№ 776
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100101821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от П. С. Д. срещу И. А. М., иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени по повод изявления на ответника в предаването „Денят
започва“ по БНТ на 23,02,2017г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на посочената дата в предаването на Българска национална
телевизия „Денят започва“ ответникът заявил в национален ефир неверни твърдения
касаещи професионалната компетентност и почтеност на ищеца, съставляващи
клеветнически твърдения, а именно: „...На негово място, обаче се слага човек, който е
управлявал летището по време на тройната коалиция и аз имам една кратка справка само
с нарушения и констатации на АДФИ, на одитни органи. Да не говоря, че най-голямата
щета за летище СОФИЯ, съдебно дело, по което то е осъдено от Кувейтския фонд
МАК/АДМАК летището трябва да заплати сума близка до 100 млн. Това е за изграждане
на пистата на новия Терминал 2. И не знам с какви основания връщат този човек като
ръководител на летището при положение, че аз ако му сумирам само от кратка извадка
тука щетите, които са нанесени на Летище СОФИЯ, те ще надхвърлят 150-200 милиона“
. Ответникът бил поканен в качеството си на бивш министьр на транспорта,
информационните технологии и съобщенията от 94-то правителство на Република България
и на кандидат за народен представител от ГЕРБ. Името на ищеца не е посочено изрично, но
от контекста на изявлението се налага извод, че се визира именно П. Д., в качеството на
1
назначен за изпълнителен директор на „Летище София“ ЕАД. В предаването М. изразил
твърдение, че направената смяна е „неудачна“ и немотивирана, а по време на управлението
на ищеца на „Летище София“ ЕАД, в периода м. декември 2005 г. - м.08.2010г. са нанесени
щети на дружеството, които „надхвърлят 150-200 милиона“, Изказванията по адрес на
ищеца опорочават името и репутацията на ищеца като същевременно са и обидни.
Изнасяйки публично горепосочените обидни изявления и клеветнически твърдения
ответникът поддържа да нанася неимуществени вреди, засяга личния и професионалния
авторитет, чест, достойнство и добро име на ищеца.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-И. А. М. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция. Излага съображения, че в
посоченото предаване не са изричани неверни и/или клеветнически твърдения. Не е
направено изявление сочещо на обида, доколкото не са използвани епитети, ругатни,
унизителни съждения за качествата на ищеца, поради което не е и налице обида. Изразено е
единствено лично оценъчно мнение на ответника по отношение на водената в процесния
период политика на служебното правителство, в контекста на което ищецът е назначен.
Отделно от изложеното името на ищеца не се споменава, поради което не може да се
обоснове извод, че става въпрос за него. Поддържа да не са претърпени сочените в исковата
молба здравословни проблеми, оспорва изявленията в предаването да са причина ищецът да
е останала без работа за дълъг период от време. Релевира възражение за погасителна давност
по отношение на вземането за лихва за забава. При условията на евентуалност сочи на
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От изложеното в исковата молба, съдът намира предмет на исковата претенция да е
съдържанието на дадено от ответника интервю от 23,02,2017год. в телевизионното
предаване „Денят започва“, излъчвано в ефира на БНТ, в което се твърди да са изложени
клеветнически твърдения и обидни съждения, отнасящи се до личността на ищеца и
приписващи му професионално некомпетентно поведение в областта на транспорта, по
специално в сферата на дейност на ищеца-изпълнителен директор на Летище София.
Не е спорно, а и по реда на чл. 146 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните обстоятелствата, че ответникът И. А. М. е направил изявление
с цитирано в исковата молба съдържание в телевизионно предаване по БНТ от
23,02,2017год. /протоколно определение по реда на чл. 146 от ГПК от 07,11,2022год.- л.77/.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е заемал пост изпълнителен директор на
летище София ЕАД, в периода от месец декември 2005год. до 13,08,2010год., в периода от
2
24,02,2017год. до 15,05,2017год., както и от 18,04,2022год. до 13,01,2023год.
Съдържанието на даденото интервю е снето, чрез съдебно-техническа експертиза
/стр.92 и сл./.
От показанията на св. К.Г.П. и А.Г.Б. се установява, че процесното интервю се е
отразило отрицателно на П. С.. Свидетелите сочат, че макар в интервюто да не е споменато
конкретно името на ищеца, то неминуемо изявленията са свързани с него, тъй като е заемал
в този момент длъжността изпълнителен директор на Летище София ЕАД. Свидетелите
сочат това интервю да е било повод за коментари на служители на летището, хора които са
свързани с авиацията, както и трети лица са коментирали случая и са задавали въпроси
дали изявленията са верни. От изявленията ищецът се почувствал разочарован, приел
изказванията лично, а хората се интересували от имущественото му състояние.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е необходимо да
се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно:
противоправно деяние, /чрез разгласените неистинни твърдения/, характера и размера на
вредата, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина на делинквента. На
осн.чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца,
пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.
Когато са изложени твърдения, че ищецът е увреден от различни изрази, изявления на
ответника, реализирани по едно и също време и място / участие в телевизионно предаване/,
това обосновава твърдение за осъществен един деликтен състав. Когато са изложени
твърдения, че ищецът е увреден от различни изрази, изявления и публикации на ответника,
реализирани през непродължителен интервал от време като наслагването на всяка от
публикациите води до увеличаване на интензитета на общо претърпените вреди, това
обосновава твърдение за осъществен един деликтен състав. Доказването на част от
изявленията обосновава преценката за дължимо обезщетение при основателност на исковата
претенция. Посочването на различно обезщетение за всяко изявление от самия ищец не
обвързва съда, който дължи общо обезщетение за доказаните неимуществени вреди, които
ищецът е претърпял от всички думи, изрази и изявления на ответника.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи
нарушение на нормативно установено задължение. С разпоредбите на чл. 39 - 41 от
Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от
които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите.
Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една
страна и засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С
3
посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се
разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от
Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на
посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на
обстоятелствата на всеки отделен случай. /В този смисъл съдебна практика на ВКС/. За
преценка основателността на исковата претенция съдът следва да съобрази доводите дадени
с Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС относно
разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени
вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че
на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират
деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят
адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорност само ако представляват обида.
Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на
другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
В случая разпространеното публично изявление в коментар на ответника при
участието му в телевизионно предаване от 23,02,2017год. касае личността на ищеца, при
упражняване на дейността „изпълнителен директор“ на „Летища София“ЕАД. Въпреки, че в
изявлението на ответника не се споменава конкретно името на ищеца, то неминуемо се
обосновава извод изказването да касае неговата личност, доколкото същият е избран за
член на съвета на директорите и изпълнителен директор на 17,02,2017год. или пет дни
преди даденото интервю, в контекста на което се обсъждат именно извършени назначения и
смени на служебното правителство при разговор с представител на ГЕРБ, бивш
транспортен министър и състоянието на отделни сектори в областта на транспорта.
Връзката на изявлението на М. с ищеца се асоциира и от разпитаните по делото свидетели,
които сочат на обсъждане именно на личността на С..
Заявеното в предаването на БНТ „Денят започва“, се обсъжда в контекста на
кадровата политика на служебното правителство в сектор транспорт, където са извършени
„доста неудачни смени“, особено с Летище София, където „без аргументи се освобождава
изпълнителен директор, който /според ответника/ управлява летището изключително
4
стабилно и добре“. В същото интервю се заявява „На негово място обаче се слага човек,
който е управлявал летището по време на тройната коалиция и аз имам една кратка
справка само с нарушения, констатации на АДФИ, на одитни органи, да не говоря , че най-
голямата щета за летище София, съдебното дело, по което то е осъдено от
кувейтският фонд МАК/АДМАК, летището трябва да заплати сума близка до сто
милиона. Това е за изграждане на пистата на новия Терминал 2. И не знам с какви
основания връщат този човек, като ръководител на летището, при положение, че ако му
сумирам само от кратка извадка тука щетите , които са нанесени на летище София, те
ще надхвърлят сто и петдесет, двеста милиона. Нямам никакво обяснения поради каква
причина този човек се връща да ръководи летището. Вероятно има други основания“.
Съдържанието на изявлението, съдът намира да не съдържа обида спрямо ищеца, тъй
като не са посочени оскърбителни изрази, епитети или друго поведение, което да би
съставлявало обида за личността. В частта от изказването сочеща на учудване и неяснота,
защо лицето е върнато на длъжност изпълнителен директор на Летище София ЕАД, съдът
намира изявлението да е ирелевантно, доколкото не съставлява твърдение за факт, който да
подлежи на преценка за вярност. В частта, с която ответникът е заявил „ ако му сумирам
само от кратка извадка тука щетите, които са нанесени на Летище София, те ще
надхвърлят сто и петдесет, двеста милиона“, настоящия състав намира да не осъществява
състава на клеветническо твърдение за осъществено от ищеца престъпление. Не са изложени
конкретни твърдения за извършени от ищеца нарушения, чрез действия или бездействия,
които да са провокирали вреди за представляваното от него дружество. Изказването сочи
на констатирани щети за дружеството и е направено в контекста на критична оценка на
периода, в който ищецът е бил представляващ Летище София ЕАД, като изразява мнение на
интервюираното лице за не адекватен избор за поредното му назначаване. Макар и
негативно оценъчно и с известна доза внушение за качествата на ищеца като изпълнителен
директор, съдът намира да не може да се обоснове извод за противоправност на изказването.
Следва да се държи сметка за конкуренцията на правото на свободно изразено мнение по
чл.10 от ЕКЗПЧ и правото на репутация на този, за който са направени твърденията
защитено от член 8 на Конвенцията като аспект на личния живот. На следващо място е
необходима и преценка на съда, доколко изнесената информация е подчинена на принципа
"необходимост в едно демократично общество", т.е. доколко удовлетворява неотложна
обществена потребност от споделяне на определена информация. Изхождайки от горните
критерии и като се съобрази практиката на ЕСПЧ досежно това, че изказването следва да
бъде разгледано съобразно всеки конкретен случай като се вземе предвид целият текст на
интервюто, в конкретната хипотеза заявеното от политическа личност, в ситуация на
предизборна кампания, при обсъждане на извършени назначения от служебно правителство,
намира макар и да съставлява негативно внушение, то да не осъществява състава на
противоправно деяние. Не е изразено конкретно твърдение причинените щети на
дружеството да са резултат от поведение на ищеца, с оглед обосноваване на клеветническо
твърдение. Субективните преживявания на ищеца, посредством които се е почувствал
засегнат от заявеното не могат да обосноват отговорност на ответника, доколкото не се
5
установи изложеното да съставлява разгласяване на позорно, обидно, унижаващо и
уронващо доброто име на лицето обстоятелство, а обосновава извод за негативно изразена
критика, оценка на периода на ръководство на дружеството от П. С., разисквана в контекста
на избирането му за изпълнителен директор на Летище София ЕАД като обект с
национално значение, респективно необходимостта от прозрачност на назначенията.
Отделно от това лица заемащи ръководни постове, длъжностни лица, политици и др.
публични личности следва да проявяват по-голяма толерантност и приемат обществена
критика по повод извършваната от тях служебна дейност, в сравнение с обикновените
граждани. Дори да се приеме да е налице нарушение на правото на репутация на ищеца, то
същото не е от естество, което да засяга личният му интегритет до степен обосноваваща
реципрочна мярка посредством присъждане на обезщетение.
Съобразно горното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
Съобразно изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2525,00лв. от които 25,00лв.-СУ и
2500,00лв.адв. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от П. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес гр.София,
жк.******* ******* срещу И. А. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Банкя, ул. „******* иск
с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД за сума в размер на 30000,00лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от изявления на ответника по време участие на 23,02,2017г. в
телевизионно предаване „Денят започва“, излъчвано в ефира на БНТ, ведно със законната
лихва от 23,02,2017 г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА П. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес гр.София, жк.******* ******* да
заплати на И. А. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Банкя, ул. „******* на осн.чл.78, ал.3 от
ГПК сума в размер на 2525,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6