|
|
№ 431 11.11.2022г. ■ гр. Ямбол
Ямболският административен свд? втори административен състав в закрито съдебно заседание на единадесети ноември 2022г. в следния състав:
f
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ДРАГАНОВ
Секретар: ,Ст. Гюмлиева ^
Като разгада докладваното от съдия В. Драганов адм.д. № 253 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от- И.Н.Р., с адрес: *** за вреди от правораздавателна дейност против Република България, представлявана от Министъра на финансите, Върховен административен съд на Република България и Административен съд гр .Бургас, с искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно с лихва за забава от незаконосъобразно Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ, с което е потвърдено -рпределение № 1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 а на Бургаски административен съд.
По процесната искова молба в Административен съд др. Бургас е било образувано адм. дело № 1038/2022г, по описа на последния, което с Определение № 1511/15.09.2022г. е било прекратено и нарсн. чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ е изпратено по подсъдност в ЯАС. Следва да се посочи, че Върховен административен съд на Република.. България и
Административен съд гр.Бургас са посочени като .ответници, след многократно * оставяне без движение от АС-Бургас на^ първоначалната искова молба на ищеца против Република България. ^
ЯАС, като се запозна с исковата молба и допълнително изисканите адм. дело № 1021/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас и адм. дело № 8840/2021 г. по описа на В АС намира, че предявените с нея искове са процесуално недопустими по следните съображения: ;
C Определение № 1037/20.05.2021 г., постановено по адм.д. 1021/2021 г. състав на AC-Бургас, е оставил без разглеждане жалбата на И.Н.Р. срещу мълчалив отказ на началника на Затвора- Сливен да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация от 22.01.2021 г. и е прекратил производството по делото. Производството е прекратено, защото АС-Бургас е приел, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като началникът на Затвора-Сливен не е задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за поисканата от него информация, препратил е заявлението на лицето, което разполага с исканата информация и е уведомил за това заявителя.
Недоволен от така постановеното определение Р. е обжалвал същото с частна жалба пред ВАС, по която е образувано адм. дело № 8840/2021 г. по описа на ВАС. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния - закон,н е обосновано и е постановено дри съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г., което не подлежи на обжалване, ВАС е оставил в сила Определение № 1037/20.05.2021 г., постановено по адм.д. 1021/2021 г. по описа на АС-Бургас.
В исковата молба ищеца твърди, че процесиите определения на АС- Бургас и ВАС противоречат на материалния закон и преграждат изцяло упражняването на основни негови права, включително и правото на справедлив процес. Като правно основание на предявените искове бланкетно са посочени разпоредбите на „чл. 2в от ЗОДОВ във връзка с чл. 4, пар. 3 от ДЕС, във връзка с нарушение на чл. 6, чл. 10 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, Директива 2011/83/ЕС на ЕП от 25.10.2011 г., във връзка с чл. 12 от ДЕС, Регламент/ЕС/№ 1169/2011 наЕПина Съвета от 25.10.2011 г., чл/38, чл. 41, т. 1 и чл. 42, и чл. 47 от ХОПЕС“.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АГЖ, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.
Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) определя в кои случаи могат да се предявяват . искове за вреди от правораздавателна дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, като посочва, че за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд вредите следва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В този случай исковете се
/ft у
разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Цитираната разпоредба е във връзка с чл. 203, ал. 3 от АПК, който също определя, че исковете за обезщетения за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС се разглеждат по реда на АПК единствено в хипотезата, когато вредите се причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
Както бе посочено в настоящата искова молба са изложени твърдения, че Бургаския административен съд и Върховния административен съд не са приложили правилно материалния закон, поради което за ищеца са настъпили неимуществени вреди и същия претендира обезщетение. Тези твърдения са свързани с нарушаване на материални норми от вътрешното право на Република България, но те не съдържат никакви конкретни доводи за нарушаване^на правото на ЕС, още по малко за-съществено такова нарушаване.
Исковете за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдини допуснати от Административен съд- Бургас и от Върховен административен съд нарушения на националното законодателство при разглеждане на горепосочените дела, са недопустими за разглеждане по реда на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, във вр. с чл. 203, ал. 3 от АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Пороците на съдебните актове могат да бъдат отстранени само по реда на инстанционния контрол. След като влязат в сила, постановените от административните съдилища и Върховен административен съд актове не могат да се проверяват инцидентно в производство по чл. 128, ал, 1, т. 6 от АПК, щом не се свързани с твърдения за нарушаване на правото на ЕС. Захцитата ерещу порочните действия на съда се постига чрез обжалване на опорочения акт, а когато той е влязъл в сила, чрез извънредните средства за отмяна, регламентирани в чл. 237- чл. 249 от АПК- глава четиринадесета от АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, ЯАС, втори административен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на И.Н.Р., с адрес: *** за вреди от правораздавателна дейност против Република България, представлявана от Министъра на финансите, Върховен административен съд на Република България и Административен съд гр.Бургас, с искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
з
*
вреди в размер на 10 000 лева, ведно с лихва за забава от незаконосъобразно Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ, с което е потвърдено Определение № 1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 г. на Бургаски
административен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 253/2022г. по описа на ЯАС.
Определението може да се обжалва с частна жалба-цред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.