Р Е
Ш Е Н
И Е № 498
гр. Стара Загора 08.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Николина Николова
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №607 по описа на АС-Стара Загора за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на И.В.В. с адрес *** против Решение №Ц2153-23-19 от 15.09.2020г. на Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр.Стара
Загора (ТП на НОИ – Стара Загора), с което е разгледана и оставена без уважение
жалба с вх. №Ц1012-23-63 от 21.08.2020г. на И.В. срещу разпореждане №**********
от 29.06.2020г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ, гр.Стара Загора, като оспореното разпореждане е
изцяло потвърдено. В жалбата се твърди, че решаващият административен орган
неправилно е приел, че периодът от 15.01.1973г. до 15.01.1975г., през който
жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия не
следва да бъде вземан предвид при преценка на правото му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като този му
осигурителен стаж, по аргумент от разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО
не представлява действителен стаж и не може да бъде зачетен, като такъв с оглед
изричното изискване на чл.68, ал.3 от КСО. В този смисъл, като е отхвърлил
жалбата срещу разпореждане №********** от 29.06.2020 г. директорът на ТП на
НОИ, гр.Стара Загора е потвърдил един незаконосъобразен акт, поради което се
отправя искане за отмяна на оспореното понастоящем решение и потвърденото с
него разпореждане.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ, Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, сочи, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно по съображенията, изложени в него. Твърди,
че периодът на военна служба не се зачита за действителен стаж, като се
позовава на дефинитивната норма, съдържаща се в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и необходимостта от личен принос на всички
граждани в социално-осигурителната система на РБ. Отправя искане за оставяне на
жалбата без уважение.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Със заявление вх. №Ц2113-23-246 от 22.04.2020г. И.В. е
отправил искане до Директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в декларативна форма е
заявил, че не получава друг вид пенсия, както и че не притежава осигурителен
стаж, придобит в друга държава. Към заявлението си е приложил удостоверения
обр. УП-13, издадени от ТП на НОИ, гр.Стара Загора и трудова книжка №15, издадена
от ЗК „Съгласие“, с.Зетьово. По административната преписка, представляваща в
същността си пенсионното досие на жалбоподателя, по повод предходни негови
заявления за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/,
са налични копия на представени от заявителя удостоверителни документи за
осигурителен стаж и осигурителен доход – удостоверения обр. УП-2 и УП-3, както
и данни, съдържащи се в представена от него военна книжка №133979. Взимайки
предвид информацията, съдържаща се в наличните по преписката документи, както и
тази, извлечена от Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ е извършена преценка на
правото на ЛПОСВ на лицето, като в резултат на проведеното в тази връзка
административно по своя характер производство, на основание чл.98, ал.1 от КСО
началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ, гр.Стара Загора е издал разпореждане №********** от 29.06.2020г., с което, съобразно
изложените в него правни и фактически основания, е отказал отпускане на заявеното
от В. периодично осигурително плащане. В изложените от пенсионния орган
съображения, представляващи и мотивите за издаване на акта, са разгледани
законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.1-3, като при тяхното
съпоставяне с притежавания от жалбоподателя към датата на заявяване на пенсията
осигурителен стаж и навършената от него възраст, е обоснован краен извод за
липсата на материалните предпоставки, за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че към 22.04.2020г. жалбоподателят има
навършена възраст от 66 години, 10 месеца и 17 дни и зачетен осигурителен стаж
от втора категория в размер на 5г., 4 месеца и 0 дни и от трета категория в
размер на 9г., 0 месеца и 2 дни. За В. е наличен и осигурителен стаж по чл.107,
ал.3, 5 и 7 от КСО в размер на 2г., 9 месеца и 2 дни. Общият осигурителен стаж,
превърнат към III категория, съгласно чл.104, ал.2 от КСО равни на 24г., 0
месеца и 1 ден. В разпореждането изрично е посочено, че времето на наборна
военна служба, в случая в размер на 2г., 0 месеца и 1 ден и времето през което
лицето е получавало парично обезщетение за безработица в размер на 8 месеца и
13 дни не се зачита за действителен осигурителен стаж, съобразно разпоредбата
на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като в този смисъл притежаваният от В.
действителен осигурителен стаж е изчислен в размер на 14 години 5 месеца и 13
дни при изискуеми от разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години.
Срещу така издадения
административен акт е депозирана жалба от И.В., чрез която се оспорват
констатациите на административния орган и се излагат съображения за
незаконосъобразност на разпореждането, поради постановяването му при
несъобразяване и при неправилно прилагане на относимите материалноправни норми.
Жалбоподателят счита, че времето, през което е отбивал наборната си военна
служба неправилно не е зачетено за действителен осигурителен стаж, поради което
за него съответно не възниква и правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. По
повод подадената жалба и на основание чл.117, ал.1-3 от КСО е образувано
контролно-отменително, административно производство пред директора на ТП на
НОИ, гр. Стара Загора, завършило с оспореното понастоящем решение №Ц2153-23-19
от 15.09.2020г. В това производство жалбата е разгледана по същество, като с
изложени подробни мотиви, идентични в голямата си част с тези, съдържащи се в разпореждане №********** от 29.06.2020г., решаващият орган е потвърдил изцяло първоначалния
индивидуален административен акт, съответно е оставил жалбата без уважение. В
решението е посочено, че съгласно чл.9, ал.7 от КСО периодът на наборната или
мирновременната алтернативна служба се зачитат за осигурителен стаж при
пенсиониране, но не представляват периоди на действителен стаж за целите на
чл.68, ал.3 от КСО във връзка с §1, ал.1,
т.12 от ДР на същия кодекс. Посочено е също, че съгласно чл.15, ал.4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ при преценяване правото на
пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора категория
се превръща в стаж от трета категория, но при преценяване правото на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО осигурителният стаж не се превръща към трета категория труд,
а се събира.
Решението е връчено на жалбоподателя, на 18.09.2020г.,
чрез пощенска пратка с обратна разписка (л.13).
По делото е представена и приобщена цялата
административна преписка, свързана с издаване на първоначално оспореното
разпореждане и последвалото го потвърждаващо решение. От страна на
жалбоподателя, допълнително е
представено и прието като доказателство по делото, удостоверение №5797 от 15.10.2020г.,
издадено от директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“, гр.Велико
Търново (л.62), с което се удостоверява, че И.В.В. е бил на наборна военна
служба в частите на Българската армия за периода от 15.01.1973г. до 15.01.1975г.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл.168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице, за
което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок по
чл.118, ал.1 от КСО (оспореният административен акт е получен на 18.09.2020г.,
а жалбата срещу него е заведена при административния орган на 25.09.2020г.) и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е и основателна.
Оспореното решение №Ц2153-23-19
от 15.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е постановено
от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а”
от КСО административен орган. Актът съдържа всички съществени реквизити,
включително фактически и правни основания за неговото постановяване, като съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Страните по делото не спорят по отношение
липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл.68, ал.1
и ал.2 от КСО
за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно
наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на основание чл.68, ал.3 от КСО.
Тази норма съдържа изключения от правилата на чл.68, ал.1
– 2 от КСО,
като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на посочените
правни основания /по общия ред/ да сторят това при по-облекчени условия, но при
наличието на конкретни законови предпоставки. За да придобият право на пенсия
по реда на чл.68, ал.3 от КСО към 2020г. лицата, без значение мъже или жени,
следва да са навършили възраст от 66 години и 4 месеца и да притежават 15
години действителен осигурителен стаж. Наличието на първата изискуема
предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст за В. се
признава от ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните –
жалбоподателят, към датата на заявлението си – 22.04.2020г., има навършена
възраст от 66 години, 10 месеца и 17 дни. Спорен между страните по-скоро се
очертава въпросът, дали времето от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. за отбиване на
наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като „действителен стаж“
по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се
включи в стажа по чл.68, ал.3 от КСО.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно изложените мотиви на административния
орган във връзка с информацията, съдържаща се в представения по делото „опис на
осигурителен стаж“ (л.26-28), периодът от 27.07.2012г. до 10.04.2013г. в размер
на 8 месеца и 13 дни, отбелязан в представената трудова книжка, през който
период лицето е ползвало парично обезщетение за безработица също не се зачита
за действителен стаж за целите на производството по отпускане на пенсия по
чл.68, ал.3 от кодекса – извод който съдът счита за правилен, изхождайки от
изложените по-долу съображения. Противно на установеното от органа,
жалбоподателят твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна
военна служба в периода от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. в размер на 2 години 0
месеца и 1 ден следва да се приеме и за действителен осигурителен стаж. В този
смисъл спор за това, дали В. действително е бил на наборна военна служба за
визирания период също няма, като това обстоятелство се подкрепя и от издаденото
от директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“, гр.Велико Търново
удостоверение.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО,
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба,
като е доуточнено, че за този
период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“, за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Според чл. 44 от НПОС
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съобразно правилото, съдържащо се в чл.81 от отменения
Правилник за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП/, която норма е и
относимата към периода на полагане, на военната служба от жалбоподателя,
изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за
трудов стаж от III категория. От своя страна нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО
гласи, че времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
В конкретния случай следва да се обърне
внимание и на разпоредбите от действалия и в периода от 15.01.1973г. до
15.01.1975г. Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.
Д.В., бр.112 от 27.12.1995г. в сила от 27.02.1996г.), който сочи още в началото
си, че военната служба е задължителна за всички
граждани и същата тази служба във Въоръжените сили е почетно задължение за
гражданите на НРБ. Съгласно чл.3 от същия закон всички мъже – граждани на НРБ – без разлика на раса,
народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение
са длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили. В чл.24
/редакция към 1959г./ е записано, че срокът на редовната военна служба във
всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, а за специалностите,
определени със заповед на министъра на народната отбрана – три години. Анализа
на посочените разпоредби сочи, че отбиването на наборна военна служба е било
правно регламентирано задължение, изключващо правото на избор на лицата дали да
отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в
съответствие с трудовото законодателство. Напротив, при получаване на
повиквателна, работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен
отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си
правоотношение. В този смисъл описаното задължение е представлявало обективно и
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да
представлява основание за неговото осигуряване и съответно, за придобиването на
осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство, като
законодателят изрично го е обвързал с нормативно признатото зачитане на
съответния период за трудов стаж от III категория – чл.81 от ППЗП. Редовната военна служба не създава трудово
правоотношение, но е законово задължение, чиито период законодателят е
предвидил да се взима предвид, да се зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка след като стажът на редовна
военна служба, положен от В. за процесния период, се зачита за трудов такъв,
съгласно действащите към този период разпоредби и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП,
то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО.
Легална дефиниция на понятието действителен
стаж е дадена в §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО, според която норма за такъв стаж следва да се признава
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение,
но е законово задължение, чиито период законодателят е предвидил да се взима
предвид, да се зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка специалната
разпоредба на чл.9, ал.7 от КСО
изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд „Пенсии“ за сметка на
държавния бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за
посочените в §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО и други осигурителни рискове, като това изключва прякото
приложение на дефинитивната норма към спорния период. Понятието действителна
военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но категорично
може да се направи изводът, че военната служба е само един вид, по характера на
своята дейност, начина на изпълнение, задълженията и отговорностите й, като към
нея е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен
стаж, а следва да бъде зачетена само и единствено, като действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 ДР
на КСО. Всяко противно на това тълкуване е неправилно и лишено от
правно основание.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр.Стара Загора
неправилно е приложило относимите материалноправни норми по отношение
преценката по отпускане на ЛПОСВ на И.В., като неоснователно не е зачело периода,
през който жалбоподателят е бил на редовна военна служба, като действителен
стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, поради което издаденият отказ за
отпускане на пенсия представлява един материално незаконосъобразен акт.
Отхвърляйки жалбата срещу този акт, директорът на ТП на НОИ, гр.Стара Загора
също е постановил неправилно и необосновано решение, което налага неговата
отмяна, а от там и отмяна на незаконосъобразното разпореждане №********** от 29.06.2020г. на началник отдел
„Пенсии“ – ръководител ПО при ТП на НОИ, гр.Стара Загора.
В производството по делото не са направени искания
от страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски и възнаграждения за
осъществена адвокатска или юрисконсултска защита, поради което в случая съдът
не дължи произнасяне за това.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.В. ***, Решение №Ц2153-23-19 от 15.09.2020г. на Директора
на ТП на НОИ, гр.Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №********** от 29.06.2020г. на
началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ - при ТП на
НОИ, гр.Стара Загора, с което е отказано на жалбоподателя отпускане на ЛПОСВ по
подаденото от него заявление с вх. №Ц2113-23-246 от 22.04.2020г.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ, гр.Стара Загора за ново произнасяне по подаденото
от И.В. *** заявление с вх. №Ц2113-23-246
от 22.04.2020г., съгласно дадените задължителни указания в мотивите на
настоящото решение, относно тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Стара Загора пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: