О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Плевен, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева ч.т.д. № 147 по
описа за 2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл. 390 от ГПК.
Образувано е
по молба на „*****” ЕООД, със седалище гр.Плевен, ЕИК ****, представлявано от управителя М. Г., чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, за допускане на обезпечение на
бъдещи искове срещу „*****” ЕООД, със
седалище с. Д., област В., с посочено
правно основание и цена на исковете, както следва: иск с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена 50 000 лв. и иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД и цена 10 957,65 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор”
на сметките на длъжника в посочените банки.
В молбата
се съдържат твърдения, че между страните съществуват търговски правоотношения и
по силата на договор за търговска продажба, обективиран в описаните фактури, „*****” ЕООД дължи на „*****” ЕООД сума в общ
размер на 50 000 лв., представляваща цена на доставени семена за
посев по
2 бр. фактури, която сума не е
изплатена до настоящия момент. Твърди се също така, че ответното дружество
дължи и мораторна лихва от датата на изискуемостта на вземането до датата на
депозираната молба за обезпечение на
бъдещите искове, която е в общ размер на 10 957,65 лв.
В подкрепа
на изложените в молбата твърдения молителят е представил копие на фактура № ***
от 23.08.2018 г.; копие на фактура № **** от 17.10.2018 г.; справка-извлечение
от счетоводните книги на „***“ ЕООД – състояние на партиди за сметка 411, подсм. 398 – „****“
ЕООД – 3 бр.
При
преценката по същество на така
направеното искане за обезпечение на бъдещи искове по реда на чл. 390 от ГПК, съдът приема
следното:
В
хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК обезпечителната защита, която е
привременна, се предпоставя от наличието на обезпечителна нужда и от
допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск.
В
конкретния случай молителят е заявил, че ще предяви осъдителни искове – главен и акцесорен, за защита на нарушените му права, произтичащи
от договор за търговска продажба между
него и ответника по бъдещите искове. Исковете
са допустими, а вероятната им основателност следва да бъде преценена с оглед
представените писмени доказателства за доказване на факта, пораждащ
претендираното право.
Съдът
приема, че представените с молбата
документи - фактури и справки-извлечения от счетоводните книги на молителя, не представляват убедителни писмени
доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. Същите са изходящи от
самия молител и не носят подпис на
представител на ответника по бъдещите
искове, поради което не обосновават извод, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение, както и че описаните във фактурите стоки са били доставени.
В случаите,
когато представените от ищеца по бъдещия иск
документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на
иска, какъвто е и настоящият случай, съдът допуска обезпечението при внасяне на
парична гаранция в определен от него размер, която да обезпечи евентуалните
вреди, които би понесъл ответникът от неоправданата намеса в правната му сфера.
С оглед вида
на бъдещите искове в конкретния случай
/осъдителни искове за парично притезание – главен и акцесорен/, посочената от молителя
обезпечителна мярка „запор” върху банкови сметки на длъжника се явява
подходяща, но обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391, ал.
2 от ГПК – след внасяне на гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
Вземайки
предвид цената на бъдещите искове и при съобразяване размера на преките и
непосредствени вреди, които евентуално ответникът би претърпял, ако
обезпечението е неоснователно, съгласно
изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК, съдът определя гаранцията в размер
на 6 000
лв.
Предвид
изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ДОПУСКА на
основание чл. 390, ал. 1, във връзка с чл. 391, ал. 2 от ГПК обезпечение на
бъдещи искове, които ще бъдат предявени от „****” ЕООД гр. Плевен, ЕИК ***,
против „***” ЕООД с.Д., обл.Враца, ЕИК ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в общ размер от 50 000 лв., представляваща неизплатената
стойност на доставени стоки по фактура №
***/23.08.2018 г. и фактура № ***/17.10.2018 г.; и сума в размер на 10 957,65 лв.,
представляваща мораторни лихви от датата на изискуемостта на вземането по двете
фактури до датата на депозиране на молбата за обезпечение на бъдещ иск, чрез
налагане на обезпечителна мярка „***“ до
размера на обезпеченото вземане в общ размер от 60 957,65 лв. върху сметките на „***” ЕООД с.Д., обл.Враца в
следните банки: „****“ АД, „***“ ЕАД, „****“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД,
„***“ АД, „***“ АД, „****България/“ АД, „****“ АД, „****/“ ЕАД, „***“ АД, „***“
ЕАД, „***“ АД, „*** Д“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „**** – клон София, „*** Н.В.“ – клон София, „***“
АД – клон България, „****“ – клон София,
„*** С.А.“ – клон България, „*** АГ“ – клон София, ПРИ ПРЕДСТАВЕНА от ищеца по бъдещите искове гаранция
съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в размер на 6 000 лв. /шест хиляди
лева/ по сметка на Плевенски окръжен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
обезпечителна заповед след представяне
на документ за внесена гаранция в определения размер.
ОПРЕДЕЛЯ
едномесечен срок за предявяване на иска от датата на връчване на определението
на молителя.
УКАЗВА на молителя, че ако не бъдат
представени доказателства за предявяването на иск в определения срок,
допуснатото обезпечение ще бъде отменено служебно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от
деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от
съдебния изпълнител.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: