№ 260012 / 14.1.2022 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 14.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 декември.…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година….……..……………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Ел.Ефремова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 458 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2970 по описа на РС Монтана за 2019 година. Искът е предявен в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът Банка ДСК твърди, че с договор за кредит от 21.10.2016г. Експресбанк АД(чийто правоприемник е Банка ДСК) е отпуснало на ответника кредит в размер на 1800.00 лева с краен срок на погасяване на кредита 30.10.2019г и при условия, подробно описани в договора. С договора са предвидени номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7.77% годишно или 0.0216 % на ден за целия срок на договора, като ГПР по кредита е 16.19%. Поддържа, че изискуемостта на кредита е настъпила на 30.10.2019г., поради настъпване на крайния срок за погасяване на кредита, като боя на непогасените месечни вноски до датата на изискуемост е 25 вноски. Ищецът предявил правата си пред РС Монтана, където съдът в производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.2970/2019 година издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите според представено извлечение от счетоводните книги. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в указания от съда срок, предявява настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което да установи спрямо длъжника Н.В.А. съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от Договор за кредит, сключен на 21.10.2016г., съгласно издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2970/2019г. на РС Монтана на следните суми: изискуема главница с настъпил падеж в размер на 1348.56 лева, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 121.84 лева за периода от 30.09.2017г. до 30.10.2019г. вкл., обезщетение за забава в размер на 197.42 лева за периода от 30.09.2017г. до 30.10.2019г., обезщетение за забава в размер на 15.36 лева за периода от 30.10.2019г. до 10.12.2019г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението - 11.12.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира осъждане за направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Ответникът Н.В.А., чрез назначения му особен представител в срока по чл.131, ал.1 ГПК оспорва предявения иск. Поддържа, че оспорва да е настъпила изискуемост на вземането. Няма данни ответникът да е уведомяван, че договорът за кредит е предсрочно прекратен. Оспорва начислените лихви, наказателни надбавки, обезщетения за забава. Прави възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие и поради противоречие със закона, неспазване на разпоредби на ЗПК, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и други. Поддържа, че при сключване на договора не са спазени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК и договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Отделно договорът е сключен в нарушение на чл.10 и чл.11 ЗПК, регламентиращи задължителни реквизити на договорите за кредит. В становище по същество оспорва ищецът да е правоприемник на Банката, отпуснала договора за кредит.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано  заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Последното не е оспорено от страните. От доказателствата се установи следното :

На 21.10.2016 година между ответника и Сосиете Женерал Експресбанк АД бил сключен договор за кредит Експресо Компакт. По силата на договора Банката предоставила на кредитополучателя сумата от 1800.00 лева, с които било извършвно погасяване на 5 други кредитни задължения. Крайният срок за погасяване на кредита бил определен на 30.10.2019 година, като ответникът се задължил да върне заетата сума на месечни анюитетни вноски, всяка от които по 57.42 лева. Лихвеният процент по кредита бил договорен на 7.77%, а ГПР – 16.19%. Общата дължима от ответника сума е установена на 2225.85 лева и е ясно детайлизирана в приложения към договора погасителен план. Последната погасителна вноска, направена от ответника е 30.08.2017 година. От преустановяване на плащането – 30.09.2017 година до крайния срок на действие на договора – 30.10.2019 година ответникът останал задължен със сумата от 1 348.56 лева главница и 121.84 лева възнаградителна лихва. За този период е начислена и лихва за забава в размер на 197.42 лева, която към датата на подаване на заявлението в съда е увеличена с 15.73 лева. Заповедното производство е образувано на 11.12.2019 година, т.е. след крайния срок на договора) по реда на чл.417 ГПК. Съобщението до длъжника е връчено от съдебния изпълнител при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и за ищеца е налице правен интерес да установи вземането си в настоящото производство.

По делото липсват доказателства ответникът да е заплатил дължимите суми; размерът на всяко от вземанията бе установен както от представените писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице, поради което съдът намира предявения иск за основателен.

Неоснователни се явяват направените от особения представител възражения. На първо място Банка ДСК е правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк по силата на изкупуване, който факт е официално обявен от БНБ и отделно е публично известен. Сключеният договор съдържа всички реквизити, определени в закона; условията са ясно и разбираемо посочени; не се установи да са налице „скрити” такси, които да не са включени в официално обявения ГПР.

Предвид изложените мотиви, съдът намира предявения установителен иск за основателен. Ответникът дължи на ищеца и заплащане на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „Банка ДСК” АД, ЕИК  xxxx  , седалище гр.София, ул.Московска №19 по отношение на Н.В.А. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx в размер на 1348.56 лева главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 11.12.2019 година до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 121.84 лева за периода от 30.09.2017г. до 30.10.2019г. вкл., обезщетение за забава в размер на 197.42 лева за периода от 30.09.2017г. до 30.10.2019г., обезщетение за забава в размер на 15.36 лева за периода от 30.10.2019г. до 10.12.2019г, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.2970/2019 година по описа на РС Монтана.

ОСЪЖДА Н.В.А. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на  „Банка ДСК” АД, ЕИК  xxxx  , седалище гр.София, ул.Московска №19 сумата от 670.00 лева направени разноски в настоящото и 183.66 лева разноски в заповедното производство.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :