НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ 4545/25.10.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5675 по описа на Районен съд - Варна за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 26558/
10.04.2019 г. от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:***, * срещу Г.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите от 997.65 лева, представляваща
неплатена главница, по договор за потребителски паричен кредит № * от * г.,
сключен с „П. Ф. Б.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 01.08.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; 95.55 лева - възнаградителна лихва за периода 02.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 46.90 лева – такса за
оценка на досие, начислена за периода 02.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 239.91 лв.
– такса за услуга „*“ за предоставяне на кредита в брой, по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода 09.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 559.75
лв. - такса за услуга „*“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя, по местоживеене на кредитополучателя, начислена за
периода 09.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 195.58 лв. – обезщетение за забава за
периода 03.04.2016 г. – 31.08.2018 г., които вземания са прехвърлени от страна
на „Ф. Б.“ ООД в полза на „И.А.М.“ АД по силата на Договор за цесия от
01.07.2017г., а след това – от „И.А.М.“ АД е прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.11.2017г. към Допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 16.11.2010г., за които суми по ч. гр. д. № 13332 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 6654/ 03.09.2018 год.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се твърди, че между „П.
Ф. Б.“ ООД, като кредитор и Г.И.И. (кредитополучател) е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № * от * г. Договор № */* г. за потребителски
кредит, по силата на който на последната е предоставена сумата от 1250.00 лв.,
за лични нужди. Договорната лихва е определена на 246.57 лв., като по този
начин общата стойност на плащанията е 1496.57 лв. Изплащането на задължението е
разсрочено на 60 равни седмични вноски, по 24.94 лв., всяка. Падежът на първата
вноска е 26.12.2015 г., а на последната – 11.02.2017 г. С подписване на
договора, от страна на кредитополучателя и изразено съгласие за заплащане на такса
за оценка на кредитно досие, в размер на 62.50 лв., включена към месечните
вноски, от по 1.04 лв., платима на съответните падежни дати. Уговорена е и
услуга „*“, при която срещу такса от 319.86 лв., заемната сума е предоставена
на адреса на местоживеене на заемателя, а срещу 746.35 лв. - от там се събират
и седмичните вноски по кредита. Общият размер на такса „*“ възлиза на 1066.21
лв. Тези такси също са включени към седмичните вноски, съответно с по 5.33 лв.
и 12.44 лв. Уговорена между страните също така е и възможността за отказ от
услугата „*“, при условие че длъжникът остава задължен да заплаща 30 % от
непогасената част от таксата. Твърди се още, че заплатената към момента на
предявяване на иска сума е 685.52 лв., с която са погасени 79.95 лв. – такса за
услуга „*“ за предоставяне на кредита в брой, по местоживеене на
кредитополучателя, 186.60 лв. – такса за услуга „*“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 15.60 лв. - такса за
оценка на досие, 151.02 лв. – договорна лихва, 252.35 лв. – главница. Твърди се
още, че по силата на договор за цесия от 01.07.2017 год. вземането на
заемодателя е прехвърлено на „И.А.М.“ АД. Въз основа на допълнително споразумение
от 01.11.2017 год. по договор за цесия от 16.11.2017 год., процесното вземане е
прехвърлено от „И.А.М.“ АД към ищеца, а длъжникът е надлежно уведомен за същото
на 01.12.2017 год.
Ответникът – Г.И.И., не депозира писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК.
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като съобрази отправеното искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобрази следното:
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил
в насроченото открито съдебно
заседание, проведено на 22.10.2019 год. и не е отправил искане делото да се разгледа
в негово отсъствие, поради което и следва да се приеме, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, за постановяване
на неприсъствено решение:
Ответникът е
редовно уведомен при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК,
а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 54) и призовката (л. 59) са получени от лицето Л. И. В. – *.
Същевременно, предявеният
иск е вероятно основателен,
с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.
По изложените
съображения, се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
с което предявеният иск бъде
уважен.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в
заповедното производство разноски в общ размер на 92.71 лева, от които: сумата от 42.71 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП, с оглед изхода на спора, в
полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство
разноски в общ размер на 307.29 лева, от които: сумата от 257.29 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.И.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумите от: 997.65
(деветстотин
деветдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща
неплатена главница, по договор за потребителски паричен кредит № * от * г.,
сключен с „П. Ф. Б.“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
01.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; 95.55 (деветдесет и пет лева и
петдесет и пет стотинки) лева -
възнаградителна лихва за периода 02.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 46.90 (четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева – такса за
оценка на досие, начислена за периода 02.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 239.91 (двеста тридесет и девет лева и деветдесет и една
стотинки) лева – такса за услуга „*“ за предоставяне
на кредита в брой, по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода
09.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 559.75 (петстотин петдесет и девет
лева и седемдесет и пет стотинки) лева - такса за услуга „*“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода 09.04.2016 г. – 11.02.2017 г., 195.58 (сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) лева – обезщетение
за забава за периода 03.04.2016 г. – 31.08.2018 г., които вземания са
прехвърлени от страна на „Ф. Б.“ ООД в полза на „И.А.М.“ АД по силата на
Договор за цесия от 01.07.2017г., а след това – от „И.А.М.“ АД е прехвърлило
вземането в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.11.2017г.
към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на парични вземания (цесия) от 16.11.2010г., за които суми по ч.
гр. д. № 13332 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена
Заповед № 6654/03.09.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.И.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, *, сумата
от 92.71 лв. (деветдесет и два лева и седемдесет
и една стотинки), представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 9975/2018
год. по описа на Варненски районен съд, 11 състав,
на основание
чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, *, сумата
от 307.29 лв. (триста и седем лева и двадесет
и девет стотинки), представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: