Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. Ловеч, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдия Вълков адм. д. № 365/2019 г., за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г.П.В. ЕГН **********
*** чрез адв. В.И.И. – К. от ЛАК със съдебен адрес: *** против Заповед №
295з-1523/22.07.2019 г. на Директора на ОДМВР Ловеч. С оспорения акт на основание чл. 204,
т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца за
извършеното от него дисциплинарно нарушение.
В жалбата са наведени твърдения,
че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли съдът да отмени оспорваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, както и да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание оспорващият не
се явява, представлява се от адв. К., която поддържа жалбата на заявените в нея
основания и моли да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът по
жалбата не се явява, представлява се от юрисконсулт Р..
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че
жалбоподателят Г.П.В. е държавен служител на длъжност полицай в група
„Охранителна полиция”, РУ Тетевен при ОД на МВР Ловеч, видно и от Удостоверение
рег. № 295р-12124/29.08.2019 г. (л. 205).
Със Заповед № 295з-1148/27.05.2019 г. на
директора на ОД на МВР Ловеч (л. 83-86) е образувано дисциплинарно производство
по чл. 205 ал. 1 от ЗВМР срещу жалбоподателя В.. Повод за образуването му били
данни, съдържащи се в доклад peг. № 906р-3842/17.05.2019 г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч относно извършена проверка по сигнал
УРИ №812102-678/15.04.2019г. от Т.М.Т.
от град Тетевен. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство е
определен и дисциплинарно разследващ
орган.
На 06.06.2019 г. Г.В. е
депозирал обяснение с УРИ № 451р-7121/06.06.2019 г. (л. 69).
Дисциплинарно разследващият
орган
(ДРО) е изготвил справка peг. № 451р-7398/13.06.2019 г. (л. 61-65),
за запознаването с която на жалбоподателя била изпратена покана с рег. № 451р-7431/13.06.2019
г. (л.58). В. е запознат със справката на 17.06.2019 г. – видно от направеното
от него отбелязване върху същата чрез полагане на подпис.
В резултат на горното ДРО е
изготвил становище peг. № 451р-7724/20.06.2019
г. относно извършената проверка (л. 52-56) до Директора на ОДМВР Ловеч.
С писмо с рег. №
295р-9143/28.06.2019 г. (л. 50) на Директора на ОДМВР Ловеч цялата преписка по образуваното дисциплинарно
производство е върната на ДРО с указания за изготвяне на нови справка и
становище, както и да се поканят служителите да се запознаят с цялата преписка
и всички доказателства, което да са отрази в протокол за запознаване.
От ДРО е била изготвена нова
справка с рег. № 451р-8175/02.07.2019 г. (л. 40-44), за запознаването с която на
жалбоподателя била изпратена покана с рег. № 451р-8208/03.07.2019 г. (л. 38). В.
е запознат със справката на 04.07.2019 г. – видно от направеното от него
отбелязване върху същата чрез полагане на подпис. Съставен е бил и протокол с
УРИ – 451р-8349/04.07.2019 г. относно запознаване с материалите от извършената
дисциплинарна проверка, видно от който В. се е запознал със същите (л. 35).
В резултат на горното ДРО
изготвил ново становище peг. №
451р-8369/08.07.2019 г. относно извършената проверка (л. 30-34).
Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е отправил до Г.В. покана за
даване на писмени обяснения с рег. № 295р-10146/18.07.2019 г. (л. 21), като в
същата на служителя е указана възможността за представяне на писмени обяснения
в срок от 24 часа от връчване на поканата. В. е депозирал сведение с рег. № 356000-3225/19.07.2019
г. (л. 18).
Видно от кадрова справка УРИ
295р-9393/03.07.2019 г. (л. 46), Г.В. постъпва в системата на МВР на 24.11.2016 година като стажант в СДВР и последователно е заемал
следните длъжности: полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 01 РУ при СДВР със специфично наименование „младши
инспектор“, считано от 22.06.2017 г.; полицай в група „Охранителна полиция“ към
РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч, считано от 12.10.2018 г. Мл. инспектор В. не е
награждаван и няма наложени дисциплинарни наказания.
На 22.07.2019 г. Директорът на ОДМВР
Ловеч издал оспорената в настоящото производство заповед за налагане на
дисциплинарно наказание (л. 15-17). В същата е прието, че на 22.03.2019 г.
младши инспектор В. полицай е бил в съвместен наряд с младши инспектор Х.И.Х. -
младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Тетевен при
ОДМВР Ловеч. В 2:26 часа на същата дата младши инспектор Х.Х. спрял за проверка
със стоп палка по образец лек автомобил „BMW Х6“ с peг. № ********, собственост
на „Промосейл“ ООД, клон Стара Загора, управляван от водача Т.М.Т. от гр.
Тетевен, представил се на водача и поискал СУМПС и СРМПС, като след това казал
на водача, че ще го тества за алкохол.
В процесната заповед се сочи
също, че водачът Т. отишъл до патрулния автомобил и заявил че иска да бъде
тестван за алкохол с доказателствен анализатор, а не с дрегер, като това било
установено след преглед на видео файловете от АИС „Видеозаснемане на пътен
контрол“, съдържащи аудио и видео информация, записана в служебен автомобил
„Киа Сеед“ с peг. № ********, зачислен на РУ Тетевен, за времевия интервал от
22.26 часа до 23.06 часа на 22.03.2019 г.
Файловете са изискани с писмо
с peг. № 295р-1442/01.04.2019 г. по описа на ОДМВР Ловеч и
предоставени с писмо с peг.
№ 7855р-3069/04.04.2019
г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР.
В 22.49 часа на 22.03.2019г. младши инспектор Х.
започнал да попълва талон за изследване с peг. № 0042160, с указания Тошков да се яви в
МБАЛ Тетевен, в който талон водачът е трябвало да удостовери с подписа си с
какво да бъде тестван. Според младши инспектор В., Т.Т. е отказал да подпише каквото
и да е и той станал свидетел на това негово действие.
От страна на ДНО е възприето, че младши инспектор Г.П.В. - полицай в група „Охранителна
полиция“ при РУ Тетевен се е подписал в качеството на свидетел на „отказа“ на Т.М.Т.
да подпише и получи екземпляр от АУАН и талона за изследване, с което е нарушил
т. 13,
буква „д“ и „е“
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със
Заповед №
8121з-348 от 25 юли
С оглед така приетата от ДНО
фактическа обстановка, в заповедта е направен извод, че с действията си
служителят е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР“ се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „Порицание“, за срок от шест месеца до една година.
С оглед горното на
основание чл. 204, т. 3, чл.
194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от
ЗМВР на мл. инспектор Г.П.В. полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Тетевен
при ОД на МВР Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
По
искане на оспорващия са допуснати до разпит в съдебно заседание свидетели.
При тази фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Подадената жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му, и съобразен ли е с целта на закона.
Не се спори между страните, че мл.
инспектор Г.П.В. *** на длъжност полицай в група „Охранителна полиция”. В
това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР.
Видно от удостоверение УРИ 295р-12121/29.08.2019
г. (л. 208), старши комисар М.М. е бил назначен на ръководна длъжност директор
на ОД на МВР Ловеч към момента на издаване на процесната Заповед № 295з-1523/22.07.2019
г.
Съобразно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР,
наказанията по чл. 197 от същия закон на служителите, заемащи младши
изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37. Според чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, Областната дирекция
на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от акт
за встъпване в длъжност (л. 206), мл. инспектор В. заема младши изпълнителска
длъжност.
Ето защо съдът приема, че
директорът на ОДМВР Ловеч се явява компетентен орган и притежава правомощие да
издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР по
отношение на наказания служител. Поради изложеното съдът намира,че обжалвания
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност.
Оспореният акт не съдържа
необходимите реквизити, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с
чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Реквизитите, които следва да се
съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази
връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е
направено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат
всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са
конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно
извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по
какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание
на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението
в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като ще е възпрепятствано
да организира същата, поради поставянето му в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за
адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.
В случая обжалваната заповед за
налагане на дисциплинарното наказание не съдържа част от предписаните от чл.
210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. В заповедта не е посочено конкретно мястото на
осъществяване на твърдяното нарушение. Неизпълнението на изискването за
реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно основание за
незаконосъобразност на оспорения акт. Това е така, тъй като отсъствието на
факти, представляващи елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя от една страна препятства
възможността той да разбере в какво се състои дисциплинарното нарушение,
вменено му във вина, а от друга – да бъде осъществен контрол за
законосъобразност на акта, с който е сторено това.
Мястото на нарушението е
съществен елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко
дисциплинарно нарушение. Това е така, тъй като посочването му е свързано с
преценката досежно компетентността на
дисциплинарно наказващия орган, установяването на релевантните за спора факти,
а и поради създаване на необходимите гаранции за упражняване правото на защита
на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички
съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно.
Дисциплинарната отговорност се
ангажира само при доказано дисциплинарно нарушение - при установяване на всички
елементи на нарушението от обективна и от субективна страна, за да може да се
приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на
наказаното лице. Мястото на нарушението е елемент от обективната страна на
деянието и при недоказаност на този елемент, т. е. при недоказаност, че
извършването на нарушението е станало действително на посоченото от органа
място, не може да се приеме за доказано, че е извършено и визираното в
заповедта нарушение. Ето защо, липсата на този реквизит представлява абсолютно
нарушение на формата на административния акт и е самостоятелно основание за
отмяната на същия.
На следващо място, в Заповед №
295з-1523/22.07.2019г. не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. В текста на
чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са изброени изчерпателно видовете дисциплинарни
наказания във възходящ ред. С оглед на което визираните правни основания в обжалваната заповед са непълни,
предвид непосочването на разпоредбите на
чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, което нарушава правото на
защита на наказаното лице. Непосочването на конкретния фактически състав със
съответната правна квалификация е съществен порок на формата на
административния акт, поради което е налице отменителното основание по чл. 146,
т. 2 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание
за отмяна на заповедта.
При издаването на процесната
заповед са допуснати съществени нарушения
и на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 207, ал. 11 от ЗМВР,
за извършването на действията по ал. 8, т. 1 (запознаване на служителя с
обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство) ДРО официално
призовава държавния служител. Неявяването му, както и непредставянето от него
на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в
протокол. От документите, съдържащи се в преписката по воденото дисциплинарно
производство се установява, че оспорващият се е запознал със справката и
материалите, но не може да се установи дали мл. инспектор В. е депозирал
някакви обяснения или възражения след запознаването му със справката и
материалите от извършената проверка, респективно – ако не е депозирал такива,
то липсва протокол, какъвто се изисква по силата на императивната разпоредба на
чл. 207, ал. 11, изр. последно от ЗМВР.
На следващо място, както справка
с рег. № 451р-8175/02.07.2019 г. (л. 40-44), така и становище с рег. №
451р-8369/08.07.2019 г. (л. 30-34) не са подписани от инспектор В.Г. - член на
определения със Заповед
№
295з-1148/27.05.2019 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 83-86)
дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Видно от т.2 от заповедта за образуване
на дисциплинарното производство, за ДРО, който да проведе дисциплинарното производство
е определена комисия в състав: председател старши инспектор Ц.Г.Ц. - началник
на група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч
и член инспектор В.Г.Г. - полицейски инспектор VI степен (ПК) в група
„Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч. А
съгласно т. 5 от същата заповед на ДРО е вменено да изготви становище относно
наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на
служителите. Както справката по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, така и становището по
чл. 207, ал. 12 от ЗМВР са съществени елементи от процедурата по ангажирането на
дисциплинарната отговорност на държавните служители по ЗМВР. При липсата на
надлежно волеизявление от единия от членовете на ДРО не може да се установи
дали същият е бил съгласен с предложенията, съдържащи се в двата документа,
дали е изложил особено мнение например и пр.
ДРО е колективен орган и с оглед на това не би могло да се приеме, че
както справката, така и становището, които следва да изхождат от комисията,
определена за ДРО са надлежно изготвени след като не са подписани от всички
нейни членове.
С оглед изложеното съдът намира,
че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 207, ал.
11, изр. последно от ЗМВР и чл. 207, ал. 7 и ал. 12 от ЗМВР, които са основание
за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Относно проверката по чл. 146, т.
4 от АПК: При издаването на процесната заповед е нарушена разпоредбата на чл.
200, ал. 2, изр. второ от ЗМВР. Съгласно същия текст, държавният служител се
предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в
срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание. В настоящия случай в оспорената заповед освен, че не е посочено
правното основание по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР – както се спомена и по-горе, ДНО
не е и предупредил наказания служител, каквото е изискването на цитираната
разпоредба.
На следващо място, извършената от
страна на ДНО квалификация на нарушението като такова по чл. 200, ал. 1, т. 12
от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в
ЗМВР и в частност на разпоредбите на т. 13, б. „д“ и „е“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР не е прецизна. В този смисъл съдът
кредитира направените от ПП на жалбоподателя възражения досежно
несъответствието между соченото като нарушение в процесната заповед –
подписването от страна на В. като свидетел на отказа на спрения за проверка
водач на МПС Тошков да получи екземпляр от АУАН и талон за изследване, и
квалифицирането му като такова по т. 13, б. „д“ и „е“ от Етичния кодекс.
Действително съгласно цитираните разпоредби, дейността на
държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за
поведение: честност - добросъвестно, прямо и откровено
поведение при изпълнение на служебните задължения, което не допуска зависимост
или друга обвързаност с външни лица и организации, която би могла да повлияе на
изпълнението им; почтеност - морално и благоприлично/пристойно поведение,
основано на етичните правила за поведение, при вземане на решения или
упражняване на правомощия, като не приема материални или нематериални облаги
независимо от естеството им, които не му се следват и могат да поставят под
съмнение неговата независимост и безпристрастност. Не допускането на зависимост
или друга обвързаност с външни лица и организации, която би могла да повлияе на
изпълнението на задълженията и не приемането на материални или нематериални
облаги независимо от естеството им, които не се следват и могат да поставят под
съмнение независимостта и безпристрастността на служителя, са пояснителни части
към всеки от цитираните принципи за поведение. ДНО е извел като нарушени същите
без да отчете обстоятелството, че хипотезата на всеки от тях не се покрива с извършеното
от лицето нарушение.
Не
се спори, а и не се установява от доказателствата по делото мл. инспектор В. при
изпълнение на служебните си задължения да е допуснал зависимост или друга
обвързаност с външни лица и организации, която би могла да повлияе на
изпълнението на задълженията му, както и да е приел материални или нематериални
облаги независимо от естеството им, които не се следват и могат да поставят под
съмнение независимостта и безпристрастността му. С оглед на това, описаното
в процесната заповед дисциплинарно нарушение не съответства на изведената от
ДНО правна квалификация.
Оспорената в настоящото
производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно
наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.
С оглед изхода на спора, следва
да бъде уважено направеното в съдебно заседание искане от страна на ПП на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Същите са в общ
размер на 410,00 лв., от които: 10,00 лв. – внесена държавна такса (л. 5) и
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
(л. 6).
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 295з-1523/22.07.2019
г. на Директора на ОДМВР Ловеч, с която на Г.П.В. ЕГН ********** *** е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Ловеч да заплати
на Г.П.В. ЕГН ********** ***, сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от него да се изпрати на
страните по делото.