№ 271
гр. Варна, 20.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно
търговско дело № 20233001000267 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Въззивникът ДБ ФИН ЕООД гр. Добрич, редовно призован, за него се
явява адв. Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът Ц. С. П., редовно призована, не се явява, за нея се явява адв.
Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв.Я.: - Моля да се даде ход на делото.
Адв. Д.: - Няма процесуални пречки по хода на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
И ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ
в съответствие с определение № 535/18.07.23г, постановено по реда на
чл. 267 ГПК.
Страните заявиха, че нямат възражение по проекта за доклад.
Адв.Я.: - Поддържам жалбата, оспорвам насрещната въззивна жалба и
оспорвам отговора на въззивната жалба. Поддържам писмения отговор срещу
насрещната въззивна жалба.
1
Адв.Д.: - Оспорвам основната жалба по съображения, които са
подробно изложени в отговора на жалбата, поддържам с тези същите
съображения насрещната въззивна жалба. Не соча нови доказателства.
Страните представят списъци по чл. 80 ГПК.
Адв. Д.:- По отношение на адв. възнаграждение в размер на 2 700 лв.,
считам същият за завишен.
Адв. Я.: - Аз не правя възражение за прекомерност.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Я.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционното решение в частта, с която
дружеството ДБ ФИН ЕООД гр. Добрич е осъдено да заплати на Ц. П. на осн.
чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД сумата от 25 050 лв. ведно със законната лихва като
неправилно, незаконосъобразно, като отхвърлите предявения евентуален иск.
Моля да потвърдите решението в частта обжалвана с насрещната въззивна
жалба и да отхвърлите същата. Подробни съображения сме изложили в
нашата въззивна жалба, в отговора на насрещната въззивна жалба. За пълнота
искам да уточня, че считам, че първоинстанционният съд неправилно е
изтълкувал определението за подведомственост на спора постановено от ВКС
по ч.гр. д № 1199/2022 г., вследствие, на което неправилно е разпределил и
доказателствената тежест по делото. ВКС е дал указания на
първоинстанционния съд да допусне разглеждане на спора, но да обсъжда
същия единствено относно основанието за заплащане на процесната сума. В
тази връзка въведеното от ответника постигнато съгласие между страните да
сключат предварителен договор следва да се разглежда от съда единствено
досежно основателността на предявените искове. В този смисъл
първонистанционният съд не е разгледал въведеното от ответника основние
за плащане, а именно сключения между страните предварителен договор.
Напротив, считам, че окръжният съд е приел неправилно, че са налице две
отделни уговорки между страните, а именно първоначална договорка за
2
покупка на процесните по делото обекти, която според съда не е преминала в
предварителен договор, а в последствие страните сключват ново
правоотношение за същите обекти. В този смисъл считам, че
първоинстанционият съд е постановил неправилно решение, тъй като с
представения предварителен договор по делото е възникнала и се
удостоверява възникнала облигационна връзка между страните и не е налице
твърдяното неоснователно обогатяване, а е налице каузално правоотношение.
По отношение на насрещната въззивна жалба считам, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че акцесорният иск по чл.86 ЗЗД е
неоснователен. Правилно съд е взел предвид липсата на доказателства, а и
твърдения за отправена от ищцата до ответника покана за връщане на
остатъка от продажната цена преди датата на подаване на исковата молба и
изводите на съда напълно съответстват на задължителното тълкуване дадено
с ТР № 5/21.11.19 г. на ВКС. Претендирам направените разноски, за което
представих списък.
Адв. Д.: - Уважаеми апелативни съдии, изказаното в хода по същество
в същност беше прочетено от съдържанието на въззивната жалба, където се
подържа отново и отново, първо, възражението за тъй наречената липса на
подсъдност, тъй като според ответника подсъдността трябвало да бъде на
арбитражен съд. Развива се по нататък тезата, която аз искам още тук да заявя
само конспективно в едно единствено нещо, не е разгледано това
възражение, защото такъв иск няма. Ищецът определя, какъв е искът, той
въвежда предмета и размера на претендираното право. Такъв иск, който е
посочен изрично в исковата молба, че се предявява иск по едно устно
съглашение, което е прекратено, което обстоятелство се признава още в
отговора на исковата молба, това е искът, искът е по чл. 55 ЗЗД заедно с един
евентуално предявен иск. Важното е, че ние не сме твърдяли, че
правоотношенията ни се регламентират от някакъв писмен предварителен
договор. Ако беше така щяхме да прилагаме клаузите на предварителния
договор, който има арбитражна клауза, но няма такова твърдение. След като
ние определяме предмета на спора, не може под формата на възражение да се
казва „извинявайте, това нещо имаме клауза“, но ние нямаме такъв иск, за да
ни се направи такова възражение. Единствената възможност, която ВКС и
която аз изрично съм цитирал, какви са мотивите на ВКС, когато го върна за
разглеждане точно на това основание, на предявеното от ищеца основание.
3
ВКС каза „не се занимавайте с друго, ако счетете, че трябва да се приложи
предварителният договор отхвърлете предявения иск като неоснователен, а не
можете да кажете, че предявения иск е подсъден на друго“. Как ще е
подсъден по устна уговорка иск ? Устно арбитражно споразумение не
съществува, няма такава фигура в нашето право. В жалбата въззивникът на
няколко места посочва, че решаващият съд е посочил, че са два
предварителни договора, такова изрично твърдение няма. Има устна уговорка
със съдържание, което е неоспорено. Устната уговорка е прекратена, за което
има взаимно съгласие, има признание в отговора на исковата молба. Няма
спор, че именно в резултат на устната уговорка, шест месеца преди
подписване на писмения предварителен договор е броена процесната сума,
както и няма спор, че писменият договор няма ретроактивно действие, няма
такава клауза. При липса на предварителен договор, на клауза, той не може
да бъде тълкуван разширително, тоест да се приложи ретроактивно действие,
тоест за заверени при подписването му правоотношения ако такава клауза
няма. Две мнение няма, че такава клаузи няма. Това е посочено изрично в
мотивите, ние няколко пъти посочваме това обстоятелство. ВКС точно това
пише „Защо се занимавате с предварителния договор. Първо нямате иск,
после няма ретроактивна клауза“.
За наличието на арбитражна клауза ние този спор не го повдигнахме
пред първоинстанционния съд. Тезата беше друга, че при онова устно
споразумение било споразумение по предварителния договор, тоест
предварителен договор на предварителния договор, едното устно, другото
писмено. Това е тезата, която теза ние сме посочили в писмените си бележки,
в няколко становища и няма как да бъде споделена при липса на писмено
съдържание на такава клауза.
По повод на разноските по насрещната жалба, подчертавам, че по устно
споразумение, което е прекратено и по което има връщане на част от сумите,
което е безспорно посочено в отговора на исковата молба, няма законово
правило да се иска писмено връщане на сумите. Няма такава норма и за
писмените, и за устните договори. По аргумент на по – голямото основание
при устен договор, изобщо такава клауза не е необходима. Нещо повече,
което ние няколко пъти подчертаваме и което е и предмет на съдържанието на
насрещната жалба. Няма спор, че е прекратено устното споразумение и няма
4
спор, че в резултат на това прекратяване жалбоподателят връща, първо, по
банков път едната част от сумата и второ, връща лично на моята доверителка
с РКО друга част. Предмет на иска е невърнатата част. Поставя се тогава
въпроса, при наличие на връщане изобщо, ние трябва ли да установяваме, че
сме го искали, след като част от него са ни го върнали. Забележете, че този
иск за присъждане не от датата на прекратяване на устното споразумение, а
от датата на последното доброволна плащане, което получихме. Ето защо
повече няма нужда да се събират доказателства, независимо от това
доказателства има. Има разпитан свидетел, който твърди „ние още като се
разбрахме, че ще прекратим устното споразумение, си казахме, кажи кога ще
върнеш парите“ и няколко месеца подред ние казвахме да върне парите.
Всичко това е преди подписването на писмения предварителен договор.
Тогава как може да твърдим, че ще го връщаме по силата писмено
споразумение, което не е съществувало тогава и междувременно има
връщане. Как да стане, да антидатирам договора не мога, следователно
единственият вариант той трябваше да има ретроактивна клауза, да обаче
така няма. Ето защо Ви моля да отхвърлите жабата като оставите в сила
първоинстанционото решение по съображения, които съм изложил и в
отговора и в мотивите на обжалвания акт и в писмените си бележки пред
първоинстанциония съд, които изцяло поддържам. Моля да уважите и
насрещната жалба, но тя не случайно е насрещна, ние щяхме да спрем да се
съдим ако бяхме си взели остатъка от парите, които ни обещаха и не ни
върнаха цялата сума.
Датата на прекратяване на устното споразумение, тя предхожда
връщанията на сумите, за което има признание и в отговора на исковата
молба. Отговора на исковата молба казва „да, имахме споразумение, ние го
прекратихме и да, вярно е, да аз върнах“. От съдържанието на неоспорено
писмено доказателство, което е банковия документ, нас ни питат „защо ни ги
връщат“. Като изрична дата за прекратяване на устното споразумение няма,
има датите на извършване на плащанията.
Адв.Я.: - Няма такова съгласие.
Адв.Д.: - Няма спор, на какво основание е връщането на сумите, тоест в
отговора на исковата молба няма спор, че по това устно споразумение
връщаме, тази и тази част, нещо повече, в неоспорено писмено доказателство,
5
пише основанието на връщането. При това положение и в резултат на
обстоятелството, че ние претендираме забава след това доброволно връщане,
фактът кога точно е прекратено преди доброволното плащане на част от
сумите, този въпрос е ирилевантен. Аз не претендирам от тогава забава.
Адв.Я.: - Връщането на част от сумата, не означава съгласие за връщане
на цялата сума и няма покана за връщане на цялата сума.
Адв.Д.: - По устно споразумение писмена покана не е необходима.
Моля да ни бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 14:17 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6