Решение по дело №5675/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4545
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20193110105675
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

  НЕПРИСЪСТВЕНО   РЕШЕНИЕ

 

4545/25.10.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 5675 по описа на Районен съд - Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 26558/ 10.04.2019 г. от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * срещу Г.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 997.65 лева, представляваща неплатена главница, по договор за потребителски паричен кредит № * от * г., сключен с „П. Ф. Б.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 95.55 лева - възнаградителна лихва за периода 02.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 46.90 лева – такса за оценка на досие, начислена за периода 02.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 239.91 лв. – такса за услуга „*“ за предоставяне на кредита в брой, по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода 09.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 559.75 лв. - такса за услуга „*“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода 09.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 195.58 лв. – обезщетение за забава за периода 03.04.2016 г. – 31.08.2018 г., които вземания са прехвърлени от страна на „Ф. Б.“ ООД в полза на „И.А.М.“ АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г., а след това – от „И.А.М.“ АД е прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.11.2017г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания (цесия) от 16.11.2010г., за които суми по ч. гр. д. № 13332 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 6654/ 03.09.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски.

         В исковата молба се твърди, че между „П. Ф. Б.“ ООД, като кредитор и Г.И.И. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски паричен кредит № * от * г. Договор № */* г. за потребителски кредит, по силата на който на последната е предоставена сумата от 1250.00 лв., за лични нужди. Договорната лихва е определена на 246.57 лв., като по този начин общата стойност на плащанията е 1496.57 лв. Изплащането на задължението е разсрочено на 60 равни седмични вноски, по 24.94 лв., всяка. Падежът на първата вноска е 26.12.2015 г., а на последната – 11.02.2017 г. С подписване на договора, от страна на кредитополучателя и изразено съгласие за заплащане на такса за оценка на кредитно досие, в размер на 62.50 лв., включена към месечните вноски, от по 1.04 лв., платима на съответните падежни дати. Уговорена е и услуга „*“, при която срещу такса от 319.86 лв., заемната сума е предоставена на адреса на местоживеене на заемателя, а срещу 746.35 лв. - от там се събират и седмичните вноски по кредита. Общият размер на такса „*“ възлиза на 1066.21 лв. Тези такси също са включени към седмичните вноски, съответно с по 5.33 лв. и 12.44 лв. Уговорена между страните също така е и възможността за отказ от услугата „*“, при условие че длъжникът остава задължен да заплаща 30 % от непогасената част от таксата. Твърди се още, че заплатената към момента на предявяване на иска сума е 685.52 лв., с която са погасени 79.95 лв. – такса за услуга „*“ за предоставяне на кредита в брой, по местоживеене на кредитополучателя, 186.60 лв. – такса за услуга „*“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 15.60 лв. - такса за оценка на досие, 151.02 лв. – договорна лихва, 252.35 лв. – главница. Твърди се още, че по силата на договор за цесия от 01.07.2017 год. вземането на заемодателя е прехвърлено на „И.А.М.“ АД. Въз основа на допълнително споразумение от 01.11.2017 год. по договор за цесия от 16.11.2017 год., процесното вземане е прехвърлено от „И.А.М.“ АД към ищеца, а длъжникът е надлежно уведомен за същото на 01.12.2017 год.

Ответникът – Г.И.И., не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като съобрази отправеното искане за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното:

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил в насроченото открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2019 год. и не е отправил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, поради което и следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение:

         Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 54) и призовката (л. 59) са получени от лицето Л. И. В. – *.

         Същевременно, предявеният иск е вероятно основателен, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

         По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 92.71 лева, от които: сумата от 42.71 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски в общ размер на 307.29 лева, от които: сумата от 257.29 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумите от: 997.65 (деветстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща неплатена главница, по договор за потребителски паричен кредит № * от * г., сключен с „П. Ф. Б.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 95.55 (деветдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) лева - възнаградителна лихва за периода 02.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 46.90 (четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева – такса за оценка на досие, начислена за периода 02.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 239.91 (двеста тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки) лева – такса за услуга „*“ за предоставяне на кредита в брой, по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода 09.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 559.75 (петстотин петдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева - такса за услуга „*“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода 09.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 195.58 (сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) лева – обезщетение за забава за периода 03.04.2016 г. – 31.08.2018 г., които вземания са прехвърлени от страна на „Ф. Б.“ ООД в полза на „И.А.М.“ АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г., а след това – от „И.А.М.“ АД е прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.11.2017г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания (цесия) от 16.11.2010г., за които суми по ч. гр. д. № 13332 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 6654/03.09.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Г.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 92.71 лв. (деветдесет и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 9975/2018 год. по описа на Варненски районен съд, 11 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 307.29 лв. (триста и седем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.

 

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: