№ 12738
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110121492 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 124443/15.04.2024 г., подадена от К. Р. П.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на Р. Р. П., ЕГН **********. Изложени са
твърдения, че ответникът е баща на молителката. На 02.04.2024г. около 23.40
часа страните били в дома си, находящ се в гр. София, ......, както майката на
молителката. Ответникът бил в нетрезво състояние. Молителката се прибрала
от работа и седнала да вечеря с майка си, при което ответникът започнал да
крещи и да се заяжда с нея заради това, че не била малка и можела сама да си
сложи да яде. Молителката го помолила да спре да вика и да се заяжда,
защото ядат, но ответникът започнал да удря по масата. След това
молителката отишла в хола, ответникът я задърпал и започнал да я души за
шията. Майка й се намесила, за да я защити. Той започнал да крещи и да ги
обижда. Молителката отишла в стаята си, но ответникът я последвал и я
бутнал на леглото, при което и той паднал на него. Започнал да я стиска и
души. Молителката се отбранявала и се опитвала да се защити, започнала да
вика, че й причинява болка и поискала да я пусне, но той продължил. Майка й
влязла в стаята и успяла да го издърпа. На следващия ден, 03.04.2024г., си
1
извадила медицинско удостоверение.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата. Не претендира
разноски.
Ответникът в открито съдебно заседание заявява, че 98 процента от
молбата е истина.
Със Заповед за незабавна защита от 14.05.2024 г. на ответника е
наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че молителката е дъщеря на ответника.
От представеното и прието по делото съдебномедицинско
удостоверение № 95/2024г. се установява, че на молителката са причинени
следните травматични увреждания: обширни петнисти кръвонасядания по
шията и двете мишници. Тези травматични увреждания са получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики
имат, както части на човешкото тяло, така и човешките пръсти и могат да се
получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Причинено
е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От показанията на св. М. Любенова Л. се установява, че на 02.04.2024г.
молителката се прибрала от работа. Ответникът бил в хола. Молителката
помолила майка си да й сложи да вечеря. Ответникът казал „Коя е тя, че ще й
сипваш, да не е малко дете?!“. Започнал да обижда молителката. После
отишъл в хола, като продължавал да говори за това, че молителката се
прибирала късно вкъщи, къде ходила след работа, пак ли пие. Започнал
скандал. Молителката излязла от кухнята, ударила по масата и казала на
ответника да спре да вика и да пие. Ответникът по това време пиел бира.
Страните се бутали взаимно в хола с ръце, дърпали се. Молителката отишла в
нейната стая. Ответникът я последвал и пак започнали взаимно да се дърпат.
Двамата паднали върху леглото. Молителката започнала да вика „Боли ме,
боли ме, стани“. Майката на молителката започнала да дърпа ответника,
опитвала се да ги разтърве. Молителката си останала в стаята, а ответникът
отишъл в хола.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
2
Л. като обективни и непротиворечиви помежду си.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 02.04.2024г., а
молбата до съда е подадена на 15.04.2024 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка“.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че ответникът е баща на
молителката.
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че заявеният от молителките акт на
домашно насилие е недоказан, респ. молбата за защита е неоснователна.
Установи се, че на молителката са причинени следните травматични
увреждания: обширни петнисти кръвонасядания по шията и двете мишници.
Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат, както части на
човешкото тяло, така и човешките пръсти и могат да се получат по начин и
време, съобщени в предварителните сведения. Причинено е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от свидетелските
показания на М. Л., която лично е възприела действията на страните и които
3
съдът кредитира като обективни и след преценка на същите с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, на 02.04.2024г. действително е възникнал
конфликт между молителката и нейния баща, като страните взаимно да се
бутали с ръце и се дърпали. Когато молителката отишла в нейната стая,
ответникът я последвал, като двамата пак започнали взаимно да се дърпат,
като и двамата паднали на леглото. Твърденията на молителката, изложени е
сезиращата молба, че ответникът я задърпал и започнал да я души, както и че
я последвал в нейната стая, бутнал я на леглото и започнал да я стиска и
души, не се подкрепят от доказателствата по делото, напротив, същите се
опровергават от показанията на св. Л., която лично е възприела действията на
страните. Същата не съобщава за това ответникът да е душил молителката.
Св. Л. заявява единствено, че след като възникнал скандал между страните,
същите взаимно се бутали и дърпали с ръце. Не се доказа, че гореописаните
травматични увреждания, описани в съдебномедицинското удостоверение, са
причинени от действия на ответника. При така установеното от фактическа
страна, съдът приема, че не са налице предпоставките, при които законът
предвижда налагане на мерки за закрила срещу домашно насилие, респ.
молбата за защита от домашно насилие се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер от 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
пострадалото лице.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски не е направена от никоя от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази посока.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от К. Р. П. , ЕГН **********, с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Р. Р. П. ,
ЕГН **********, поради осъществен от страна на последния акт на домашно
насилие на 02.04.2024г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА К. Р. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5