Решение по дело №1708/2016 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 712/11.12.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                 Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1708 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 791/14.12.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършване на съдебна делба между М.Л. Ф.– И., П.И.П., Л.И.И. и М.Д.С. на следния им съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.111.1.53 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес: гр. Хасково, *********************, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.710.111, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 75.31 кв. м. и прилежащи части - избено помещение № 53 и 0.949 % ид.ч. от общите части на сградата, и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: - на същия етаж - 77195.710.111.1.52, 77195.710.111.1.54, под обекта: 77195.710.111.1.38 и над обект: 77195.710.111.1.68, при следните квоти: 1/6 ид.ч. за М.Л. Ф.– И., 1/6 ид.ч. за П.И.П., 1/6 ид.ч. за Л.И.И. и 1/2 ид.ч. за М.Д.С..

Ищците, чрез пълномощника си по делото, изразяват становище, че делбата на имота следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан.

Ответницата е предявила претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагането му.

Ищците оспорват предявената възлагателна претенция като неоснователна, тъй като ответницата не живяла в жилището към момента на откриване на наследството и притежавала друго такова.

В първото по делото заседание след допускането на делбата М.Л. Ф.– И., П.И.П., Л.И.И. са предявили срещу М.Д.С. претенция за присъждане на сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от правото на ползване върху техните общо 1/2 ид.ч. от делбения апартамент за периода от 01.04.2015 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

Ответницата оспорва предявената срещу нея претенция по сметки като неоснователна. Твърди, че не била получила писмена покана за предоставяне ползването на делбения имот.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заключенията на приетите съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертизи, които съдът кредитира напълно като компетентни, обосновани и обективно изгответни, се установява, че действителната средна пазарната цена на делбения имот възлиза на 51 832 лева, като с оглед определените квоти на страните същият е неподеляем. Размерът на претендираното обезщетение за лишаване на ищците от правото им на ползване на имота, на база средния пазарен наем за периода 01.04.2015 г. до 01.03.2018 г., съобразно общия им дял в съсобствеността, е 3 763,50 лева.

Според представена декларация от М.Д.С., тя не притежава друго жилище освен идеалната част от делбеното.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том 4, рег. № 6784, дело № 575/2005 г. на нотариус В.С., от който е видно, че на 12.08.2005 г. К.П.К.и съпругата му С.Н.Н.-К.са продали на И. Т.С.поземлен имот – нива от 563 кв.м., находяща се в местността „Куба II“, Хасковско землище.

С молба за вписване, отбелязване или заличаване с изх. № 9049/07.02.2017 г. по по изп. д. № 20148750400815 описа на ЧСИ З.З.е поискано да се впише възбрана върху недвижим имот на М.Д.С., а именно: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 77195.705.168 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес: гр. Хасково, „Куба II“, с площ от 550 кв.м.

По делото е представено писмо изх. № 12/19.03.2015 г., изпратено чрез "Телепоща" от наследодателя на ищците до ответницата, с което тя е поканена да заплаща на И.Д.И. обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот в размер на 200 лева на месец за неговата идеална част.

Във връзка с получаването на това писмо от М.Д.С. на 20.03.2015 г. са представени известие за доставяне /обратна разписка/ № ИД PS 6300 00К916 7 и опис 242Е за препоръчани пратки за разнос от 20.03.2015 г.

Автентичността на положените от името на ответницата подписи в тези документи е оспорена, поради което и по искане на процесуалния й представител е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключенията на съдебно-графологичните експертизи, които съдът кредитира напълно като компетентни, обосновани и обективно изгответни, се установява, че подписите в известие за доставяне /обратна разписка/ № ИД PS 6300 00К916 7 и опис 242Е за препоръчани пратки за разнос от 20.03.2015 г. не са положени от М.Д.С..

От протокол между И.Д.И. и М.Д.С. се установява, че на 30.06.2016 г. е извършена подмяна на патрона и дръжката на входната врата на апартамента, след което и двамата са получили по един ключ.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.Л.П.и Е.Л.Ф.С.за установяване на обстоятелства относно обитаването на М.Д.С. на процесния имот и за наличие на друго жилище, както и на Ш.М.К. относно получаването от ответницата на писмо изх. № 12/19.03.2015 г., изпратено чрез "Телепоща". Показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните заседания, проведени на 23.04.2018 г. и на 01.10.2018 г. /л. 143 и л. 196 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По извършването на делбата:

Основният принцип при извършване на делбата, установен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, е всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Той може да бъде реализиран, както по реда на чл. 350 и чл. 352 ГПК, така и посредством разпределение на имотите от съда. Съсобствеността може да бъде прекратена и чрез възлагане на имота или чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

В настоящия случай до делба между четири лица с различни квоти е допуснат един неподеляем жилищен имот, поради което способите - теглене нa жребий и разпределение на имотите, са неприложими.

Своевременно предявената от съделителката М.Д.С. възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно цитираната разпоредба тази претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: делбеният имот да е жилищен по предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на наследяване, съделителят, който е направил претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

Няма спор между страните, а и от събрания доказателствен материал се установява, че в случая са налице първите три предпоставки. От показанията на свид. Б.П.съдът приема за доказана по делото и следващата предпоставка, доколкото от тях се установява, че от около 15 години, вкл. и към момента на откриване на наследството на общия наследодател Т.Д.И., починал на 27.05.2010 г., ответницата е живяла в процесния имот с цел използването му по предназначение - за задоволяване жилищните нужди на себе си и на семейството си, като е нямало периоди на нейно продължително отсъствие от там. Съдът кредитира показанията именно на тази свидетелка, тъй като тя има трайни и преки впечатления, явява се трето лице, което по никакъв начин не е заинтересовано от изхода на делото, показанията й звучат логично и последователно, а и липсват други убедителни доказателства, които да им противоречат. В тази връзка следва да се отбележи, че за опровергаването на това обстоятелство ищците са ангажирали единствено гласни доказателства чрез разпита на свид. Е.Ф.С.. Според настоящия състав в тази им част показанията й не могат кредитирани, тъй като тя е имала няколко епизодични посещения, а и е много близка роднина на ищците /сестра на М.Л. Ф.– И./ и вероятността показанията й да бъдат в тяхна полза, респ. във вреда на ответницата е значително по-голяма. По-същественото е обаче, че тя свидетелства за случаи преди „около 5 години“, т.е. около 2013 година, а наследодателят е починал през 2010 година и следователно не касаят релевантния период. Освен това твърдението й, че М.Д.С. притежавала други апартаменти, които били ипотекирани и впоследствие продадени не намира опора в доказателствата по делото. Регистрацията й на различен постоянен адрес не води до обратен извод, тъй като се приема, че доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, следва да е пряко и пълно, като не може да почива на предположение, свързани с тази регистрация – т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. По отношение на последната предпоставка съдът съобрази от една страна представената от ответницата декларация, според която тя не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата, а от друга страна - липсата на други доказателства по делото, от които да се установява противното. Това е така, защото от представените от ищците нотариален акт и молба за вписване, отбелязване или заличаване не може да се направи категоричен извод, че се касае за един и същ имот и че същият е индивидуална собственост на М.Д.С.. По-важното е, че употребеното в чл. 349, ал. 2 ГПК понятие “жилище” има законова дефиниция в нормата на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, който го определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Затова отрицателното условие да “няма собствено жилище” следва да се разбира в смисъл съделителят с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на посоченото легално определение и на изискванията на чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. /вж. в този смисъл Решение № 229/07.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Ето защо, дори и да се допусне, че тя притежава 1/2 ид. ч. от описания в тези документи имот, не може да се приеме, че се касае за жилищен имот, който задоволява жилищните нужди на съделителката и респ. че съществува пречка за уважаване на заявеното от нея искане.

Предвид изложеното съдът счита, че възлагателната претенция на М.Д.С. е основателна, поради което трябва да бъде уважена.

При това положение и на основание чл. 349, ал. 5 ГПК ответницата следва да заплати на ищците сума в общ размер от 25 916 лева, или по 8 638,67 лева на всяка една от тях, представляващи парично уравнение на дяловете им, в 6 - месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, заедно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното им плащане. В противен случай, тя няма да стане негов собственик, а решението ще се обезсили по право и имотът ще се изнесе на публична продан – чл. 349, ал. 6 ГПК.

По претенцията по сметки:

Претенцията за присъждане на сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на М.Л.Ф., Л.И.И. и П.И.П. от правото им на ползване върху техните общо 1/2 ид.ч. от делбения имот за периода от 01.04.2015 г. до 01.03.2018 г., е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. В нея е предвидено, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно, за да бъде уважена тази претенция, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственост на страните върху процесния имот; ползването му от ответницата по начин, възпрепятстващ или ограничаващ останалите съсобственици да го ползват, съобразно правата им; отправена и съотв. получена писмена покана за заплащане на дължимото обезщетение, както и размерът на ползата, която е пропусната след поканата.

В случая съсобствеността между страните и техните дялове в нея са безспорно установени с постановеното в първата фаза на делбата съдебно решение.

Не се спори, а и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че през процесния период само ответницата – лично и с членовете на своето семейство, пряко и непосредствено си е служила с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои потребности.

Според настоящия състав не е налице третата предпоставка за възникване на задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик. Приема се, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието /така и в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Безспорно е, че наследодателят на ищците е отправил такова към ответницата, но е спорен въпросът дали тя го е получила, доколкото именно от този момент изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение. В тази връзка следва да се има предвид, че представените известие за доставяне /обратна разписка/ № ИД PS 6300 00К916 7 и опис 242Е за препоръчани пратки за разнос от 20.03.2015 г. не могат да се приемат за доказателства, установяващи това обстоятелство. Както се посочи по-горе, автентичността на положените от името на ответницата подписи в тези документи бе оспорена и от кредитираните заключения на съдебно-графологичните експертизи се установява, че те не са положени от нея. При това положение следва да се приеме, че оспорването е проведено успешно, а оттам и че тези документи не са автентични или иначе казано, че те действително не са подписани от ответницата. Относно показанията свид. Ш.К. трябва да се отбележи, че тя няма ясни и точни спомени за връчването на писмо изх. № 12/19.03.2015 г., изпратено чрез "Телепоща", на ответницата, като изрично сочи, че не е поискала документ за самоличност на лицето, на което е предала писмото. Следователно, от тези гласни доказателства не се установява по категоричен начин получаването на поканата лично от съсобственика или пък от лице, което е надлежно упълномощено да получава от негово име подобни изявления. Дори и да се приеме, че е налице евентуална вероятност за осъществяването на това обстоятелство, то вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.

Предвид изложеното съдът намира, че се предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

Съгласно разпоредбите на чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК М.Д.С. следва да заплати държавна такса в размер на 1 036,64 лева, а М.Л.Ф., Л.И.И. и П.И.П. – на по 345,55 лева, равняващи се на 4% върху стойността на дяловете им. Предвиденото в чл. 355, изр. 1 ГПК задължение на страните да заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им касае както дължимите държавни такси, така и за разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство. В случая само ищците са внесли определения депозит за съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност и поделяемостта на имота, поради което ответницата следва да бъде осъдена да им заплати сумата от 120 лева – припадащия й се дял съобразно правата й в съсобствеността, както и сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за назначения й особен представител в първата фаза на производството. С огледа изхода на делото относно способа за извършване на делбата и присъединения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС тя има право на разноски, но такива не следва да й бъдат присъждани поради липсата на изрично заявено искане за заплащането им. Съобразно чл. 355, изр. 2 ГПК ищците дължат и държавна такса за отхвърлената им претенция по сметки, а именно сумата от 280 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на М.Д.С., ЕГН **********,***, следния допуснат до делба имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.111.1.53 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес: гр. Хасково, *********************, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.710.111, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 75.31 кв. м. и прилежащи части - избено помещение № 53 и 0.949 % ид.ч. от общите части на сградата, и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: - на същия етаж - 77195.710.111.1.52, 77195.710.111.1.54, под обекта: 77195.710.111.1.38 и над обект: 77195.710.111.1.68, която ще придобие правото на собственост върху него при условие, че заплати на М.Л. Ф.– И., ЕГН **********, П.И.П., ЕГН ********** и Л.И.И., ЕГН **********,***, ж. к. *************и със съдебен адрес:*** - адв. Я.Й.С., сумите от по 8 638,67 лева поотделно на всяка една от тях, представляващи парично уравнение на дяловете им, в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тези суми от влизане в сила на решението до окончателното им изплащане.

УКАЗВА на М.Л. Ф.– И., ЕГН **********, П.И.П., ЕГН ********** и Л.И.И., ЕГН **********,***, ж. к. *************и със съдебен адрес:*** - адв. Я.Й.С., че за вземанията си за уравнение на дяловете могат да впишат законна ипотека, на основание чл. 349, ал. 3 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л. Ф.– И., ЕГН **********, П.И.П., ЕГН ********** и Л.И.И., ЕГН **********,***, ж. к. *************и със съдебен адрес:*** - адв. Я.Й.С., срещу М.Д.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от правото на ползване върху техните общо 1/2 ид.ч. от делбения имот за периода от 01.04.2015 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати на М.Л. Ф.– И., ЕГН **********, П.И.П., ЕГН ********** и Л.И.И., ЕГН **********,***, ж. к. *************и със съдебен адрес:*** - адв. Я.Й.С., сумата от 720 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 1 036,64 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.

ОСЪЖДА М.Л. Ф.– И., ЕГН **********, П.И.П., ЕГН ********** и Л.И.И., ЕГН **********,***, ж. к. *************и със съдебен адрес:*** - адв. Я.Й.С., да заплатят по сметка на Районен съд Хасково сума в общ размер от 1 316,65 лева, представляваща дължими държавни такси по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                            СЪДИЯ:

    /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.