Р Е Ш
Е Н И Е № 277
гр. Пловдив, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от
съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 274 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 41 от 27.03.2019г. на
Окръжен съд - Пазарджик, постановено по т.д. № 171/2018г., с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Б.Д.Б. ЕГН **********, с адрес: *** против
Д.А.М. *** да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата
2 000 000 /два милиона/ евро – по запис на заповед от 28.08.2010г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №112/03.08.2017г. по ч. гр.д. 244/2017г. на Районен
съд - Златоград. Жалбоподателят Б.Д.Б. моли съда да отмени обжалваното решение
и да уважи предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК като
приеме, че вземането – предмет на издадената Заповед за изпълнение –
съществува. Твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените
изводи и неправилното приложение на материалния закон.
Въззиваемата
страна Д.А.М., представляван от адв. И.Г., е депозирал писмен отговор, с който
заявява, че оспорва жалбата и моли обжалваното решение да се потвърди.
Съдът
разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Претендирано
е от ищеца да се признае за установено, че Д.А.М. има парично задължение към
него в размер на 2 000000 евро, произтичаща от запис на заповед от 28.08.2010г.,
издаден в гр. П., с падеж 28.09.2010г., предявен за плащане на 30.09.2010г., за
която сума е издадена заповед № …/…г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр.д. 244/2017г. на Районен съд -
Златоград.
Правният интерес на ищеца от
установителния иск за установяване съществуването на процесното задължение се
мотивира с оглед постъпилото възражение от ответника за недължимост на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Обстоятелството, че
възражението против издадената заповед за изпълнение е постъпило преди
формалното връчване на съобщение, с което ответникът бива уведомен, че дължи,
не представлява нарушение на процедурата по чл.414, чл.415 и чл.422 от ГПК.
Когато възражението е подадено след издаване на заповедта за изпълнение и преди
да изтече двуседмичния срок по чл.414 ал.2 от ГПК, то води до последиците,
предвидени в нормата на чл.415 от ГПК – указания до заявителя относно
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В случая заповедта
е издадена на 03.08.2017г., а възражението против нея е постъпило на
08.08.2017г. – т.е. преди изтичане на срока по чл.414 ал.2 и не е оттеглено, поради
което и съдът с Разпореждане №529/09.08.2017г. по ч. гр.д. 244/2017г. на
Районен съд – Златоград законосъобразно е дал указания на ищеца относно
възможността да предяви установителен иск като му е разяснил и последиците от
непредявяване на такъв. Препис от това разпореждане е връчено на заявителя на
14.08.2017г. Установителният иск е предявен на 17.08.2017г. – следователно
преди изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът има парично
задължение към него, произтичащо от запис на заповед, издаден на от
28.08.2010г., издаден в гр. П., с падеж 28.09.2010г., който е настъпил,
предявен за плащане на 30.09.2010г. Твърди, че е записът на заповед е редовен
от външна страна и предвид настъпилия му падеж ответникът следва да му заплати
главницата по записа. В исковата молба и в двете уточнителни молби, с които се
отстраняват указани от съда нередовности, не се навежда каузално
правоотношение, във връзка с което е бил издаден записа на заповед. Уточнява се,
че претенцията се основава на редовен от външна страна запис на заповед,
издаден от ответника, чийто падеж е настъпил.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва дължимостта на сумата по записа на заповед. Прави
възражение, че правата по записа на заповед са погасени с изтичане на
тригодишен давностен срок. Твърди, че записът на заповед е бил издаден, за да
бъде подпомогнат ищеца при осъществяване на преговори с трети лица за сключване на
договор за разкомплектоване на кораби за скрап от Р. в пристанище Б., обстоятелство, изискващо представяне на гаранции за наличие на финансов ресурс относно транспортиране на корабите. Тъй като договор с третите лица с
посочения предмет не бил сключен, то е отпаднало и основанието за издаване на записа
на заповед. Отделно
от това твърди и погасяване на вземането по каузалната сделка с изтичането на петгодишна
давност – изтекла на 28.09.2015 г.
Видно от представения запис на
заповед същият е издаден на 28.08.2010г. за сумата 2 000 000 евро, с падеж
28.09.2010г. Като негов издател е посочен Д.А.М.. В него е отбелязано, че
същият е предявен за плащане на издателя на 30.09.2010г.
Самият запис не съдържа поправки,
зачертавания или други подобни, от които да се направи извод, че е въздействано
върху документа, така че да възникнат съмнения относно съдържанието му. Записът
на заповед е с посочен падеж – конкретна дата – 28.09.2010г. Той съдържа данни
за издателя и поемателя, дата на издаване, място на издаване и място на
плащане. Може да се направи извод, че документът, представен със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 244/2017г., съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ.
Същият се явява редовен от външна страна документ, материализиращ изявление на
ответника Д.А.М. за поетото от него задължение да плати по записа на заповед
сумата от 2 000 000 евро на Б.Д.Б..
Никакви доказателства не са
ангажирани за установяване на наведеното каузално правоотношение – че записът
на заповед е бил издаден, за да бъде подпомогнат ищеца при осъществяване на преговори
с трети лица за сключване на договор за разкомплектоване на кораби за скрап от Р. в пристанище Б., обстоятелство, изискващо представяне на гаранции за наличие на финансов ресурс относно транспортиране на
корабите. Изобщо не се установява сключен
ли е такъв договор, какъв е неговия конкретен предмет и връзката му с издадения
запис, за да се преценява дали същият е издаден като обезпечение по него.
Възражението, че вземането по
записа на заповед е погасено по давност обаче е основателно. Давностният срок
започва да тече от падежа на задължението. В случая той е 28.09.2010 г.
Следователно тригодишният давностен срок, в който съгласно чл. 531, ал.1 от ТЗ
могат да бъдат упражнени исковете по менителницата, е изтекъл на 28.09.2013 г.
Заявлението за издаване заповед за изпълнение по записа на заповед е подадено
на 09.08.2016г., поради което правата по него се явяват упражнени след изтичане
на давността. В случая предявеният иск е такъв по чл.422 от ГПК, който се
основава на твърдяно вземане по редовен от външна страна запис на заповед,
който иск е напълно различен от иска по чл. 534, ал. 1 от ТЗ, затова и въпроса за давността
по един такъв иск не следва изобщо да се обсъжда в настоящото производство,
имащо различен предмет. По установителния иск, производството по който се
развива след подадено заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на основание редовен от външна страна запис на заповед , приложимият давностен срок е
тригодишен, считано от падежа на задължението и той е изтекъл преди подаване на
заявлението.
Ето защо предявеният
установителен иск за признаване за установено, че Д.А.М. има парично задължение
към него в размер на 2 000000 евро, произтичаща от запис на заповед от
28.08.2010г., издаден в гр. П., с падеж 28.09.2010г., предявен за плащане на
30.09.2010г., за която сума е издадена заповед № …/…г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр.д. 244/2017г. на
Районен съд - Златоград, се явява неоснователен и като такъв същият следва да
бъде отхвърлен.
До същите
правни изводи е достигнал и Окръжния съд, поради което решението му като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 41 от 27.03.2019г. на Окръжен съд - Пазарджик, постановено по т.д. №
171/2018г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б.Д.Б. ЕГН
**********, с адрес: *** против Д.А.М. *** да се признае за установено, че
ответникът му дължи сумата 2 000 000 /два милиона/ евро – по запис на
заповед от 28.08.2010г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № .../…г. по ч.
гр.д. 244/2017г. на Районен съд - Златоград.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: