Решение по дело №1290/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер             /13.12.                  2018 година                      гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 13.11.                                                                                      2018 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА                                                                                                  РУМЯНА ТАНЕВА

 

 

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

В.т.д. № 1290 по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази:

 

Oбжалвано е решение № 37/09.07.2018 год. по гр.д. № 892/2017 год. по описа на РС – Ч. в частта, с която е осъден ЕТ“ С. - Р.“ с. С. , общ. Ч. да заплати на ищеца Й.В.Н., сумата в размер на 235.00 лева, представляваща сума получена на отпаднало основание по развален договор за изработка, вследствие неизпълнение на Договор за изработка от 10.06.2016 г., както и сумата в размер на 450 лева, представляваща сума получена на отпаднало основание по развален договор за изработка, вследствие неизпълнение на Договор за изработка от 13.06.2016 г. и сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата Й.В.Н. неимуществени вреди, претърпени от същата в резултат на виновното поведение на ответната страна, както и разноски в размер на 319,91 лева, съразмерно уважената част от исковете.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЕТ“ С. - Р.“ с. С. , общ. Ч., като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Моли съда да отмени  решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Въззиваемата Й.В.Н. е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД и чл. 88 ал.1 изр. 2 от ЗЗД.

От договор от 10.06.2016 г. се установява, че ЕТ“ С. - Р.“ с. С. , общ. Ч. в качеството на възложител е възложил на К.П.  в качеството на изпълнител ,,ремонтна дейност саниране на козирка 7 кв.м., на стойност 24 лв./кв.м. с гаранции за отстраняване на дефекти 7 години.

Приложен е и договор от 13.06.2016 г., с който ЕТ“ С. - Р.“ с. С. , общ. Ч. в качеството на възложител е възложил на Й.В. К. в качеството на изпълнител ,,ремонт на козирка, хидроизолация, ламарина кърпеж на челото, полагане на грунд‘‘ на стойност 450 лева с гаранции за отстраняване на дефекти 15 години.

От заключението на назначената по делото  съдебно – графическа експертиза двата договора не са подписани от собственика и представляващ фирмата ответник по делото – Р.И.Р..

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че технологичните стъпки за качествено изпълнение на ремонта не са изпълнени, поради което ремонта на покривната козирка е некачествен, няма завършен вид и е грозящ. Вещото лице сочи, че качеството на ремонта е лошо и   грозящо.

От показанията на свидетелите Ж.К.К. /Ж./ и Д.С.Б., които са кредитирани с доверие от решаващия съд   се установява, че ищцата е заплатила сумите, посочени в договорите.  

Настоящата инстанция намира, че между страните е сключен  договор за изработка, първият, от които от 10.06.2016 г. е неформален в устна форма за изпълнител ,,ремонтна дейност саниране на козирка 7 кв.м. на стойност 24 лв./кв.м. с гаранции за отстраняване на дефекти 7 години.

Представеният по делото договор от 10.06.2016 г. е със страни ЕТ“С. - Р.“ с. С. , общ.Ч. в качеството на възложител и К.П.  в качеството на изпълнител, от което може да се на прави извод, че ответникът е възложил на трето лице - К.П.  изпълнението на процесния неформален договор от 10.06.2016 г. между него и ищцата.   

Поради това съдът намира, че действията по изпълнение и контрол на извършените ремонтни дейности са били предприемани от К.П.  при изрично възлагане с оглед упражняваната трудова функция, поради което не могат да бъдат определяни като действия предприемани от името на търговеца при отсъствие на представителна власт. Предвид това изложените в писмената защита на ответника доводи, позоваващи се на разпоредбата на чл. 301 ТЗ са неоснователни.

Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Противопоставянето трябва да бъде изрично и направено веднага, което в случая не е сторено – няма противопоставяне, а действия, които   сочат   обратното, а именно сключения   договор от 10.06.2016 г.

По вторият договор от 13.06.2016 г., тълкувайки действителната воля на страните, съгласно чл. 20 изр. 1 от ЗЗД безспорно се касае за техническа грешка в оформянето на договора, като са разместени страните по него.

 С този договор ответникът се е задължил да изработи ,,ремонт на козирка, хидроизолация, ламарина кърпеж на челото, полагане на грунд‘‘ на стойност 450 лева с гаранции за отстраняване на дефекти 15 години.

Договорът не е подписан от представител на ответника, което се установява от заключението на назначената по делото съдебно – графическа експертиза.

Не е налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ, тъй като от по – гореизложеното не само, че не се установява действие на лице без представителна власт, а обратно.

По силата на първият договор от 10.06. 2016 г. именно ответникът е възложил на К.П.  ремонт на процесната козирка, като договорът от 13.06.2016 г. е последващ.

За него не са събрани данни за изрично противопоставяне от страна на ответника, а напротив видно от по делото прокурорска преписка Росица Радева, собственика и представляващ фирмата е била наясно с поетите задължения най-видно от дадените от нея обяснения.

Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Между страните е съществувало правоотношение по договор за изработка. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението при приета работа.

По делото е безспорно установено, че работата е заплатена от възложителя.

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че технологичните стъпки за качествено изпълнение на ремонта не са изпълнени, поради което ремонта на покривната козирка е некачествен, няма завършен вид и е грозящ.

Налице е хипотезата на   чл. 265 ал.2 от ЗЗД - недостатъците на изпълнението са толкова съществени, че работата е негодна за неговото договорно или обикновено предназначение, поради което ответникът се явява неизправна страна по договора.

За ищцата е възникнало правото за едностранно разваляне на договора по см. на чл. 87 ал.2 от ЗЗД, което право същата е упражнила чрез подаването на исковата молба, поради което иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е основателен.

По иска, с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е изпитала негативни емоции и страх, тревога, дискомфорт и несигурност от това, че от некачествено извършения ремонт на козирката на блока може да пострада не само тя, нейното здраве и живот, но здравето и живота на трети лица, преминаващи около сградата, а също и възможност за повреда на имуществото на трети лица.

Същите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника - търговец на задължението му да извърши качествено процесния ремонт, както и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението с оглед естеството на ремонтите дейности - Тълкувателно решение № 4/ 29.01.2013 г., постановено по тълк.д. № 4/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно размера на присъдените неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 460 лева.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.

 

Р Е III И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/09.07.2018 год. по гр.д. № 892/2017 год. по описа на РС – Ч. в обжалваната му част.

 

ОСЪЖДА ЕТ“ С. - Р.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. С. , общ. Ч., обл. С.З.*** да заплати на ищеца Й.В.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 460 лева /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща разноски пред настоящата инстанция.  

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 2.