Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1266
гр.Русе, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8445 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ал.1
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация
Русе” ЕАД твърдят,
че с ответницата имат сключен договор за доставяне на топлинна енергия за имот,
находящ се в гр.Русе на адреса по исковата молба, абонатен № 15000120900.Сочи
се, че за извършваните от дружеството услуги клиентът им дължи
заплащане на цена за периода 25.10.2017 г.-24.04.2018 г. в размер на 180,93 лв.
по 6 бр. фактури, както и лихва за забава за времето
15.01.-30.09.2018 г. от 9,31 лв.В тази връзка и въз основа на подадено
заявление по ч.гр.дело № 6651 / 2018 г. по описа на РРС, в тяхна полза била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочените
стойности.В хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК им било указано да предявят
претенциите си по общия исков ред.Искат от съда да признае за установено по
отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 6651 /
2018 г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване на заявлението.Търсят
се разноски за двете производства.
Ответницата Д.Е.Т.
оспорва исковете.Претендира разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6651/
2018 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство e била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от Д.Е.Т. доставена и разпределена
топлинна енергия за имот аб.№ 15000120900 през периода 25.10.2017 г.–24.04.2018
г. в общ размер на 180,93 лв., с лихва за
времето до 25.10.2018 г. от 9,31 лв., със законната лихва върху главницата от
01.10.2018 г., както и 77 лв.–разноски
за производството.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 26.11.2018
г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 18.12.2018 г.
По делото няма
спор и са ангажирани доказателства относно възникналите между страните
договорни отношения във връзка с извършваната от дружеството услуга-доставка на
топлинна енергия до имот в гр.Русе, с абонатен № 15000120900.Ответницата
е титуляр на партидата на обекта (л.31-л.33).В хода на производството става
ясно, че през процесния период в имота на абоната не са се подавали топлоенергия
и гореща вода (л.78-л.74).Ищецът е представил 6 бр. сметко-фактури във връзка с
разпределената на потребителя сградна инсталация.Няма
разногласие по въпроса, че ответницата не е заплатила на дружеството
сумите по тях.
Назначената в производството техническа експертиза,
след запознаване с доказателствата по делото, извършена проверка при ищеца и в
апартамента на ответницата, се е произнесла, че сградата, в която се намира
последния, е присъединена към градската топлопреносна мрежа, чрез индивидуална
абонатна станция.Сградната инсталация е изпълнена с вертикални щрангове,
преминаващи през всички помещения по вертикалите.Експертът е докладвал, че
поради голямата височина на сградата, същата е разделена на две зони.Имотът на
ответницата, на 15 етаж, попада в горната зона.Двата входа на блока се
разглеждат като една сграда за топлоснабдяване.Там е въведено дялово
разпределение с договори, сключени между ЕС и разпределителни дружества.Вещото
лице е посочило, че поради липса на данни етажната собственост да е избрала
начин за изчисляване на дял ”Сградна инсталация” по смисъла на чл.63 ал.2 от
Наредба 16-334 за топлоснабдяването, то според чл.63 ал.7 следва да се приложи
формулата, записана в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия.Експертът е определил, че при спазване правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение, при прието помесечно отчитане и заплащане на
топлоенергията, за имота на ответницата трябва да се разпредели 1.9476 МWh топлинна енергия на стойност от 180,92 лв., с
вкл.ДДС.След съставяне на изравнителна сметка за отоплителен сезон 2017/2018
г., на клиента трябва да се възстановят 50,44 лв., считано от 10.10.2018
г.Ищецът е представил доказателства, че тази сума е била прихваната
впоследствие към други задължения на абоната (на 08.12.2018 г. и на 08.01.2019
г.).Вещото лице е определило, че лихвата за забава за процесния период възлиза
на 9,91 лв.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6651/ 2018 г. по описа на РРС, като актът
е насочен срещу Д.Е.Т. и е за заплащане на сумите, визирани по исковата молба.В указаното от съда време заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
Съгластно разпоредбата на чл.153 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.От доказателствата по делото се
установява, че ответницата е собственик на апартамент, намиращ се в
сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена.В тази връзка същата се явява
клиент на топлинна енергия по смисъла на закона.Съгласно чл.150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал.2 е казано,
че тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да
е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите.Следователно, за възникване на правоотношението
по покупко-продажба на топлоенергия
не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона.Ищецът е представил Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
По делото безспорно се установява,
че през
процесния период в имота на ответницата не са били подавани топлоенергия и
гореща вода.Според чл.156 ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда–етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинна енергия само за отдадената от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата такава.В процесния случай няма
спор, че липсата на отопление в апартамента на абоната, както и на потребление
на топла вода, са отчетени от ищцовото дружество.
Ответницата е възразила, че са нарушени
правата й като потребител, тъй като доставената към сградата топлинна енергия
се явява непоискана, в който смисъл се позовава на Закон за защита на
потребителя и Директива 2012/27/ЕС.Според Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС,
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закон за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на Закон
за защита на потребителя.Според разясненията в тълкувателното решение, при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост,
искането за услугата се прави не от всеки етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които
по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите
части.Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но
не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.Поради естеството на етажната собственост
отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може
да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък
той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия.Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него.Решението за доставката и нежеланието за преустановяване й по
реда на чл.153 ал.2 от ЗЕ представлява "искане" на услугата по
смисъла на чл.62 ал.1 от ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие.Поради това съдът намира за неоснователни направените от
ответницата възражения за недължимост на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация.В случая ирелевантно е обстоятелството, че ответницата е направила
отказ от доставка на топлинна енергия, тъй като за преустановяване заплащане на
топлинна енергия за сградна инсталация е необходимо
съгласие на квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри
на вещно право на строеж, което в настоящия случай не е налице.С оглед дадените
разяснения в посоченото тълкувателно решение, не е налице колизия на
европейското законодателство и вътрешното такова относно Закона за защита на
потребителите и Закона за енергетиката.По делото не се установява за процесната
сграда да има взето решение от ОС на ЕС как да се изчислява разпределението на
сградната инсталация.В този смисъл, при определяне размера на вземането, вещото
лице е приложило правилата на Методика за дялово разпределение.Ответницата е
направила възражение, че последната е отменена от ВАС, поради което и не може
да се прилага.Съдът намира доводът за неоснователен.Действително с Решение №
4777 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм.дело № 1372/2016 г., е отменена формулата, възприета в т.6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради-етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
16-334/2007 г. за топлоснабдяването, обн.,
ДВ, бр. 94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61 ал.1 от наредбата. На първо място към този момент
спорът не е приключил пред 5-членен състав на ВАС.От друга страна, отмяната на
подзаконов нормативен акт има действие занапред (чл.195 ал.1 от АПК).В този
смисъл съдът счита, че през процесния период методиката намира приложение и разпоредбите й следва
да бъдат съобразени.
Ищецът е
доказал, че е изправен съконтрахент и през процесния период е доставял до
сградата на абоната топлинна енергия.Вещото лице по техническата експертиза е
дало заключение, че направеното разпределение на топлинна енергия е в
съответствие с действащата нормативна база.Искът за реално изпълнение на
договорното задължение за престиране на цената на услугата следва да се уважи,
като се съобрази, че за отоплителен сезон 2017/2018 г. от начислените 180,93
лв., а според експерта дължими са били 180,92 лв., при изравняване на сметката,
на абоната са били приспаднати 50,44 лв.В този смисъл искът се явява
основателен и доказан до 130,48 лв.
Според чл.47 ал.1 от ОУ на дружеството, купувачът е длъжен да
заплати месечно доставката до 15-то число на следващия месец-срокът кани в
случая.Лихвата за забава за процесния период е определена от експерта в
по-висок от претендирания размер.Искът следва да се уважи така, както е предявен.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват
разноски за производството съразмерн ос уважената, респ. с отхвърлената част от
претенциите.Пълномощникът на ответницата е претендирал заплащане на
възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Е.Т., ЕГН **********,***, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток,
сумата от 130,48 лв., представляваща цена за
доставена и разпределена топлинна енергия към имот, находящ се в гр.Русе,
абонатен № 15000120900, през периода 25.10.2017 г.–24.04.2018 г. по 6 бр.
фактури, с лихва за забава за времето 15.01.-30.09.2018
г. от 9,31 лв., със законната лихва
върху главницата, считано от 01.10.2018
г. до окончателното плащане, присъдени със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 3570 от 02.10.2018 г. по ч.гр.дело № 6651/ 2018 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено по отношение на Д.Е.Т., че дължи на
”ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ” ЕАД цена за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода 25.10.17 г.-24.04.2018 г. над 130,48 лв. до 180,93 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Е.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток, по банкова
сметка ***: ***: UNCRBGSF, Банка: “Уникредит Булбанк” АД, сумата
от 315,23 лева-разноски по делото, както и 56,58 лв.-разходи в
заповедното производство.
ОСЪЖДА
”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток, да заплатят на адв.И.А.К.
***, по посочена от нея банкова сметка, ***,54 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/