Р Е Ш
Е Н И Е № 260048
Гр. Пловдив, 26.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Красимира Ванчева
с участието на секретаря Стефка Тошева разгледа докладваното от съдията
Вера Иванова в.т.д. № 411 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 159, постановено на 18.03.2020 г. по т.д. 306/2019 г. на Окръжен
съд-П., с което е осъден Г. ф.-гр.С.да
заплати на Г.Д.П. в качеството му на наследник по закон на Д. Г.П., починал на
27.10.2019 г., на основание чл. 288 от КЗ (отм.) сумата 100 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – силни психически болки и
страдания, емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие внезапната
и нелепа смърт на неговата съпруга Ж.В.П. при ПТП на 25.09.2015 г. в гр. П.,
ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 2 000 лв. –
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, като до пълния
предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 180 000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен, осъден е Г. ф.-гр.С.да заплати на Г.Д.П. на
основание чл. 288 от КЗ (отм.) сумата 110 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – силни психически болки и страдания,
емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие внезапната и нелепа
смърт на неговата майка Ж.В.П. при ПТП на 25.09.2015 г. в гр. П., ведно със
законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 2 200 лв. –адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, като до пълния предявен
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 180 000 лв. искът е отхвърлен
като неоснователен, и е осъден Г. ф.-гр.С.да
заплати по сметка на ОС-П., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 8 400
лв. - дължима държавна такса по делото.
Жалбоподателят Г.Д.П. моли решението да бъде
отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от
15.06.2020 г., в неговите части, с които са отхвърлени предявените искове за
присъждане в негова полза на лично основание и в негова полза като наследник на
починалия в хода на производството ищец-негов баща Д. Г.П. обезщетения за
размера над 110 000 лв. до пълния предявен размер 180 000 лв. и,
съответно, за размера над 100 000 лв. до пълния предявен размер
180 000 лв., като исковете бъдат уважени в пълните предявени размери от по
180 000 лв., ведно с лихви и разноски. Като ищец в производството пред
окръжния съд предявява с искова молба от 12.04.2019 г. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 288 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника Г. ф.-гр.С.да му заплати сумата 180 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за
понесени душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговата майка Ж.В.П.,
настъпила в резултат на ПТП на 25.09.2015 г. по вина на водача И.А.Р. при
управление на лек автомобил без към датата на ПТП да е била сключена
застраховка за гражданската отговорност за водача, което обезщетение се
претендира от ищеца като увредено лице за плащане от Г.ф.-гр.С., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането 25.09.2015 г. Като наследник на починалия в хода на
производството по делото пред окръжния съд ищец-негов баща Д. Г.П. моли на
основание чл. 288 от КЗ (отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника Г.
ф.-гр.С.да му заплати сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от неговия баща Д. Г.П. неимуществени вреди за понесени душевни
болки и страдания вследствие на смъртта на неговата съпруга Ж.В.П., настъпила в
резултат на ПТП на 25.09.2015 г. по вина на водача И.А.Р. при управление на лек
автомобил без към датата на ПТП да е била сключена застраховка за гражданската
отговорност за водача, което обезщетение е претендирано от ищеца Д. Г.П. като
увредено лице за плащане от Г.ф.-гр.С., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на увреждането 25.09.2015 г. Моли въззивната
жалба, подадена от Г.ф.-гр.С., да бъде отхвърлена като неоснователна. Не
ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят Г. ф.-гр. *** моли решението да
бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 1.06.2020
г., в неговите части, с които ф.ът е осъден да заплати на Г.Д.П. като наследник
на починалия в хода на процеса ищец Д. Г.П.
обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинените на Д. П.
неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 25.09.2015 г. смърт на неговата
съпруга Ж.В.П., ведно със законна лихва от 19.08.2016 г., осъден е да заплати
на Г.Д.П. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от настъпилата при
ПТП на 25.09.2015 г. смърт на неговата майка Ж.В.П., ведно със законна лихва от
19.08.2016 г., както и в частите му за разноските, като исковете бъдат изцяло
отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете
като неоснователни. Моли подадената от Г.Д.П. въззивна жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна. Не заявява искане за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на ответника по спора (Г. ф.-гр.
***) И.А.Р. моли подадената от Г. ф.-гр.С.въззивна жалба да бъде уважена, а
подадената от Г.Д.П. въззивна жалба да бъде отхвърлена.
П.ският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл.
269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 25.09.2015 г. в гр. П. е настъпило ПТП, вследствие на което е починала
съпругата на ищеца Д. П. и майка на ищеца Г.П.. Безспорно е, че вината за това
ПТП е на водача на лек автомобил И.А.Р.. С влязла в сила на 23.03.2019 г.
присъда № 64/6.08.2018 г. по НОХД 1222/2018 г. на ОС-П., представена в копие по
делото от ищците с исковата молба, е признат подсъдимият И.А.Р. за виновен в
това, че на 25.09.2015 г. при управление на МПС лек автомобил е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Ж.В.П., като
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено
за изпитателен срок от 4 години. Не се спори между страните, че Р. като водач
на лекия автомобил не е имал застраховка за гражданска отговорност на
автомобилистите към момента на ПТП. Няма спор относно обстоятелството, че
ищците са отправили претенция към ответния ф. за заплащане на обезщетение за
причинените им вреди, каквото не е било определено и изплатено в срока по чл.
288,ал.7 от КЗ (отм.). Видно от представените от ищците с допълнителната искова
молба в копия молба до Г. ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
с вх. № 24.01.288/19.05.2016 г. и молба по щета № 210161/19.05.2016 г. (л.122 и
123 от досието на делото на ОС), както и от представените от ответника по
искане на ищците преписки по щета № ***/19 г. и щета № ***/19 г. (л.297 от
досието на делото на ОС), още през 2016 г. по искане на двамата ищци има
образувана преписка от ответника. Безспорно е, видно е от представеното от
ищеца Г.П. удостоверение за наследници (л.169), че след подаването на исковата
молба на 12.04.2019 г., в хода на производството пред окръжния съд на
27.10.2019 г. е починал ищецът Д. П., като неговият наследник по закон, син е
ищецът Г.П., поради което правото във връзка с претенцията за обезвреда на
причинени на Д. П. неимуществени вреди е преминало в патримониума на ищеца Г.П..
Твърдението на ищците е, че в резултат на смъртта на тяхната съпруга и майка
всеки от тях е търпял неимуществени вреди, душевни болки и страдания, поради
което претендират ответника да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на по
180 000 лв.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва исковете изцяло по основание, както и по размер. Посочва, че с решение
от 13.02.2019 г. Управителният съвет на ф.а е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и 110 000 лв. Счита
размера на предявените претенции за прекомерно завишен. Оспорва претенцията за
присъждане на лихва относно посочените от ищците начална дата 25.09.2015 г.
С допълнителната искова молба ищците
посочват, че още на 19.05.2016 г. са завели претенция пред ф.а за изплащане на
исканите обезщетения, каквито не са били изплатени до датата на подаване на
исковата молба през месец април на 2019 г.
Становището на третото лице-помагач на
ответника И.Р., заявено на 20.06.2019 г. с отговор на исковата молба, е, че
исковете са прекомерно завишени по размер, като се поддържа възражението на
ответния ф. относно началния момент на забавата по претенцията за лихви за
забава.
С обжалваното съдебно решение окръжният
съд приема за установено наличието на основание ищците да претендират за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди спрямо ответника с
оглед настъпилата смърт на тяхната съпруга и майка при ПТП по вина на водач на
МПС, който не е имал застраховка за гражданската си отговорност. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено,
че в резултат от деликта на ищците са причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от тях силни психически болки и страдания, емоционална
потиснатост, мъка, скръб и печал вследствие на внезапната и нелепа смърт на
тяхната съпруга и майка. Преценявайки характера и интензитета на причинените на
всеки от ищците силни психически болки и страдания в резултат на нелепата смърт
на тяхната съпруга и майка и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът
намира, че следва да се присъди сумата 100 000 лв. за ищеца Д. П. (в полза
на неговия наследник и ищец след неговата смърт Г.П.) и сумата 110 000 лв.
на Г.П., като исковете бъдат отхвърлени до пълните предявени размери от по
180 000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита, че
починалата е била на възраст от 75 години, била бодра и енергична жена, в добро
за годините си здравословно състояние, живеела заедно със съпруга си Д. и
активно помагала на семейството на сина си Г. и внука си Д., майката и синът
поддържали помежду си много близки отношения и са имали силна емоционална
връзка, като и двамата ищци са преживели тежко внезапната загуба на своята
съпруга и майка, която е била тяхната опора и подкрепа в живота. Съдът намира,
че лихва следва да бъде присъдена върху главниците, считано от датата н
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ф.а по чл. 288,ал.7 от КЗ (отм.)
– 19.08.2016 г.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателят Г. ф.-гр.С.твърди, че решението на окръжния съд е неправилно в
частта му, с която са уважени претенциите за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди ведно със законната лихва. Счита, че е допуснато нарушение
на материалния закон, на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, защото са необосновани
изводите на съда за доказаност на твърденията на ищците вследствие на смъртта
на Ж.П. всеки от тях да е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване, тъй като по делото липсват конкретни твърдения за това какви
точно болки и страдания е преживял всеки един от двамата ищци, респективно,
липсват доказателства в тази насока. Счита, че в нарушение на материалния закон
окръжният съд е приел единствено с оглед родствената връзка на двамата ищци, че
им се следва обезщетение за неимуществени вреди, като не е отчел
обстоятелството, че в исковата молба нито от един от двамата ищци не е
формулирано точно и ясно какви по вид, характер и интензитет неимуществени вреди
е претърпял. Заявено е, че не са били ангажирани доказателства за установяване
на конкретните болки и страдания, които всеки от двамата ищци твърди да е
преживял, а, независимо че двамата ищци са от кръга лица, на които принципно е
признато правото да получат обезщетение за неимуществени вреди, тяхното
задължение да докажат претенциите си по основание и размера не отпада и всеки
от тях е следвало на основание чл.153 и чл. 154 от ГПК да докаже всички факти и
обстоятелства, на които основава твърденията си в исковата молба. Според
жалбоподателя решението на окръжния съд в обжалваните му части е постановено в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД и задължителната практика на ВС (ППВС №4/1968 г.) и
ВКС (решение № 83/6.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, 2 ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т.д. 916/2011 г. на ВКС, 1 ТО, решение № 154/30.10.2012 г.
по т.д. 807/2011 г. на ВКС, 2 ТО). Твърди се, че окръжният съд не е посочил
критериите, обусловили преценката му за определяне размерите на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди и че не е ясно на базата на кои точно
доказателства съдът е определил присъдените размери. Според жалбоподателя в
съдебния акт са направени лаконични констатации относно здравословното
състояние на починалата преди смъртта й, както и че тя е живяла със съпруга си,
ищеца Д. П., както и че активно е помагала на семейството на ищеца Г.П.. Счита
за необоснован извода на съда, че починалата е била бодра и енергична жена, в
добро за годините си здравословно състояние, тъй като по делото липсват каквито
и да било доказателства, от които да може да бъде направен подобен извод. Счита,
че са ирелевантни фактите дали починалата е живяла или не с ищеца Д. П., както
и дали е помагала на семейството на ищеца Г.П. или не, тъй като те не са част
от обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени от съда при определяне
размерите на претендираните обезщетения. Позовава се на разясняването в т.II от ППВС №4/1968 г. на понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД и посочва какво представляват неимуществените вреди,
как следва те да бъдат установявани и как следва да бъде определян размерът на
обезщетението за тях. Счита, че окръжният съд при анализа на установената по
делото фактическа обстановка не е отчел, че по делото липсват доказателства, от
които да се установи какви точно по вид, характер и интензитет болки и
страдания са преживели ищците. Заявява, че показанията на двамата свидетели,
които на практика се явяват единствените ангажирани от ищците доказателства, не
са установили какви морални болки и страдания е претърпял всеки един от ищците
поотделно, а са пресъздали общи житейски факти. Счита, че неправилно окръжният
съд е приел за достоверни показанията на двамата свидетели, тъй като те не се
подкрепят от нито едно от останалите доказателства по делото. Счита, че
решаващите изводи на окръжния съд за основателност на претенциите до
присъдените размери не са съобразени с нито един от критериите в посочената от
жалбоподателя задължителна съдебна практика. Счита, че съдът е нарушил нормата
на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителната съдебна практика по този въпрос, тъй
като само е изброил фактите, въз основа на които е определил размера на
обезщетението, без да е изложил подробни мотиви по какъв начин и в каква степен
според съда всеки един от тези факти обуславя конкретния размер на определеното
обезщетение за всеки ищец. Счита, че съдът е нарушил и процесуалните правила,
тъй като е бил длъжен не само формално да посочи критериите за справедливост, а
да извърши преценка дали по делото са доказани обстоятелства във връзка с тези
критерии, съответно, ако са, как същите влияят при определяне на размера на
обезщетението. Счита се, че неправилно, в нарушение на императивната разпоредба
на чл. 52 от ЗЗД окръжният съд не е извършил индивидуален анализ на твърдените
от всеки един от двамата ищци неимуществени вреди, като неправилно двамата ищци
се разглеждат като едно цяло, без да се дава сметка за строгата индивидуалност
на претърпените емоционални болки и страдания. Твърди, че всеки един от двамата
ищци е следвало да докаже какви точно по вид, характер и интензитет болки и
страдания е преживял. Жалбоподателят твърди, че окръжният съд е допуснал и
нарушения на процесуалния закон, тъй като не е ценил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и
доводите на страните. Счита, че в нарушение на чл. 236,ал.2 от ГПК окръжният
съд не е изложил мотиви, с които да обоснове правните си изводи за наличието на
конкретните предпоставки за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
ищците, като от мотивите на съда не става ясен и начинът, по който съдът е
определил конкретните размери на обезщетенията. Заявява, че в нарушение на
установения в чл. 6,ал.2 от ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския
процес окръжният съд е приел за доказани неимуществени вреди, за каквито на
практика липсват твърдения в исковата молба. Посочва, че в обжалваното решение
съдът е приел, че вследствие смъртта на Ж.П. ищците са претърпели
„неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях силни психически болки
и страдания, емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал“, а в исковата молба
такива твърдения не съществуват. Счита, че ищците не са отправяли искане до
съда за защита и съдействие, изразяващо се в репариране на такива вреди, поради
което произнасянето на съда по този въпрос е недопустимо. Заявено е, че в
исковата молба неимуществените вреди са описани съвсем лаконично, като не е
ясно в какво точно се изразяват те, а съгласно процесуалните правила на
гражданския процес ищците задължително следвало да посочат конкретно за всеки
един от тях в какво точно се изразяват претърпените от всеки от тях поотделно
неимуществени вреди и съдът е длъжен да провери доколко наведените от ищеца
твърдения се установяват от ангажираните от него доказателства. Счита, че в
случая в нарушение на чл. 6 и чл. 9 от ГПК съдът е приел за установени факти и
обстоятелства, за които липсват твърдения в исковата молба, респективно, и
доказателства за тях, което представлява нарушение на процесуалния закон и е
основание за отмяна на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че окръжният
съд не е извършил анализ на събраните по делото свидетелски показания, които
буквално е цитирал в решението, без да посочи какви точно релевантни факти и
обстоятелства според съда се установяват от показанията на всеки един от
двамата свидетели поотделно. Счита, че окръжният съд е нарушил чл. 235,ал.2 от ГПК, тъй като не е посочил какво приема за установено от фактическа страна,
нито при анализа на кои точно доказателства е достигнал до тези правни изводи,
а съдът е бил длъжен не само да цитира показанията на свидетелите, а да се
мотивира дали същите изобщо установяват някакви правнорелевантни факти, ако да,
кои точно и съответстват ли свидетелските показания на останалите доказателства
по делото. Счита, че неправилно съдът изцяло е кредитирал показанията на
ищцовите свидетели и че не е отчел правното значение на изнесените от
свидетелите факти, както и вътрешните противоречия в показанията на
свидетелите. Счита, че съдът не е отчел, че в голямата си част свидетелските показания
пресъздават общи житейски факти, които са изцяло неотносими към предмета на
делото. Счита, че съдът е подходил безкритично към показанията на двамата свидетели,
като не е отчел вътрешните противоречия и необективността на заявеното от тях,
като не е взел предвид подробно изложените в хода по същество в писмена защита
доводи на ф.а за съществените разминавания в техните показания. Заявява, че в
нарушение на процесуалните правила окръжният съд не е анализирал поотделно
основанието и размера на предявените от всеки от ищците искове, а е бил длъжен
да изложи мотиви защо счита за основателен и частично доказан всеки един от
исковете на двамата ищци, като в нарушение на тези си задължения не е изследвал
създадената приживе връзка между ищеца Д. П. и починалата Ж.П., респективно,
връзката между ищеца Д. П. и починалата Ж.П.. Заявява, че съдът не е посочил
кои правнорелевантни факти доказват основанието на претенцията на ищеца Д. П.,
респективно, на ищеца Г.П. и не е изложил мотиви на база на какви критерии е
определил размера на обезщетението за ищеца Д. П. и за ищеца Г.П.. Счита, че в
нарушение на процесуалния закон окръжният съд е приел, че причинно-следствената
връзка между твърдените от ищците неимуществени вреди и процесното ПТП се
доказват от приетата като доказателство по делото присъда по НОХД 1222/2018 г.
на ОС-П., който извод на съда противоречи на императивната правна норма на чл.
300 от ГПК, защото по аргумент за противното от чл. 300 от ГПК наличието,
видът, характерът, интензитетът и продължителността на неимуществените вреди,
твърдени от всеки един от ищците, подлежат на самостоятелно доказване по
основание и размер в гражданското производство. Жалбоподателят счита и че
решението на окръжния съд е необосновано, защото фактическите изводи на съда не
съответстват на установеното от събраните по делото доказателства, поради което
е достигнал до неправилни правни изводи. Моли да бъде отменено решението в
обжалваните негови части и исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
С отговора на тази въззивна жалба
ответникът по нея Г.П. заявява, че няма допуснати от окръжния съд нарушения на
материалния и на процесуалния закон и решението не е необосновано. Заявява,
конкретните неимуществени вреди, болки и страдания, които търпи всеки един от
ищците поотделно, са описани в исковата молба и са доказани, включително със
събраните гласни доказателства. Заявява, че не е без значение фактът, че
загиналата П. е живяла заедно и в едно домакинство със съпруга си Д., както и
не е без значение помощта, оказвана от нея на семейството на сина й Г..
Заявява, че въз основа на тези специфични факти и обстоятелства се преценя от
съда и присъденият размер на обезщетение за всеки конкретен случай, в унисон с
т.II на ППВС №4/1968 г. Заявява, че няма нарушение
на разпоредбата на чл. 236,ал.2 от ГПК, тъй като в обжалваното решение са
изложени мотивите на съда, в които се посочват исканията и възраженията на
страните на страници първа, втора и трета, фактическите констатации на страница
трета, преценка на доказателствата на страници от четвърта до седма, правните
изводи на страници от седма до девета, като осъдителната част на решението
изцяло кореспондира с тези мотиви. Заявява, че е невярно твърдението пир
постановяването на решението да са нарушени принципите на чл. 6,ал.2 от ГПК и
на чл. 9 от ГПК, защото твърденията за наличието на неимуществените вреди са
изложени на страница втора от исковата молба и съдът се е произнесъл, като е
преценил обсъдените в решението доказателства, обсъдил е и исканията и
възраженията на страните и е спазил посочените принципи. Заявява, че е невярно
и твърдението за нарушение на чл. 300 от ГПК, защото съдът е обсъдил
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и осъдителната част е
мотивирана с тях, поради което е явно, че съдът не е приел наличието на
неимуществени вреди у ищците само на база присъдата на наказателния съд. Твърди,
че при постановяването съдът изцяло е спазил принципите и конкретните
разпоредби на материалния и процесуалния закон и се е произнесъл съгласно чл.
52 от ЗЗД, присъждайки на ищците обезщетения, определени по справедливост, на
основание събраните доказателства по делото, но в занижен размер, поради което
е подадена въззивна жалба от Г.П..
С подадената от жалбоподателя Г.П.
въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно в частта му, с която
исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, защото тези размери са
по-ниски от тези, които справедливо биха обезщетили ищците за действително
търпените неимуществени вреди. Посочва, че съдът в решението не аргументира
присъждането на именно тези суми като достатъчни да обезщетят съпруга и сина на
загиналата, а, напротив, в своето решение е посочил, че сумата от 100 000
лв. за Д. и 110 000 лв. за Г. би репарирала в известен смисъл претърпените
неимуществени вреди“. Заявява, че законодателно е закрепен принципът, а такава
е и константната съдебна практика, че пострадалите лица следва да бъдат
обезщетени изцяло и напълно, а не в известен смисъл, за всички вреди, които те
са претърпели като пряка и непосредствена последица от причинената им увреда,
поради което размерът на присъдените обезщетения в случая е занижен. Заявява,
че размерите на търпените от двамата ищци неимуществени вреди са доказани в
хода на съдебното производство и чрез показанията на разпитаните свидетели,
включително цитирани в съдебното решение. Заявява, че за Г.П. е доказана
силната връзка между него като единствено дете и неговата майка. Заявява, че за
Д. П. са доказани емоционални травми, които не са били преодолени и са
допринесли в голяма степен смъртта му. Затова претендира решението да бъде
отменено в обжалваните от него части, като исковете бъдат уважени в пълните им
размери.
С отговора на тази въззивна жалба
ответникът по нея Г. ф.-гр.С.заявява, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни, защото решението на окръжния съд е неправилно относно
определените размери на обезщетенията, но не защото те са несправедливо
занижени, а защото съдът изобщо не е следвало да присъжда каквито и да е суми
на ищците по съображенията, изложени в подадената от ф.а въззивна жалба.
Оспорва твърдението на жалбоподателя, че твърдените в исковата молба
неимуществени вреди били доказани от разпита на свидетелите по делото. Оспорва
твърдението във въззивната жалба, че смъртта на ищеца Д. П. е вследствие
преживяната от него мъка от смъртта на съпругата му, тъй като в нарушение на
процесуалните правила в жалбата са изложени нови твърдения, които не са били
въведени в процеса, а това твърдение е и недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) ф.ът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди
вследствие на смърт, когато ПТП е настъпило на територията на страната и е
причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на страната и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. В случая няма спор относно обстоятелствата, че вследствие
на ПТП на 29.09.2015 г., причинено по вина на водача И.Р., на същата дата е починала
Ж.П., съпруга на Д. П. и майка на Г.П., като виновният водач не е имал
посочената застраховка. Несъмнено е затова, че отговорността за обезщетяването
на причинените на двамата ищци неимуществени вреди се носи от ответния ф.. Съгласно
ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС №5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. по гр.д.
№ 2/1984 г., ищците като съпруг и син на починалата Ж.П. са в кръга на лицата,
на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Несъмнено е, че двамата
ищци, съответно, съпруг и син на починалата, са претърпели неимуществени вреди
поради нейната смърт, която вреда също несъмнено е в пряка причинна връзка с
деликта. Както е установено с ППВС №4/25.05.1961 г., неимуществените вреди са
неизмерими в пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта,
като обезщетението по чл. 52 от ЗЗД възмездява главно страданията или загубата
на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането,
като правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а
това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че
действително са претърпели такава вреда, като нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са
били с него в лоши лични отношения (например, съпрузи, живеещи в дълга
фактическа раздяла), защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени
вреди. Логично е и затова не се нуждае от доказване, че при смърт на съпруга и
на майка съпругът и синът винаги търпят страдания и губят морална опора и
подкрепа. Затова ф.ът дължи заплащане на обезщетение за обезвреда на тези
неимуществени вреди. В случая такова обезщетение е било определено от ф.а през
2019 г. именно в размерите, присъдени впоследствие от съда със съдебното
решение – 100 000 лв. за съпруга и 110 000 лв. за сина. Несъмнено е,
че в хода на производството по двете щети по определянето на обезщетение ф.ът
не е събирал гласни доказателства, а е определил обезщетенията въз основа само
на писмените доказателства, представени и в съдебното производство, отчитайки,
както е посочено в протокол №5/13.02.2019 г. на УС на ф.а, и икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП, съобразно лимита на отговорност и
установената в тази насока съдебна практика. В писмената защита, представена в
производството пред окръжния съд, от страна на ф.а изрично е заявено искане,
ако съдът прецени, че на ищците се дължи обезщетение, то да бъде определено в размерите, определени в
процедурата по щетите, тъй като тези размери и особено с оглед твърденията на
ищците в исковата молба и проведеното от тях доказване изцяло и справедливо
репарират претърпените от тях вреди. Претенциите са уважени от окръжния съд
именно в тези размери. Лишено от житейска и правна логика е становището на
жалбоподателя, че в производството по щетите пред ф.а въз основа на връзките
между съпруга и починалата съпруга и сина и починалата негова майка
определените обезщетения в размер на 100 000 лв. и на 110 000 лв. са
справедливо определени, а в съдебното производство при идентични доказателства
(като са събрани и гласни доказателства) дължимост на това обезщетение не е
установена и обезщетение въобще не следва да се присъжда. Това становище е
очевидно неоснователно. Когато съпруг загуби своята съпруга и когато син загуби
своята майка, няма нужда от излагане пред съда на обстоятелствени съображения
за търпените от тях страдания и относно загубата на моралната опора и подкрепа.
В случая в исковата молба са изложени конкретни и ясни твърдения за близостта
между всеки от ищците и починалата, което несъмнено е необхоД., тъй като обезщетение
не се дължи, когато личните отношения са били лоши.
В исковата молба са изложени и конкретни и ясни твърдения каква е
претърпяната от всеки от ищците загуба и относно начина, по който всеки от тях
е преживял загубата. Посочено е, че за съпруга Д. П. ударът при смъртта на
съпругата му е бил ужасен и неочакван, че тя е била жената, любимата, спътникът
и верният другар в живота му, че двамата живеят заедно от 1965 г. и са съпрузи
от 1966 г., че тя се е грижила всеотдайно за него и сина им, била чудесна
домакиня, заедно са посрещали всички предизвикателства на живота и са се
справяли заедно, прекарвали са заедно времето си и като пенсионери, изградили
са отношения на разбирателство, любов и уважение, че съпругата е била жизнена и
весела и са имали в семейството щастлив живот, че тя е била единственият
останал му другар, той останал сам, нищо не може да замести загубата на
съпругата и любимата, че е загубил опората до себе си. Посочено е, че синът е
бил шокиран от ужасната новина за смъртта на неговата майка, че с нея са имали
чудесни отношения на обич и разбирателство, че живеят близо и са се виждали
често, че са изградили семейни традиции и всяка събота са били заедно, че тя е
изгледала внука си, помагала е за детето на сина и снаха си, че той винаги е
разчитал на майка си за съвет и подкрепа, тя до смъртта си им помагала във
всичко, животът на майка му е отнет по жесток и нелеп начин, от тази огромна
загуба е останала празнота, която едва ли ще бъде запълнена, нищо не може да
замести майката, тя го е отгледала и възпитала, липсата й оставя в него скръб и
печал, както и болка от загубата на верен приятел и любяща майка. Неоснователно
е затова оплакването на жалбоподателя, че по делото липсват конкретни твърдения
за това какви точно болки и страдания е преживял всеки един от двамата ищци.
Относно доказването на преживените от всеки от ищците болки и страдания
по начало следва да се отчете, че те настъпват винаги при лица с нормална
психика, които са загубили съпруга и майка и които са били в обичайно близките
отношения за този вид връзки, поради което неоснователно жалбоподателят счита,
че липсват доказателства в тази насока. В случая ищците са ангажирали и гласни
доказателства за установяване на конкретните болки и страдания, които всеки от
тях е преживял. Видно от показанията на свидетеля Х.Н.К., разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 16.01.2020 г., той е първи братовчед на починалата
Ж.П., отношенията между майката и единственият син били много добри, тя била
много грижовна майка, винаги била в помощ на сина си и на неговото семейство, по
същия начин се отнасяла и към съпруга си, била му незаменим другар и опора в
неговата тежка професия на боен летец, тя била стожер и опора и на двете
семейства, гледала внука си, винаги била на разположение за помощ на
семейството, двете семейства редовно се събирали в почивните дни, съпругът и
синът понесли много тежко смъртта на тяхната съпруга и майка, изпаднали в
ступор, тъй като никой не очаквал такава страшна изненада, след смъртта на
майка му Г. бил като изваден от релси, не можел да повярва на случилото се с
майка му, Д. починал месец преди даването на показанията, след смъртта на
съпругата си той останал съвсем сам, роднините го посещавали, той се чувствал
много зле, от самото начало след смъртта на съпругата си започнал да дава
признаци на тежко вътрешно заболяване, бил разсеян, лесно се уморявал, изпитвал
тревожност, говорел за съпругата си, плачел, тъгувал за нея, Г. изцяло се отдал
на работата си, за да може да се отвлече от смъртта й и да се възстанови
постепенно, тази загуба трудно се превъзмогва от Г., майка му била жизнена и
здрава и това била една ненавременна смърт, според свидетеля между смъртта на Ж.и
последвалата смърт на съпруга й има най-малкото емоционална връзка заради това,
че тя гледала своя съпруг най-предано и най-грижливо и той останал без помощник
и без опора в живота, с Г. свидетелят се среща около три пъти годишно, като по
време на трагичните събития се виждали по-често, знае от Ж., че тя е помагала
на сина си, давала им е съвети, грижела се за сина на Г., помагала и при
следването му в А.у., защото тя била по професия агроном, свидетелят не могъл
да разбере точно каква е причината за смъртта на Д., имал здравословни
проблеми, бил лекуван в различни болници, преди смъртта на Ж.Д. като възрастен
човек имал здравословни проблеми, но те не били тежки, заболяванията се усилили
след смъртта на съпругата му и през 2019 г. той починал. Видно от показанията
на свидетеля И. Н.П., разпитан също в съдебното заседание на окръжния съд на
16.01.2020 г., той е бил колега на Д. П. от 1969 г., живели са заедно като съседи
на един етаж около 10 години, отношенията между съпрузите и със сина им били
много добри, семейството било за пример в блока, след пенсионирането се виждали
с Д. минимум 2-3 пъти месечно като колеги, ходели и на гости семейно, Ж.и Д. се
грижели за внука си, Д. бил добряк, който обичал да се шегува с колегите си, но
след смъртта на Ж.се затворил в себе си, не искал да излиза, често плачел пред
свидетеля, споделял е, че не вижда как ще живее занапред съвсем сам, страхувал
се от самотата, смъртта на Ж.била голяма изненада, Ж.била много добра съпруга и
грижовна майка, била много добродушна и свидетелят не е чул нищо лошо за нея, Г.
понесъл смъртта на майка си много тежко, за всички настъпила промяна от
жестоката изненадваща смърт, била голяма загуба и се понесла много тежко от
близките й, след смъртта на Ж.свидетелят се срещал с Д. всеки месец по 2-3 пъти
в един клуб за ветерани в авиацията, ходил е и у тях, чувал го по телефона, семействата
на Г. и неговите родители се виждали много често, особено след раждането на
внука, на свидетеля не е известно Д. да е страдал от някакви заболявания преди
да почине Ж.. Установява се следователно от тези показания изрично, че
внезапната трагична смърт на Ж.П. е било мъчително събитие за съпруга и сина й
и какви точно по вид, характер и интензитет болки и страдания е преживял всеки
от двамата. Свидетелите, логично, дават показания за именно лично възприетото
от тях, относно своите наблюдения относно житейските факти, както и съжденията
си за състоянието на двамата ищци след смъртта на Ж.П., но от тях не може да се
очаква или изисква да заявят всички аспекти от здравословното състояние и
ежедневието на ищците, както и те да посочат с термини какви конкретно морални
болки и страдания е преживял всеки един от ищците, изводът за това следва да
направи съдът.
Към момента на смъртта Д. П. е бил на 80 години, обичайно е на тази
възраст загубата на съпругата да бъде много тежка и непреодолима в емоционален
аспект, да се преживява ежедневно, което се потвърждава изрично и от
показанията на двамата свидетели. За Г.П., към онзи момент на 49 години,
загубата на майката, „жизнена и здрава“, както изрично казва свидетелят К., която
е била в негова подкрепа през целия му живот, също е била тежък удар най-вече в
емоционален аспект, но и от гледна точка на присъствието и помощта в
ежедневието, което също се потвърждава изрично и от показанията на двамата
свидетели, като тази загуба и липса несъмнено ще е до края на живота му. Показанията
на свидетелите са достоверни и незаинтересовани, дадени са от лица, които добре
познават живота на ищците много години преди смъртта, както и след смъртта на Ж.П.,
и несъмнено нямат лични интереси във връзка с претенциите за обезщетение.
Техните показания кореспондират на обстоятелствата, при които е настъпила
загубата на ищците, както и на обичайните при такава ситуация последици за
най-близките на загиналата. Установява се следователно, че претенциите на
двамата ищци са несъмнено доказани по основание, като не се твърди, съответно,
не е и доказвано настъпване в случая на особени, изключителни последици в
тяхната емоционална сфера, които да обосновават специфично високи размери и на
обезщетенията.
Взимайки предвид характера на
деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост на изискванията на
ЗДвП) на водача Р. и при отчитане на вида и степента на увреждането (настъпила
смърт на най-близкия за ищците човек, съпруга и майка, довела за тях до силни психически
болки и страдания, както и негативни емоции и стрес за дълъг период от време
поради невъзвратимата загуба), на възрастта на пострадалата (към момента на ПТП
на 75 години), на трайните негативни последици в емоционалната сфера на всеки
от ищците, съдът приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определя на сумата 100 000 лв. за съпруга Д. П. и на
110 000 лв. за сина Г.П., която е и съобразена със социално-икономическата
обстановка към 2015 г. Тези размери е определил като справедливи и окръжният
съд. При преценката относно вида и степента на увреждането окръжният съд е
направил извода, че на ищците Д. и Г. П.са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от тях силни психически болки и страдания,
емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал вследствие на внезапната и нелепа
смърт на тяхната съпруга и майка. Не се касае за възпроизвеждане от съда на
твърдения на ищците (но следва да се отбележи, че в исковата молба е посочено
наличието на настъпили за ищците болки и страдания, а за ищеца П. са използвани
и думите скръб и печал), а за изводи на съда относно състоянието на ищците,
което несъмнено е описано в исковата молба, както бе посочено по-горе, като в
случая съдът е направил своя извод какво е било състоянието на всеки от ищците
в аспект и го описал по посочения начин, което е и задължение на съда с оглед
правилното приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. За определянето на този
размер на обезщетението за съпруга Д. П. следва да се вземе предвид
обстоятелството, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са се изразили в
преживян силен психически стрес при внезапната смърт на съпругата му и от
трагичната загуба на любимия човек, с който е преминал живота му, промяна в
неговото ежедневие на една вече значителна негова възраст, която промяна всеки
ден напомня на загубата на любимия човек и опора в трудните дни на старостта, което
несъмнено се е отразило негативно на психиката му, довело е до депресивно
състояние, отчаяние и несигурност за
начина му на живот занапред. За определянето на този размер на обезщетението за
сина Г.П. следва да се вземе предвид обстоятелството, че претърпените от него неимуществени вреди също
са се изразили в преживян силен психически стрес при внезапната смърт на
неговата майка и от трагичната загуба на човека, който е бил негова опора през
целия му живот, която загуба несъмнено оставя емоционална празнота завинаги в
живота му. От друга страна, следва да се отчете, че в случая не се установява
специфично изключително въздействие, с необичайно голям интензитет, на
настъпилата загуба върху емоционалното и психическо състояние на всеки от
двамата ищци. Действително, окръжният съд е посочил, че сумата от 100 000
лв. за Д. и 110 000 лв. за Г. би репарирала в известен смисъл претърпените
неимуществени вреди, но тази констатация продължава с посоченото „макар че
човешкият живот не би могъл да се измерва в паричен еквивалент“. Очевидно е, че
окръжният съд не определя обезщетяване в известен смисъл, а в случая изцяло и
напълно, само посочвайки допълнително, че обезщетяването по начало е само форма
на репариране на щети, които като неимуществени такива нямат, както е известно,
материално изражение. При установените обстоятелства и настоящата съдебна
инстанция намира, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД определяне на
обезщетение за Д. П. в размер на 100 000 лв. и за Г.П. в размер на 110 000
лв. Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя Г. ф.-гр.С., че
този размер не е справедлив, а е завишен, както и оплакването на жалбоподателя П.,
че този размер не е справедливо, а е занижен. Окръжният съд правилно е
определил размера на обезщетението, като правилно е приел и че сумата се дължи
ведно със законната лихва, поради което е постановил такова присъждане. Съответно,
няма основания за отмяна на решението и в частта му за разноските.
Установява се следователно, че двете въззивни
жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, съответно
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход от спора на всеки от жалбоподателите не се дължат
разноски във връзка с подадената от него жалба (съответната ДТ и разноски за
защитата на всяка страна по нейната жалба). Разноски се дължат на всяка страна
за защита по жалбата, подадена от другата страна. От страна на Г.ф.-гр.С.не се
установява да са направени във въззивното производство разноски за
възнаграждение за адвокатската защита и съгласно представения списък не се и
претендира за присъждане на такъв вид разноски. От страна на Г.П. като ответник
по подадената от ф.а въззивна жалба се претендира за присъждане по реда на чл.
38,ал.2 от ЗА на адвокатско възнаграждение за осъществената защита. Съгласно
нормата на чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
е 5 730 лв. и тази сума следва да се присъди на адвокат Я..
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 159,
постановено на 18.03.2020 г. по т.д. 306/2019 г. на Окръжен съд-П..
ОСЪДЖА Г. ф.-гр.С., ***, БУЛСТАТ ***да
заплати на адвокат Я.П.Я. от С.адвокатска колегия с адрес гр.С., ул.“П.“5,
ет.1,ап.3 сумата 5 730 лв. - възнаграждение за осъществената от него защита
на ищеца Г.Д.П. пред апелативния съд по жалбата, подадена от ф.а, съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящото
решение е постановено при участието на И.А.Р., ЕГН ********** *** като трето
лице–помагач на ответника по спора Г. ф.-гр.С..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С.с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)