Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на
секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията в.т.д.№474/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********,
чрез пълномощник ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Г.А. /посочен
и съд.адрес/ срещу решение №3975/05.10.2018г., постановено по ГД №18537/2017г.
на 31 състав на ВРС, ЕДИНСТВЕНО В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявения от „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК000694959, гр.София, ул.“Света София“ №5, срещу П.С.Д., ЕГН **********,***,
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че физическото лице
дължи на търговското дружество сумите от 19 990,85лв. ведно със законна лихва
считано от 21.08.2015г. до окончателното погасяване на задължението, договорна
лихва за периода от 22.04.2014г. до 18.08.2015г. в размер на 4 320,78лв.,
наказателна лихва за периода от 22.04.2014г. до 18.08.2015г. в размер на
781,15лв., присъдени в рамките на заповедното гр.д.№10277/15г. на ВРС, на осн.
чл.422 от ГПК.
Видно от депозираната въззивна жалба
вх.№71102/31.10.2018г. на ОББ АД, по която първоначално е било образувано
в.т.дело №225/2019г. на ВОС, а след отстраняване на пропуски при администриране
на жалбата, е образувано ново в.т.дело №474/2019г., въззивникът обжалва
постановеното от ВРС решение единствено в отхвърлителната му установителна част.
Същевременно съдът поради отхвърляне на иска по чл.422 ГПК е разгледал и уважил
осъдителния иск по чл.430 ТЗ, но последния не е предмет на обжалване. С жалбата
се твърди, че решението по ГД №18537/2017г. на ВРС, 31 състав е неправилно и
незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлена претенцията, предмет на
установителния иск. Изводите, изложени от съда в мотивите на съдебното решение
не отговарят на събраните по делото доказателства и формираната съдебна
практика по коментираните въпроси. Въззивникът сочи, че счита за неправилни
констатациите на съда, че не е налице обявяване предсрочната изискуемост по
отношение на вземането. Неправилно съдът приел, че приложените документи не
удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане понеже уведомлението, с което
банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, изпратено с нотариална
покана, не е достигнало до адресата. Въззивникът твърди, че съгласно съдебната
практика, щом длъжникът не бил намерен на посочения в договора адрес,
връчването се счита за редовно. /цит.практика на ВОС в определение по
ч.т.д.№1461/2017г.; определение по ч.т.д.№1217/2017г. Окръжен съд - гр.Варна,
ТО/ Твърди се, че на кредитополучателя е изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост на цялото задължение от страна на банката с
изх.№301-БД-99/08.05.2015г., което предхожда нотариалното връчване. Именно
поради това, на длъжника е била изпратена нотариална покана №2826/16.07.2015г.,
том 1, акт №86 по описа на нотариус К.К., с район на действие PC- Варна и peг.
№520 на НК. Същата е изпратена на адреса на длъжника, посочен в Договора за
издаване на кредитна карта от 16.07.2007г. Били са извършени три посещения,
като при тях длъжникът не е намерен, нито е открито лице, което е било съгласно
да приеме поканата. При последното посещение, на 21.07.2015г., е открито живущо
в апартамента дете, което е дало информация, че баща му П.С.Д. в момента не е в
жилището. Нотариусът е залепил уведомление по реда на чл.47 от ГПК на вратата
на апартамента, като екземпляр е пуснат и в пощенската кутия. Липсват
доказателства, които да оборват отбелязванията на нотариуса за извършените
действия, като правилно е била приложена разпоредбата на чл.47 от ГПК, която е
действала към момента на връчване. Въззивникът излага, че не споделя виждането
на РС, че от доказателствата по заповедното производство се установявало, че
ответникът е с постоянен и настоящ адрес ***. Твърди, че към момента на
сключване на договора за кредит постоянният и настоящ адрес на длъжника е бил
друг - гр.Варна, бул."Сливница" №187, вх.З, ет.7, ап.19. Новият адрес
на длъжника в ж.к. „Чайка" е бил регистриран едва на 14.08.2015г., видно
от приложенията в заповедното производство, която дата е след изтичане на
двуседмичния срок по чл.47 от ГПК. Поради това въззивникът твърди, че не е
налице нарушение процедурата по връчване, съответно кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Поддържа, че предприетите действия по обявяване на кредита
за предсрочно изискуем от страна на банката са изцяло в съответствие с приетото
в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Прави довод, че страните са се съгласили кореспонденцията между тях да се
изпраща на посочените в същия договор адреси. Според въззивника, в случая е
налице фактическо връчване на съобщенията по надлежния ред като въвеждането на
допълнителни изисквания спрямо поведението на кредитора е неоправдано. В
жалбата се излага освен това, че присъдените разноски в решението на ВРС в
полза на ответника са прекомерни както и не са представени доказателства за
тяхното извършване. Въз основа на изложеното, въззивникът претендира
постановяване на решение, с което да бъде отменено решение № 3975/05.10.2018г.
по гр.д.№ 18537/2017г., образувано по описа на Районен съд - гр. Варна, 31-ви
състав, в обжалваната част като се претендира и ю.к.възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на ВЖ от насрещната страна П.С.Д.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.Кр.Т., за неоснователност на жалбата.
Поддържа нередовно връчване на уведомлението на банката за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита като твърди, че в хода на производството са
били наведени нови фактически твърдения от ответника, които съдът е взел
предвид. Според въззиваемата страна, съдът правилно е достигнал до извод, че
връчителят не е предприел всички действия за откриване и връчване на адресата
уведомлението по чл.60 от ЗКИ. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с
присъждане на разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд
се явява пълномощника на ОББ АД адв.М., която поддържа жалбата. Претендира
разноските за двете инстанции.
Насрещната страна, чрез адв.Кр.Т., не
се представлява в съдебно заседание, но е депозирана молба за гледане на делото
в тяхно отсъствие. Поддържа се отговора на жалбата. Претендират се сторените
разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и
доводите на страните, събраните доказателства, приложимите нормативни актове,
съобразно пределите на въззивното производство, намира за установено следното:
Производството пред ВРС е било
образувано по съединени в евентуалност установителен иск по чл.422 вр.чл.415 ГПК на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, София срещу П.С.Д., ЕГН **********,***,
за установяване вземането на банката по договор за издаване на златна кредитна
карта от 16.07.2007г., в общ размер от 25 092.78 лева, от които главница
от 19 990.85 лева ведно със законна лихва от подаване на заявлението на
21.08.2015г. до окончателното погасяване на дълга, договорна лихва за периода
от 22.04.2014г. до 18.08.2015г. в размер на 4 320.78 лева и наказателна
лихва от 781.15 лева, за същия период, за което задължение се твърди, че е
обявено за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, който иск е съединен в евентуалност
с осъдителен иск по чл.430 ТЗ за същите суми, дължими на същото основание. Тези
искове са поддържани пред първата инстанция до приключване на устните прения.
Насрещната страна е оспорила
предявените искове като е претендирала тяхното отхвърляне и конкретно липсата
на обявена от банката предсрочна изискуемост на вземането по договора.
Съдът е отхвърлил главния иск по чл.422 ГПК като приел,
че не е налице обявена надлежно предсрочна изискуемост като поради сбъдване на
процесуалното условие е разгледал и уважил осъдителния иск на банката.
За да се произнесе, въззивният съд намира следното: Постъпилата ВЖ е редовна и производството по нея допустимо. Жалбата е
подадена в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимиран
процесуален представител, при спазване на останалите изисквания за редовност на
жалбите. Подаденият срещу жалбата отговор от насрещната страна също отговаря на
изискванията на чл.263 вр.чл.260 и чл.261 ГПК.
Съгласно
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е
обвързан от оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, които в настоящия случай касаят единствено
решението в неговата установителна част – по иска с правно основание чл.422 ГПК
относно главница, договорни лихви и наказателни лихви по договор за златна
кредитна карта от 16.07.2007г. в посочените в заповедното производство размери
и периоди.
Въззивният съд намира предявения иск по чл.422 ГПК за
допустим – същия е предявен при наличие на предпоставките на чл.415 и чл.422 ГПК. Видно от приложенията към делото, по ЧГД №10277/2015г. на ВРС, 34 състав е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление на
банката ОББ АД, срещу П.С.Д., за сумите, предмет на предявения иск; длъжникът е
депозирал в срок възражение срещу издадената заповед като на заявителя са
дадени указания за предявяване на иска, връчени на 12.10.2017г. Исковата молба
е предявена в първия присъствен ден, на 13.11.2017г.
Основният повдигнат с жалбата въпрос, отразил се
съществено при преценката на съда относно основателността на иска, е връчването
на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В
исковата си молба заявителят ОББ АД изрично се позовава на обявена на длъжника
изискуемост на цялото задължение на 04.08.2015г., чрез нот.покана и залепено
уведомление по чл.47 ГПК.
Видно от приложения Договор за издаване на кредитна карта
от 16.07.2007г./чл.22.1/, с подписването му длъжникът се е съгласил, че Общите
условия са неразделна част от договора като същия е запознат и ги приема
съгласно чл.298 ТЗ. Съгласно чл.42 от Общите условия на банката при
предоставяне на кредити /приложени на л.27/, при неплащане на две поредни
погасителни вноски, банката има право да блокира картата както и да отнесе
вземането си в предсрочна изискуемост за целия размер.
Въззивният съд намира, че от изслушаното заключение на
ССЕ, не се установява наличието на обективната предпоставка за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, т.е. не се установяват предпоставките на чл.42
от ОУ за банката – кредитодател. Това е така тъй като заключението на
в.л.Данговски третира единствено и само договор за кредитна карта от 2004г.,
който е друго, различно от предявеното по чл.417 ГПК основание на вземането на
банката. Именно поради това и вещото лице е достигнало до преценка за различни
по размер задължения от тези спрямо заявлението на банката. Договорът, предмет
на заповедното производство, респ. на иска по чл.422 ГПК, касае договор за
златна кредитна карта от 16.07.2007г., а не договор за кредитна карта от
20.08.2004г. и допълнително споразумение към него. Съгласно заключението,
изслушано пред ВРС, на вещото лице не са предоставени документи за анализ на
задълженията по процесния договор от 2007г., т.е. банката – заявител не е
установила предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост. Същите са
изрично оспорени от насрещната страна, поради което и възложени в тежест на
доказване по реда на пълното и главно доказване, от ищеца. Такова доказване не
е проведено. Не се установява както кредитирането на сметката/картата с
посочената сума в размер на 20 000 лева, така и допуснатите от
кредитополучателя/картодържателя просрочия.
В т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
е прието, че при предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Съгласно постановени
от ВКС многобройни решения, вкл. Р. № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г.
на ВКС, I т.о., моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита,
е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент
целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем. В случая, независимо от
връчването или не на уведомлението до длъжника, банката не е установила, че е
налице необслужване на кредита в хипотезата на чл.42 от общите и условия.
Поради това и без значение е и постановеното междувременно ТР №8/2019г. на
ОСГТК на ВКС относно предсрочната изискуемост и падежиралите вноски по кредита.
Същевременно, този въпрос не е в служебна прерогатива на съда по арг. от чл.162 ГПК, доколкото се касае за основна предпоставка по иска. Във въззивната жалба
изобщо не е повдиган въпрос за събраната от първоинстанционния съд експертиза
както и за липсата на предоставени на вещото лице данни от банката относно
процесния договор за кредитна карта.
Поради това, независимо от различните изводите на
въззивния съд, а именно за редовно проведена процедура по връчване на
нот.покана от 13.07.2015г. на нотариус К.Костадинов, рег.№520 в РНК, искът на
банката по чл.422 ГПК като недоказан се явява и неоснователен. Поради
изложеното съдът не ще коментира пространно съображенията си относно връчването
чрез нотариуса на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост.
С оглед на изложеното, макар поради различни изводи,
решението на ВРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В останалата му
осъдителна част същото е влязло в законна сила.
Съобразно изхода от спора и направените искания от
страните, разноски се следват на въззиваемия за въззивното производство в
размер на 1000 лева, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК и договор за правна
помощ и консултантско съдействие, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Съдът намира за
неоснователно възражението на насрещната страна за прекомерност на
възнаграждението, съгласно чл.78, ал.5 ГПК и по арг. от чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №3975/05.10.2018г., постановено по ГД №18537/2017г. на ВРС, 31 състав в
обжалваната част, в която съдът е отхвърлил предявения от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД, ЕИК *********, гр.София,
ул.“Света София“ №5, срещу П.С.Д., ЕГН **********,***, иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че физическото лице дължи на банката
сумите: 19 990,85лв. главница по договор за златна кредитна карта от
16.07.2007г. ведно със законна лихва считано от 21.08.2015г. до окончателното
погасяване на задължението; договорна лихва за периода от 22.04.2014г. до
18.08.2015г., в размер на 4 320,78лв.; наказателна лихва за периода от
22.04.2014г. до 18.08.2015г. в размер на 781,15лв., присъдени в рамките на
заповедното гр.д.№10277/15г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, гр.София
да заплати на П.С.Д., ЕГН **********,***, сторените във въззивното производство
разноски в размер на 1000 лева за адв.възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: