бил установен и посочен от
ищеца начин на кореспонденция с ответното дружество, утвърден в
отношенията между съдружниците. Именно поради това не може да бъде
споделен изводът на окръжния съд, че след като синът на ищеца е изпратил до
третото лице-помагач писмо с копие и до адресите ****@********.*** и
*****@********.***, то това означава, че двамата съдружници комуникират чрез
тях, което следва да се възприема като изразено от ищеца въз основа на
недвусмислени обстоятелства съгласие да получава на адреса
*****@********.*** изявления в електронна форма, освен че, както изрично е
посочено, изпратеното от К. С. писмо касае дейността на „Стар инк“, на което
той е изпълнителен директор и в него, видно от съдържанието му, изобщо не
се коментира каквото и да е във връзка с ищеца и ответното дружество, а само
единствено отношения между С. С. и представляваното от К. С. търговско
дружество. Всичко така казано налага извода за нередовно свикване на
процесното Общо събрание, включително нередовно връчване на искане за
свикване и покана за провеждане на такова, които нарушения обосновават
извода за незаконосъобразност и на приетите на същото решения.
Предвид несъвпадането на изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените искове бъдат изцяло уважени.
12
По разноските:
С оглед изхода на делото, на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанция. Пред Бургаския
окръжен съд същият е направил разноски общо в размер на 1 550 лева, които
се свеждат до внесената за разглеждане на исковете държавна такса /300 лева/
и внесеното възнаграждение за особения представител на ответника /1 250
лева/. Пред настоящата инстанция сторените от него разноски са в размер на
сумата общо от 1 400 лева, които представляват внесеното възнаграждение за
особения представител на въззиваемото търговско дружество /1 250 лева/ и
държавна такса в размер на 150 лева. За всички тези разноски са представени
убедителни доказателства за реалната им направа, поради което и са налице
предпоставките на закона за възлагането им в тежест на другата страна по
делото. Възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат не следва да
бъде присъждано, тъй като преди всичко няма данни такова изобщо да е било
уговорено, а още по-малко да е платено.
На третото лице-помагач разноски, въпреки отправеното от него искане,
не следва да се присъждат, съобразно изричната норма на чл. 78, ал. 10 от
ГПК
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 293 от 22.11.2024 година, постановено по търг.
дело № 534/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ всички решения на проведеното на 16.11.2023 година Общо
събрание на съдружниците на „Чапъл маркетигнг инвестмънт“ ООД.
ОСЪЖДА „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Македония“ № 61 - 63,
офис 1, с управител Д. С., представлявано в производството от особения
представител адв. Р. С. - БАК да заплати на Д. С., британски гражданин, роден
на **** година в град Дърбан, Република Южна Африка, притежаващ паспорт
№ ********, издаден на 20.08.2014 година от Служба за идентификация и
паспорти, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Македония“ № 61 - 63, офис
13
1, чрез адв. Х. М. - БАК сумата от 1 550 /хиляда петстотин и петдесет лева/
лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски пред
Бургаския окръжен съд, както и сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин лева/
лв., представляваща направени от него разноски пред Бургаския апелативен
съд.
Настоящото решение е постановено при участието на С. М. С. като
трето лице - помагач на страната на ответника „Чапъл Маркетинг
Инвестмънт“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението
му на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14