Р     Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 29.06.2022 година

 

             В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                        

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                     мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12724 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. 

С решение №161529 от 27.07.2020г., постановено по гр.дело №13288/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, е осъден З. „Б.В.И.Г.“ да заплати на З. „А.Б.“ АД на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл.45 ЗЗД сумата от 7494.75 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по претенция №0300/12/777/501204 за нанесени вреди на МПС „Фолксваген Туарег“, рег.№*****,  от ПТП, станало на 04.05.2012г. на територията на к.к.„Златни пясъци“, пред хотел „Мелка“, причинено от товарен автомобил тип „паяк“, марка „Мерцедес“, модел "817 Атего", с рег.№*****, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в полица №03112000996418, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 13.03.2014г. до окончателното й плащане; както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1066.38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.10.2012г. до 13.03.2014г., като е отхвърлен иска за сумата от 40.54 лв., представляваща разликата над уважения размер - 1066.38 лв., до пълния предявен размер от 1106.92 лв., за периода от 19.09.2012г. до 19.10.2012г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1879.57 лв., разноски по делото, включващи адв. възнаграждение, държавна такса, депозити за ССчЕ, САТЕ и за призоваване на свидетел.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - З. „Б.В.И.Г.“, чрез юрисконсулт А.П., с която се обжалва решение №161529 от 27.07.2020г., постановено по гр.дело №13288/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в случая са налице основанията по чл.268, т.3 и чл.257, ал.5 от КЗ /отм./ за отказ на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на  деликвента за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че в случая по делото е установено, че вредите по МПС „Фолксваген Туарег“, рег.№*****, са причинени по време на репатриране, извършено от товарен автомобил, тип“паяк“, поради което отговорността се поема от превозвача по аргумент на чл.257, ал.5 от КЗ /отм./. В този смисъл се твърди, че по делото е доказано, че е налице изключение от обхвата на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност” и е налице хипотезата на чл.268, т.3 от КЗ /отм./ - вреди, нанесени на имущество, превозвано с МПС и управлявано от застрахования, при която по силата на закона застрахователят не дължи обезщетение на собственика на имуществото. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

            Въззиваемата страна - З. „А.Б.“ АД, чрез адв.С.М., депозира писмен отговор, в който изразява становище  за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Каско” към датата на настъпване на процесното ПТП между З. „А.Б.“ АД и собственика на увреденото МПС „Фолксваген Туарег“, рег.№*****; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка „Каско” от застрахователя. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1214.40 лв.. Представя списък по чл.80 от ГПК.

            Предявени са от З. „А.Б.“ АД срещу З. „Б.В.И.Г.“ при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД  и с правно основание чл.86 от ЗЗД.

            С оглед предмета на въззивната жалба на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД  и с правно основание чл.86 от ЗЗД. В отхвърлената част постановеният съдебен акт е влязъл в сила като необжалваем.

            Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени  към релевантните за спора факти и обстоятелства.

       Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

       Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от З. „А.Б.“ АД срещу З. „Б.В.И.Г.“ при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД  и с правно основание чл.86 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична основателност на предявените искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3 КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД  и с правно основание чл.86 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./, приложим към датата на настъпване на процесното ПТП, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”.

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.213, ал.1, изр.3-то от КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като деликвент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. В случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява противоправно поведение на водача на товарен автомобил тип „паяк“, марка „Мерцедес“, модел 817 Атего, с рег.№*****, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, от което са причинени имуществени вреди по МПС „Фолксваген Туарег“, рег.№*****, изразяващи се в значителни деформации по тавана и счупено предно стъкло, които са подробно описани по вид в опис на щетите в приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, неоспорена от страните в хода на производството. На следващо място по делото не е налице спор между страните, а и от доказателствата се установява, че към датата на настъпилото застрахователно събитие - процесното ПТП, товарен автомобил тип „паяк“, марка „Мерцедес“, модел 817 Атего, с рег.№*****, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, както и че увреденото МПС „Фолксваген Туарег“, рег.№*****, е имал валидна застраховка „Каско“ при дружеството - ищец, който с изплащането на застрахователно обезщетение се е суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че в случая е налице основанията по чл.268, т.3 и чл.257, ал.5 от КЗ /отм./, тъй като процесното ПТП е настъпило при превоз, което е основание за отказ за изплащане на регресна претенция поради ограничаване отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило не по време на превоз на МПС „Фолксваген Туарег“, рег.№*****, а при повдигането му, за да бъде качен върху рампата на товарен автомобил тип „паяк“, марка „Мерцедес“, модел 817 Атего, с рег.№*****. В тази връзка не е налице нито една от посочените хипотеза на чл.268, т.3 и чл.257, ал.5 от КЗ /отм./, при които е налице основание за отказ за изплащане на регресна претенция поради ограничаване отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, т.е. по делото липсва основание да се приеме, че е налице изключение от обхвата на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност” и застрахователят не дължи обезщетение на собственика на имуществото. 

Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите върху увреденото МПС „Фолксваген Туарег“, рег.№*****, в резултат на настъпило ПТП на 04.05.2012г. на територията на к.к.„Златни пясъци“, пред хотел „Мелка“, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ като е приел, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени, съгласно неоспореното заключение на съдебно-автотехническа експертиза. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск се явява доказан и основателен за пълния предявен размер и като такъв правилно е бил уважен.

Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на мораторна лихва. Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата главница. Доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл.269 от ГПК/ и при липса на конкретни възражения за незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са правилни и законосъобразни.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение в обжалваните части, в т.ч. и в частта за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъди сумата от 1214.40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като за сторените разноски по делото се съдържат доказателства за реално плащане.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №161529 от 27.07.2020г., постановено по гр.дело №13288/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, в обжалваните части.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, пл. *****; да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1214.40 лв. /хиляда двеста и четиринадесет лева и 0.40 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

      

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1./                             2./