№ 869
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова
Гергана Ж. Троянова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 във вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Е. ЕООД срещу разпределение от 08.07.2022 г.
по изп. дело № 874/2022 г. по описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ и с район на
действие СГС.
В жалбата се твърди, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно поради
образуването на изпълнителното производство за принудително изпълнение на парично
притезание на взискателя Д. АД по изпълнителен лист от 25.03.2022 г., издаден по т. дело №
508/2022 г. на СГС, погасено изцяло със заплащане на сумата по постигнатата помежду им
спогодба (споразумение) от 05 май 2022 г., и прекратяване на същото производство с
постановление от 13.06.2022 г. въз основа на оттегляне на искането на взискателя Д. АД с
молба от 25.05.2022 г., след влизане в сила на което съдебният изпълнител недопустимо е
разпределил сумата 33997.93 лева, постъпила след постановлението за прекратяване. Твърди
извършеното разпределение да е незаконосъобразно и поради направено от него изявление
от 05.07.2022 г. до съдебния изпълнител за вдигане на наложените мерки и връщане на
неправилно платената по изпълнението сума. Иска отмяна на разпределението и
присъждане на разноски по производството.
Взискателят държавата, чрез ТД на НАП СОФИЯ ГРАД, не е подал възражения по
жалбата в законоустановения срок, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният
изпълнител заявява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие
1
и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 874/2022 г. по описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921 и
район на действие СГС е образувано по молба от 05.04.2022 г. на Д. АД по изпълнителен
лист от 25.03.2022 г., издаден по гр. дело № 94/2020 г. на СГС въз основа на арбитражно
решение от 04.03.2021 г. по арб. дело № 94/2020 г. на АС при БТПП , като с нея е и
възложено на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да избере и способ за
изпълнение.
На 08.04.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение
до длъжника Е. ЕООД, в която на последния е съобщено от съдебния изпълнител не само за
задълженията му към Д. АД, но и за задълженията му към държавата за сумата от 275391.46
лева, която на основание чл. 458 от ГПК е конституирана като присъединен взискател.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Е. ЕООД чрез залепване на
уведомление на основание чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК на 15.04.2022 г.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е
предприел действия за обезпечаване изпълнението на задълженията по нея с налагането на
изпълнителни запори върху вземания на длъжника по сметки в търговски банки, сред които
и Търговска банка Д АД, и възбрана върху недвижим имот, представляващ паркомясто 3-4
на ул. ******* в гр. София. Наложените от съдебния изпълнител мерки са посочените и във
връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение.
На 05 май 2022 г. длъжникът Е. ЕООД е представил на съдебния изпълнител
постигнато с първоначалния взискател Д. АД споразумение от 05 май 2022 г. относно
изпълнението на задълженията към него. Страните по него са уговорили, че с плащането на
сумата от 11440.97 лева до 16.05.2022 г. задълженията на длъжника към първоначалния
взискател се погасяват и последният следва да поиска прекратяване на изпълнителното
производство, разноските по което се възлагали в тежест на длъжника.
Горепосочената сума по споразумението, видно от приложено към молба от
18.05.2022 г. преводно нареждане от 16.05.2022 г., е наредена за плащане на първоначалния
взискател Д. АД. След заплащането й длъжникът Е. ЕООД е представил на съдебния
изпълнител и платежно нареждане от 1450 лева за внесени такси по изпълнителното
производство.
С молба от 25.05.2022 г. взискателят Д. АД е поискал от съдебния изпълнител поради
изпълнение на задълженията по споразумението от 05 май 2022 г., респ. на тези по
изпълнителния лист, да прекрати изпълнителното производство.
След предявяване на 07.06.2022 г. на разпределение на постъпили по наложения
запор от Търговска банка Д АД суми от 134.47 лева на 12.04.2022 г. и 1325.58 лева на
30.05.2022 г., за което е съставен протокол от същата дата, съдебният изпълнител с
постановление от 13.06.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, е прекратил
изпълнителното производство по процесното дело. Постановил е също и след влизането му
в сила да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки. Постановлението е връчено на
2
взискателите по изпълнението на 14.06.2022 г., като с молба от 20.06.2022 г. длъжникът е
поискал издаване на удостоверение за изпълнение на задълженията му и за прекратяването
на производството.
На 24.06.2022 г. съдебният изпълнител е уведомен от Търговска банка Д АД за
извършен на 20.06.2022 г. превод на сумата от 33997.93 лева по наложения върху банковата
сметка на длъжника запор. Съдебният изпълнител е пристъпил към разпределение на
посочената сума, като съответно на 06.07.2022 г. и 05.07.2022 г. със съобщения от
24.06.2022 г. е уведомил присъединения взискател държавата, чрез ТД на НАП София град,
и длъжника Е. ЕООД за предявяването му на 08.07.2022 г.
На 08.07.2022 г. е съставен протокол за предявяване на разпределение, като сумата от
33997.93 лева е разпределена за вземанията на държавата по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД и
частично са погасени вземания по удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК от 11.04.2022 г.
със сумата от 32752.33 лева и вземане на съдебния изпълнител за пропорционална такса по
чл. 26 от ТТР на ЗЧСИ със сумата от 1245.60 лева. Препис от протокола е връчен на
представител на длъжника на същата дата.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, видно от връчените съобщения
за предявяване на разпределението и протокола за неговото осъществяване и датата на
изпращане на жалбата по куриер (л. 184 от изпълнителното дело). Същата е допустима –
насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК акт на съдебния
изпълнител, а именно – разпределение на постъпила по изпълнението сума.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разпределението съгласно чл. 460 от ГПК се извършва при недостатъчност на
постъпилата при принудителното изпълнение сума за удовлетворяване на вземанията на
всички взискатели, т.е. за кредиторите на ликвидни и изискуеми притезания, за които не е
погасено правото да искат извършването на изпълнителни действия по конкретното
принудително изпълнение, и с него съдебният изпълнител определя кои притезания и в
какъв размер се удовлетворяват, както и реда (привилегията) на удовлетворяването. Затова и
законосъобразното извършване на разпределението по изпълнението, макар и да не е
същинско изпълнително действие, също е предпоставено от висящ изпълнителен процес,
какъвто несъмнено не е налице при прекратяването му с постановление от съдебния
изпълнител на някое от предвидените в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания. Това е така, тъй
като с прекратяването на изпълнителното производство, което се предпоставя от започнато
и неприключило производство, се преустановява извършването на изпълнителните
действия, а извършените такива губят действието си. Последици от прекратяване на
изпълнително производство, което в случаите по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК при оттегляне на
искането на взискателя за изпълнение настъпва с постановлението на съдебния изпълнител,
са опорочаване на следващите прекратяването изпълнителни действия и заличаване
(обезсилване) с обратна сила на извършените по производството изпълнителни действия –
арг. от 433, ал. 3 – 5 от ГПК. Следователно с прекратяването на изпълнителното
3
производство, законосъобразността на което не е предмет на обжалване в настоящото
производство и по което сезираният съд не може да се произнася, извършените от съдебният
изпълнител след прекратяването му изпълнителни действия са опорочени поради липсата на
овластяване и задължение за тяхното осъществяване.
В разглеждания случай обжалваното разпределение на сумата от 33997.93 лева е
извършено от съдебния изпълнител не само след прекратяване на процесното изпълнително
производство изцяло с постановлението му от 13.06.2022 г., противно на изложените от него
мотиви в обратния смисъл, но и след влизането в сила на постановлението за прекратяване
на същото на 29.06.2022 г., като необжалвано от взискателите по принудителното
изпълнение – първоначален и присъединен по право взискател, в законоустановения
двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Така обжалваното разпределение на посочената
сума е осъществено при погасено право за взискателя/ите по производството да искат и
овластяването на съдебния изпълнител да извърши разпределението й по процесното
изпълнително производство, поради което само на посоченото основание същото
представлява опорочено (незаконосъобразно) действие на съдебния изпълнител и като
такова следва да бъде отменено.
Не е налице и хипотезата на чл. 433, ал. 5 от ГПК, защото плащането на сумата от
третото задължено лице не е осъществено през време на висящността на изпълнителния
процес, а след неговото прекратяване с постановлението от 13.06.2022 г. За постъпилите
след прекратяването на изпълнителното производство суми по специалната сметка по чл. 24,
ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител не е изпълнителен орган по производството, а трето
задължено лице, защото е длъжен да ги върне на платилите ги трети лица, респективно на
длъжника. Същите суми като вземания на длъжника могат да служат и за обезпечаване на
вземания на неговите кредитори чрез предвидените в процесуалните закони способи по
други образувани срещу него производства.
Предвид гореизложеното така обжалваното разпределение е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като сезираният за разглеждането му съд няма компетентността в
настоящото производство да постанови връщането на разпредената сума на длъжника и
жалбоподател Е. ЕООД.
За жалбоподателя не възниква вземане за разноски по настоящото производство, тъй
като съгласно чл. 78 от ГПК отговорността за разноските в съдебно производство се
предпоставя от необосновано от правна гледна точка предизвикан съдебен спор. В случая не
се установяват разноски на жалбоподателя да са направени от необосновано предизвикан
спор от страна на присъединения по право взискател. Такива несъмнено не представляват
направените от него пред съдебния изпълнител и след връчването на препис от жалбата на
другата страна и сезирането на съда за нейното разглеждане.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по жалба на Е. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. *******, разпределение от 08.07.2022 г. по изп. дело № 874/2022 г. по описа
на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ и с район на действие СГС, за предявяването на което е
съставен протокол от същата дата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5