РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.124 от ГПК.
Делото се разглежда повторно от въззивна инстанция.
С Решение № 1430/04.12.2019г. на Окръжен съд –Пловдив, VII
гр.с. по възз.гр.д.№ 2109/2019г. по подадена въззивна жалба от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК - *********, е потвърдено
Решение № 3092/20.07.2019 год., постановено по гр. дело № 14674/2018 год.
на PC Пловдив, ХХII гр. с., с което е признато за установено, че ищецът В. Н.
Г., ЕГН - **********, не му дължи сумата в размер на 6 342,43 лв., начислена
по фактура № **********/31.08.2018 г., представляваща стойност на ел.
енергия за времето от 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за обект с ИТН 1487221,
находящ се в с. Царацово и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер от 953,70 лв.
По подадена касационна жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК - *********, в производство по реда на чл.290
1
от ГПК с Решение № 128/18.06.2021г. на ВКС – III г.о. по гр.д.№ 3278/2020г.
е отменено Решение № 1430/04.12.2019г. на Окръжен съд –Пловдив, VII гр.с.
по възз.гр.д.№ 2109/2019г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на Пловдивския окръжен съд със задължителни указания за допускане
на повторна техническа експертиза с подробно описани задачи.
Окръжен съд – Пловдив, при разглеждане на делото от настоящия
съдебен състав, допусна с Определение № 481/06.07.2021г., при условията на
закрито заседание повторна СТЕ с описаните задачи в мотивите на решението
на ВКС, а именно вещо лице да даде заключение дали процесното СТИ е
било годно измервателно средство към момента на отчета 24.08.2018г.;
съответно какво техническо средство представлява оптичната глава; може ли
да се счита, че от нея може да бъде свалена или прочетена информация за
потребената електрическа енергия и дали претендираното количество
електроенергия е доставено и реално потребено от потребителя.
В съдебно заседание на 11.10.2021 г. от дружеството –
жалбоподател „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК - *********,
чрез юрк. И.К., се заяви, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна В. Н. Г., ЕГН - **********, не се яви лично, но от
неговия процесуален представител адв М.Ч. се направи изявление, че
поддържа депозирания писмен отговор. Прие се от съда и допуснатата СТЕ,
изготвена от в.л. инж. З.М.. В същото съдебно заседание от адв.М.Ч. се
направиха нови възражения по делото, което се допуснаха от съда.
Първото нововъзникнало възражение, въведено на осн. чл.266 ал.1
т.2 от ГПК е за изтекла в хода на настоящето дело тригодишна погасителна
давност в полза на длъжника по фактурата В. Н. Г. по отношение на вземането
на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Изтъкна се изрично,
че вземането по процесната фактура, издадена на 31.08.2018г. с падеж
10.09.2018г., е погасено по давност на 10.09.2021г. Позовава се на ТР №
3/2011г. относно периодичните плащания. Поддържа, че предявеният
отрицателен установителен иск срещу вземането на въззивника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД не прекъсва погасителната давност за
това вземане през времето, през което е продължил съдебния процес,
доколкото е налице съдебна практика на ВКС, според която, за да се прекъсне
давността е необходимо титулярът на вземането да предяви или насрещен
2
осъдителен иск, или да направи възражение за прихващане, което не е било
сторено по настоящето дело от ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
На следващо място, адв.Ч. съобщи, че на 13.08.2020г. от разговор
с неговия клиент В. Н. Г., разбрал, след представени му документи, че
всъщност той не е собственик на процесния обект. Първоначално Г. мислел,
че заведеното дело се отнася до неговата къща в с.Ц., която била на същия
адрес в с.Ц., ул.“****. Много по-късно установил, че всъщност делото е за
друг самостоятелен обект – ракиджийница, който имот обаче, бил продал с
нотариален акт на 01.12.2017г., като това било станало още преди
завеждането му. Прие се по делото Нотариален акт № 190/01.12.2017г., том 2,
нот.д.№ 312/2017г., с който от В.Г. продаден описания ПИ с ИД 78080.**,
ведно с построената в имота сграда с ИД 78080** със застроена площ от 89
кв.м., с предназначение – промишлена сграда, на купувача Е. Я. К., за сумата
8 000 лв.
Също така се представи и прие Удостоверение, с изх.№ 94-01-
534/3/ от 28.08.2013г., изд. от Гл. арх. на Община – Марица по Молба с вх.№
94-01-534/2/ от 26.08.2013г., от което се констатира, че в ПИ съществува
обект с ИД 80** „масивна сграда /бивша ракиджийница/ на един етаж със
застроена площ от 88 кв.м., като сградата е търпима и попада в строежите по
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не подлежи на премахване и забрана за ползване и
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
Приложиха се също Скица № 16-39366/27.02.2014г. за ПИ с ИД
78080.136.3 и Скица № 15-39379/27.02.2014г. за сграда с ИД 78080.*** със
застроена площ от 89 кв.м.
Представи се и Уведомление с вх.№ 2517/14.08.2020г. от В. Н. Г.
до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с което уведомява дружеството,
че от датата на продажбата 01.12.2017г. е престанал да бъде собственик, респ.
и ползвател, на описания недвижим имот, ведно с построената в него сграда,
предвид и на което е престанал да бъде клиент на ЕР на ЮГ и на крайния
снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по смисъла на чл.1 т.5 от
ОУ на ЕВН ЕР и чл.1 т.4 от ОУ на ЕВН ЕС. Направено е и искане за
извършване на смяна на титуляра на клиентската партида за имот с ИТН –
1487221 като се прехвърли този имот на името на собственика Е. Я. К..
3
Посочил е, че считано от 01.12.2017г. не дължи каквито и да било суми за
процесния имот.
От страна на юрк. И.К., като процесуален представител на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК - *********, в открито съдебно
заседание във връзка с възражението за изтекла давност взима становище, че
това е правен въпрос, а относно приложените писмени доказателства заяви, че
в дружеството са се запознали с уведомлението за промяна на собствеността
и искането за смяна на титуляра на партидата, като е било отговорено на
ищеца, че от новопредставените документи по нищо не личи да става въпрос
за процесния имот.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Пред Районен съд – Пловдив от В. Н. Г. против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е предявен отрицателен установителен иск по
чл.124,ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата 6 342,43 лв,
представляваща стойност на начислена за заплащане от ответника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ел. енергия за отчетен период
25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за която е издадена данъчна фактура №
**********/ 31.08.2018 г., за обект на потребление с ИТН ****, находящ се в
с.Ц.-Р****.
Ответникът основава вземането си на реално доставена в обект на
ищеца електрическа енергия и мрежови услуги, с ИТН ****, находящ се в
с.Ц.-Р****. Изяснило се е по делото, че не е спорно между страните, че
ищецът е потребител на електрическа енергия за обект с измервателна точка с
ИТН ****, находящ се в с.Ц.-Р****, като за исковия период са съществували
облигационни договорни отношения между страните при публично известни
общи условия. От представения по делото констативен протокол №
455333/07.09.2018г. се е установило, че на същата дата служители на „ЕВН
4
България Електроразпределение Юг“ ЕАД са демонтирали електромера,
измерващ количеството потребена ел. енергия , като същият е изпратен за
метрологична експертиза. За доставена през периода 25.07.2018 г. –
24.08.2018 г. ел.енергия след отчет на електромера ответното търговско
дружество е начислил за заплащане от ищеца на сумата от 6 342,43 лв.
Предвид на горната фактическа обстановка, спорът между
страните се е концентрирал върху това дали начислената за заплащане от
ответното дружество ел. енергия е реално доставена в обекта на ищеца и
дължи ли той нейното заплащане в претендирания размер от 6342, 43лв.
С Решение № 1430/04.12.2019г. на Окръжен съд – Пловдив, VII
гр.с. по възз.гр.д.№ 2109/2019г., с което потвърдено решението на Районния
съд, е прието, че ответното дружество не е доказал изпълнение на
задълженията си за продажба и доставка на електрическа енергия и мрежови
услуги, а оттам и до дължимостта от ищеца на процесната сума. Налице е
позоваване на чл.44 от Закона за измерванията. Цитирана е разпоредбата на
ал. 4 на същата разпоредба, с която е въведена изричната забрана да не се
използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43,
ал. 1 от същия закон. Възприети са констатациите на метрологичната
експертиза, че процесният електромер не съответства на техническите
изисквания и е негодно измервателно устройство. Не е била кредитирана
експертизата, изготвена от инж.Л. К..
Пред настоящата втора, при разглеждането на делото, въззивна
инстанция, както се посочи по-горе, се допусна и прие заключение на
повторната СТЕ, изготвена от в.л. инж. З.М.. Експертът подробно е обяснил,
че „оптична глава“ означава интерфейсно средство за обмен на данни между
две устройства. На въпроса може ли да се счита, че от това техническото
средство /„оптична глава“/ е възможно да бъде свалена или прочетена
информация за потребената електрическа енергия, вещото лице М. отговаря
положително, че може да бъде свалена или прочетена информация.
Направени са и констатации, че въз основа на данните, предоставени по
делото може да се приеме, че претендираното количество електроенергия е
преминало през електромера, а оттам къде е отишло не може да отговори.
Настоящата въззивна инстанция намира, че не следва да се възприема
заключението на в.л.М., доколкото експертът е работил само въз основа на
5
материалите по делото, които са приложени от ответника. Същевременно
непосредствен оглед на средството на търговско измерване няма как да се
направи. Затова и следва да се наложи изводът, че протоколът от
метрологичната експертиза на БИМ, който е официален удостоверителен
документ, издаден от компетентен държавен орган се ползва с материална
доказателствена сила. От неговото съдържание става видно, че електромерът
не съответства на техническите изисквания. Записано е в него, че е налице
разтопен капак при показващото устройство и оптичния порт на електромера,
а при знак за метрологична проверка /пломба/ № М 1**03 е налице 2 броя,
подправени, несъответствие на знака. При включване на електромера за
изследване, той не се захранва, дисплеят не работи и остава тъмен.
Предвид и на тези новосъбрани доказателства, налага се извод, че
липсват категорични данни за реално доставената ел. енергия от ответника и
съответно не е доказан точен размер за заплащане.
Отделно от това основание, същият правен резултат по делото се
достига и при разглеждане на новоприетото възражение за изтекла
погасителна давност. Вземането по процесната фактура, издадена на
31.08.2018г. с падеж 10.09.2018г., се явява погасено по давност на
10.09.2021г. Последното открито съдебно заседание се е провело 11.10.2021г.
Касае се приложение на тригодишна давност относно месечни периодичните
плащания. Настоящият предявен отрицателен установителен иск срещу
вземането на дружеството не прекъсва погасителната давност през времето,
през което е продължило производството по делото.
Съгласно трайната и константна практика на ВКС, за да се
прекъсна давността в полза на ищеца по време на висящ процес, необходимо
е титулярът на вземането да предяви или насрещен осъдителен иск, или да
направи възражение за прихващане.
Давността се прекъсва с предявяване на иск, само ако е насочен от
носителя на правото към лицето, което се позовава или би могло да се позове
на изтекла давност, а не и обратното. В конкретния случай, с предявяването
на отрицателен установителен иск ищецът не може да прекъсне сам
собствената си давност, която тече в негова полза и на която се позовава /или
би могъл да се позове/.
В тази насока са и съдебните актове –
6
Решение № 57/27.06.2018г. на ВКС по гр.д.№ 591/2017г., II г.о.
Решение № 99/23.10.2018г.на ВКС по гр.д.№ 4991/2017г., II г.о.
Решение №177/09.11.2015г.на ВКС по гр.д.№ 2803/2015г., I г.о.
Решение №109/25.05.2015г.на ВКС по гр.д.№ 7420/2014г., I г.о.
Решение №705/29.10.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1744/2009г.,I г.о.
Решение № 99/10.05.2013г. на ВКС по гр.д.№ 681/2012г., I г.о.
Решение №116/24.11.2014г.на ВКС по гр.д.№ 2592/2014г.,II г.о.
Решение №235/21.09.2012г.наВКС по гр.д.№1762/2011г.,III г.о.
Решение № 22/14.07.2010г. на ВКС по т.д.№ 428/2009г., II т.о.
Следва да се отбележи изрично и това, че активната позиция по
делото на ответник - носител на вземането, а в случая това е издателят на
фактурата „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, също не прекъсва
давността по см. на чл.116 б.“б“ пр.2 от ЗЗД. В тази насока е съдебната
практика –
Решение № 24/28.02.2020г. на ВКС по т.д.№ 200/2019г., II т.о.
По отношение на новопредставените доказателства за промяна на
собствеността, съдът споделя становището на дружеството, че само от тях не
може да се направи напълно категоричен извод, че се отнасят до процесния
обект доколкото се забелязват различия по нотариалния акт и двата броя
скици както досежно квадратурата на имота и сградата, така и в относно
нанесените техни номера.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 700 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и сумата 1200
лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждане на
делото пред ВКС.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
7
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3092/20.07.2019 год., постановено по
гр. д. № 14674/2018 год. на Pайонен съд - Пловдив, ХХII гр. с
Осъжда „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК -
*********, да заплати на В. Н. Г., ЕГН - **********, с адрес- село Ц., общ.
Марица, обл. Пловдив, ул. „***, с пълномощник адв. М.Ч., сумата в размер
на 700 лв. за направени разноски по възз.гр.д. № 1617/2021г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, V гр.с. и сумата в размер на 1 200 лв. за направени
разноски по гр.д.№ 3278/2020г. по описа на ВКС, III г.о.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8