№ 1387
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501434 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр чл. 413 ал. 1 от ГПК,
образувано по частна жалба на П.Я.Ю., И.М.Ю. и Я.М.Ю. чрез процесуалния
им представител адвокат М.В. М. срещу Заповед № 10 561/14.12.2021 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
19544/2021 г. по описа на РС - Пловдив в частта за разноските, като искането
е за отмяна на заповедта в частта й, с която на заявителя „ Интернешънъл
Саламанка Капитал „ ООД, ЕИК ********* са присъдени разноски,
съставляващи възнаграждение за един адвокат за разликата над 320, 93 лв.
до 750 лева. От процесуалния представител адвокат М. е заявено искане за
присъждане на възнаграждение за производството по частната жалба в
хипотеза на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3, предл. 2 от ЗА – за всеки един от тримата
представлявани от него частни жалбоподатели.
От ответника „ Интернешънъл Саламанка Капитал „ ООД чрез
процесуалния му представител е депозиран отговор за недопустимост и за
неоснователност на частната жалба. Поддържа че същата е просрочена, тъй
като срокът за депозирането й не е 1 - месечен от връчването на заповедта, а 1
– седмичен – доколкото чл. 413 от ГПК не визира срок за обжалване и като
така срокът се определя по правилата на чл. 279 вр. чл. 275 от ГПК. По
същество счита жалбата за неоснователна като поддържа че възнаграждение
се дължи поотделно и за двете кумулативно заявени претенции / главница и
изтекла лихва / и така изчислено същото не е прекомерно спрямо договорения
и заплатен размер от 750 лева. Възразява срещу претендираното от адвокат
М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, като поддържа че съгласно трайно
установената съдебна практика / цитирана в отговора / разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, направени в производство с
предмет дължимостта на разноски по основание и размер – каквото било
1
настоящото, не се следват. Поддържа и второ самостоятелно основание за
недължимост на така претендираното адвокатско възнаграждение – липса на
доказателства жалбоподателите да са материално затруднени лица, и в тази
връзка заявява искане съдът да ги задължи да представят декларации за
имуществено състояние, както и съдът служебно да изиска справки за
притежаваното от тях имущество / от Дирекция МДТ при Община Пловдив /
и за техните доходи / от НАП – ТД – Пловдив /.
Съдът установи следното:
Частната жалба е от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от
ГПК. Заповедта № 10 561/14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е връчена на жалбоподателите с указание че в частта за
разноските подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в едномесечен срок от
връчването - с оглед което указание и на основание чл. 62 ал. 3 от ГПК,
частната жалба е в срок. Към датата на депозиране на жалбата срокът за
възражение срещу вземането по заповедта не е изтекъл / същият изтича на
30.04.2022 г. с оглед датите на връчването й – 30.03.2022 г. /, но към датата на
изпращането й в съда – 26.05.2022 г. е вече изтекъл и към този момент по
първоинстанционното дело не се съдържа възражение по чл. 414 от ГПК,
съответно разпореждане на съда по чл. 415 от ГПК.
Предвид гореизложеното частната жалба е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Със Заповедта № 10 561/14.12.2021 г. по чл. 410 ГПК е разпоредено
длъжникът М.Е.Ю., ЕГН – ********** / починал на 16.12.2021 г. и заместен в
процеса на основание чл. 227 ГПК от наследниците си по закон - частните
жалбоподатели П., И. и Я.Ю.и / да заплати на кредитора – заявител „
Интернешънъл Саламанка Капитал „ ООД, ЕИК ********* произтичащи от
Договор за кредит SO № 2718/23.09.2021 г. парични суми както следва:
главница от 1 200 лв. и договорна лихва от 99 лв. за период 7.12.2021 г. –
7.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.12.2021 г., както и направените от заявителя за заповедното производство
разноски в размер на 25, 98 лв. ДТ и 750 лв. – възнаграждение за един
адвокат.
Така цената на иска по смисъла на чл. 68 от ГПК – той и материалния
интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. е сумата 1 299
лв., делото е лишена от правна и фактическа сложност, поради което
настоящия съд намира за основателно възражението на частните
жалбоподатели по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от
заявителя адвокатски хонорар от 750 лева. Минималният размер на
адвокатско възнаграждение в случая е 300 лева - предвид разпоредбата на чл.
7 ал. 7 предл. 2 във вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.7.2004 г., но
доколкото се иска намаляването му до 320, 93 лв. жалбата е основателна до
2
така претендирания размер.
Неоснователно е поддържаното в отговора възражение че
възнаграждението следва да се определи поотделно и за двете кумулативно
съединени претенции / главница и лихва / - с оглед казаното по горе относно
цената на иска по чл. 68 вр. чл. 72 ал. 1 от ГПК – той и материалния интерес
по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г., според които разпоредби цената на
иска/ материалния интерес в защита на един интерес се определят на база
сбора от цената на всички искове.
Неоснователно е възражението на дружеството че на частните
жалбоподателя не се следват разноски за уважаване на жалбата. Действително
налице е трайно установена съдебна практика, според която разноски в
производство относно дължимостта и размера на разноските не се дължат,
като обаче се има предвид производството по чл. 248 от ГПК.
Производството по чл. 413 ал. 1 от ГПК е специално по отношение на това по
чл. 248 от ГПК, развива се само и единствено по жалба на длъжника по
заповедта пред горния по степен съд и в него не се кумулират нови разноски
на страната – на длъжниците по заповедта не се присъждат разноски със
същата, тъй като в производството издаването й те не участват, съответно
разноски от тях не са направени. Същевременно длъжниците са лишени от
възможността да възразят срещу претендираните от кредитора разноски за
заповедното производство и в частност за прекомерност на заплатен
адвокатски хонорар и единствена възможност за изменение на заповедта в
частта й за разноските – при неоспорване на вземането чрез възражение, е
специалното производство по чл. 413 ал. 1 от ГПК.
Възражението за недължимост на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА
поради липса на доказателства за материална невъзможност на
жалбоподателите да заплатят адвокатско възнаграждение е ирелевантно –
престираното от адвоката им безплатното процесуално представителство не е
на това основание.
С оглед изложеното възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3, предл. 2
от ЗА на пълномощника на частните жалбоподатели за производството по чл.
413 ал. 1 от ГПК се дължи, но същото се определя в размер на един хонорар
от 300 лева / минимума по Наредба № 1/9.7.2004 г. /. Неоснователно е
искането му за определяне на възнаграждение за всеки от тримата
представлявани. В хипотеза на безплатна правна помощ възнаграждението на
адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатено такова по
договор, сключен между адвоката и довереника, поради което за
престираното безплатно процесуално представителство от един адвокат на
повече от едно лице, при сходни интереси, не му се дължи възнаграждение за
всеки от представляваните. В случая осъщественото от адвокат М.
представителство е по обща за тримата представлявани жалба, с идентични по
отношение и на тримата предмет и съдържание, поддържани са едни и същи
доводи. Тоест осъществените от адвоката процесуални действия са еднакви
3
за тримата жалбоподатели, поради което му се присъжда едно
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. В този смисъл и Определение №
599/20.10.2017 г., пост. по ч.т.д. № 2487/2017 г. на ВКС, II т.о..
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 413 ал. 1 от ГПК Отменя Заповед № 10 561 от
14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 19544/2021 г. по описа на Районен Съд - Пловдив в
частта, с която е разпоредено длъжникът М.Е.Ю., ЕГН – ********** /
починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 227 ГПК от
наследниците си по закон - частните жалбоподатели П.Я.Ю., ЕГН –
**********, И.М.Ю., ЕГН – ********** и Я.М.Ю., ЕГН - ********** / да
заплати на кредитора „ Интернешънъл Саламанка Капитал „ ООД, ЕИК
********* адвокатско възнаграждение за разликата над 320, 93 лв. до 750
лв., вместо което Постановява:
Отхвърля искането на заявителя „ Интернешънъл Саламанка Капитал „
ООД, ЕИК ********* за присъждане на адвокатско възнаграждение за
разликата над 320, 93 лв. до 750 лева.
Осъжда „ Интернешънъл Саламанка Капитал „ ООД, ЕИК ********* да
заплати на адвокат М.В. М., ЕГН – ********** на основание чл. 38 ал. 2 вр.
ал. 1 т. 3, предл. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 300 / триста / лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4