№ 75
гр. Велико Търново, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от СЛАВКА Д. Наказателно дело за
възобновяване № 20254000600064 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420, ал.2, вр. чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.Образувано е по искане на осъдения Й. Д. Е., чрез защитника адв.М.
Д.,за възобновяване на НОХД№125/22г. по описа на РС-Бяла.
В искането се сочи,че Е. е осъден въз основа на показанията на
малолетните му деца И. Д.а и Х. Д., които са били принуждавани да
набеждават и лъжат, както и тези на св.А. К..Бил е без защитник,многократно
подвеждан на досъдебното производство,а при съдебното разглеждане на
делото умишлено държан на страна,за да не се защити.Оправя се упрек,че
абсолютно предубедено, тенденциозно и умишлено нарушаващо правото на
справедлив съдебен процес,се явява осъдителната присъда.Сочи се,че
наказанието е явно несправедливо,защото осъденият не е извършил
деянието.Възразява се,че единствените свидетели са двете малолетни деца и
св. А. К.,като районният съд не е положил усилия да събере и други
доказателства.
С описаните в искането на осъдения обстоятелства са наведени
касационните основания по 348 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от НПК – нарушение на
закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна
несправедливост на наказанието,което е основание за възобновяване на
1
наказателното дело по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура –
Велико Търново изразява становище за неоснователност на искането за
възобновяване на наказателното производство.Счита,че съдебният акт
постановен от РС-Бяла почива на събраните по делото доказателства и е
постановен при спазване на изискванията на НПК.Изразява становище,че не
са допуснати съществени процесуални нарушения,както се твърди в искането
на осъдения.В този смисъл пледира,искането на осъдения за възобновяване на
производството по делото да бъде оставено без уважение.
Адв.Д.,защитник на осъдения,поддържа направеното искане за
възобновяване на наказателното производство и моли да бъде
уважено.Развива съображения,че процесуалните права на Е. са били
съществено нарушени,защото не е извършен необходимия обем от следствени
действия,с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото
всестранно, обективно и пълно.Пледира, апелативният съд да възобнови
производството по НОХД№125/22г. по описа на РС-Бяла и върне делото за
ново разглеждане.
Осъденият Е. в съдебно заседание поддържа искането за
възобновяване и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Великотърновският апелативен съд,след като обсъди доводите на
страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Предмет на искането е акт, от категорията на визираните в чл. 419 от
НПК и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда
не е била обжалвана, поради което е влязло в сила, не е била проверявана по
касационен ред. Искането за възобновяване е направено в законоустановения
срок по чл. 421, ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество,искането е неоснователно, по следните
съображения.
С Присъда №8 от 01.12.2022г. осъденият Й. Д. Е. е признат за виновен
в това, че през периода месец септември 2020г. до 05.11.2020г. в с.Долна
Студена,обл.Русе,извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице,ненавършило 14-годишна възраст –И.
Й.ова Д.а,родена на 23.03.2008г.,изразяващи се в търкане на гърдите и половия
орган на детето,търкане на половия си орган в седалищните части на
детето,като блудството е извършено чрез използване на положение на
зависимост и надзор,поради което и на основание чл.149 ал.2 т.4 вр. ал.1 пр.1
от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.
Съдебното разглеждане на делото е било проведено по реда на
задочното производство при условията на чл.269 ал.3 т.1 т.4 б.“а“ от НПК.По
искане на осъдения за възобновяване на наказателното производство по
делото на основание чл.423 ал.1 от НПК е било образувано н.д.№40/25 по
описа на ВКС.С Решение №95 от 26.02.2025г. Върховният съд е оставил без
2
уважение искането за отменя по реда на възобновяването на влязлата в сила
присъда,постановена по НОХД№125/22г. на РС-Бяла,като е приел,че
районният съд е изпълнил процесуалните си задължения да осигури
упражняване правото на осъдения да участва в процеса, но последното не се е
реализирало поради процесуалното поведение на подсъдимия към онзи
момент.Прието е с решението,че досъдебното производство е проведено с
негово участие, като за едно от съдебните заседания е бил уведомен лично,а за
друго чрез неговата съпруга.Върховният съд е приел,че Е. е знаел за това,че по
отношение на него има образувано наказателно производство и за какво
престъпление е привлечен към наказателна отговорност, бил е уведомен за
взетата мярка за неотклонение и че няма право да напуска местоживеенето си
без да информира за това съответните органи и да вземе тяхното
разрешение.Прието е,че сам се е лишил от възможността да участва в процеса,
което от своя страна води до извода,че не може да черпи права от
недобросъвестното си поведение,което е довело до постановяване на присъда
в негово отсъствие.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира,че доводите на
защитата, релевирани и пред апелативния съд за нарушено право на осъдения
да участва в процеса при съдебното разглеждане на делото са получили своя
отговор в съдебния акт на Върховния касационен съд и не подлежат на ново
обсъждане.
Основното оплакване на осъдения е за допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, а от там и на
материалния закон.
На първо място следва да се обсъди довода, с който се претендира
допуснато съществено процесуално нарушение свързано с правото на защита
на осъдения,както на досъдебното производство,така и в съдебната фаза на
процеса,изразяващо се в това,че е бил без защитник.От материалите по делото
е видно,че с постановление от 22.12.2021г. осъденият е бил привлечен в
качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл.149 ал.2 т.4 вр.
ал.1 пр.1 от НК, за което впоследствие е бил внесен и обвинителен акт от
прокурора в съда.На осъдения са му били разяснени всички права и
задължения,които има като обвиняем, включително и правото на адвокатска
защита.От протокола за разпит е видно,че същият изрично е заявил,че не
желае защитник, не желае да му бъдат предявявани материалите по делото и
се е възползвал от правото си да не дава обяснения.Доводите на защитата,че
не е разбрал в какво е обвинен,защото е неграмотен,с което му е нарушено
правото на защита, са в очевидно противоречие с отразените в протокола за
разпит изявления на осъдения, под които се е подписал, както и със
3
записаното при снемане на самоличността му от разследващия орган, че е с
основно образование.В съдебната фаза на процеса и след като е пристъпил
към разглеждане на делото в отсъствието на осъдения, при условията на
чл.269, ал.3 т.2,т.4 б.“а“ от НПК, районният съд е изпълнил изцяло
задълженията си като на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК е назначил за
служебен защитник на осъдения адв.Къню Цонев от АК-Русе,който се е
запознал с материалите по делото и е участвал в производството.С оглед на
изложеното съдът намира,че правото на защита на осъдения е било
гарантирано в пълен обем, както на досъдебното производството,така и от
решаващият съд.
Неоснователни са доводите в искането,че Е. е осъден защото
малолетните му деца били принуждавани да лъжат и да го набеждават.Тези
оплаквания не намират никаква доказателствена опора.Малолетните
свидетели И. Д.а и Х. Д. на съдебното следствие пред районния съд са били
разпитвани при съблюдаване на изискванията на чл.140 от НПК, в
присъствието на инспектор от ДПС и след като съдът им е разяснил
необходимостта да дадат правдиви показания,без да ги предупреждава за
наказателната отговорност.На досъдебното производство са били разпитвани
пред съдия също в присъствието на инспектор ДПС и на главен социален
работник, а св.И. Д.а и в присъствието на назначения й особен представител в
лицето на адв.С. С..Няма никакви данни по делото спрямо малолетните
свидетели да е упражнен натиск, за да дадат уличаващи показания във вреда
на осъдения.От протоколите за разпит пред съдия е видно,че съдържанието им
е било прочетено, като всеки един от тях е потвърдил,че записаното отговаря
на думите им.
В процесуалната дейност на районния съд не се откриват
претендираните от защитата нарушения на чл.13, чл.14, чл.107 и чл.303 от
НПК.Събраните доказателства са били обсъдени обективно, според
действителното им съдържание, всестранно и пълно, с което успешно е била
постигната обективната истина по делото.Фактите по делото са изяснени
според изискванията на НПК. Показанията на свидетелите са обсъдени
надлежно и според действителното им съдържание.Информацията, споделена
от малолетната пострадала И. Д.а, несъмнено е била поставена в основата на
приетите фактически изводи от районния съд, но това не е сторено
произволно.Съдът е оценил показанията й като надежден източник на
4
доказателства едва след констатацията, че те се отличават с
устойчивост,последователност и излагане на идентични по своето смислово
съдържание сведения относно конкретните действия на осъдения осъществени
спрямо нея.В мотивите са обсъдени детайлно показанията на пострадалата
дадени на съдебното следствие и тези пред съдия на досъдебното
производство, които свидетелката категорично е потвърдила, след
прочитането им. Аргументиран е изводът на съда,че в тях не се наблюдават
противоречия досежно времето,мястото и начина на извършените блудствени
действия от подсъдимия спрямо нея.Проследена е тяхната обвързаност и
логичност с останалия доказателствен материал.
Първостепенният съд е обърнал особено внимание в мотивите и на
показанията на свидетелите Х. Д. и тези на св.К..Коментирал е информацията
съдържаща се в тези гласни доказателства като източник на доказателствени
факти послужили за проверка на заявеното от пострадалата.Отчетено е,че
свидетелят Д., макар и на ниска възраст,е съобщил по идентичен и
безпротиворечив начин със св.Д.а начина, по който е видял подсъдимият
легнал на леглото и обърнат към сестра му в тъмната стая.Свидетелската
годност на малолетните свидетели И. Д.а и Х. Д. е убедително защитена в
съдебния акт,включително и чрез обсъждане на назначените комплексни
съдебно психологични и психиатрични експертизи.
Районният съд е почерпил информация за извършените престъпни
действия и от показанията на св.К.,които са оценени като производни
доказателства, послужили за проверка на първичните.Анализирал е
съобщеното от тази свидетелка,като аргументирано е приел, че тя пресъздава
споделеното й от двете деца.Тук районният съд е отчел, че съобщеното от К.
относно мястото на извършване на деянието и конкретните действия
инкриминирани като блудствени – пипане по гърдите, по половия орган на
пострадалата с пръсти,търкане в нея са в пълно съгласие с показанията на
Д.а.Показанията на св.К. са подробно анализирани и кредитирани от районния
съд като съответни и на другите събрани по делото доказателства –
направление за извършен преглед на детето, подадения сигнал до директора
на училището, изготвения социален доклад.Оспорената достоверност на
показанията на тази свидетелка от защитата се основава на факта,че е
неграмотна.От материалите по делото е видно,че същата е била разпитана
5
устно и непосредствено от районния съд, където е изложила същите факти и
обстоятелства инкорпорирани и в протокола й за разпит на досъдебното
производство,където изрично е вписано изявлението й,че прочетеното е вярно
записано.
Анализирайки обстойно показанията на тези свидетели
първостепенният съд е стигнал до законосъобразния извод, че те са
еднопосочни,последователни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства и
експертни заключения.Районният съд е отчел близката родствена връзка
между тримата свидетели, при обсъждане на доказателствата, не е открил
данни за влошени отношения между тях и подсъдимия,които да поставят под
съмнение обективността на показанията им за възприетите от тях факти.В тази
връзка напълно несъстоятелен е упрекът на защитата, че осъдителните изводи
на районния съд почиват на набедяващите твърдения на св.А. К..
Подробно обсъдени от първия съд са и всички назначени и изготвени в
хода на наказателното производство експертизи и инкорпорираните писмени
доказателства, които също имат значение за установяване на главния факт по
делото.В производството пред първия съд по отношение на всички правно
значими обстоятелства са събрани, проверени и подложени на анализ
допустимите и относими доказателства, които са позволили надеждно
обосноваване на фактическите изводи.В тази връзка напълно несъстоятелен е
упрекът на защитата, че районния съд не е положил усилия да събере и други
доказателства от значение за разкриване на обективната истина по делото-
разпит учителката, която е подала сигнала.
В обобщение настоящата инстанция намира изразеното несъгласие с
оценъчното третиране на доказателствените материали от районния съд за
неоснователно.
От съдържанието на приложените по делото протоколи от
проведените съдебни заседания е видно, че не са налице данни за
предубеденост или заинтересованост на съдията от изхода на делото.В
мотивите липсват каквито и да е било лични коментари или субективни
съждения от страна на съда, във връзка с извършеното от осъдения деяние.
Осъденият не е бил лишен от правото му на справедлив съдебен процес и от
независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, поради което и
оплакванията на защитата без аргументи в обратния смисъл се явяват напълно
несъстоятелни.
6
Възведеният касационен повод по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се основава
изцяло на оплаквания, относими към процесуални въпроси, които бяха
обсъдени и отхвърлени, като освен тях в искането не присъства аргументация
за материалноправна незаконосъобразност на съдебния акт.
Справедливостта на наложеното на осъдения наказание е оспорена с
общо твърдение на плоскостта на виждането на защитата, че осъденият не е
извършил наказуемо деяние.
В мотивите районният съд е обсъдил мотивирано установените
обстоятелства с характер на смекчаващи – трудовата ангажираност на
осъдения,невисокия интензитет на извършените блудствени действия.От
друга страна като обстоятелства с отегчаващ потенциал са отчетени
обремененото съдебно минало на Е., с оглед предходните му
осъждания,проявената престъпна упоритост,изключително близката
родствена връзка с пострадалото дете.Определеното наказание,при условията
на чл.54 от НК, в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, е
резултат от правилна преценка на обстоятелствата значими за отмерване на
наказателната принуда и не разкрива белезите на явна несправедливост.
Поради изложеното няма основание за ревизия на атакувания съдебен
акт по реда на възобновяване на наказателните дела на основание чл. 422, ал.
5, пр. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК.
Мотивиран от горното Великотърновският апелативен съд намира, че
направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение,
поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Д. Е.,чрез
неговият защитник адв.М. Д., за възобновяване на НОХД№125/2022г. по
описа на Районен съд –Бяла.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8