Мотиви
към присъда по НОХД N 1414/2014г. по описа на ПОС
Пловдивска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Ж.А.Г. ЕГН ********** и А.К.М. ЕГН ********** и същите са предадени на съд, както следва :
Ж.А.Г. за това, че
І. За времето от края на месец
декември 2013 г.
до 21.01.2014 г. в гр.В. и в гр.П. е направил приготовление /чрез набелязване
на жертва, проучване на навиците й и местоживеенето й, намиране на съучастници
- А.К.М. ЕГН-********** и В. И. А. ЕГН-**********, осигуряване на средства за
извършване на престъплението - примки, електрошок, 3 бр. маски за лице/ към
отвличане по чл.142 ал.2 т.2, т.7 вр.ал.1 от НК на П.Г.Х. ЕГН-**********, като
престъплението е щяло да бъде извършено с користна цел - получаване на имотна
облага в размер на 250 000 лв. и 250 000 евро и от три лица - заедно с А.К.М.
ЕГН-********** и В. И. А. ЕГН-********** -престъпление по чл.142 ал.5 вр.ал.2
т.2, т.7 вр.ал.1 вр.чл.17 ал.1 от НК, както и за това, че
ІІ. На 21/22.01.2014 г. в гр.П.,
при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи, както
следва:
- 1 бр.предна регистрационна
табела с рег.№ **** за лек автомобил „****" на стойност 17.50 лв. от
владението на Ф.В.Ф.;
- 1 бр.предна регистрационна
табела с рег.№ **** за лек автомобил „****" на стойност 17.50 лв. от
владението на М.Д.П.;
- 67,67 литра дизелово гориво на стойност
180 лв. от владението на „****" АД гр.П. или всичко на обща стойност 215
лв., без съгласието на горепосочените лица и ръководството на дружеството с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК и за това, че .
ІІІ. На 22.01.2014 г. в гр.П.
при управление на лек автомобил „***" с рег.№ **** си е служил с контролни
знаци -регистрационни табели с номера **** и ****, издадени за други МПС, а
именно за „***" с рама № ***** и за „****" с рама№ ****** - престъпление по чл.345 от НК.
А.К.М., за това, че :
І. За времето от края на месец
декември 2013 г.
до 21.01.2014 г. в гр.В. и в гр.П. е направил приготовление /чрез набелязване
на жертва, проучване на навиците й и местоживеенето й, намиране на съучастници
- Ж.А.Г. ЕГН-********** и В. И. А. ЕГН-**********/ към отвличане по чл.142 ал.2
т.2, т.7 вр.ал.1 от НК на П.Г.Х. ЕГН-**********, като престъплението е щяло да
бъде извършено с користна цел - получаване на имотна облага в размер на 250 000
лв. и 250 000 евро и от три лица -заедно с Ж.А.Г. ЕГН-********** и В. И. А.
ЕГН-********** - престъпление по чл.142 ал.5 вр.ал.2 т.2, т.7 вр.ал.1
вр.чл.17ал.1 от НК.
По искане на подсъдимите и техните защитници, съдът е допуснал
предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвиненията със същата правна
квалификация на деянията и за двамата подсъдими. По отношение на реализирането
на наказателната отговорност се предложи спрямо Г. и М. да се приложи
разпоредбата на чл. 58 а от НК и да им се определи наказание при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства за извършените от всеки един от тях
престъпления, поради доводи подробно развити и аргументирани в съдебно
заседание. Според прокурорът наказанията следва да са лишаване от свобода,
което подс. Г. да изтърпи при първоначален общ режим, а подс. М. – при
първоначален строг режим. За подс. М. се иска и приложението на разпоредбата на
чл. 68 от НК, т.к. осъщественото от него престъпно деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане.
Подсъдимият Г. в съдебно заседание, призна вината си и искрено се разкая за
случилото се. Декларира, че е желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително изслушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава
каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства по посоченото в него. Моли съда да му наложи по-ниско наказание.
Адв. П., защитник на подс. Г., моли съда да му наложи минимални наказания и
за трите престъпления, като обърна внимание на наличните според нея смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият М. в съдебно заседание, призна вината си и искрено се разкая за
случилото се. Декларира, че е желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително изслушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава
каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства по посоченото в него. Моли съда да му наложи по-ниско наказание.
Адв. Г., защитник на подс. М., моли съда да прояви
снизхождение и да му наложи наказание, определено при условията на чл. 55 ал.1
т.1 от НК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност , намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Ж.А.Г. е роден на *** г. в гр.Р., живущ в
гр.В., българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен,
неосъждан, ЕГН-**********.
Подсъдимият А.К.М. е роден на *** г. в гр.С., живущ в гр.К., българин,
български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН-**********.
Подсъдимият Ж.Г. и св.В. И. А. се познавали от дълго време, тъй като и
двамата били от гр.Г., обл.С. З.. През месец септември 2013 г. двамата дошли от гр.В.,
където към момента пребивавали, в гр.П., за да се срещнат с познат на св.А..
Тъй като не могли да го намерят, те се върнали в гр.В..
В началото на месец декември подс.Г. и св.А. отново пристигнали в гр.П.
с автомобила на обвиняемия - „****" с рег.№ *** на Република С. М. Те се
срещнали с познатия на св.А., чиято самоличност не е била установена в хода на
разследването. Последният им предложил да се занимават с разпространение на
марихуана, но те не се съгласили, тъй като преценили, че рискът да бъдат
разкрити и задържани е прекалено голям. Докато обикаляли в гр.П. с посочения
автомобил, подс.Г. и св.А. видели пред Амбулатория за групова практика по
първична медицинска помощ, находяща се в гр.П., бул."***" № 102, св.П.Г.Х..
Тя работела в медицинското заведение като мениджър и управлявала високопроходим
автомобил „***** ". Подсъдимият Г. и св.А.
забелязали този автомобил, както и обстоятелството, че св.Х. излиза от сградата
заедно със св.А. Т. Ч., който от своя страна управлявал високопроходим
автомобил „****". Двамата решили, че св.Ч. и
св.Х. са съпруг и съпруга. Тъй като свидетелите управлявали видимо скъпи
автомобили, у подс.Г. и св.А. се зародила идеята да отвлекат св.Х., след което
да поискат за освобождаването й откуп от св.Ч., който те възприели като
собственик на медицинското заведение, респ. като лице, имащо солидни финансови
възможности.
По това време подс.Г. имал
връзка със св.С. К. М. - сестра на подс.А.М.. Последният проявявал криминална
активност и по тази причина в края на месец декември 2013 г. подс.Г. го запознал
с намеренията, които имали заедно със св.А. и го убедил той също да участва в
отвличането на св.Х.. Пак тогава на неустановена в хода на разследването дата,
двамата подсъдими и св.А. се уговорили в гр.В., че след като отвлекат св.Х. ще
поискат откуп за освобождаването й от св.Ч. в размер на 250 000 лв. и 250 000
евро. От магазин в гр.В. подс.Г. закупил електрошокова палка /електрошок/ „Флаш
лайт" и го оставил в багажника на автомобила си. Тримата се разбрали, че
ще проучват ежедневните навици на набелязаната жертва, след което в подходящ
момент ще я отвлекат. Нападението трябвало да бъде извършено от св.А. и подс.М.,
които, използвайки електрошоковата палка и физическа сила, да сломят
съпротивата на св.Х.. Последната трябвало да бъде вкарана насила в автомобила
на подс.Г. ***. След това те смятали от нея да получат телефонния номер на св.Ч.
и да проведат с него преговори за освобождаването й срещу горепосочените
парични суми.
В изпълнение на набелязания
план за действие, подс.Г., подс.М. и св.А. в последните дни на 2013 г. дошли в гр.П.. Подсъдимият
Г. и св.А. закупили пластмасови примки, които закрепили една за друга. По този
начин се получили своеобразни белезници, с които трябвало да бъдат вързани
ръцете на св.Х. след нейното похищение. Освен това подс.Г. приготвил и маски за
лице, покриващи цялата глава и имащи единствено процепи за очите. Примките и
маските той отново сложил в автомобила си.
В гр.П. подс.Г., подс.М. и св.А.
започнали да следят св.Х., за да проучат ежедневните й навици, стремейки се
същевременно да останат незабелязани от нея. Установили, че отива на работното
си място между 10.00 и 12.00 часа и към 17.00 часа си тръгва от там.
Проследявайки движението на нейния автомобил с автомобила на подс.Г., те
установили, че живее в жилищна сграда, находяща се в гр.П., ул."***"
№ 16. Преди да отиде в дома си тя прибирала от занималия малолетното си дете.
Около 10.01.2014 г. подс.Г. и подс.М. отишли в гр.К.,
откъдето бил подс.М., тъй като до този момент нямало подходяща възможност да
осъществят престъпните си намерения. Същевременно св.А. останал в гр.П., като
докато отсъствали другите двама, той трябвало да проучи по кое време сутрин св.Х.
напуска дома си. Свидетелят първоначално ходил пред жилищната сграда на
ул."***" № 16 в гр.П., но не установил конкретен час, в който
набелязаната жертва излиза от апартамента си. Освен това решил за себе си, че е
по-добре да не участва в планираното отвличане, но не съобщил за това на
обвиняемите. В проведените телефонни разговори с подс.Г. св.А. го уверявал, че
продължава да следи св.Х..
Няколко дни по-късно подс.Г. и подс.М. отишли рано
сутринта пред дома на св.Х. и видели, че св.А. не е там. Същевременно при
проведен телефонен разговор той твърдял пред подс.Г., че в момента се намира на
същото място. Подсъдимите разбрали, че на св.А. не може да се разчита и решили
сами да извършат отвличането. Подсъдимият Г. заявил на св.А. повече да не го
търси. Подсъдимите Г. и М. стояли на адреса до обяд, но не успели да видят кога
излиза св.Х., тъй като по времето, когато тя направила това, двамата били
заспали.
Освен, че се отказал да участва в извършването на отвличането, св.А.
решил да разкаже на св.Ч. за престъпните намерения на подсъдимите. На
20.01.2014 г. около 18.00 часа той отишъл до медицинското заведение, пред което
преди това виждал св.Х. и св.Ч. и изчакал последният да излезе. След като той
се появил св.А. отишъл до него и му казал, че познава хора, които имат
намерение да му причинят големи неприятности. Ч. поканил св.А. да се качи в
неговия автомобил и да му разкаже подробно за какво става въпрос. След като
разбрал, че положението е сериозно, св.Ч. сигнализирал органите на МВР,
придружаван от св.А.. Междувременно св.Ч. придружил с автомобила си св.Х. до
нейното жилище, тъй като се притеснил, че е възможно точно в този момент тя да
бъде отвлечена. Уговорили се, че на следващия ден той ще я вземе и ще я откара
до работното им място, а докато не се появи, тя няма да излиза от дома си. Тъй
като с действията си св.А. осъществил хипотезата на чл.17 ал.З от НК, той не е
привличан към наказателна отговорност в хода на разследването.
На 21.01.2014 г. около 08.00
часа подс.Г., придружаван от подс.М., отново паркирал автомобила си на
ул."***" в гр.П. пред № 16. Този път двамата били твърдо решени да
установят кога св.Х. излиза навън и по какъв маршрут се движи. Имали готовност,
ако при нейното появяване няма случайни минувачи наоколо, да пристъпят към
реализиране на престъпните си намерения, като за целта държали близо до себе си
електрошока, пластмасовите примки и маските. Те стояли дълго време пред
жилищната сграда, но набелязаната жертва не се появила. Около 16.00 часа
търпението им се изчерпало и те напуснали адреса.
Двамата подсъдими се разбрали, че за известно време ще
преустановят следенето на потенциалната жертва и ще отидат в гр.В., където да
се занимават с извършването на кражби с цел придобиване на парични средства. За
да стигне с автомобила си до гр.В. подс.Г. решил, че ще зареди гориво без да
заплаща същото, като използва регистрационни номера на други автомобили, за да
не бъде разкрит впоследствие. Имал намерение също така да използва тези табели
не само за непосредственото зареждане с гориво, а при наличието на благоприятна
възможност — и след това.
В изпълнение на намеренията си
той се придвижил малко преди 24.00 часа на 21.01.2014 г. до лек автомобил „Ауди
A3" с рег.№ **** с рама №****, паркиран на ул."****" в гр.П.
пред № 28. Автомобилът бил използван от св.Ф.Ф. и бил оставен по-рано от
последния на посоченото място. Подсъдимият Г. свалил с ръце предната
регистрационна табела на автомобила на св.Ф. и я взел със себе си.
Известно време след това, вече
след полунощ, подс.Г. спрял с автомобила си до жилищен блок, находящ се на
ул."*****" в гр.П.. На гърба на сградата бил паркиран ползваният от
св.М.П. лек автомобил „****" с рег.№ **** с рама № *****. Подсъдимият Г. свалил с ръце предната регистрационна
табела на автомобила на св.П. и я взел със себе си. След това той се отдалечил
от местопрестъплението и монтирал регистрационните табели от лек автомобил „****"
и лек автомобил „****" върху регистрационните табели на своя автомобил,
съответно отпред и отзад.
На 22.01.2014 г. около 11.00
часа подс.Г. се придвижил до бензиностанция на „****" АД, находяща се в
гр.П., бул."****" № 132 с автомобила си, на който били монтирани
регистрационните табели от автомобилите на св.Ф. и св.П.. Той спрял на колона
за зареждане с гориво и в този момент към автомобила му се приближила св.М. Т.,
продавач - консултант в бензиностанцията. Подсъдимият излязъл навън и й казал
да зареди автомобила му с дизелово гориво на стойност до 180 лв. След това
отново седнал на шофьорската седалка и започнал да говори по телефона си.
Свидетелката Т. заредила 67.67
литра дизелово гориво за сумата от 180 лв., след което
се приближила до прозореца на предната лява врата на автомобила и подканила подсъдимия
да отиде на касата и да заплати горивото. Той обаче не реагирал на нейните думи,
поради което св.Т. застанала пред автомобила му. След няколко минути тя отново
отишла да му каже да заплати горивото, но в този момент подсъдимият потеглил
рязко и напуснал местопрестъплението, като едва не блъснал св.Т..
От заключението на стоково-оценъчната експертиза /л.15
от том II/ стойността на инкриминираните вещи възлиза на 215 лв. (2 бр.
регистрационни табели - средна пазарна цена за 1 бр. - 17.50 лв. х 2 бр. = 35
лв.; 67.67 литра
дизелово гориво - средна пазарна цена за 1 л. - 2.66 лв. х 67.67 л.= 180 лв.).
Впоследствие подс.Г. взел подс.М., който не присъствал на кражбите на
регистрационните табели и на горивото, и двамата отпътували за гр.В.. На
10.02.2014 г. подсъдимите Г. и М. и св.М. отишли на гости в св.М. А., който бил
близък познат на подс.Г.. В разговор със св.А. подс.Г. и подс.М. споделили, че
имат намерение да извършат отвличане в гр.П., но все още не са готови изцяло да
го реализират.
Изпълнението на престъпните намерения на подсъдимите Г.
и М. било предотвратено от органите на отдел „Криминална полиция" при ОД
на МВР гр.П. с тяхното задържане на 24.02.2014 г. При извършените претърсвания
и изземвания от лекия автомобил на подс.Г. били иззети приготвените за
отвличането на св.Х. примки, а от обитаваното от него жилище - електрошоковата
палка.
Съдът възприема и кредитира изцяло така представеното
заключение от вещото лице, като изготвено обективно, с необходимите професионални
знания и опит в съответната област и неоспорено от страните.
За да
постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни и
писмени доказателства, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимите
в съдебно заседание самопризнания. Събраните по делото доказателства, прочетени
на основание чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от
прокурора.
Доказателственият анализ във връзка
с част от описаната фактология по делото е улеснен от обстоятелството, че
събраните доказателствени материали, са непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Това освобождава настоящата съдебна инстанция от
необходимостта за подробното обсъждане на съдържанието им с цел мотивиране защо
възприема едни от тях за достоверни, а други отказва да постави в основата на
фактическите си констатации.
Това
е така, тъй като съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Н. Ц., Ф.Ф.,
М. Т., В.М., П.Х., А. Ч., К. М., М. А., А. К., М. П., В. А., П. Я., С. М. и М.П.,
които се подкрепят изцяло от останалите
доказателства и които са напълно безпристрастни, непротиворечиви и
последователни, както и събрани по при условията и реда, предвиден в НПК.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанията на
подсъдимите, които в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
сред които – протоколи за извършени претърсвания и изземвания, ведно с
фотоалбуми, СОЕ, справки от мобилни оператори – л. 17 до 32 от досъдебното
производство, протоколи за обиск, приема – предавателни протоколи и такъв за
доброволно предаване, справки съдимост и характеристични справки. За да направи
описания извод, съдът взе предвид и иззетите по законовия ред и имащи пряко
отношение към изясняване на обективната истина по делото веществени
доказателства – 1 брой газов пистолет и пълнител, полиетиленов плик иззет от
л.а. „****” с рег.№ ****със съдържащи се в него пластмасови кабелни превръзки,
син метален тръборез, автомобил „****” с рег.№ ****, 1 брой електрошок „Флаш
лайт”.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен начин
в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият Ж.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 142 ал.5 вр.ал.2 т.2, т.7 вр.ал.1 вр.чл.17
ал.1 от НК, по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.345 от НК.
По отношение на престъплението по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА: подсъдимият
Г. на 21/22.01.2014г. в гр. П. е
изпълнил обективните съставомерни признаци на престъпното посегателство кражба,
като е отнел чужди движими вещи, описани подробно и оценени в СОЕ. Това било
сторено без съгласието на владелците им Ф.Ф., М.П. ***, като подсъдимият е
прекъснал с действията си упражняваното от пострадалите фактическо господство
върху отнетото имущество и е установил свое владение върху него. Подсъдимият е
действал при условията на продължавано престъпление – като деянията му
осъществяват състава на едно и също престъпление и са съществени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предхождащото го.
Горният извод следва както от самопризнанията на подсъдимия, така и от свидетелските показания и писмените
доказателства по делото.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
им последици и е желаел настъпването им. Това се установява както от
деятелността на съшия, така и от направените самопризнания, които се подкрепят
от всички свидетелски показания и други доказателства по делото.
По отношение на престъплението по чл.345
от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА : Категорично се установи от
доказателствата по делото, че подсъдимият Г. *** при управление на лек
автомобил „***" с рег.№ *** си е си е служил с контролни знаци - регистрационни
табели с номера **** и ****, издадени за други МПС, а именно за „***" с
рама № **** и за „****" с рама№ ***** - след като ги отнел,
подсъдимият монтирал регистрационните табели от лек автомобил „***" и лек
автомобил „****" върху регистрационните табели на своя автомобил,
съответно отпред и отзад и по този начин осъществил състава на престъплението
по чл. 345 от НК.
Горният извод следва както от самопризнанията на
подсъдимия, така и от свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните им последици и е желаел настъпването им. Това се установява
както от деятелността на съшия, така и от направените самопризнания, които се
подкрепят от всички свидетелски показания и други доказателства по делото.
По отношение на престъплението по чл.
142 ал.5 вр.ал.2 т.2, т.7 вр.ал.1 вр.чл.17 ал.1 от НК:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА :
Няма спор, че деецът за времето от края на месец декември 2013 г. до 21.01.2014 г. в
гр.В. и в гр.П. е направил приготовление към отвличане /чрез набелязване на
жертва – П.Х., проучване на навиците й и местоживеенето й – с подс. М. и св. А. установили кога отива Х.
на работното си място, кога си тръгва, проследявали автомобила й и така
разбрали точния й адрес/. Същият е намерил и съучастници – подс. М. и свидетеля
В. И. А., които са се съгласили да участват в престъплението. Г. е осигурил
средства за извършване на престъплението – той със св. А. закупили
пластмасовите примки, които е следвало да използват като белезници, Г. приготвил и маски за лице, покриващи главата
с процепи за очите и закупил от магазин в гр. В. и електрошокова палка „Флаш
лайт”.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е осъществен и квалифициращия признак по смисъла на
чл. 142, ал.2, т.2 от НК, защото в деянието са участвали повече от две лица.
/Съгласно чл. 93 т.12 НК "престъплението е извършено от "две и повече
лица", когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица"./
В настоящия казус всеки от участниците – подс. Г., подс. М. и св. А., е
допринесъл със свой принос в общото приготовление за отвличането на лицето.
Налице е общо осигуряване на средства, общо проучване на навиците на Х. и
местоживеенето й, както и намиране на съучастници. Без значение е, че при това общо
изпълнение всяко отделно лице е извършвало
различни действия, и това е естествено, доколкото не е необходимо, а и
обективно невъзможно, всички действия включени в конкретното приготовление към
отвличането, да са извършвани от всички лица едновременно.
Доказано е по несъмнен начин, че приготовлението
е било насочено към отвличане на П.Г.Х. - принудително да се промени
досегашното й местопребиваване, противно на волята й, като престъплението е щяло да
бъде извършено с користна цел – получаване от подсъдимите и св. А. на имотна
облага в размер на 250 000 лв. и 250 000 евро. Нападението трябвало да бъде
извършено от св.А. и подс.М., които, използвайки електрошоковата палка и
физическа сила, да сломят съпротивата на св.Х.. Последната трябвало да бъде вкарана
насила в автомобила на подс.Г. ***. След това те смятали от нея да получат
телефонния номер на св.Ч. и да проведат с него преговори за освобождаването й
срещу горепосочените парични суми.
За да направи така изложените
изводи, съдът взе предвид всички гласни и писмени доказателства по делото,
както и самопризнанията на двамата подсъдими.
СУБЕКТИВНА СТРАНА - налице са и
субективните признаци на престъпното посегателство, като Г. е бил с ясни
представи за вредоносните последици и е демонстрирал желание за тяхното
настъпване, което покрива изцяло параметрите на изискуемата от закона вина във
формата на пряк умисъл. За това съдът изхожда от естеството на всички действия
предприети подс. Г. съвместно с останалите участници в приготовлението за
отвличане. Деецът е съзнавал, че
извършените от него активни действия обективно са насочени към създаване на
благоприятни условия за извършване на престъплението и същевременно е
искал
те да послужат за неговото осъществяване. Тъй
като намисленото престъпление предвижда и допълнителни елементи от субективната
си страна - користна цел, следва да се
подчертае, че Г. е бил наясно и е целял след отвличането на Х., за
освобождаването й да се иска откуп в
размер на 250 000лв. или 250 000 евро.
Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият А.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 142 ал.5 вр.ал.2 т.2, т.7
вр.ал.1 вр.чл.17 ал.1 от НК
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА :
Отново съдът ще повтори и за този подсъдим мотивите си, изложени
по-горе касателно подс. Г., важими и за М. – подс. М. за времето от края на
месец декември 2013 г.
до 21.01.2014 г. в гр.В. и в гр.П. е направил приготовление към отвличане /чрез
набелязване на жертва – П.Х., проучване на навиците й и местоживеенето й – с подс. Г. и св. А. установили кога отива Х.
на работното си място, кога си тръгва, проследявали автомобила й и така
разбрали точния й адрес/. Същият е намерил и съучастници – подс. Г. и свидетеля
В. И. А., които са се съгласили да участват в престъплението.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е осъществен и квалифициращия признак по смисъла на чл.
142, ал.2, т.2 от НК, защото в деянието са участвали повече от две лица.
/Съгласно чл. 93 т.12 НК "престъплението е извършено от "две и повече
лица", когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица"./
В настоящия казус всеки от участниците – подс. Г., подс. М. и св. А., е
допринесъл със свой принос в общото приготовление за отвличането на лицето.
Налице е общо осигуряване на средства, общо проучване на навиците на Х. и
местоживеенето й, както и намиране на съучастници. Без значение е, че при това общо
изпълнение всяко отделно лице е
извършвало различни действия, и това е естествено, доколкото не е необходимо, а
и обективно невъзможно, всички действия включени в конкретното приготовление
към отвличането, да са извършвани от всички лица едновременно.
Доказано е по несъмнен начин, че
приготовлението е било насочено към отвличане на П.Г.Х. - принудително да се промени
досегашното й местопребиваване, противно на волята й, като престъплението е щяло да
бъде извършено с користна цел – получаване от подсъдимите и св. А. на имотна
облага в размер на 250 000 лв. и 250 000 евро. Нападението трябвало да бъде
извършено от св.А. и подс.М., които, използвайки електрошоковата палка и
физическа сила, да сломят съпротивата на св.Х.. Последната трябвало да бъде
вкарана насила в автомобила на подс.Г. ***. След това те смятали от нея да
получат телефонния номер на св.Ч. и да проведат с него преговори за освобождаването
й срещу горепосочените парични суми.
За да направи така изложените
изводи, съдът взе предвид всички гласни и писмени доказателства по делото,
както и самопризнанията на двамата подсъдими.
СУБЕКТИВНА СТРАНА - налице са и
субективните признаци на престъпното посегателство, като М. е бил с ясни
представи за вредоносните последици и е демонстрирал желание за тяхното
настъпване, което покрива изцяло параметрите на изискуемата от закона вина във
формата на пряк умисъл. За това съдът изхожда от естеството на всички действия
предприети подс. Малини съвместно с останалите участници в
приготовлението за отвличане. Деецът е
съзнавал,
че извършените от него активни действия обективно са насочени към създаване на
благоприятни условия за извършване на престъплението и същевременно е
искал
те да послужат за неговото осъществяване. Тъй
като намисленото престъпление предвижда и допълнителни елементи от субективната
си страна - користна цел, следва да се
подчертае, че Малини е бил наясно и е целял след отвличането на Х., за
освобождаването й да се иска откуп в
размер на 250 000лв. или 250 000 евро.
И за двамата подсъдими, относно престъплението по чл. 142 ал.5 вр.ал.2 т.2, т.7
вр.ал.1 вр.чл.17 ал.1 от НК, Съдът
счита, че следва да подчертае, че деянието правилно е
квалифицирано като „приготовление”
към отвличане.
Приготовлението
се дефинира в чл. 17, ал. 1 НК като подготвянето на средства, намирането на
съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото
престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение. В цитираната норма от
закона се съдържат обективните и субективни признаци на приготовлението, които
служат за неговото отграничаване от останалите стадии на престъпната дейност.
На първо
място следва да се открои, че приготовлението, както и останалите стадии на
престъпната дейност, е възможно само по отношение на умишлените
престъпления и то на извършените при пряк умисъл. Подс. Г., както и подс. М. са
действали именно при пряк умисъл, която субективна страна на престъплението
съдът обсъди по-горе.
Приготовлението
от друга страна се осъществява в изпълнение на взето решение да бъде
извършено конкретно определено престъпление, като е необходимо
не само деецът да е имал намерение и да е подготвил условия за това, но следва
да има и обективна възможност за извършване на престъплението. Дейците
в разглеждания случай са постигнали съгласие да отвлекат Х., като поискат в
последствие пари за освобождаването й, както и действително са можели да сторят
описаното – в тази насока съдът взе предвид снабдяването им с необходимите
средства – примки, маски, електрошок - и дългото преследване и наблюдение на
жертвата, планът как да бъде отвлечена. Тези действия са били обективно
годни да улеснят извършването на престъплението и са
имали характера на предпоставки, което реално подготвят
проектираното престъпление.
За да е налице приготовление към престъпление, е
необходимо от обективна страна и едно отрицателно условие – да не е започнало
изпълнението на самото престъпление, т.е. осъществяваната дейност да не е
навлязла в сферата на изпълнителното деяние. Точно така е в казуса –
изпълнението на престъпните намерения на подс. Г. и М. било предотвратено от
полицейските служители чрез задържането им и поради това не се е пристъпило към изпълнение на престъпното
посегателство.
Несъмнено са налице условията, които способстват за
извършване на престъплението - изброени
в чл. 17, ал. 1 НК. Подготвянето на
средствата /от подс. Г./ примки, електрошок, маски, намирането на съучастници,
които да са дали съгласие за участие в престъпното деяние, набелязана е
жертвата и са проучени навиците й и къде живее.
ПО НАКАЗАНИЕТО: При индивидуализиране на наказанието за
престъпленията, осъществени от подс. Г., Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направените самопризнания, с които се е улеснило разкриването на
обективната истина по делото, искреното
съжаление за стореното, младата възраст, а като отегчаващи такива съдът
прецени лошите характеристични данни на подсъдимия – предишните осъждания, за
които е реабилитиран.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че за престъпленията по чл. 142 ал.5 вр.ал.2 т.2, т.7 вр.ал.1 вр.чл.17 ал.1 от НК, по чл.194 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като определи на подсъдимия и за двете престъпления наказание в
размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По отношение на престъплението по чл.345 от НК, Съдът прецени, че
подходящо да изиграе превъзпитателна роля върху поведението му е наказанието
лишаване от свобода, а не алтернативно предвиденото такова – глоба. Размерът му
се определи при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се взе предвид допълнително отегчаващо отговорността
обстоятелство - фактът, че това деяние е
осъществено за да улесни осъществяването на друго престъпление от страна на
подс. Г.. Ето защо за това престъпление съдебният състав определи на подс. Г.
наказание в размер на седем месеца е петнадесет дни.
Тъй като в настоящия казус – производството е проведено и е приключило по
съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371
т.2 от НПК, то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 58 А ал.1 от НК,
поради което съдът НАМАЛИ така определените от съдебния състав на подсъдимия
наказания лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание, както следва
:
За престъплението по чл. 142 ал.5 вр.ал.2 т.2, т.7 вр.ал.1 вр.чл.17 ал.1 от НК - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ,
За престъплението по чл.194 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ДВЕ ГОДИНИ,
За престъплението по чл. 345 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ПЕТ
МЕСЕЦА.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК Съдът
наложи на подсъдимия Г. едно общо,
най-тежко наказание в размер на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед интензивната престъпна дейност, развита от
подсъдимия в кратък период от време и високата степен на обществена опасност на
деянията, за които Г. бе признат за виновен, съдебният състав прецени, че
следва на основание чл. 24 от НК да увеличи така определеното общо, най-тежко
наказание, в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ШЕСТ МЕСЕЦА.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което
и е справедливо.
На основание
чл. 61, т. 3, във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС така определеното общо,
най-тежко и увеличено наказание, в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Съдът постанови
подсъдимият да изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим в затворническо общежитие
от „открит” тип.
На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК съдът
приспадна от така наложеното едно общо, най-тежко и
увеличено наказание на подсъдимия Г. времето,
през което е бил задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР, по реда на чл. 64 от НПК,
както и спрямо същия се е реализирала
мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 24.02.2014 год. до влизане на присъдата в
сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
При индивидуализиране на
наказанието за престъплението, осъществено от подс. М., Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, с които
се е улеснило разкриването на обективната истина по делото, искреното съжаление за стореното, младата възраст, а
като отегчаващи такива съдът прецени обремененото
съдебно минало на същия – осъждан е три пъти, макар и само за едно от тях за
тежко умишлено престъпление.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като определи на подсъдимия наказание в размер на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като в настоящия казус – производството е
проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по
реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, то следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 58 А ал.1 от НК, поради което съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния
състав на подсъдимия наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ДВЕ ГОДИНИ.
На
основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание, в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА подсъдимият М.
да изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК Съдът приспадна от така наложеното едно
общо, най-тежко и увеличено наказание на подсъдимия М. времето, през което е бил
задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР, по реда на чл. 64 от НПК, както и спрямо
същия се е реализирала мярка за
неотклонение "Задържане под стража", считано от 24.02.2014
год.
до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за
един ден лишаване от свобода.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК Съдът постанови подсъдимият М. да ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от така наложеното наказание и
наказанието, наложено му по НОХД №
298/2011 год., по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По това осъждане М. е бил осъден с влязъл в сила съдебен
акт на 26.06.2011г. на шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от
три години, поради което и настоящето деяние, осъществено от края на месец
декември 2013г. до 21.01.2014г. е извършено в изпитателния му срок.
На
основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание,
в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Съдът
постанови М. да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в
затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
С
оглед направените искания от страна на защитата, наказанията на подсъдимите да
се определят при условията на чл. 55 от НК, според преценката на Съда смекчаващите вината обстоятелства на всеки
един от подсъдимите не се явяват многобройни и/или изключителни, та да обосновават
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно
тежко със степента на обществена опасност на деянията и двамата дейци. Ето защо
и съдебният състав прецени, че не следва на всеки от подсъдимите да бъде
наложено наказание на основание чл. 55 от НК, т.к. в такъв случай същите няма
да изиграят в пълнота своята превантивна и превъзпитателна функция над дейците
и няма да се изпълни генералната превенция на наказанието.
С
оглед изхода на делото, Съдът постанови приложените към делото
екземпляри от изготвените веществени доказателствени средства, в резултат на
използваните СРС, след влизане на присъдата в сила да бъдат предадени на
органа, който ги е изготвил за унищожаването им.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Г.
и подсъдимия М. бяха осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР
– гр. П. сумата от по 15,00 лева –
направени по делото разноски.
Причините за извършване на престъпленията са незачитане
на правото на свобода на личността, наличие на користни подбуди, незачитане на чуждата
собственост, и установените правни норми
в държавата.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: