Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 06.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 308 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.С.,***,
ЕГН **********, депозирана чрез адвокат С.к.от Адвокатска колегия – Шумен,
против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1729-000080 от 21.09.2022г., с която
началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Шумен към ОД на МВР – Шумен е
наложил на М.С. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване
регистрацията на ППС с рег. № #######за срок от 6 месеца, считано от
20.09.2022г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя табели с рег. № Н#####, за
това, че на 20.09.2022г., около 10.30 часа в гр. Шумен, на ул. „Софийско шосе“
до „Хиподрум“, в посока „Пети километър“, като водач на МПС „Ауди Ку 7-3.0 ТДИ“
с рег. № Н#####, извършил следното нарушение: в качеството си на турски
гражданин, дългосрочно пребиваващ в Република България, управлява собственото си
превозно средство със СУМПС № 724949 – образец на Република Турция, без да е
подменено с българско такова след изтичане на една година от датата на издаване
на документа за пребиваване, а именно Разрешение за пребиваване №
*********/22.02.2021г.
В жалбата се изразява
несъгласие с така наложената ПАМ, като оспорващият сочи, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили
правото му на защита, както и, че наложеното наказание се явява явно
несправедливо. Сочи, че не се признава за виновен, че е осъществил състава на
нарушението, предвидено в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като отправя искане
за отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание се представлява от адвокат
К., който поддържа така предявената жалба.
Ответникът, началник на сектор „Охранителна полиция“
при РУ – Шумен, ОД на МВР – Шумен, депозира писмена молба чрез старши
юрисконсулт И.С., в която излага съображения за отхвърляне на отменителната
претенция. Отправя се искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание
ответникът се представлява от главен юрисконсулт В.Д., който поддържа
твърденията за неоснователност на оспорването, като и претенцията за присъждане
на разноски.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е гражданин на
Република Турция и е дългосрочно пребиваващ в Република България, видно от Разрешение
за пребиваване № *********/22.02.2021г. С. притежавал СУМПС № 724949 – образец
на Република Турция.
На 20.09.2022г., около 10.30 часа
в гр. Шумен, на ул. „Софийско шосе“ до „Хиподрум“, в посока „Пети километър“
управлявал собственото си превозно средство МПС „Ауди Ку 7-3.0 ТДИ“ с рег. № Н#####.
Бил спрян от екип на РУ – Шумен, в състав О.Р.и В.Д., като при проверката
органите на МВР констатирали, че в качеството си на турски гражданин,
дългосрочно пребиваващ в Република България, водачът С. управлява автомобила си
със СУМПС № 724949 – образец на Република Турция, без същото да е подменено с
българско такова след изтичане на една година от датата на издаване на
документа за пребиваване, а именно Разрешение за пребиваване №
*********/22.02.2021г.
Това му поведение според
служителите на МВР представлявало административно нарушение по смисъла на чл.
162, ал. 2 от ЗДвП, поради което О.Р.съставил на същата дата и в присъствието
на водача АУАН № АД147056/20.09.2022г. Със съставянето на АУАН на основание чл.
172, ал. 4 от ЗДвП били иззети СРМПС № ********* и 2 броя табели с рег. № Н#####.
Впоследствие със Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-1729-000080 от 21.09.2022г., началник сектор „Охранителна
полиция“ при РУ – Шумен към ОД на МВР – Шумен наложил на М.С. ПАМ по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС с рег. № #######за
срок от 6 месеца, считано от 20.09.2022г.
Препис от издадената заповед М.С.
получил на 29.09.2022г., като на 10.10.2022г. депозирал чрез наказващия орган
настоящата жалба, по повод на която е образувано и АД № 308/2022г. по описа на
ШАС.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от началник
сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Шумен към ОД на МВР – Шумен -
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК,
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен
интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни
последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 29.09.2022г., поради което
настоящата жалба, подадена на 10.10.2022г., се явява депозирана в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Издадената заповед по правното си
действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин
и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки
е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
С обжалваната заповед е наложена
ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на лек автомобил „Ауди Ку 7-3.0 ТДИ“ с рег. № #######за срок от 6 месеца,
считано от 20.09.2022г.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се
определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил
Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със
Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. директорът на ОД на МВР – Шумен е оправомощил
определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по
Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 2а от ЗДвП) за
територията на цялата Областна дирекция на МВР – гр. Шумен, като с т. 1.7 от
заповедта такива функции са възложени на началник сектор „Охранителна полиция“
към РУ – Шумен, която функция издателят на процесната заповед, видно от
приобщеното Удостоверение, изпълнява от 14.09.2020г. При това положение следва
да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно
упълномощен от директора на ОДМВР – гр. Шумен.
Заповедта е издадена в
изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и
притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени
фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в управление на притежаваното от оспорващия МПС – турски
гражданин, със СУМПС № 724949 – образец на Република Турция, без същото да е
подменено с българско такова след изтичане на една година от датата на издаване
на документа за пребиваване, а именно Разрешение за пребиваване № *********/22.02.2021г.
В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти,
установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на
лекия автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният
орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на
процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП.
В хода на административното
производство не е допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила, каквито са твърденията на жалбоподателя. Съдът изхожда от позицията,
че съществено е само това нарушение, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които административният орган е счел за установени и които са от
значение за съществуването на материално правното основание за издаване на
акта. Сочените от оспорващия като съществени нарушения на административно
производствените правила не са такива. Отменителната претенция на жалбоподателя
се гради около твърдението, че правото на лицето е било ограничено с оглед
липсата на назначен преводач при съставяне на акта срещу него. То не може да
бъде споделено. Видно от материалите по делото, жалбоподателят е постоянно
пребиваващ в Република България, като от приложената Справка за лице - АИС
„Български документи за самоличност“ се установява, че първото подобно
разрешение за пребиваване на лицето е било издадено още на 28.12.2009г., като в
последвалите години С. е подновявал документите за постоянно пребиваване. Това
обстоятелство, съотнесено към твърденията на свидетелите Р. и В.Д., които съдът
кредитира като обективни и безпристрастни, дава основание да се изведе
единствено възможния извод, че лицето е разбирало естеството на отпочнатата
срещу него проверка, участвало е активно в протеклата комуникация, използвайки
български език, при което не е било необходимо да му бъде назначаван преводач.
Поради това настоящият съдебен състав не споделя застъпеното от процесуалния
представител на жалбоподателя становище за порочност на издадената заповед
поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения.
С оглед изложеното заповедта се преценява като
удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на утежняващ
индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.
При направената преценка за съответствие на процесната
заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния
акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“
на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. За
законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от
посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В
конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието,
административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в
законовата разпоредба, а именно управление на притежаваното от оспорващия МПС от
лице, чието СУМПС не е валидно на територията на РБ или с други думи казано -
управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Съдът намира за доказано
наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо
прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 150
от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 4. Според чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Доколкото при проверката водачът
е представил СУМПС № 724949 – образец на
Република Турция, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство и поради
обстоятелството, че лицето е чужденец, дългосрочно пребиваващ в Република
България, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП,
според която тази група лица могат да управляват моторни превозни средства на
територията на страната ни със свидетелство, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от
датата на издаване на документ за пребиваване. Пряка последица от изтичането на
едногодищния срок, визиран в цитираната разпоредба, е дерогиране валидността на
чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република
България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява
МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй
като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП – с
чуждестранно СУМПС, след изтичане на указания срок от датата на издаване на
документ за пребиваване, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление.
От приложената Справка за лице -
АИС „Български документи за самоличност“ се установява, че последно издаденото
Разрешение за пребиваване на М.С. с № ********* е било издадено на 22.02.2021г.
и към датата на проверката - 20.09.2022г. е изминала повече от една година от
датата на издаване на
документа за пребиваване. С оглед тези безспорни факти, обоснован е изводът на
административния орган, че към момента на проверката водачът на МПС не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че притежаваното и представено пред контролните органи СУМПС,
издадено от Република Турция, само по себе си не установява, че водачът на
автомобила е правоспособен такъв, т. к. същото не представлява документ,
валиден да удостовери това обстоятелство на територията на Република България.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП пътните превозни средства трябва да се управляват от
правоспособни водачи, а чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи
предвижда, че СУМПС удостоверява правоспособността за управление на моторно
превозно средство. От граматическото тълкуване на посочените разпоредби е ясно,
че издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за
да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство
за управление, по аргумент от нормата на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Единственият начин, предвиден в закона за
удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че
водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той
е в невъзможност правомерно да я установи. В настоящата хипотеза, с изтичане на
срока, визиран в чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, СУМПС № № 724949 – образец на Република Турция,
вече не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспобност за управление
на МПС на територията на Република България. Административният орган ясно е
посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел
законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща
основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на
процесното превозно средство. При наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на
задължителна администрация, като преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Административният орган е издал
процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ
последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС.
В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В
конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в
закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.
ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл. 171
от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката
действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест
неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от
действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на
предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.
В контекста на горното и
съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената
заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по
преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички
елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на
принудителната административна мярка, като преценката на административния орган
е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални
нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената
срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното
учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в чиято структура е и началник сектор „Охранителна
полиция“ при РУ – Шумен/, следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на М.С.,***, ЕГН **********, депозирана чрез адвокат С.к.от Адвокатска
колегия – Шумен, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1729-000080 от
21.09.2022г., с която началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Шумен към
ОД на МВР – Шумен е наложил на М.С. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване регистрацията на ППС с рег. № #######за срок от 6 месеца, считано
от 20.09.2022г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя табели с рег. № Н#####.
ОСЪЖДА М.С.,***,
ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – гр. Шумен сума в размер на 100 /сто/
лева разноски по делото.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: