Решение по дело №610/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  479                                    05.12.2022 год.                          гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, VI състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №610 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на С.Г.В. ***, подадена чрез пълномощника адв. П.К. против Ревизионен акт № Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 г., издаден от М. Й. Л. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №443/26.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта относно: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 год., ДДС за периода 28.12.2013 год. – 31.12.2016 год., вноски за ДОО за 2012 год., вноски ЗО за 2012 год. и вноски ДЗПО – УПФ за 2012 год. в общ размер на 189 671.35 лв., от които 136 194.55 лв. главница и лихва в размер на 53 476.80 лв., и изменен в частта относно установените задължения по КСО и ЗЗО, за периода 2013 год. – 2016 год. от 28 429.44 лева на 11 459.84 лева, ведно с прилежащите лихви от 10 468.76 лв. на 3 564.06 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост и за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. С жалбата се твърди, че установените данъчни задължения с процесния РА са определени при особено съществени нарушения на административно-производствените правила и принципи на данъчно-осигурителния процес, регламентирани в чл.3, ал. 2, чл.5, чл.6, ал.3 и др. от ДОПК относно осигуряване и гарантиране на правото на защита в данъчния процес, на служебното начало и обективност при извършване на ревизията, всестранност и пълнота на доказателствата и обоснованост на актовете, което е довело до неправилни фактически изводи и неправилното приложение на разпоредбите на ЗДДФЛ и ЗДДС. Сочи се, че изводите на ревизиращия екип за укрити приходи или доходи от продажба на стоки са основани на предположения, но не и на фактически и правни основания. Твърди, че не са доказани основанията за провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК

Жалбоподателя оспорва констатацията, че е формирал приходи от търговия със стоки - рибарски принадлежности, дрехи, обувки и др., изпращани чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ООД. Изтъква, че представената от този куриер справка не е достатъчно доказателство, за да обоснове и докаже наличието на приходи от покупко-продажба на цитираните стоки. Посочва, че в случая, от страна на органите по приходите не е доказано по реда на ДОПК, че процесните суми по наложен платеж, описани в РД са получени именно на основание сключен договор за покупко-продажба на стоки, тъй като липсват съществените елементи на този договор. Твърди, че не е извършвал продажби на стоки, а е получавал суми във връзка с възложени поръчки от приятели и познати да закупи от тяхно име и за тяхна сметка определени вещи от чуждестранни магазини, като в този смисъл е действал като техен представител, а не като продавач. По тези съображения счита, че не са налице и извършени към него доставки на рибарски принадлежности на стойност 177 965.01 евро от посоченото австрийско дружество /***/, тъй като тези стоки не са били негова собственост.

Жалбоподателят възразява и по отношение на извършената съпоставка на имущественото му състояние с получените доходи/приходи и по точно срещу включените като разходи суми по фактури по данни от VAT, тъй като нямало доказателства, че те са реално извършени от жалбоподателя. Оспорва и включването на разход сумата от 23 400.00 лв. по фактура от 2015 год. за закупен автомобил, тъй като в хода на ревизионното производство изрично е заявил, че този разход е извършен от И. С. Х.. Възразява и срещу твърденията на органите по приходите, че сумата от 81 000.00 лв., представляваща сбор от банкови преводи за закупуване на апартамент следва да участват като разход при извършената съпоставка. Необосновано, според жалбоподателя, органите по приходите са включили в разходната част и извършените парични преводи към *** Австрия.

В жалбата се възразява изцяло срещу определените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица. Изтъква се, че качеството самоосигуряващо се лице, за целите на държавното обществено осигуряване, се придобива едва след извършване на регистрация с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, а в конкретния случай, такава не е налице. Излагат се и съображения, че жалбоподателя не попада в обхвата на задължително осигурените лица по чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО, поради което определените с процесния РА задължителни осигурителни вноски са недължими.

Жалбоподателят оспорва и констатациите на органите по приходите, в частта относно установените задължения по ЗДДС, като изтъква, че не е данъчно задължено лице по този закон. Счита, че органите по приходите изцяло формално са приели, че е извършвал независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ЗДДС и е осъществявал облагаеми доставки на територията на България. Излага съображения, че не са налице каквито и да било доказателства, получените суми от наложен платеж да са в резултат от сключени договори за покупко-продажба на стоки. Поради това счита, че не е налице търговска дейност по занятие, така както се твърди в РА, още по-малко тя да е осъществявана системно и срещу възнаграждение.

Твърди, че изводите на органите по приходите относно осъществено вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки – рибарски принадлежности, по фактури, издадени от ***, са изцяло необосновани, тъй като не са подкрепени с годни доказателства, събрани по реда на ДОПК. Изтъква, че дори и да се приеме, че е налице хипотезата на осъществени ВОП на стоки, то в този случай неправилно е приложен ЗДДС, тъй като не са разрешени въпросите, свързани с правото на данъчен кредит на жалбоподателя за начисления данък при ВОП. В тази връзка се позовава на практиката на СЕС. Въз основа на подробно изложени съображения по наведените основания е направено искане за прогласяване нищожността на оспорения РА, алтернативно да бъде отменен като необоснован и незаконосъобразен, като се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в представено по делото писмено становище. Твърди, също така, че неправилно при повторното разглеждане съдът е допуснал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото такива указания не са дадени в решението на ВАС, но въпреки това с нея не се оборват констатациите на ревизиращите лица.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418001119-020-001 от 23.02.2018 год., издадена от М. Й. Л. на длъжност Началник на сектор /лист 166, т.I от адм. дело №594/2019 год./, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на С.Г.В. ***, ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год.; ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год. и Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год. Извършването на ревизията е възложено на М. Д. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и К.Н. Н. – старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418001119-020-001/23.02.2018 год. е връчена на С.В. на 01.03.2018 год. На 29.05.2018 год. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418001119-020-002/29.05.2018 год., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 01.07.2018 год. Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418001119-020-003/18.06.2018 год., на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК, е разширен обхвата на ревизията, в който са включени следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год.; Данък върху добавената стойност за периода от 28.12.2013 год. до 31.12.2016 год.; ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год. и Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год. Тази заповед е била изменена със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002418001119-020-004/28.06.2018 год., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 01.08.2018 год. Производството по извършване на ревизията е било спряно със Заповед №Р-16002418001119-023-001/24.07.2018 год., на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, считано от 24.07.2018 год. Със Заповед №Р-16002418001119-143-001/25.03.2018 год., на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, считано от 25.03.2019 год., като срокът за завършване на ревизията е определен на 02.04.2019 год. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за изменение на ЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на производството за извършване на ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на М. Й. Л. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.

            В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – М. Д. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и К.Н. Н. – старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002418001119-092-001/16.04.2019 год. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице С.Г.В. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2016 год.; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ периода 2013 год., 2014 год., 2015 год. и 2016 год. за ДДС за периодите от 28.12.2013 год. до 31.12.2016 год.; за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2012 год., 2013 год., 2014 год., 2015 год. и 2016 год. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от М. К. и от К. Н., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

Констатирано е, че С.Г.В. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени през отделните данъчни години от източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата на ревизията.

От ревизията е установено, че С.В. няма регистрация по ТЗ като едноличен търговец и не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. За периода от 20.02.2013 год. до 31.12.2016 год. е едноличен собственик на капитала на „СГВ Трейд“ЕООД с ЕИК *********. Установено е още, че през ревизирания период лицето е имало сключени трудови договори с „Денеб“АД с ЕИК ********* за периода от 03.06.2011 год. до 07.01.2013 год.; с „Болид“ ООД с ЕИК ********* за периода 01.04.2014 год. до 01.07.2014 год.; с „Арес груп“ООД с ЕИК ********* за периода от 30.09.2016 год. до 24.02.2017 год. Констатирано е, че във тази връзка е получил доходи от трудови правоотношения по години, както следва: през 2012 год. – 6 120.00 лв., през 2013 год. - 69.54 лв., през 2014 год. – 1 725.00 лв. и през 2016 год. – 1920.00 лв. През същия период С.В. е извършвал търговия на стоки – дрехи, рибарски принадлежности, обувки и др. Стоките - обект на продажба, са закупувани онлайн основно от *** в Австрия. Разплащането с австрийския доставчик е извършвано по банков път. С тези стоки ревизираното лице е търгувало на територията на страната като ги е изпращало чрез куриер, като сумите от продажбата им са получавани с наложен платеж или пощенски парични преводи. За С.В. са установени получени доходи от упражнявана търговска дейност - продажба на стоки – различни рибарски принадлежности.

В хода на ревизията, на основание чл.26 от СИДДО с Република Австрия с писмо изх.№ 04-01-1067/04.07.2018 год. /лист 45, т.II от адм. дело –№549/2019 год./ до дирекция СИДДО при ЦУ на НАП е било изпратено искане за обмен на информация, касаеща извършени доставки от *** към ревизираното лице. На 14.11.2018 год. е получен отговор с вх.№24-15-573 /лист 40, т.II от адм. дело №594/2019 год./ от данъчната администрация на Австрия, предоставен съгласно разпоредбите на СИДДО между България и Австрия и Директива на Съвета 2011/16/ЕС. В отговора е посочено, че за периода 2013 год. – 2016 год. от *** са извършени доставки към С.Г.В. на обща стойност 177 965.01 евро /348 069.31 лв./. Доставените стоки са рибарски принадлежности, поръчани онлайн от ревизираното лице и заплатени от него по банков път. Към отговора е приложен компактдиск /CD/ - лист 270, т.I от адм. дело №594/2019 год./, съдържащ 179 файла с кореспонденцията между австрийското дружество и С.В. във връзка с направените поръчки, както и 4 файла със списъци на издадените му фактури, които подробно са описани от органите по приходите на стр. 11 – стр. 20 от РД.

Установено е от ревизията, че стоките от *** - Австрия са доставяни чрез „Интерлогистика куриер“ЕООД. Въз основа на отправено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица/лист 73, т.II от адм. дело №594/2019 год./ на 04.07.2018 год. с вх.№70-00-6981 /лист 75 и сл., т.II от адм. дело №594/2019 год./ е постъпил отговор от „Интерлогистика куриер“ЕООД, в който е посочено, че няма сключен договор със С.Г.В. за периода 01.01.2012 год. - 31.12.2016 год., но лицето има получени 404 броя международни пратки като всички до една са предплатени и транспортните разходи са за негова сметка. Към отговора е приложена и справка за получените пратки от С.В..

Установено е, че за ревизирания период всички валутни преводи, по разплащане на поръчаните онлайн стоки от австрийското дружество ***, са извършвани от името и за сметка на ревизираното лице по банков път. В отговор на искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ №Р-16002418001119-041-038/ 11.05.2018 год. от „Търговска банка Д“АД с писмо изх.№РИД-000-6389/08.06.2018 год. /лист 109 и сл., т.II от адм. дело №594/2019 год./, са представени заверени извлечения от банковите сметки на С.В. за ревизирания период. От друга страна и ревизираното лице е представило справка за движението на средства по банкови сметки и заверени копия на същите от „Д Банк“, както и от ОББ АД /лист 11 – лист 162, т.III от адм. дело №594/2019 год./. Отделно от това, в дадените в хода на ревизията писмени обяснения с вх. №94-00-4136/ 04.05.2018 год. /лист 175 и сл., т. III  от адм. дело №594/2019 год./ С.В. е посочил също, че всичко което е поръчвал е било плащано през сметката му в „Д банк“, като е уточнил, че има поръчки и плащания през периода м.04. - м.12.2016 год., направени от жената, с която живее на семейни начала – И. С. Х., за които е представил справка за издадените на нейно име фактури, както и банкови извлечения/лист 52 – лист 57, т. III от адм. дело №594/2019 год./ от нейна сметка.

В хода на ревизията е изготвено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №P-16002418001119-041-003/04.05.2018 год. /лист 328, т.III от адм. дело №594/2019 год./, изпратено до „Еконт експрес”ООД гр. Русе. От предоставената от „Еконт експрес”ООД информация с писмо вх.№70-00-5309/23.05.2018 год. /лист 330 и сл., т.III от адм. дело №594/2019 год./, е установено, че в базата данни на дружеството съществува клиентски картон на С.Г.В. с ЕГН ********** и тел. ***. Информацията е предоставена на магнитен носител – CD /лист 270, т.I  от адм. дело №594/2019 год./, съдържа справки във вид на електронни таблици на Microsoft Excel в електронен формат – xlsx, както и ZIP файл, съдържащ копия от товарителници, както и документи, доказващи плащането на сумите от наложен платеж – „папка rko“ и парични преводи – „папка post_dc“. При преглед на предоставената от куриерската фирма информация за получените суми от наложен платеж от С.Г.В. органите по приходите са установили, че данните за тях се съдържа в предоставената от „Еконт експрес“ООД таблица КУ-Подател на CD.

При ревизията е извършена обработка на предоставените файлове от „Еконт експрес“ООД, като информацията от тях е била обобщена и са елиминирани двойните записи на получените наложени платежи по име и телефонен номер. В резултат на това е установено, че за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год. от С.Г.В. са изпратени пратки на стоки /рибарски принадлежности и други/ с наложен платеж и пощенски парични преводи до физически лица в страната на обща стойност 348 536,64 лв. по години, както следва: за 2012 год. - 8 229.90 лв.; за 2013 год. - 58 053.74 лв.; за 2014 год. - 73 790.00 лв.; за 2015 год. - 124 458.00 лв. и за 2016 год. - 83 005.00 лв. Получените приходи по месеци за всяка от годините, са представени в табличен вид в ревизионния доклад.

Въз основа на представените, от „Еконт експрес“ООД на магнитен носител, сканирани копия на разходни касови ордери /РКО/ е прието, че лицето, получило сумите от наложените платежи за извършените продажби е С.Г.В., като положения подпис от него и изписването на имената, са идентични с тези при връчването на документи при ревизията.

Във връзка с отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №Р-16002418001119-040-001 от 27.02.2018 год. /лист 10, т.III  от адм. дело №594/2019 год./ от С.В. с вх. №94-00-4136/ 04.05.2018 год. /лист 175, т.III от адм. дело №594/2019 год./, е представено писмено обяснение, според което наложените платежи и парични преводи, които е получил чрез куриерската фирма „Еконт експрес“ООД, са вследствие на направени поръчки от *** Австрия и от други онлайн магазини, от които негови приятели и познати предварително са избрали какво искат, а след това той е правил поръчките. Сочи се, че всички действия, които е извършвал, са били с цел да помага на приятели и съмишленици, с които споделя едно общо хоби – риболов. В писмените обяснения се изтъква, че не е продавал, а само е изпращал съответните артикули на цените, посочени в цитираните онлайн магазини /с включен ДДС/ + доставката до страната /12 евро от Австрия и 24,99 евро от Германия/ и банковата такса за превод на сумите. При получаване на съответните артикули, крайните получатели са изпращали чрез куриерската фирма посочената стойност в лева. Към представените писмени обяснения, ревизираното лице е приложило и 5 бр. справки /лист 104, лист 117, лист 129, лист 153 и лист 163, т.III от адм. дело №594/2019 год./ по години за получените средства от „Еконт експрес“ООД от наложени платежи и парични преводи.

В резултат на получената информация и събраните доказателства, ревизиращият екип е систематизирал данните относно изплатените на С.В. от „Еконт експрес”ООД суми под формата на наложен платеж и пощенски парични преводи, представляващи облагаеми доходи, които лицето не е декларирало в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. За целите на ревизията органите на приходната администрация са приели, че през ревизирания период физическото лице е извършвало търговска дейност по продажба на стоки (рибарски принадлежности и други), които са изпращани чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ООД до клиентите с наложен платеж или пощенски парични преводи, след което получените средства са изплащани на лицето от „Еконт експрес“ООД с разходен касов ордер. Предвид броя на извършените продажби за посочения период и получените суми, е направена констатация, че сделките не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи /доходи/ съгласно чл.1 от ТЗ. Направен е извод, че продажбата на гореописаните стоки е търговска дейност на С.Г.В. и получените приходи подлежат на облагане като търговски сделки по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ. Изтъкнато е, че в резултат на получените от ревизираното лице парични суми от продажба на стоки, са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Освен това, в хода на ревизията е установено, че през ревизирания период лицето е придобивало употребявани автомобили, които са продавани в рамките на няколко месеца след тяхната покупка. По повод на искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ №Р-16002418001119-041-014/09.05.2018 год. /лист 288, т.III от адм. дело №594/2019 год./ от Областна дирекция на МВР, сектор „Пътна полиция“, са представени данни от регистрите и документите за собственост, вкл. заверени копия на договорите за покупко-продажба на МПС послужили за регистрация на автомобилите, придобити и продадени от С.В. през ревизирания период /лист 265 – лист 287, т.III от адм. дело №594/2019 год./. Така получените от КАТ данни, за покупко-продажбата на МПС, са подробно описани на стр.26 – стр.27 от РД. Копия от договори за покупко-продажба на притежаваните за периода 2012 год. – 2016 год. МПС, са представени и от ревизираното лице /лист 28 – лист 38, т. III от адм. дело №594/2019 год./.

Въз основа на събраната информация, по отношение на процесните автомобили е установено, че периодът между датата на придобиването им и датата на продажба е по-малък от една година и получените от тях доходи от тях са облагаеми, съобразно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ. В тази връзка е формиран извод, че през ревизирания период С.Г.В. извършва и търговска дейност с употребявани автомобили, която не е декларирана по надлежния ред. Установено е, че получените суми от продажбата на тези автомобили по години, са както следва: за 2013 год. – 5 000.00 лв.; за 2014 год. – 1 500.00 лв. и за 2015 год. – 15 500.00 лв.

За придобиването на един от автомобилите, а именно „Ауди А5“ на стойност 23 400.00 лв., по фактура №**********/09.10.2015 год. и който автомобил не е продаден към момента на извършване на ревизията, от ревизираното лице е представено писмено обяснение от И. С. Х./лист 166, т.III от адм. дело №594/2019 год./, с която живее от около 10 години. В това обяснение е посочено, че разходите за придобиването на този автомобил са направени от нея, но във фактурата за придобиването на автомобила е вписано името на С.В. като получател. След извършена проверка от органите по приходите в информационната база данни на НАП е установено, че декларираните доходи на И. С. Х. не доказват твърдението на същата, както и възможността през 2015 год. да закупи въпросния автомобил. Въз основа на това, ревизиращият екип е приел, че автомобилът е закупен от ревизираното лице, съгласно представените договор и фактура /лист 286 и лист 287, т.III от адм. дело №594/2019 год./ и сумите за неговото придобиване са доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, тъй като не са декларирани доходи в такива размери.

Отделно от това, органите по приходите, са констатирали, че през ревизирания период жалбоподателят е извършвал и разходи за придобиване на недвижим имот - апартамент. В тази връзка от С.В. е представено писмено обяснение от Д.Ж.В., негова майка /лист 85 и 86, т.II от адм. дело №594/2019 год./, в което е посочено, че паричните средства, които са били нужни, за да има доказателства за заплатената цена на жилището, са били предоставени на сина им, от нея и покойният й съпруг. Парите са му давани на части, а той ги е превеждал по тяхна сметка, за да има данни за уж заплатена цена. Изтъква, че средствата за покупката на апартамента не са лични на сина й. Посочва, че след това всички тези средства, които той е превел, са му били дарени.

Въз основа на представените банкови документи от С.Г.В. от органите по приходите е установено, че същият е нареждал парични преводи от притежаваната си банкова сметка *** „Д Банк“ № BG68DEMI92404000163128 в полза на Д.Ж.В. с основание „покупка на апартамент“ по дати и суми както следва: на 23.12.2015 год. – 17 000.00 лв., 29.12.2015 год. – 10 000.00 лв., 30.12.2015 год. – 5 000.00 лв., 12.01.2016 год. – 14 000.00 лв., 12.01.2016 год. – 10 000.00 лв., 14.01.2016 год. – 15 000.00 лв. и 18.01.2016 год. – 10 000.00 лв. Общата сума, изплатена по описания начин е установена в размер на 81 000.00 лева. С оглед на това, органите по приходите са приели, че това са доходи на С.Г.В. от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, тъй като не са декларирани реализирани доходи в такива размери.

Въз основа на така установените данни и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на задълженото лице, ревизиращият екип е установил, наличие на предпоставките, визирани в чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, а именно „до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“ и „налице са данни за укрити приходи или доходи“.

Изложените обстоятелства, са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето са връчени уведомления №Р-16002418001119-113-001/14.05.2018 год. /лист 179 и сл., т.III от адм. дело №594/2019 год./ и №Р-16002418001119-113-002/28.03.2019 год. /лист 56 и сл., т.II от адм. дело №594/2019 год./, с които същото е уведомено, че основата му за облагане с данък върху доходите на физическите лица, ДДС и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ, с което на основание чл.124, ал.3 от ДОПК е изискано представяне на становище и попълването на декларация относно имущественото му състояние за ревизирания период. В тази връзка, от страна на ревизираното лице е подадено възражение/становище/ с вх. №94-00-4607/22.05.2018 год., с което не са представени декларации и допълнителни доказателства, по повод връченото уведомление, а се възразява срещу наличието на сочените в уведомлението основания, съответно срещу определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК.

Въз основа на установеното от органите по приходите е прието, че извършените от С.Г.В. продажби на стоки – рибарски принадлежности, са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвидени за едноличните търговци. На база на тези констатации и въз основа на извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства и при съобразяване на приходите и разходите от дейността като ЕТ, при ревизията е определен облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец на лицето единствено за 2016 год. в размер на 49 138.00 лв. След намаление на дължимите осигурителни вноски е определена данъчна основа и върху нея е изчислен и дължимият данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 6 163.26 лв.

По отношение на определяне на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и след извършен анализ на всяко от относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е констатирано несъответствие в имущественото състояние на лицето. Установено е, че в хода на ревизията С.В. не е декларирал налични парични средства брой към 01 януари и към 31 декември на всяка календарна година за периода 2012 год. – 2016 год. В РД е обсъдена представената от ревизираното лице декларация за източници на средства с краен получател С.В. преди проверявания периoд /лист 87, т.III от адм. дело №594/2019 год./, в която е посочено, че К. Г.В.-брат на ревизираното лице е дарил на С.Г.В. за периода 2008-2011 год. сума в размер на 55 000.00 щатски долара, както и че Ж. Г.В., също брат на ревизираното лице му е дарил за периода 2008-2011 год. сума в размер на 35 000.00 щатски долара. От органите по приходите е прието, че посочените суми не могат да бъдат взети предвид при изготвяне на паричните потоци, тъй като при извършена проверка в ПП СУП е установено, че за периода от 2008-2011 год. за Ж. Г.В. и К. Г.В. няма данни да са работили по трудови правоотношения, както и да имат подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. Посочено е, че в хода на ревизионното производство не е представено обяснение кога и как лицата Ж. Г.В. и К. Г.В. са предоставили средствата. Изтъква се, че дарените суми не са декларирани, както и не е платен данък за това.

Несъответствието на приходите и разходите през ревизираните периоди е онагледено в изготвени таблици, в които е извършена съпоставката им по години. Установено било, че жалбоподателят не е разполагал с парични средства, които да покриват като размер извършените от него разходи през периодите на ревизията както следва: за 2013 год. в размер на 56 123.07 лв.; за 2014 год. - 67 312.08 лв.; за 2015 год. - 85 162.11 лв. и за 2016 год. - 10 196.91 лв. Посоченото превишение е прието от органите по приходите за данъчна основа по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Отделно от това, органите по приходите са установили, че жалбоподателят е реализирал облагаеми доходи от прехвърляне на имущество /МПС/ за 2013 год., 2014 год. и 2015 год., които не е декларирал. Установено е, че през 2013 год. е закупен автомобил за сумата от 977.91 лв. и продаден на стойност от 5000.00 лв. или облагаем доход в размер на 4 022.09 лв.; за 2014 год. е закупен автомобил за сумата от 800.00 лв. и продаден на стойност от 1500.00 лв. или 700.00 лв. облагаем доход. С оглед на това, при ревизията е определена общата годишна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва за 2013 год. – 60 145.16 лв.; за 2014 год. – 68 012.08 лв.; за 2015 год. – 99 662.11 лв. и за 2016 год. – 10 196.91 лв. Определен е и допълнително дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ със съответните лихви за просрочие.

Въз основа на приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, допълнително са установени и задължения за ЗОВ за периода 2012 год. – 2016 год. в резултат на установения осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл.124а ДОПК, при прието упражняване на трудова дейност и задължително осигуряване за ревизирания период.

В РД е констатирано, че за ревизирания период С.Г.В. не е регистрирано по реда на ЗДДС лице, но в хода на ревизията е установено, че е данъчно задължено лице по този закон, като лице, извършващо независима икономическа дейност, изразяваща се в продажба на стоки - рибарски принадлежности и други, като е получавало плащания от наложен платеж и пощенски парични преводи чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ООД през периода 01.01.2012 год. – 31.12.2016 год. Прието е, че лицето е реализирало приходи от тази дейност, които не са отчетени и за които не са издадени документи, представляващи облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл.6 и чл.12 от ЗДДС, за които се дължи ДДС независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС.

Ревизиращият екип е установил, че С.В. е формирал облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС от продажби на стоки към 30.11.2013 год. в размер на 52 294.44 лв. и същият подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, като за данъчни периоди от 29.12.2013 год. до 31.12.2016 год. е приложима нормата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, тъй като РЛ поддържа оборот над 50 хил. лв. и към 31.12.2016 год.

На първо място, при определяне основата за облагане с косвен данък в РД като подлежащи на облагане с ДДС са приети получените от С.В. плащания от наложен платеж и пощенски парични преводи чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ООД. Въз основа на това е определена данъчна основа за всеки месец от ревизираните периоди от 29.12.2013 год. до 31.12.2016 год., като е прието, че всяко отделно плащане включва в себе си и ДДС, съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДДС. По този начин е начислен и дължимия ДДС за тези периоди, определен на обща стойност 47 042.26 лв.

На следващо място, въз основа на установеното при ревизията, че РЛ е осъществявало и търговия с употребявани МПС, които представляват облагаеми със ставка 20% доставки, с място на изпълнение на територията на страната, органите по приходите са начислили допълнително косвен данък в размер на 250.00 лв. за м.10.2014 год. и в размер на 2 583.33 лв. за м.05.2015 год. за продажбата на два автомобила.

Освен това, при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС в РД е взето предвид и установеното в хода на ревизията, че С.В. е получател по доставки с предмет рибарски принадлежности от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Австрия /***/ на обща стойност 348 069.34 лв. Според органите по приходите тези доставки представляват вътреобщностно придобиване /ВОП/ по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, тъй като регистрирано по ЗДДС лице придобива право на собственост върху стоки, които са били транспортирани от територията на друга държава-членка до територията на страната и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Изтъкнато е, че съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС вътреобщностното придобиване е данъчно събитие, което възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната /чл. 63, ал. 1 от ЗДДС/ т.е. на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /ал.2 на чл.25 от с.з./. Изложени са съображения, че от представените от С.Г.В. банкови извлечения, както и от информацията, получена по СИДДО от австрийската данъчна администрация, ревизираното лице е извършило вътреобщностни придобивания на стоки през периода 29.12.2013 год. – 31.12.2016 год., за които не е начислил дължимият косвен данък, съгласно разпоредбите на чл.86, ал.1 от ЗДДС с протокол по реда на чл.117, ал.1 и ал.3 от ЗДДС в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем. За извършените ВОП на стоки органите по приходите са начислили допълнително ДДС в общ размер на 55 768.93 лв., подробно описан по периоди, документи и размери в табличен вид на стр. 53 – стр. 68 от РД.

В резултат на изложеното за ревизирания период е начислен допълнително косвен данък, възлизащ на обща стойност 105 644.52 лв., подробно описан в табличен вид по периоди на стр.82 – стр.83 от РД. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени и дължими лихви на обща стойност 41 280.15 лв.

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 16.04.2019 год., съгласно разписка за извършено връчване по електронен път (лист 128, т.I от адм. дело №594/2019 год.).

            На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение /лист 144, т.I от адм. дело №594/2019 год./ срещу констатациите в РД. Същото не е обсъдено от издателите на ревизионния акт, по съображения, че е ненадлежно подадено, тъй като не е подписано.

Констатациите и изводите на съставителите на РД били възприети от издателите на РА в тяхната пълнота, поради което въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПОК, от М. Й. Л. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 год., с който по отношение на С.Г.В. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.05.2019 год., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2016 год. – 6 163.26 лева и лихва в размер на 1 287.54 лева; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год. – 5 803.32 лв. и лихва в размер на 2 981.47 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 год. – 6 590.00 лв. и лихва в размер на 2 716.02 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. – 9 755.01 лв. и лихва в размер на 3 027.18 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 год. – 938.12лв. и лихва в размер на 195.98лв.; ДДС за периода 28.12.2013 год. – 31.12.2016 год. в размер на 105 644.52 лв. и лихва в размер на 42 336.62 лв.; вноски за ДОО за 2012 год. -645.12 лв. и лихва в размер на 470.37 лв.; вноски за ДОО за 2013 год. - 3 379.20 лв. и лихва в размер на 1 783.32 лв.; вноски за ДОО за 2014 год. - 3 379.20 лв. и лихва в размер на 1 439.95 лв.; вноски за ДОО за 2015 год. - 3 379.20 лв. и лихва в размер на 1 096.03 лв.; вноски за ДОО за 2016 год. - 3 939.84 лв. и лихва в размер на 867.42 лв.; вноски за ЗО за 2012 год. – 403.20 лв. и лихва в размер на 277.88 лв.; вноски за ЗО за 2013 год. - 2 112.00 лв. и лихва в размер на 1 114.58 лв.; вноски за ЗО за 2014 год. - 2 112.00 лв. и лихва в размер на 899.95 лв.; вноски за ЗО за 2015 год. - 2 112.00 лв. и лихва в размер на 685.04 лв.; вноски за ЗО за 2016 год. - 2 496.00 лв. и лихва в размер на 550.93 лв.; вноски за ДЗПО за УПФ за 2012 год. – 252.00 лв. и лихва в размер на 183.74 лв.; вноски за ДЗПО за УПФ за 2013 год. - 1 320.00 лв. и лихва в размер на 696.61 лв.; вноски за ДЗПО за УПФ за 2014 год. - 1 320.00 лв. и лихва в размер на 562.48 лв.; вноски за ДЗПО за УПФ за 2015 год. - 1 320.00 лв. и лихва в размер на 428.13 лв. и вноски за ДЗПО за УПФ за 2016 год. - 1 560.00 лв. и лихва в размер на 344.32 лв. или общо задължения в размер на 228 569.55 лв., от които 164 623.99 лева главници и лихви за просрочие към тях в размер общо на 63 945.56 лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от М. Л. и от М. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            Ревизионен акт № Р-16002418001119-091-001/ 22.05.2019 год. е връчен на С.В. на 25.05.2019 год. по електронен път, съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/лист 67, т.I от адм. дело №594/2019 год./.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК С.В. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 03.06.2019 год. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив.

С Решение №443/ 26.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт № Р-16002418001119-091-001/ 22.05.2019г. в частта относно: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 год., ДДС за периода 28.12.2013 год. – 31.12.2016 год., вноски за ДОО за 2012 год., вноски ЗО за 2012 год. и вноски ДЗПО – УПФ за 2012 год. в общ размер на 189 671.35 лв., от които 136 194.55 лв. главница и лихва в размер на 53 476.80 лв., и изменен в частта относно установените задължения по КСО и ЗЗО, за периода 2013 год. – 2016 год. от 28 429.44 лева на 11 459.84 лева, ведно с прилежащите лихви от 10 468.76 лв. на 3 564.06 лв. С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин, че през ревизираните периоди С.В. е извършвал търговска дейност по продажба на стоки (рибарски принадлежности и други) с доставка чрез куриер и плащане с наложен платеж и пощенски парични преводи. Изтъкнато е, че това обстоятелство се потвърждавало както от самото ревизирано лице, в дадените от него писмени обяснения в хода на извършената ревизия, така и от приложената към преписката справка на оптичен носител от куриерската фирма, копия на товарителници и РКО, и декларираното от „Еконт експрес“ ООД, че е изпращало пратки от името на ревизираното лице, като за тези пратки са му изплащани суми по наложени платежи. Прието е, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е отчел приходите си от покупко-продажба на стоки, подробно описани в РД, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки. Обоснован е извод, че ревизираното лице безусловно е извършвало редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, дейността по покупко-продажба на процесните стоки. В този смисъл, като правилен е приет подхода на ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Решаващият орган е приел, че в хода на проведеното ревизионно производство и при събраните доказателства по несъмнен начин се установява наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; и чл.122, , ал.1, т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи. Изложени са и съображения, че от констатациите в РД и от събраните в хода на ревизията доказателства за финансовото и имуществено състояние на С.В., се налага извода, че са налице предпоставките и на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК при съблюдаване на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Посочва се, че е при ревизията е било установено, че лицето е извършвало разходи и е придобило недвижимо имущество, стойността на които надвишават придобитите от него доходи. Сочи се в решението, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД, досежно съществуването на основание облагането да бъде извършено по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложени са съображения, че предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк и косвен данък за ревизираните отчетни периоди, е законосъобразен.

По отношение на допълнително установените с РА задължителни осигурителни вноски в решението е прието, че въпреки като цяло правилния подход за определяне на осигурителния доход на С.Г.В. и задължения за ЗОВ, в качеството му на самоосигуряващо се лице упражняващо търговска дейност, е констатирано, че органите по приходите неправилно са определили и окончателeн размер на месечния осигурителен доход за 2013 год., 2014 год. и 2015 год., върху който са начислени ЗОВ за годишно изравняване. Изтъква се, че установените превишения в размер на 56 213.07 лв. за 2013 год.; 67 312.08 лв. за 2014 год. и 85 162.11 лв. за 2015 год., са квалифицирани от органите по приходите като доход по чл.35, т. 6 от ЗДДФЛ – доходи от други източници. В тази връзка, от решаващия орган е изтъкнато, че определения по този начин доход не представлява осигурителен доход по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, както и не попада в обхвата на чл.124а от ДОПК. Сочи се, че тъй като за посочените години от ревизията не е определен доход на задълженото лице от упражняваната трудова дейност като едноличен търговец, следва установените с ревизията задължения за окончателни вноски за фонд „Пенсии“, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване върху годишния осигурителен доход за 2013 год., 2014 год. и 2015 год. да бъдат изменени. Отделно от това, по отношение на установените с ревизията задължения за окончателни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване за 2016 год., върху годишния осигурителен доход определен по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, е констатирано, че от органите по приходите е допусната грешка, тъй като не е взет предвид осигурителния доход на задълженото лице по трудово правоотношение, върху който същото е осигурено за периода м.10 – м.12.2016 год. С оглед на това, РА в тази част е изменен, както следва:

Вноски за ДОО за 2013 год. – от 3 379.20 лв. на 1 783.32 лв. и лихви в размер от 645.12 лв. на 378.67 лв.

Вноски за ДОО за 2014 год. – от 3 379.20 лв. на 1 439.95 лв. и лихви в размер от 645.12 лв. на 313.13 лв.

Вноски за ДОО за 2015 год. – от 3 379.20 лв. на 1 096.03 лв. и лихви в размер от 645.12 лв. на 247.58 лв.

Вноски за ДОО за 2016 год. – от 3 939.84 лв. на 867.42 лв. и лихви в размер от 3 750.14 лв. на 828.86 лв.

Вноски за ЗО за 2013 год. – от 2 112.00 лв. на 1 114.58 лв. и лихви в размер от 403.20 лв. на 236.65 лв.

Вноски за ЗО за 2014 год. – от 2 112.00 лв. на 899.95 лв. и лихви в размер от 403.20 лв. на 195.73 лв.

Вноски за ЗО за 2015 год. – от 2 112.00 лв. на 685.04 лв. и лихви в размер от 403.20 лв. на 154.70 лв.

Вноски за ЗО за 2016 год. – от 2 496.00 лв. на 550.93 лв. и лихви в размер от 2 343.84 лв. на 518.02 лв.

Вноски за ДЗПО – УПФ за 2013 год. – от 1 320.00 лв. на 696.61 лв. и лихви в размер от 252.00 лв. на 147.92 лв.

Вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 год. – от 1 320.00 лв. на 562.48 лв. и лихви в размер от 252.00 лв. на 122.31лв.

Вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 год. - 1 320.00 лв. на 428.13 лв. и лихви в размер от 252.00 лв. на 96.71 лв.

Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 год. – от 1 560.00 лв. на 344.32 лв. и лихви в размер от 1 464.90 лв. на 323.78 лв.;

или общо от 28 429.44 лв. на 10 468.76 лв. и лихви в размер от 11 459.84 лв. на 3 564.06 лв.

            Решение №443/26.07.2019 год. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на С.В. по електронен път на 30.07.2019 год. /л. 32, т.I от адм. дело №594/2019 год./.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;  удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

В хода на съдебното производство по адм. дело №594/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора с молба вх. №6308/26.11.2019 год. /лист 234, т.I от делото/, подадена от процесуалния представител на жалбоподателя, се оспорват представените от третото лице „Еконт експрес“ООД товарителници, разходни - касови ордери /РКО/ и др., представени от приходните органи на оптичен носител и/или заверени като верни с копието, а тези по електронен път - да бъдат представени в оригинал или официално заверено копие. Заявява, че оспорва автентичността на положените подписи от страна на С.Г.В. в товарителниците, РКО и др. платежни документи, за които се твърди от „Еконт експрес“ООД, както и съдържанието на документите. В тази връзка, от „Еконт експрес”ООД е изискано представянето на оригиналите на оспорените документи. В отговор, с писмо вх. №1389/04.03.2020 год. /лист 272, т.I  от адм. делото №594/209 год./ от „Еконт експрес“ООД са представени част от оригиналите на разходни касови ордери и разписки за изплащане на парични преводи по пратки на С.Г.В.. За останалите оригинали, в писмото е посочено, че същите не са открити, поради унищожаването им.

За изясняване на обстоятелствата по делото, е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза /основна – лист 302 – лист 320, и допълнителна – лист 353 – лист 369 в том I от адм. дело №594/2019 год./, заключението по която е прието без оспорване от страните. Вещото лице, съобразно поставените задачи по искане на жалбоподателя, е извършило съпоставка на получените постъпления и направените плащания и е изчислило във варианти паричния му поток за ревизирания период. Въз основа на представените по делото от „Еконт експрес“ООД оригинали на РКО и разписки за получени пощенски парични преводи /ППП/ експертизата е приела, че жалбоподателят е получил, съответно са му изплатени за периода 2013 год. – 2016 год. от „Еконт експрес“ЕООД суми в общ размер на 29 713.00 лева, по години, както следва: за 2013 год. - 0.00 лв.; за 2014 год. - 18 534.00 лв.; за 2015 год. – 10 764.00 лв.; за 2016 год. – 415.00 лв. С оглед на това, вещото лице е дало заключение, че за периода м.12.2012 год. – м.11.2013 год. С.В. е формирал приходи от продажби на стоки в размер на 5000.00 лева единствено от продажбата на един автомобил през 2013 год., поради което е прието, че не са налице основанията на чл.96 от ЗДДС за регистрация по този закон.

С решение №430/13.11.2020 год., постановено по адм. дело №594/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора, жалбата против ревизионният акт е била отхвърлена като неоснователна. С решение10332/12.10.2021 год., постановено по адм. дело 2676/2021 год. по описа на Върховния административен съд на Република България, решението е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане, при дадени указания по прилагането на закона, изразяващи се в следното: да се извърши цялостен и подробен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. и на ССЕ; да се открие производство по чл.193 от ГПК за оспорените от жалбоподателят доказателства, представени от „Еконт експрес“ЕООД, като в решението си посочи, кои изключва от доказателствения материал; да се посочи въз основа на кои факти и обстоятелства приема, че правилно ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК и налице ли са предпоставките за облагане по реда на чл.48 от ЗДДФЛ, както и дали са налице предпоставките за регистрирането му по ЗДДС и към кой период, дължи ли заплащане на ДДС, в какъв размер и за кои стопански операции, както и дали правилно е определен размера на задълженията по ЗОВ.

При повторното разглеждане на делото съдът допусна и назначи съдебно-счетоводна експертиза по искане на жалбоподателят, която отговори на поставените от него въпроси, което съдът приема като компетентно и отговарящо на поставените въпроси.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 год., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА №Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 год., потвърден и изменен с Решение №443/ 26.07.2019 год. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /лист 168 и сл., т.I от адм. дело №594/2019 год./. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – М. Й. Л., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418001119-020-001 от 23.02.2018 год., ЗИЗВР №Р-16002418001119-020-002/29.05.2018 год., ЗИЗВР №Р-16002418001119-020-003/18.06.2018 год. и ЗИЗВР №Р-16002418001119-020-004/28.06.2018 год., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – М. Л..

            Възложената ревизия на С.В. е извършена от определените със ЗВР №Р-16002418001119-020-001 от 23.02.2018 год. органи по приходите – М. Д. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и К.Н. Н. – старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002418001119-092-001/16.04.2019 год. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 год. е издаден от М. Й. Л. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на С.Г.В. със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418001119-020-001 от 23.02.2018 год. и от М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

            Както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад №Р-16002418001119-092-001/16.04.2019 год. и издаденият въз основа на него РА №Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 год., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

С оглед на изложеното, се налага извода, че е налице валиден акт, постановен от компетентен орган, в исканата от закона форма, който съдържа валидно формирано волеизявление, поради което искането на жалбоподателя за обявяване на неговата нищожност е неоснователно.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване/лист 193 и лист 194, т.I от адм. дело №594/2019 год./ на производството по извършване на ревизия, се установява, че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            В жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на регламентираните в чл.3, ал. 2, чл.5, чл.6, ал.3 и др. от ДОПК принципи в административното производство, което възражение на жалбоподателя не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи съждения, че органите по приходите не са установили обективно и в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизията, съответно не са направили обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства, поради което формираните от тях изводи за укрити приходи или доходи от продажба на стоки са основани на предположения, но не и на фактически и правни основания.

            Съдът намира тези възражения за неоснователни. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за липса на обективност и на безпристрастност на ревизиращите органи. Неоснователно е и възражението, че не е обсъдено подаденото срещу РД възражение, още повече, че същото не е било подписано от подателя. Следва да се отбележи, че противно на твърдението в жалбата, в случая не намира приложение разпоредбата на чл.147, ал.2 от ДОПК за отстраняване на нередовности в подадена жалба. Тази норма е относима към обжалване на актовете по административен ред и урежда специфични последици при неизпълнение на дадените указания. С правомощия в тази насока издателите на РА не разполагат. Освен това, както решаващия орган, по силата на чл.155 от ДОПК разглежда жалбата по същество, така и съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, поради което както в хода на административното обжалване, така и в съдебното производство жалбоподателят може да наведе същите доводи, които е изтъкнал във възражението си срещу РД и които не са обсъдени в РА, т.е. правата му не са преклудирани. Затова не е налице лишаване от възможност да се правят възражения, да се ангажират доказателства и да се заема становище, каквито твърдения има в жалбата.

Отделно от това, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че съдът констатира, че в РД и РА не се сочи изрично основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Изрично са посочени само основанията по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК. Обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК е посочено за първи път в решението на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. Това обаче е допустимо, предвид правомощията на директора да разгледа и разреши спора по същество (така чл.155, ал.2 и 3 от ДОПК), което означава да потвърди акта и на друго основание, щом са налице доказателства по преписката, обосноваващи такъв извод. Казаното разрешение не води до накърняване правото на защита на задълженото лице, доколкото то е запознато със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, въз основа на които са изградени изводите на органите по приходите и на решаващия орган, поради което не се установяват съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизионното производство от естество да доведат до отмяна на ревизионния акт само на това основание.

            По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи, респ. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Настоящата съдебна инстанция намира, че фактите и доказателствата по делото установяват наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят В. е реализирал продажби на стоки – рибарски принадлежности, дрехи, обувки и др., които са били доставяни до крайния клиент от куриер, като е получавал плащанията чрез наложен платеж и пощенски парични преводи, видно от предоставените от „Еконт експрес“ООД справки в табличен вид на магнитен носител. В тези справки се съдържат данни за подател и получател, както и за заплатените стоки. Получаването на сумите от така извършените продажби се потвърждава и от дадените от ревизираното лице писмени обяснения в хода на ревизионното производство /вх.№94-00-4136/04.05.2018 год. – лист 175, т.III от адм. дело №594/2019 год./ и представените с тях 5 бр. справки/лист 104, лист 117, лист 129, лист 153 и лист 163, т.III от адм. дело №594/2019 год./ по години и месеци за получените средства от „Еконт експрес“ООД от наложени платежи и парични преводи. В този смисъл, оспорването на представените от третото лице „Еконт експрес“ООД товарителници, разходни - касови ордери /РКО/ и др., не опровергава изводите на органите по приходите, тъй като те не са изградени единствено и само на тези документи. Отделно от това, следва да се посочи, че по повод оспорване автентичността на положените подписи от страна на С.Г.В. в товарителниците, РКО и др. платежни документи, представени от „Еконт Експрес“ООД, не бе проведено нужното доказване. С писмо вх. №1389/04.03.2020 год. /лист 272, т.I от адм. дело №594/2019 год./ от „Еконт експрес“ООД по делото бяха представени част от оригиналите на разходни касови ордери и разписки за изплащане на парични преводи по пратки на С.Г.В., но не бяха ангажирани доказателства, вкл. чрез графологична експертиза, за установяване на твърдените обстоятелства.

Извършваната търговска дейност с процесните стоки, се установява и от извършените от жалбоподателя разходи за закупуването им. В извлеченията от банковите сметки на С.В., се съдържа информация за направените разходи за закупуване на стоките /рибарски принадлежности и др./, която се потвърждава и от получен отговор с вх.№24-15-573 /лист 40, т.II от адм. Дело №594/2019 год./ от данъчната администрация на Австрия, предоставен съгласно разпоредбите на СИДДО между България и Австрия и Директива на Съвета 2011/16/ЕС. Въз основа на това, се установява, че за периода 2013 год. – 2016 год. от ***, са извършени доставки към С.Г.В., съответно от него са направени разходи на обща стойност 177 965.01 евро /348 069.31лв./.

С оглед на изложеното, следва да бъде споделен извода на органите по приходите, че извършените продажби нямат инцидентен характер, тъй като същите са извършвани системно, като предвид и количествата на продаваните стоки тази дейност следва да се определи като търговска и по занятие по смисъла на чл.1 от ТЗ. Предвид обема и броя продажбите, на постъпленията на парични суми от тези продажби, то ревизираното лице безспорно е извършвало независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред. Доколкото продаваните стоки, не са в количества за лична употреба, то следва извода, че тези сделки попадат в обхвата на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, а именно покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид. Що се отнася до твърдението в жалбата, че стоките не са били предмет на продажба, а получените суми са във връзка с възложени поръчки от приятели и познати, да закупи от тяхно име и за тяхна сметка определени вещи от чуждестранни магазини, то същото е необосновано. В хода на ревизията от С.В. не са предоставени каквито и да било конкретни данни за лица – „приятели“ и „познати“, които евентуално да могат да бъдат индивидуализирани и съответно органите по приходите да извършат проверка в тази насока. Такива доказателства не са ангажирани и в настоящото съдебно производство. Още повече, при липсата на доказателства за произхода и основанието на получените по наложен платеж и пощенски парични преводи средства и с оглед осъществяваната от жалбоподателя търговска дейност житейски неправдоподобно и нелогично е тези пари да представляват само и единствено равностойността на извършвани покупки за приятели и познати на С.В. без икономическа изгода за него самия. Ето защо, съдът намира, че правилно тези парични постъпления са определени от органите по приходите като облагаеми доходи, резултат на търговска дейност, което от своя страна прави безспорно доказано наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК и прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа. Нормите на чл.122 от ДОПК регламентират издаването на ревизионен акт при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност при наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, както и задълженията за задължителни осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на съответния материален закон. След като са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК, органът по приходите има правомощие да определи данъчната основа по особения ред.

Както беше посочено съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е опровергана презюмираната с нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 – т.16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон.

Заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани и недекларирани приходи, респ. облагаеми доходи от същите, се основава от една страна на информацията от банковите сметки на С.В. и документираните като извършени плащания за закупуване на стоки, съответно на дадените писмени обяснения и справки за получени суми от наложени платежи и пощенски парични преводи за продажбата на стоки, т.е. разходи и приходи от търговска дейност, и от друга страна на информация, предоставена от трето неучастващо в производството лице /„Еконт експрес”ООД/ в обобщен табличен вид за изплатени парични средства чрез наложен платеж за реализирани продажби на стоки, доставяни до крайния клиент от куриерска фирма „Еконт експрес” ООД.

Действително, представените на оптичен носител в табличен вид данни не представляват електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не са и направените снимки на РКО и ППП и такова качество не им придава обстоятелството, че файлът, на който са съхранени, е подписан с електронен подпис. Посочените по-горе таблици с данни, безспорно нямат характер на счетоводен документ, като същите съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставени от трета неучастваща в спора страна – „Еконт експрес“ООД, поради което сами по себе си не представляват доказателство, потвърждаващо обективираните в РД и в издадения въз основа на него РА фактически констатации вкл. от гл. т на размера на получени от С.В. приходи от реализирани продажби на стоки, доставени на получателите чрез куриерското дружество.

В случая обаче, органите на приходната администрация, са основали констатациите си не само и единствено на тези документи. Основен източник на информация, са именно представените от самото ревизирано лице 5 бр. справки /лист 104, лист 117, лист 129, лист 153 и лист 163, т.III от адм. дело №594/2019 год./, съдържащи конкретни данни, по години и месеци, за получените средства от „Еконт експрес“ООД от наложени платежи и парични преводи, които представляват признание на неизгодни за ревизираното лице факти и обстоятелства. Представената в хода на ревизията информация от „Еконт експрес“ООД е била обобщена, като са елиминирани двойните записи на получените наложени платежи по име и телефонен номер. В резултат на това е установено, че за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год. от С.Г.В. са изпратени пратки на стоки /рибарски принадлежности и други/ с наложен платеж и пощенски парични преводи до физически лица в страната на обща стойност 348 536.64 лв. по години, както следва: за 2012 год. - 8 229.90 лв.; за 2013 год. - 58 053.74 лв.; за 2014 год. - 73 790.00 лв.; за 2015 год. - 124 458.00 лв. и за 2016 год. - 83 005.00 лв. Следва да бъде отбелязано, че така установените суми са в по-малък размер от тези, посочени в справките от самото ревизирано лице, т.е. размерът на получените плащания е прецизиран и определен в полза на С.В..

С оглед на това, се налага извода, че обективираните в РА фактически констатации, направени въз основа на справките, представени от самото ревизирано лице и получените от „Еконт експрес“ООД данни в обобщен табличен вид, не се явяват оборени. С назначаваното на съдебно-счетоводна експертиза, респективно отговарянето на въпроса за получени приходи и разходи от В., като се изключат липсващите оригинални РКО и документи, се цели оборването на информация и факти, които приходната администрация е приела въз основа на посочените от самия него данни. Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правилното решаване на спора, защото вещото лице няма установителни функции. Вариантите на изчисления, дадени от вещите лица, могат да бъдат взети предвид единствено ако е доказано по безспорен начин получаването суми в друг размер от „Еконт експрес“ООД, каквито доказателства в настоящия случай липсват. Взетите предвид от вещото лице суми, получени от С.В. единствено по представените по делото оригинали на РКО и ППП, с оглед изложеното, е в противоречие с останалите доказателства по делото.

В тази връзка, правилно е прието от ревизията, че е приложима разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, която сочи, че по реда на ал.1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност без регистрация на тази дейност по ТЗ е опредена по чл.122 от ДОПК при наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1 и 2 ДОПК- получените доходи/приходи от търговска дейност, търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж, не са декларирани; налице са укрити приходи във връзка с тази дейност. Независимо, че лицето не е декларирало, нито доказало отчетна стойност на продадените стоки, при ревизията е определен облагаемият доход за 2016 год. в размер на 49 138.00 лева, въз основа на приходите и разходите от стопанската дейност на ревизираното лице като едноличен търговец. Взети са предвид всички разходи, които са установени във връзка с извършваната от него дейност. На основание чл.28 от ЗДДФЛ са приспаднати и дължимите осигурителни вноски, като правилно е определен данъкът по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 год. и дължимите лихви.

На следващо място, законосъобразни са и констатациите на приходните органи във връзка с определения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизирания период. Съгласно чл.17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

В хода на ревизията, органите по приходите са установили, че жалбоподателят не е разполагал с парични средства, които да покриват като размер извършените от него разходи през периодите на ревизията както следва: за 2013 год. в размер на 56 123.07 лв.; за 2014 год. - 67 312.08 лв.; за 2015 год. - 85 162.11 лв. и за 2016 год. - 10 196.91 лв. Посоченото превишение е прието за данъчна основа по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Установява се по делото, че в хода на ревизията С.В. не е декларирал налични парични средства брой към 01 януари и към 31 декември на всяка календарна година за период 2012 год. – 2016 год. и не е посочил разходи за издръжка на домакинството. Поради това за целите на ревизията е прието, че разходите за живот са нулева величина.

Неоснователно се явява възражението по отношение на включването като разход на сумата от 23 400.00 лв. по фактура от 2015 год. за закупен лек автомобил, обосновано със съображения, че изрично е заявил, че този разход е извършен от И. С. Х. – жената, с която живее на семейни начала. В тази връзка следва да се посочи, че дадените обяснения, не се подкрепят от доказателствата по делото. Както в договора, така и във фактурата за покупка на процесния автомобил, фигурира името на С.В.. Освен това, въз основа на информация от централна база данни „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми" за И. С. Х. в хода на ревизията е установено, че за периода от 2012 год. – 2016 год. няма данни за изплатена сума или удържан данък. Установено е също така, че И. С. Х. за периода 2012 год. – 2016 год. е била в трудови правоотношения в следните дружества: за периода 27.03.2012 год. - 01.01.2014 год. с „Вълеви“ООД с ЕИК ********* на основна заплата 200.00 лв.; за периода 06.07.2012 год. - 01.02.2013 год. „Оби“ЕООД с ЕИК ********* на основна заплата 200.00 лв.; за периода 02.04.2014 год. -14.04.2015 год. с „Елит 8“ЕООД с ЕИК ********* на основна заплата за 2014 год. – 358.75 лв. и за 2015 год. - 411.15 лв.; за периода 12.03.2016 год. - 01.01.2017 год. с „Арес груп“ООД ЕИК ********* основна заплата 590.00 лв. Констатирано е, че за целия период от 2012 год. до 2016 год. от И. С. Х. не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. С оглед на изложеното, обоснован се явява извода на органите по приходите, че декларираните доходи на И. С. Х. не доказват възможността през 2015 год. да закупи въпросния автомобил.

Не се споделя от съда и възражението, че сумата от 81 000.00 лв., представляваща сбор от банкови преводи за закупуване на апартамент не следва да участва като разход при извършената съпоставка на имущественото състояние на С.В.. Твърденията, че сумите са били предоставени от майка му и са му дарени, не се подкрепят от събраните доказателства. От извършените банкови преводи, се установява, че именно жалбоподателят е превеждал по банков път сумите с посочено основание „покупка на апартамент“ на своята майка.

Съдът, споделя принципното разбиране, че простото твърдение, че определено лице е дало парична сума като дарение на ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че въпросната сума оправдава направени през периода разходи и автоматично следва да се има предвид в приходната част на паричния поток. Необходимо е доказването на реалното предаване на парите, възможността на дарителя да осъществи дарението, а също и наличието на сумата в началото или по време на ревизирания период, за който се отнася разхода. Тази необходимост следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното лице, което чрез пълно и пряко доказване следва да установи фактите, на основата на които претендира изгодни за себе си правни последици. Обосновано, в случая, може да се приеме, че такова доказване не е извършено.

В случая, за процесните дарения не са оформени договори в писмена форма, но по делото с молба вх. №5631/13.10.2020 год. /лист 342, и сл. т.I от адм. дело №594/2019 год./ е представена декларация от Д.В. и са приложени разписки за получаването на сумите. Съгласно чл.225 от ЗЗД, дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В случая липсват изявления за дарение в предписаната нотариална форма за валидност. Писмената форма не е форма за действителност на договора. Наличието на писмено доказателство за сключването има значение за отношенията на страните по него. По отношение на трети страни обаче, за да бъде доказано сключването на договора, е необходимо да се установи по безспорен начин предаването на сумата. Следователно, въпросните дарения следва да се преценят като реални договори, т.е. предаването на сумите като елемент от фактическия им състав да бъде доказано по несъмнен начин. В тази връзка процесните разписки за получаване на сумите, сами по себе си не съставляват доказателство за предаване предмета на дарението.

Представените, едва в хода на съдебното производство, разписки са частни документи по смисъла на чл.181 ГПК, вр. с §2 от ДОПК и нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи. Датата на съставянето следва да се проверява в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства. Настоящият съдебен състав намира за недоказано в процесния казус реалното предаване на сумите от дарителя към дарения. Касае се за значителна сума – 81 300 лв., която от събраните в хода на ревизията доказателства за източниците на доходи на дарителя, който е пенсионер и техния размер е невъзможно да бъде спестена и налична към датите, посочени в разписките. Въпреки твърдението, изразено в представената по делото декларация от Д.В., че дарените суми са изтеглени от нейна лична сметка, по делото не е представено банково извлечение, въз основа на което да бъдат проверени твърденията й, и което да бъде съпоставено с останалите доказателства.

Неоснователно е на следващо място и възражението, че необосновано в разходната част са включени и извършените парични преводи към *** Австрия. Сочи се, че в случая жалбоподателя е действал като представител на свои приятели и познати и не е придобивал процесните стоки. В тази връзка, следва да се подчертае, че както вече бе отбелязано по-горе, по делото не са налице данни за подобни взимоотношения. Налице са безспорни доказателства, че сумите към австрийското дружество, са платени по банков път от банковата сметка на С.В. в „Д банк“. Не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да сочат на друг извод. Касае се за защитна теза на жалбоподателят, която обаче не е доказана в хода на съдебното производство. Нещо повече, доколкото е налице издаването на фактури от страна на австрийското дружество на името на С.В., респективно заплащането на съответните суми от негова име и негова банкова сметка, ***бственост от негова страна върху получената стока. Не е доказано, че е налице предварителна заявка от лицата за доставка на описаните стоки, чрез посредничеството на В.. Както и по горе бе изтъкнато, при извършването на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, в тежест на ревизираното лице е да докаже своите твърдения, което в настоящето производство не е сторено.

По отношение на включените разходи, извършени от В., установени чрез извършена справка в информационната система на НАП - ПП VAT, съдът намира, този подход за правилен, тъй като справките са допустими доказателства по ДОПК. Жалбоподателят не е оборил фактическите удостоверявания, съдържащи се в РА и РД, въпреки че ревизията е проведена по особения ред на чл.122 ДОПК.

С оглед на изложеното, следва да бъде споделен и извода изложен в решението на директора на дирекция ОДОП, че събраните в хода на ревизията доказателства показват, че са налице предпоставките и на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - лицето е извършвало разходи и е придобило имущество, стойността на които надвишават придобитите от него доходи. В този смисъл, законосъобразно с РА е определена данъчната основа и данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ по реда на ал.2 от чл.122 от ДОПК при съблюдаване на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК за 2013 год., 2014 год., 2015 год. и 2016 год.

Предвид гореизложеното, крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводните експертизи, като първата от тях е изготвена чрез включване на твърдените суми от дарения, които по изложените по-горе аргументи съдът не ги приема за действително получени от ревизираното лице.

Макар да липсват конкретни възражения в жалбата, следва да се посочи, че правилно при ревизията, въз основа на предоставените договори за покупко-продажба на МПС от С.В. /лист 28 – лист 38, т. III от адм. дело №594/2019 год./ и информацията от КАТ /лист 265 – лист 287, т.III от адм. дело №594/2019 год./ е установено, че жалбоподателят е реализирал облагаеми доходи от прехвърляне на имущество/МПС/ за 2013 год., 2014 год. и 2015 год., които не е декларирал. От събраните доказателства, се установява, че периодът между датата на придобиването и датата на продажба на процесните автомобили е по-малък от една година и получените от тях доходи от тях са облагаеми, съобразно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ. С оглед на това, обосновано с РА за тези доходи е определена данъчна основа по реда на чл.33, ал.2 и чл.34 от ЗДДФЛ и върху общата годишна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Неоснователни са и твърденията относно начисленият ДДС на основание чл.102 ал.3 т.2 ЗДДС върху основа, определена по реда на чл.122 ДОПК. Обстоятелството за наличие на оборот за регистрация органите по приходите са установили в хода на ревизията. Съгласно чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС при определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания, т.е. с оглед установеното в хода на ревизията жалбоподателят е бил длъжен да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки и ВОП за ревизирания период 29.12.2013 год. – 31.12.2016 год. По безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят упражнява търговска дейност-търговия с рибарски принадлежности, дрехи, обувки и др., доставяни до клиенти чрез куриер, като получава приходи с наложен платеж и пощенски парични преводи и съгласно чл.3 ал.1 и 2 от ЗДДС е данъчно задължено лице без да е регистрирано като ЕТ. Ревизираното лице е реализирало доходи от търговска дейност по занятие-търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж. Не е документирало доставките и към 30.11.2013 год. е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Налице е доставка на стоки. От събраните доказателства се установи, че лицето е извършвало продажби на стоки чрез куриер. Съгласно чл.25 ал.3 т.4 от ЗДДС данъчно събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането-при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. Дължимият ДДС е начислен от 29.12.2013 год. до 31.12.2016 год. при прилагане на чл.67 ал.3 от ЗДДС, като ДДС се смята включен в цената на доставените от търговеца стоки на клиенти.

На следващо място, от представените по делото извлечения от банкови сметки на С.В., както и от отговор с вх.№ 24-15-573 /лист 40, т.II от адм. дело №594/2019 год./ от данъчната администрация на Австрия, предоставен съгласно разпоредбите на СИДДО между България и Австрия и Директива на Съвета 2011/16/ЕС, се установи по безспорен начин, че през ревизирания период лицето е получател по доставки с предмет рибарски принадлежности от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Австрия /***/ на стойност 348 069.34 лв. Няма основания да се приеме, че така изисканата информация е недостоверна, след като същата е била получена по надлежния ред от данъчната администрация на Австрия.

Не могат да бъдат споделени доводите, с които се оспорва извършеното придобиване на стоки. Представените по делото доказателства по категоричен начин обвързват жалбоподателя с процесните доставки, още повече, че и в дадените от него, в хода на ревизията, писмени обяснения/лист 175, т.II от адм. дело №594/2019 год./ изрично е заявил, че той е извършвал поръчките и плащането по тях. За някои поръчки, извършени през периода месец 04.-месец 12.2016 год., посочва, че са направени и платени от И. Х., жената с която живее на семейни начала, като е представил справка за издадените фактури и банково извлечение/лист 52 – лист 57, т. III от адм. дело №594/2019 год./. Установява се от доказателствата по делото, че стоките от *** - Австрия са доставяни чрез „Интерлогистика куриер“ЕООД. От представения отговор от това куриерско дружество /лист 75 и сл., т.II от адм. дело №594/2019 год./ по повод на отправено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /лист 73, т.II от адм. дело №594/2019 год./, се констатира, че за периода 01.01.2012 год. -31.12.2016 год., С.В. е получил 404 броя международни пратки, като всички са били предплатени и транспортните разходи са за негова сметка.

В тази връзка, законосъобразно от ревизията е прието, че така получените доставки на стоки – рибарски принадлежности, представляват ВОП, по смисъла на чл.13, ал.1 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, в приложимата й редакция, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

По отношение на възражението, че ако е налице ВОП, то с РА следва да бъдат разрешени и въпросите, свързани с правото на данъчен кредит на жалбоподателя за начисления му данък при ВОП, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Цитираната в тази връзка практика на СЕС, изразена в решение по дело С-284/11 от 12.07.2012 год. е изцяло неотносима към настоящия казус, както правилно е отбелязано и от директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. В случая не са изпълнени изискуемите условия за упражняване на правото на данъчен кредит, поради което обосновано решаващия орган се е позовал на разпоредбата на чл.73а, ал.1 от ЗДДС, според която при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл.72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл.71, т.2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Безспорно, с оглед изложеното по-горе, получените доставки в конкретния случай се явяват укрити, а от друга страна преклузивния срок по чл.72 от ЗДДС е изтекъл.

С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, съдът намира, че ревизираното лице дължи ДДС на основание чл.86, във връзка с чл.84 от ЗДДС за периода от 29.12.2013 год. до 31.12.2016 год., като размерът на данъка е определен правилно по реда на чл.67, ал.1 от ЗДДС.

По отношение установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ:

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не може да бъде отнесен към никоя от категориите лица, подлежащи на осигуряване, изброени в чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО в приложимата редакция. Както се посочи по-горе, въпреки че жалбоподателят не е отчел приходите си от продажба на рибарски принадлежности, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая става въпрос за повтарящи се действия през периода 2012 год. - 2016 год., материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т. е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ, то тя има характер и на стопанска дейност, тъй като е реализирана печалба и сделките са системни в рамките на една година. Твърдението, че това му е хоби, не е доказано в хода нито на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство – не са ангажирани доказателства за издаването на риболовен билет на името на С.В. през нито една от ревизираните години. Няма доказателства и за участието му в риболовни състезания и т.н. Независимо от така направеното възражение, че това му е хоби и без оглед липсата на регистрация, осъществяваната стопанска дейност е такава на едноличен търговец и от която са реализирани доходи, които е следвало да бъдат декларирани. Така установеното от фактическа страна налага извода, че жалбоподателят е сред задължително осигурените лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл.5, ал.2 от КСО, поради което са дължими и установените с РА задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Същите са правилно определени след изменителното решение на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, както и начислените лихви.

В случая е неприложимо и тълкувателно решение №2/02.02.2022 год., постановено по тълкувателно дело №8/2020 год. по описа на ВАС на Република България. Същото не се отнася относно облагането по чл.122, ал.1, т.2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а от ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл.56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика е трайна и се приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК.

Въз основа на изложените съображения, жалбата на С.Г.В. против РА №Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 год., потвърден и изменен с Решение № 709/12.02.2018 год. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, се явява изцяло неоснователна.

При този изход на спора, жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 576.95 лева на основание чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът

Р   Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата С.Г.В. ***  против Ревизионен акт № Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 год., издаден от М. Й. Л. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №443/26.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта относно: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 год., ДДС за периода 28.12.2013 год. – 31.12.2016 год., Вноски за ДОО за 2012 год., Вноски ЗО за 2012 год. и Вноски ДЗПО – УПФ за 2012 год. в общ размер на 189 671.35 лв., от които 136 194.55 лв. главница и лихва в размер на 53 476.80 лв., и изменен в частта относно установените задължения по КСО и ЗЗО, за периода 2013 год. – 2016 год. от 28 429.44 лева на 11 459.84 лева, ведно с прилежащите лихви от 10 468.76 лв. на 3 564.06 лв., като неоснователна.

         ОСЪЖДА С.Г.В. ***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите сумата от 4 576.95 /четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: