Решение по дело №425/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			21.06.2021
					Дупница

 

Номер                                             Година                                          Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	20 май		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		425		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбоподателят С.В.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. И. Керина, със служебен адрес за призоваване гр. Благоевград, ул. „Арсений Костенцев“, бл. № 29, ет. 2, ап. 6, е обжалвал Наказателно постановление № 21-5310-000368/24.03.2021 г., издадено от Началник Група към  ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуалния му представител, като последния е депозирал молба- становище, с която поддържа жалбата и пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно, позовавайки се на субективния елемент. Претендира деловодни разноски в размер на 400.00лв.

Наказващият орган не  е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител.В съпроводителното писмо счита, че жалбата е неоснователна Моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно, а в случай на отмяна е направено възражение за прекомерност на  адвокатското възнагражедение.

 Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 12.04.2021г., като жалбата е депозирана на следващия ден -на 13.04.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 01.12.2020 г., около 08:39 9часа, на АМ „Струма“,  при км. 56+000, в посока  гр. София, жалбоподателят е управлявал лек автомобил без посочена марка и модел, с рег. номер СВ 9406 НМ,  без да е посочено на кой е собственост, като  след справка с техническо средство е установено, че управлявания от водача автомобил е със служебно прекратена, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрация, считано от 09.11.2020 г.. Нарушението е установено  чрез извършване справка с техническо средство РСОД (таблет) и чрез допълнителна справка с оперативен дежурен.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. А.Г., в състав със св. Г.С., които чрез РСОД (рилейна станция за отдалечен достъп) установили нарушението, тъй като след като е изповядана сделката за покупко-продажба на МПС нотариусът въвежда  датата на сделката в масива на МВР, от който ден тече двумесечен срок за новия собственик за пререгистрация на автомобила. Ако срокът не бъде спазен при въвеждане на номера не излиза информация за собственик на автомобила, което води на извод, че автомобилът е служебно деригистриран от името на стария собственик.  Актосъставителят направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена. Водачът на автомобила е бил ползвател и не е знаел, че автомобила е дерегистриран, същият представил документи при проверка.

За констатираното св. Нешев, съставил АУАН серия GА, с бл. 342809, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения.

Образувано е ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, което е прекратено, поради обстоятелството, че не е извършено престъпление от субективна страна. Установено е, че жалбоподателят е служител във фирма „Струма Про Инженеринг“ ЕООД, което дружество след закупуването му не го е пререгистрирало в установения от закона срок.

Въз основа на същия АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 от  ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които твърдят, че трето лице –ползвател на автомобила, няма практическа възможност да знае, че автомобила е служебно дерегистриран, ако в двумесечния срок след закупуването му от собственика не го регистрира, тъй като автомобилът се съпровожда  с необходимите документи. Контролните органи установяват това нарушение с техническо средство РСОД (таблет).

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Относно нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към  ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, е бил оправомощен да издава НП, видно от служебно известната на съда Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

В конкретния казус при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. А именно нарушени са чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е било извършено. Не са посочени нито марката и модела на автомобила в АУАН и НП, а в НП не е посочена и  датата на извършване на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя от една страна и от друга страна –до невъзможност да бъде осъществен съдебен контрол, поради което съдът не дължи произнасяне по съществото на спора. От друга страна-  не са приложени доказателства в тази посока, от която да е видно,  датата на сключване на договора за покупко-продажба на МПС, не е приложена и справка, от която да е  видно собствениците на автомобила. Приложена е справка относно регистриране на договор за покупко-продажба, в която е  отбелязано датата на дерегистрацията на МПС, но не и на кого е задължението.  Доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО.

Не на последно място за конкретното нарушение следва да се вземе предвид субективната страна на деянието.  Това обстоятелство за служебно прекратена регистрация на МПС не е било известно на Керев, тъй като същия бил с регистрационни номера и притежавал  необходимите документи, а освен това тъй като жалбоподателят не е собственик на МПС и не му е вменено задължение да знае тези обстоятелства. Задължението за регистрацията на МПС след закупуването му,  е на собственика, а не на ползвателя.  

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП,  съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента  на проверката жалбоподателят Керев, не е  бил  собственик на управлявания от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144, ал.2 ЗДвП. Управляваният от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи. Към момента на твърдяното нарушение (само в АУАН) -01.12.2020 г. Керев, не  е бил юридически  собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по силата на чл. 145, ал.2 ЗДвП няма задължение в  двумесечен  срок от придобиването  да регистрира на свое име закупения от него автомобил.   Липсват доказателства управителя на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД, да е уведомил ползвателя на автомобила С. Керев, че  автомобила е със  служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145, ал.2 ЗДвП. Очевидно собственика „Струма Про Инженеринг“ ЕООД не изпълнил това си задължение, поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията  и без това обстоятелство да е известно на ползващият автомобила към 01.12.2020 г. жалбоподател. Към момента на проверката 01.12.2020 г. автомобила  е бил с поставени регистрационни номера, като ползвателят Керев е разполагал  с всички други  необходими документи за него и не е  уведомяван от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като  в информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва  субективния елемент  на възведеното нарушение  по чл. 140, ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация  води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП не е  извършено от него виновно  по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено нарушение  –арг. от 14, ал.1 НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. При тези доводи, след като процесното  нарушение не е извършено виновно от  Керев,  то неправилно за него е  ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната фаза на административно-наказателното производство следва да се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждането и определянето на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА вр. с чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, следва да се определи възнаграждение в размер минималния размер на 300 лв. Предметът на делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което  искането на процесуалния представител на жалбоподателя за деловодни разноски в размер на 400 лв. е прекомерно завишено. В тази посока въззиваемата страна е направила възражение, което съдът счете, че  следва да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН, Дупнишкият районен съд, III наказателен състав

 

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-5310-000368/24.03.2021 г., издадено от Началник Група към  ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на  С.В.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. И. Керина, със служебен адрес за призоваване гр. Благоевград, ул. „Арсений Костенцев“, бл. № 29, ет. 2, ап. 6, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кюстендил да заплати на С.В.К. направените по делото разноски за процесуално представителство, защита и съдействие в размер на 300.00 (триста) лева, като искането за заплащане  деловодни разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева, тоест над  уважения размер -300.00 лв. (триста) лева, като прекомерно завишено го отхвърля.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: