Р Е Ш Е Н И Е N 123
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Поморие, 11.10.2018 год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря:
Валентина Атанасова като разгледа докладваното от съдия Н.
Япаджиева гр.д.N 483 по описа за
2018год. и за да се произнесе взе пред
вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по подадена искова
молба от непълнолетната В.В.Н. *** действаща със
съгласието на своята майка и законен представител М.П. К. против В.Н.Н..
В исковата молба твърди, че ответника с решение №5/17.01.12г. постановено по
гр.д.№725/11г. по описа на ПРС е оъсден да заплаща на детето В.Н. месечна издръжка в размер на 100 / сто/ лева,
която е крайно недостатъчна, тъй като са изминали 7 години от определяне на
издръжката и нуждите на детето са нарастнали, като същата е ученичка в професионална гимназия по чужди езици „Васил
Левски“ гр.Бургас , пътува всеки ден до гр.Бургас, а само картата и за пътуване
е 100лв. Освен това посещава три пъти в седмицата уроци по математика и руски
език и живее на квартира с майка си, като месечният наем е в размер на 250 лв.
, а майка й работи само временно през летния сезон. Сочи, че освен издръжката от
100 лв., бащата не предоставя никакви други средства, а същата е крайно недостатъчна и моли съдът да осъди ответника да заплаща
издръжка в размер на 400 лв. месечно, считано от подаването на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване. Представя доказателства.
В съдебно заседание чрез пълномощника си подържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез назначеният му особен представител, който счита иска
за частично основателен до размера на 180 лв. Не оспорва, че е изминал един
голям период от време, в който възрастта и нуждите на детето както и
икономическите условия са се изменили трайно и съществено, което налага
размерът на издръжката да бъде актуализиран по начин да задоволява жизнените
потребности на нуждаещия се от издръжка, но счита, че издръжка в размер на 400лв.
е прекомерно завишена, поради липса на доказателства ищцата да има изключителни
нужди извън тези свързани с обикновения начин на живот на дете на същата
възраст. Счита, че размера е несъобразен с нуждите и възрастта на детето и следва
да се уважи до сумата от 180лв. месечна издръжка, считано от датата на подаване
на исковата молба.
Предявения иск е с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ответника е баща на детето,
като по делото е представено удостоверение за раждане от което се установява,
че родителите на непълнолетната ищца В.В.Н. са М.П. К.
и В.Н.Н.. Не се спори, че брака между родителите е
прекратен и родителските права по
отношение на детето В.В.Н. са предоставени на
майката. Установява се от представеното
Решение от 17.01.2012г., по гр.дело № 725/2011г., че ответникът е осъден да
заплаща на детето В.В.Н. издръжка в размер на 100 /
сто/ лева, чрез нейната майка и законен представител М.Н. считано от
26.09.2010г. Установява се от представеното удостоверение издадено от директора
на Професионална гимназия за чужди езици
„Васил Левски“ гр.Бургас, с изх. № УВД-26-362/15.02.2018г., че В.В.Н. е ученичка в VІІІе клас за учебната 2017/2018г.
Представено е удостоверение издадено от „Корал централ“
ЕООД на законния представител на ищцата М.П. К. от което е видно месечното
брутно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. получавано до месец септември
2017г. включително, като със заповед №12/28.09.2017г. на същото дружество
трудовия договор е прекратен. Представен е договор за наем сключен на 09.10.2017г., от който е
видно, че майката и законен представител на непълнолетната М.П. К., заплаща
месечен наем за апартамент състоящ се от бокс кухня, две стаи и санитарен възел
в гр.Поморие ул. в размер на 250 лв.
По делото е допуснат
един свидетел М. Т. К.баба на ищцата по
майчина линия. В показанията си свидетелката К. свидетелства, че дъщеря й М.
сама се грижи за детето, сама заплаща месечния наем за жилището, месечните
такси за ток и вода и в момента работи, но само през летния сезон, а разходите
за отглеждане на детето са големи – за
дрехи, храна, учебни помагала, за уроци които посещава детето и за пътни.
Тя и съпругът й са пенсионери и не могат да и помагат, а бащата на детето е заминал в чужбина и се
дистанцирал от В.. Соче, че до преди две години бащата се е обаждал по телефона
на детето, но след като то пропуснало да го поздравило за рождения му ден, той
е спрял да й се обажда. Родитилите на ответника, не помагали по никавън начин и
допреди две, три години са давали само
по 50 лв. на детето за рожденият й ден, но от две години са спрели и детето
няма никакъв контакт с тях. Твърди, че В. посещава уроци по руски език и
математика като заплаща 20 лв. такса на час, а картата Й за автобуса е 100лв. Освен
издръжката дъщеря и няма никаква помощ от ответника.
При така установената
фактическа обстановка съдът, намира иска за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата
на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба
е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на
присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал.
2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Освен нарасналите потребности на детето, тъй като
то вече учи в гр.Бургас и има много повече разходи свързани с посещението на
училище, от предходното увеличаване на издръжката е изминал значителен период
от време – осем години, период през
които са настъпили и икономически
промени като увеличен е и минималния размер на дължимата издръжка, като към
настоящия момент той е равен на една четвърт от размера на МРЗ т.е. 127,50 лв. Затова и съда счита, че иска е доказан по основание. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат. Относно
размера на дължимата от бащата издръжка,
съдът взе предвид, че задължението на ответника за заплащане на месечна
издръжка от 100 лева е определено по гр.
дело № 725/2011год. и от тогава е
изминал голям период от време, в който детето е пораснало и понастоящем има нужда от повече средства за посрещане
разходите за храна, облекло, учебни помагала, пособия и допълнителни уроци по
руски език и математика. Същото учи в училище в гр.Бургас и само за пътни
месечно са му необходими около 100лв.
Отделно всеки ден детето трябва да разполага със средства за да си
осигури купуване на храна, докато е
извън дома си. Възможностите на майката
не са големи. Същата работи само през летния сезон. Не се доказа, бащата освен
присъдената издръжка да прави подаръци на детето и да задоволява някои от
потребностите му, същия не издържа и друго дете. Доходите на бащата останаха
неизяснени, но се установи, че същият е заминал за чужбина и със своето поведение се е дезинтересирал от детето, като същият
не е виждал детето, не се е обаждал от две
години, нито
финансово е обезпечавал, нито е задоволявал ежедневните потребности на детето. Ответникът обаче е
млад, в работоспособна възраст и според съда може да си намира работа и да
реализира доходи така, че да плаща издръжка на детето В. в по висок размер и да осигури добър стандарт на живот на
детето си. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от
майката, като бащата и майката не подържат никакви отношения и в тази връзка е
недопустимо и почти цялата тежест по издръжката да се поема от майката на
детето. С оглед на изложеното за
доходите на бащата и възможността му да дава издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с
оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има
нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща
месечна издръжка в размер на 450.00 лева. Според настоящия състав, бащата
следва да плаща издръжка в размер на 250 / двеста и петдесе/ лева. Така
определеният размер следва да бъде присъден от 01.03.2018г. датата на подаване на исковата молба в съда. Останалите средства следва да
се осигуряват от майката, която полага и основни грижи за отглеждането и
възпитанието на детето.
На основание чл.78 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 400
/ четиристотин/ лева адвокатски хонорар.
На основание чл. 83
ал.1 т. 2 от ГПК, следва дължимата държавна такса за производството да бъде
възложена на ответника и да бъде осъден да заплати по сметка на РС Поморие
сумата в размер на 516 / петстотин и шестнадесет/ лева, от които 216.00 лв. – д.т. и 300
/триста/ лв. възнаграждение за
назначеният му особен представител, който го представлява в производството.
Мотивиран от
изложените по-горе съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА на издръжката определена с Решение
от 17.01.2012г. по гр.дело № 725/2011год. по описа на РС Поморие дължима от В.Н.Н., ЕГН ********** за детето В.В.Н.,
ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител М.П. К.,
ЕГН**********, като УВЕЛИЧАВА размера на
месечната издръжка от 100 /сто/ лева на 250 /двеста и петдесет/ лева, като иска в останалия размер до 400 / четиристотин/ отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***, да заплаща месечна издръжка
в размер на 250 /двеста и петдесе / лева на непълнолетното си дете – В.В.Н., ЕГН**********, с адрес ***, със съгласието на нейната
майка и законен представител М.П. К., ЕГН**********, считано от 01.03.2018г. до настъпването на законни причини за нейното
изменяне или прекратяване, в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като иска в останалия
размер до предявения отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.Н. да заплати на В.В.Н., със
съгласието на нейната майка и законен
представител М.П. К. сумата от 400 /четиристотин / лева направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Н.Н. да заплати в
полза на Държавата по сметка на РС Поморие
сумата общо от 516 /петстотин и шестнедесет/ лева, от които д.т. 300 лв. по сметка на РС
Поморие за особен представител и 216 /
двеста и шестнадесет/ лева държавна
такса представляваща 4% върху
тригодишните платежи.
Настоящото решение
подлежи на въззивно обжалване пред БОС, в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: