Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.05.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло
Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1963 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.12.2020
г. по гр.дело № 2227/2020 г., СРС, ІII ГО, 140
с-в е отхвърлил иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от С.А.В.,
ЕГН ********** срещу „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК********, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 963,93 лв., представляваща 1/7
част от главница по договор за кредит, за която сума срещу наследодателя на
ищеца е издаден изпълнителен лист от 31.01.2009 г. по ч.гр.д. № 45508/2009 г.
по описа на СРС, 74 състав, събирана принудително в производството по
изпълнително дело № 20198610401280 по описа на ЧСИ Д.В.. Осъдил е С.А.В., ЕГН ********** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес: ***-6, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв„ представляваща разноски
по производството.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С.А.В., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.И.П.,***,
офис 1 с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че по първото изпълнително дело №
433/2010 г. по описа на ЧСИ Д.В., последното извършено изпълнително действие е
на 28.04.2011 г. с изпращане на
Покана за принудително изпълнение. Две
години по-късно, поради бездействие от страна на ЧСИ, на 28.04.2013 г. е настъпила т.н. перемция по делото и то е следвало
да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ето защо, действията,
извършени след датата на перемцията, са действия, които не прекъсват
погасителната давност, поради което се явяват ирелевантни по отношение на
настоящето производство, съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС. Три години по-късно, на 28.04.2016 г.,
прилагайки общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД, вземането по
процесния ИЛ е погасено по давност, т.е. много преди образуването на изп. дело
№ 20198610401280 на ЧСИ Д.В.. Вземането по процесния ИЛ е погасено по давност
много преди датата 14.08.2019 г., когато
ответното дружество е образувало изп. дело № 20198610401280 на ЧСИ Д.В..
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемото
дружество „Е.М.“ ЕООД, ЕИК********, представлявано
от управителя Р.И.М.-Т., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Й.К., с адрес
за кореспонденция гр. София, кв.
„Малинова долина“, ул. „*****сграда Матрикс Тауър, етаж 6 оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявен е иск с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК от С.А.В., ЕГН ********** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК******** за признаване за установено, че С.А.В. не дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата от 963,93 лв., представляваща 1/7 част от главница по
договор за кредит, за която сума срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен
лист от 31.01.2009 г. по ч.гр.д. № 45508/2009 г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът С.А.В. твърди, че не дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД сумата от 963,93 лв.,
представляваща 1/7 част от главница по договор за кредит, за която сума срещу
наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 31.01.2009 г. по ч.гр.д.
№ 45508/2009 г. но описа на СРС, 74 състав, поради погасяване на задължението
по давност. За принудително събиране на същата е било образувано изпълнително
дело № 1280/2019 г. по описа на ЧСИ Д.В., което обуславя правния интерес на
ищеца от предявяването на посочения по-горе иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД оспорва
исковете, като заявява, че задължението, предмет на делото, не е погасено но давност.
От
фактическа страна:
По делото е безспорно, че в полза на
праводателя Р.А.В.на ищеца срещу наследодателя Р.А.В.на ищеца С.А.В. бил
издаден изпълнителен лист от 31.11.2009г. по ч.гр.д. № 45508/2009 г. по описа
на СРС, 74 състав, за сумата в размер на 6747,48 лв.-главница по договор за
кредит, че ищецът отговаря за 1/7 част от посоченото задължение-963,93 лв., че
за принудително събиране на сумата по изпълнителния лист по молба на ответника било
образувано изпълнително дело № 1280/2019 г. по описа на ЧСИ Д.В., по което
изпълнително дело ответникът претендира от ищеца заплащането на процесната
сума. Задължението, предмет на настоящото производство, представлява непогасена
главница по договор за кредит, сключен между наследодателя на ищеца и „Банка
ДСК” ЕАД.
От депозираното копие от изпълнително дело №
20108610400433/2010 г. по описа на ЧСИ Д.В. се установява, че то е образувано
на 24.11.2010 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден
процесният изпълнителен лист, като взискателят е подал молба до съдебния
изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в
молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. В хода на това изпълнително производство
са били наложени запори на вземания
на длъжника, на 02.12.2010 г., на 30.10.2013 г. на 18.09.2014 г. с присъединен нов взискател, като в рамките на
следващите две години не са били искани от взискателя и не са били извършвани
от съдебния изпълнител изпълнителни действия. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след 18.09.2014 г. не са били извършвани
изпълнителни действия в продължение на две години, включени в конкретни
изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал
извършването на такива. Следователно изпълнителното дело е прекратено на 18.09.2016 г. по силата на закона - на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено
последното изпълнително действие, т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г. Впоследствие, по молба от 28.05.2019 г. на ответника е било образува ново изпълнително дело
за принудително събиране на вземанията, за които е издаден процесният
изпълнителен лист, а именно - изпълнително дело № 20198610401280 по описа на
ЧСИ Д.В.. В молбата за образуване на второто
изпълнително дело е било поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия, а именно налагането на запор на вземания на длъжниците, извършването
на опис на движими вещи на длъжниците.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може
да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след
стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът
следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта
за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед
има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране
на обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила -
то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна
погасителна давност като вида и характера на конкретното вземане е без значение, противно на приетото от СРС. Срокът от пет
години е започнал да тече в случая, считано от влизане в сила на заповедта,
т.е. след 30.11.2009 г.
Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на
възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен
и касае теченето на давностния срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване
на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта
за изпълнение. В случая искът касае главницата по договор за
кредит в размер на 963,93 лв., представляваща 1/7 част от тази главница, за
която сума срещу наследодателя на ищеца е бил издаден ИЛ на 31.01.2009 г. по
ч.гр.д. № 45508/2009 г. по описа на СРС, 74 състав, събирана принудително в производството по изп. д.
№ 20198610401280 по описа на ЧСИ Д.В..
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва е предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определения изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния процес се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на
пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и
изпълнителни действия, които не
прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За
разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия
висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни
изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
Съгласно
задължителното тълкуване, дадено в цитираната т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1,6. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Предвид гореизложеното, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесното задължение, в рамките на първото
изпълнително дело (изпълнително дело № 20108610400433 по описа на ЧСИ Д.В.) е присъединяването на нов взискател на
18.09.2014 г. С подаването на 28.05.2019
г. молба за образуване на второто изпълнително дело (изпълнително дело №
20198610401280 по описа на ЧСИ Д.В.) отново е прекъснат давностния срок, тъй
като взискателят е молбата си е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия (налагането на запор на вземания на длъжника, извършването на опис на
движими вещи на длъжник), а освен това не са изтекли пет години в периода от
извършването на последното изпълнително действие по първото изпълнително дело и
образуването на второто изпълнително дело.
Изводът е, че към
датата на устните състезания по делото, а именно 11.11.2020 г., не е изтекъл
петгодишният давностен срок, считано от 28.06.2019 г., с който се погасява
задължението за главница по договора за кредит, за което е издаден процесният
изпълнителен лист, поради което задължението за главница не е погасено по
давност. Процесното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на
делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на
въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.12.2020 г. по гр.дело № 2227/2020
г. на СРС, Іii ГО, 140 с-в.
ОСЪЖДА С.А.В., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.И.П.,***, офис
1 да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК********, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Й.К., с адрес за кореспонденция гр. София, кв. „Малинова долина“, ул. „*****сграда
Матрикс Тауър, етаж 6 направените разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.