№ 38
гр. Айтос, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100279 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.37 ЗН.
Производството по делото е образувано по ИМ на С. С. С., ЕГН: **********, и М.
С. С., ЕГН: **********, съд. адрес: гр.Карнобат, ул."Г.Д." № 6, чрез адв.С.С., против Е. Р. Б.,
ЕГН **********, и Г. С. М., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв. Р.С.. Ищците
твърдят, че заедно с ответницата Г.М. са наследници /деца/ на починалия на 17.01.18г. техен
наследодател С.С.М.ов, както и че тяхната майка починала на 13.07.2000г. Поддържат, че
наследниците на последната станали собственици на недвижим имот, находящ се в ***,
представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩHA СГРАДА, цялата със застроена площ
от 60 кв.м и Р3П от 120 кв.м, НАВЕС с площ от 3 кв.м, изградени въз основа на отстьпено
право на строеж върху общински УПИ № VI- 1604 в кв.№ 41, no плана на ***, с площ от 249
кв.м и площ на поземления имот от 269 кв.м, пpи rpaници на: изток- УПИ № VII-1605,
запад- УПИ № V-1603, север- улица и юг- улица., при следните квоти: за С.С.М.ов- 5/8 ид.ч.
и по 1/8 ид.ч за всяко от децата /С.С., М.С. и Г.М. – страни по делото/, за което бил съставен
КНА № 62/26.11.2002г. Поддържат, че починалият техен наследодател С.С.М.ов се
разпоредил чрез дарение, обективирано в НА № 63/26.11.2002г., в полза на Г.М.,
прехвърляйки й собствените си 5/8 ид. ч. от описания имот, както и че извършената сделка
изчерпвавала имуществото на починалия и накърнявала запазената част на ищците от
наследството на починалото лице – за всеки от ищците се накърнявала запазена 10/72 ид. ч.,
колкото била и запазената част на Г.М.. Поддържат, че Г.М. прехвърлила собствените си 6/8
ид.ч. от имота в полза на дъщеря си Е.Б. по силата на дарение, обективирано в НА №
170/13.11.2015г. Молят на осн.чл.37 ЗН да бъде отменен НА № 170/13.11.2015г. до обема на
запазената част от по 10/72 ид.ч. от имота за всеки от ищците. Претендират разноски.
Ответниците не оспорват наличието на процесното дарение от 13.11.2015г.,
считайки, че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен, излагайки подробни
съображения в тази връзка. Претендират разноски.
Съдът след преценка доказателствата по делото и доводите на страните намира
за установено от фактическа и правна страна следното: От събраните доказателства се
установява и не е спорно, че с вл. в сила решение от 14.09.2023 г. по гр. д. № 41/2023 г. на
РС Айтос е възстановена запазената част на ищците по предявените от тях против
1
ответницата Г.М. искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН от наследството на баща им
С.С.М.ов, поч. на 17.01.2018 г., като е намалено дарението на 5/8 ид.ч. от двуетажна масивна
жилищнa сграда, находяща се в *** и навес, построени на основание отстъпено право на
строеж върху УПИ № VI- 1604 в кв.№ 41, no плана на ***, с площ от 245 кв.м., ведно с 5/8
ид.ч. от правото на строеж върху горепосочения УПИ, пpи rpaници на последния: изток-
УПИ № VII-1605, запад- УПИ № V-1603, север- улица и юг- улица., извършено от С.С.М.ов
в полза на Г.М. с НА № 107/26.11.2002г. на нот.Б.Д., с размера на запазените части на С. С. и
М. С., а именно – от по 25/192 ид. ч. за всеки от ищците.
Не е спорно и се установява, че ответницата Г.М. се е разпоредила с ид.ч. от
процесния имот, като е прехвърлила собствените си 6/8 ид.ч. от имота в полза на дъщеря си
/ответницата Е.Б./ по силата на дарение, обективирано в НА № 170/13.11.2015г.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата, че наследството на общия
наследодател С.С.М.ов е открито на 17.01.2018 г. с факта на смъртта на последния.
Съгласно заключението на ВЛ А. по изслушаната по делото съдебно-оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, средната
пазарна стойност на процесния имот възлиза на 156 000 лв., като пазарната стойност на
25/192 ид.ч. от имота е в размер на 20 312 лв.
Страните нямат спор по фактите, установени по делото, а относно наличието на
предпоставките за упражняване правото на наследника с установена запазена част да иска
отмяна на отчуждаването, извършено в полза на трето лице.
Фактическия състав на чл.37, ал.1 ЗН включва следните елементи: 1/ влязло в сила
решение за допълване на запазената част на наследник срещу лице, получило имота от
наследодателя по дарение; 2/ отчужденията на подарените недвижими имоти да са
извършени от надарените, срещу които е постановено намалението, преди да е изтекла една
година от откриване на наследството или след вписване на исковата молба за намалението;
3/ установена невъзможност допълването на запазената част да се извърши от имуществото
на надарения; 4/ приобретателят да не допълни запазената част в пари.
Искът следва да се предяви срещу лицето, на което наследодателят е подарил имота,
както и срещу лицето, което го е придобило от надарения. В чл.37, ал.1 ЗН не е предвидено
изрично защитно действие на вписването на исковата молба. Искът по чл.37 ЗН е
конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска
отмяна на горепосочените отчуждения се поражда едва когато с влязло в сила решение е
постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или
дарение /определение № 60092 от 30.06.2021г. на ВКС по ч.гр.д. №1507/2021г., I ГО/. От
момента на влизане в сила на решението по иска по чл.30, ал.1 ЗН облагодетелстваното от
дарението лице губи права над онази част, с която дарението е намалено, но
възстановяването няма обратно действие и съсобственост ще възникне само доколкото
дареният имот се намира в патримониума на облагодетелстваното лице. Възстановяването
няма обратно действие, поради което към момента на разпоредителната сделка надареният е
единствен собственик на имота и прехвърляйки го на трето лице, той надлежно прехвърля
права, които действително притежава. В тези хипотези на разположение на наследника по
закон, успешно провел иска си по чл. 30, ал. 1 ЗН, е отменителният иск по чл.37 ал.1 ЗН.
Поради тази връзка на обусловеност между исковете правата на третите лица, договаряли с
надарения, са гарантирани от защитното действие на вписването на исковата молба за
намалението по чл.30 ал.1 ЗН, което е предвидено в разпоредбата на чл.37 ал.1 ЗН. Срещу
лицата, придобили права преди вписването на исковата молба по чл.30 ал.1 ЗН, искът по
чл.37 ЗН, макар и допустим, би бил неоснователен. От категорията на лицата, чиито права
са гарантирани от защитното действие на вписването на молбата за намалението по чл.30
ЗН, законодателят обаче изключва лицата, придобили права върху имота преди да е изтекла
една година от откриване на наследството. Разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗН приравнява
тези лица на лицата, придобили права след вписването на молбата за намалението, като
предвижда, че потестативното право да се иска отмяна на отчуждението, може да се
упражни срещу двете категории лица, договаряли с надарения. При преценката за баланс
2
между защитимия интерес на наследника със запазена част и необходимостта от гарантиране
на стабилност на гражданския оборот, законодателят дава превес на правата на наследника
спрямо правата на лицата, договаряли с надарения в първата година след откриване на
наследството. Счита се, че самият текст на чл.37 ЗН има предупредителен ефект по
отношение на лицата, договарящи с наследника в този подозрителен период, който ефект е
близък до оповестителното действие на вписване на искова молба. Искът по чл.37 ЗН може
да бъде воден успешно /да бъде основателен/ само срещу надарения и лицето, което е
договаряло с него, не и срещу последващи приобретатели /Р.№ 444/13.07.2011г. по гр.д.
№468/2010г. на ВКС, ІІ г.о/. Защитното действие, което законът придава на вписването на
исковата молба по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на завета или дарението, не предвижда
запазване на правата на всички трети добросъвестни лица, придобити преди вписването, а
само изключва възможността да се атакуват сделките, сключени между надарения и трети
лица в периода след изтичане на една година от откриване на наследството до момента на
вписването. Само правата на третите лица, придобили недвижимия имот от надарения в
периода след едногодишния срок от откриване на наследството и преди вписване на
исковата молба за намалението, и съответно правата на техните правоприемници, не
могат да бъдат отменени, като наследниците с накърнена запазена част в тези случаи
получават парично уравнение на имуществените си права /Р. № 50010/24.11.2022 г. по т. д. №
2001/2020 г. на ВКС, I ТО/. Ако сделката е сключена след изтичане на една година от
откриване на наследството, или по време на процеса за делба, в който е поискано
възстановяване на запазената част, но исковата молба не е вписана, конститутивния иск за
отмяна на сделката по чл. 37 ЗН не може да се предяви /Р. № 800 от 01.12.2009 г. по гр. д. №
3234/2008 г. на ВКС/.
В случая се установява, че наследството на С.С.М.ов е открито на 17.01.2018 г., искът
по чл. 30 ЗН е предявен на 17.01.2023г., респ. ИМ вписана на 13.02.2023 г., а дарението,
което се атакува, е извършено на 13.11.2015 г., т.е. преди да е изтекла една година от
откриване на наследството на починалия. Спазването на срока е една от предпоставките за
основателност на иска, която предпоставка в случая е налице.
Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска, т.к. с вл. в сила решение от
14.09.23 г. по гр. д. № 41/23 г. на РС Айтос, е възстановена запазената част на ищците по
предявените от тях против ответницата Г.М. искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, като е
намалено дарението на 5/8 ид.ч. от процесния имот, извършено от С.С.М.ов в полза на Г.М.
с НА № 107/26.11.2002г., с размера на запазените части на ищците, а именно – от по 25/192
ид. ч. за всеки от ищците. Стойността на тази запазена част от 25/192 ид.ч. от имота е в
размер на 20 312 лв. /или общо 40 624 лв. за 50/192 ид.ч./.
В производство по чл. 37, ал. 1 ЗН следва да се установи дали така определената
стойност е заплатена или "допълнена в пари". В случая, доколкото ищците твърдят, че
запазената част на всеки от тях не е допълнена в пари от ответниците /съставляващо
отрицателен факт/ по общите правила за разпределение тежестта на доказване /чл.154 ГПК/
в тежест на ответниците бе да установят, че са платили дела на ищците (допълнили са
запазената част) в пари, като ангажират надлежни доказателства, каквото доказване не бе
проведено по делото. В случая не са ангажирани доказателства дали надарената Г.М.
притежава друго имущество, с което да допълни запазената част на ищеца. Същата не е
правила изявления в посочения смисъл. Доколкото обаче този факт е положителен, в нейна
тежест бе да го установи с всички допустими от закона средства. При недоказването му
ответниците следва да понесат неблагоприятните последиците от това - т. е. съдът приема,
че надарената не притежава имущество, от което да се удовлетворят ищците. От своя страна
втората ответница – приобретателят /Е.Б./ не установява да е предложила допълване на
запазената част на всеки от ищците в пари по определената от ВЛ А. стойност. Поради
изложеното следва да се приеме, че са налице и последните две предпоставки на чл. 37 ЗН и
искът е доказан по основание. При уважаване на иска по чл. 37, ал.1 ЗН разпоредителната
сделка между надарения и третото лице се отменя до размера на запазената част на ищеца от
наследството, възстановена му с влязлото в сила решение по чл. 30, ал.1 ЗН. Имотът по
3
отношение на който е уважен иск по чл. 37 ЗН се връща в делбената маса изцяло, но като
съсобствен между наследника и третото лице-приобретател при съответните идеални части.
Когато наследникът със запазена част е поискал отмяна на сделката за част от имота,
надвишаваща неговата запазена част, за разликата искът се явява неоснователен и подлежи
на отхвърляне, както следва да се процедира в случая. Видно е, че всеки от исковете по чл.
37 ЗН се явява основателен до размер от по 25/192 ид.ч. от имота за всеки от ищците /или от
по 0,13 ид.ч. за всеки ищец/, до който следва да се уважи, като за горницата до
претендираните по 10/72 ид.ч. за всеки ищец /или по 0,14 ид.ч. за всеки/ се явява
неоснователен, подлежащ на отхвърляне.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по искове с правно основание по чл. 37, ал. 1 от ЗН, предявени от С. С. С.,
ЕГН: **********, и М. С. С., ЕГН: **********, съд. адрес: ***, чрез адв.С.С., срещу Е. Р. Б.,
ЕГН **********, и Г. С. М., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв. Р.С., дарението,
извършено с НА № 170/13.11.2015г., за по 25/192 ид.ч. за всеки от ищците от следния
недвижим имот, находящ се в ***, представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩHA
СГРАДА, цялата със застроена площ от 60 кв.м и Р3П от 120 кв.м, НАВЕС с площ от 3 кв.м,
изградени въз основа на отстьпено право на строеж върху общински УПИ № VI- 1604 в кв.№
41, no плана на ***, с площ от 249 кв.м и площ на поземления имот от 269 кв.м, пpи rpaници
на: изток- УПИ № VII-1605, запад- УПИ № V-1603, север- улица и юг- улица, съставляващи
запазените части на С. С. С., ЕГН: **********, и М. С. С., ЕГН: **********, от
наследството на С.С.М.ов /поч. на 17.01.2018 г./ съгласно влязло в сила решение от
14.09.2023 г. по гр. д. № 41/2023 г. на РС Айтос, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата до пълния претендиран размер от по 10/72 ид.ч. за всеки от ищците.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4