Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на четвърти ноември
през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и
прокурора сложи за разглеждане
докладвано от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 14976
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.Х.С., ищец пред СРС, срещу решение № 204965/29.08.2019
г. по гр. д. № 18181/2018 г. по описа на СРС, 36 състав, с което решение са
отхвърлени предявените от ищеца - въззивник, искове по чл. 195, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и в тежест на ищеца са били възложени разноските по делото.
Въззивната жалба съдържа доводи
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за нарушение
на материалния и процесуален закон. Сочи, че за проявените недостатъци на МПС
продавачът – Г.А.Г., ответник пред СРС, бил уведомен своевременно от сина на
ищеца по телефона. Ответниците били уведомени и чрез писмено уведомление.
Разпоредбата на чл.194, ал.1 ЗЗД не сочела начина на уведомление, а само, че
същото следва да е незабавно. Правилно СРС бил приел, че е налице относителна
симулация по отношение на платената продажна цена на МПС като същата възлизала
на 26 000 лв. При това положение извършеният ремонт се явявал на
значителна стойност. Повредата на МПС била станала в деня на покупката след
като автомобилът бил изминал 250 км по пътя София –Силистра. Съдът неправилно
приемал, че не е доказана една от предпоставките на чл.193 ЗЗД- че повредата
била съществувала към момента на сключване на договора за покупко-продажба.
Сочи, че тезата на съда не се подкрепя от събраните по делото доказателства,
вкл. и съдебно-техническата експертиза, от заключението на което се достигало
до извода, че повредата е съществувала, но не била проявена в момента на
продажбата. Вещото лице било категорично, че възрастта на МПС и изминатите
262 000 км. не са причина за възникване на повредата на МПС. Вещото лице
било посочило, че ако автомобилът бил в изправно състояние, то нямало да
настъпи повредата в течение на изминатите 250 км. Повредата не се дължала на
обичайната и продължителна експлоатация на МПС. Недостатъкът бил скрит и не
можел да се види при обикновен преглед на МПС от страна на купувача. Независимо,
че СРС приел заключението за компетентно изготвено, не го бил кредитирал. Същевременно
от въззивника се сочи, че заключението било
противоречиво. Счита, че СРС не следвало да кредитира показанията на свидетеля И.П.,
който бил приятел на ответниците. Показанията на свидетеля противоречали на
заключението на вещото лице, което сочело, че подобна повреда се дължи
обикновено на липса на смазочни материали вътре в самия двигател или при дълга
експлоатация без смяна на моторното масло. По отношение на разходите за
извършения ремонт в размер на 12 036 лв. се позовава пак на заключението
на вещото лице, които било заявило, че предприетите действия били необходими;
направени били оптимално разумни разходи. За разлика от ищеца, ответниците не
доказали в процеса нито едно от възраженията си.
Иска
се настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение, както и
постановяване на друго, с което да се уважат така предявените искове. Претендират
се разноските и пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни, ответници в
производството пред СРС – Г.А.Г. и И.И.Г. в законоустановения
срок не са депозирали отговор. Не претендират разноски.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 16.09.2019 г., обстоятелство,
което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.
Въззивната
жалба е подадена на 01.10.2019 г. /по пощата/.
Следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С
първоинстанционното решение, което се обжалва предявените от въззивника / ищец пред
СРС/ искове са отхвърлени, затова съдът
счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната
жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните не спорят, че са обвързани от
договор за покупко-продажба на МПС – марка „Тойота“, модел „Ланд
Круизер“ с рег.№ ******. Въз основа на събраните
доказателства СРС е достигнал до извода, че цената на сделката възлиза в размер
на 26 000 лв. като в договора страните привидно били уговорили цена в
по-нисък размер. По делото било установено, че в деня на покупката след като
били изминати 250 км по пътя София-Силистра, МПС аварирало. Констатирана била
повреда на балансиращият вал- същият задрал и лагерите му се превъртели, което
довело до износване на цилиндровия блок, откъснато зъбно колело на балансиращия
вал пробило ангренажния капак и причинило теч на
масло. Страните не спорели, че за повредата продавачът бил уведомен от сина на
купувача на 25.10.2017 г. От заключението на вещото лице се установило, че при
така констатираната повреда автомобилът не може въобще да бъде управляван. За
да се уважала претенцията на ищеца било необходимо скритият недостатък да е
съществувал към момента на продажбата като СРС се е арг.
с чл.24,ал.1 ЗЗД. В конкретния случай момента на възникване на недостатъка не
можел да бъде определен, в този смисъл било и заключението на вещото лице Й..
Следвало да се има предвид и, че се касае до употребяван автомобил, произведен
2005 г. и пробег 262 000 км. Въз основа на показанията на свидетеля П.,
СРС е достигнал до извода, че към момента на сключване на договора за
покупко-продажба автомобилът е бил в добро техническо състояние и същият бил
обслужван.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция
приема следното:
Съгласно чл.
193 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената
вещ има недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната
годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
Продавачът
не отговаря за недостатъците, които са били
известни на купувача при продажбата.
Продавачът отговаря и когато не е знаел
недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
По
силата на чл. 194 ЗЗД след
като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа
в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни
случаи, и незабавно да уведоми продавача
за забелязаните недостатъци. Ако не направи това,
вещта се смята одобрена, освен ако по-късно
се открият недостатъци, които не са могли
да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача
се запазват, ако той незабавно
уведоми продавача за открития недостатък.
Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка.
В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193 ЗЗД, купувачът може да върне вещта
и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта
и да иска намаляване на цената
или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача.
Той може
да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията- чл.195 ЗЗД.
Съгласно чл.
196 ЗЗД купувачът има правата по
предходния член и когато вещта е погинала или е била повредена, ако това е станало
поради нейните недостатъци или поради случайно събитие.
Действително, в заключението на
допуснатата, изслушана и приета от СРС като компетентно изготвена, съдебно-техническа
експертиза се сочи, че по никакъв начин не може да бъде определен точният
момент и причината поради което е настъпила увредата
на МПС. По делото няма данни за причините, които са довели до увреждането на
цилиндровия блок и балансиращия вал. Срокът на експлоатация на процесното МПС,
както и изминатото разстояние в деня на продажбата не са причина за възникване
на повредата на МПС. Тъй като балансиращите валове не са видими без
разглобяване на двигателя, то не би могло при външен оглед да се установи
увреждане на тези валове. Това се отнася и за цилиндричния блок, чиято увреда може да се установи също след разглобяване на
двигателя. Всички детайли, които са отразени в представените по делото фактури
са свързани с ремонт на цилиндровия блок и балансиращия вал; според вещото лице
е било необходимо да бъдат вложени, с цел отстраняване на уврежданията. Според
вещото лице като се вземат предвид констатираните увреждания на МПС, може да се
направи извод, че автомобилът не може да се експлоатира и да се ползва по
предназначение без да се възстановят тези неизправности. Стойността на ремонта
възлиза на 12 036,98 лв. и е нормална за така извършените дейности.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на СРС,
изложени в обжалваното решение, поради което по арг.
от чл.272 ГПК, същите следва да се считат като мотиви и на настоящия съдебен
акт.
Съгласно чл.202 ГПК съдът обсъжда заключението на
вещото лице заедно с другите доказателства по делото.
От показанията на свидетеля Илиян П. /л.80 по делото
пред СРС/, който е отговарял за сервизната поддръжка на процесното МПС, се
установява, че е извършвано периодично обслужване на МПС. Редовно е било
сменяно маслото на автомобила, както и са били сменяни филтри. Дори смяната на
масло е станала 2 000 км по-рано от допустимото за пробега. Свидетелят е
категоричен, че автомобилът е бил в изправно състояние. Автомобилът е бил
последно при него на преглед на 01.08.2007 г. /покупко-продажбата е с дата
25.10.2017 г./. Свидетелят не е констатирал проблеми: „колата работеше
прекрасно“. Свидетелят на 01.08.2017 г. не е правил ремонти освен подмяна на
периодичните консумативи масло и филтри. Същият заявява, че „колата беше в
прекрасно здраве“.„Няма причини автомобилът да даде дефекти, независимо с каква
скорост и на какво разстояние се движи“. Според свидетеля не е възможно
автомобилът да изгасне изведнъж. Касае се до съвременен автомобил, а
съвременните автомобили предупреждават и не могат да изгаснат внезапно. Самият
автомобил трябва да даде признаци, че
нещо се случва, при което веднага трябва да се спре. Ако светне чек лампа, това
означава, че автомобилът трябва да отиде в сервиз. Ако има промяна на режима на
работа, трябва да се отиде в сервиз.
При това положение СРС правилно е приел, че не е
доказана една от предпоставките на чл.193 ЗЗД- че повредата ва МПС е съществувала
към момента на сключване на договора за покупко-продажба, респ., че ищецът не
е доказал, че повредата на лекия
автомобил се е дължала на негови
скрити недостатъци.
Противно на твърдяното от въззивника, тезата на съда
се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. гласните доказателства,
както и заключението на съдебно-техническата експертиза. Противно на твърдяното
от въззивника, от заключението на СТЕ не се достига до извода, че повредата е
съществувала към момента на покупко-продажбата, но не била проявена. Не са
налице каквито и да е индикации за заинтересованост на свидетеля П. по смисъла
на чл.172 ГПК.
С оглед горния извод обстоятелството, че
ищецът е уведомил своевременно продавача за възникналата повреда в случая е без значение, тъй
като за уважаване
на този иск
и двете предпоставки по чл. 194, ал. 1 ЗЗД следва да са налице, виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 950 ОТ 03.07.2012 Г. ПО ГР. Д. № 66/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, разглеждащо идентичен
случай.
На основание
гореизложеното въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено, вкл.и в частта за разноските, тъй
като последните са присъдени с оглед изхода на спора.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите не претендират разноски и такива не са сторени поради
което не им се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
204965/29.08.2019 г. по гр. д. № 18181/2018 г. по описа на СРС, 36 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: