Решение по дело №254/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба подадена от М. В. Н. от гр. Плевен, против Решение на Директора на ТП на НОИ, в частта с която са потвърдени разпореждание № 141-00-2229/21.11.2024г. и 141-00-2259-5/16.12.2024г. на ръководителя нва осигуряването за безработица. В жалбата се твърди, че с разпореждане № 141-00-2229/21.11.2024г. на жалбоподателя е отпуснато обезщетение за безработица и в минимален размер и срок, като приложива е посочена разпоредбата на чл. 56 б ал.3 от КСО.Твърди се, че въпреки направените в жалбата възражения, директорът на ТП на НОИ е приел, че същата разпоредба е приложима, като не е изложил никакви мотиви по отношение направените възражения. Жалбоподателят твърди, че трудовото му правоотношене е прекратено от него поради неосигуряване от работодателя на уговореното количество работа. Твърди, че аналогична разборедба по българското право е на чл. 327 ал.1 т.11 от КТ.Твърди, че поради неосигуряване на уговореното количество работа, жалбоподателят не е получавал възнаграждение, което да му позволи да се издържа в Германия. Твърди, че разпоредбата на чл. 327 от КТ не попада в хипотезата на чл. 54 б ал. 3 от КСО. Прави искане да се отмени решението и посоченото разпореждане, като се укаже след връщането на ръководителя на осигуряването за безработица при новото произнасяне да се отпусне обезщетение за безработица изчислено по общия ред на КСО.Твърди се, че неправилно е отказано възстановяване на прекратеното обезщетение с разпореждане 141-00-2229-5/16.23.32024г.Твърди се, че в искането за представяне на документи и доказателства за трудов стаж не е било посочено за кои месеци следва да представи такива, поради което е предположил че вече ги е бил представил. Твърди, че след няколко посещения в НОИ е предоставил с допълнителна жалба от 25.01.2025г. е представил допълнителни документи. Твърди, че въпреки това тези доказателства не са обсъдени. Твърди, че административния орган не е поискал доказателства по служебен път, поради което при постановяване на оспореното решение е допуснато съществено процесуално нарушение. Прави искане да се отмени Решение № 1040-14-15-20.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ, в частта му в която са потвърдени разпореждания № 141-00-2229/21.11.2024г. и 141-00-2259-5/16.12.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ, редовно призован не се явява. Представлява се от юрк.С., която изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.Излага доводи, че административния орган не е длъжен да изследва причините за прекратяване на трудовия договор, а единствено да се съобрази с декларираното от административния орган на Германия чрез полуените формуляри, в които е отразено основанието за прекратяване на неговата заетост, а именно напускане по желание на служителя, с оглед на което са постановени обжалваните разпореждания. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, с правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, директорът на ТП на НОИ – Плевен е приел, че предмет на обжалване по адм. ред са три разпореждания № 141-00-229-3/21.11.2024г, Разпореждане № 141-00-2229-4/29.11.2024г. и 141-00-2229-2/26.10.2023г., на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен.

- С обжалваното разпореждане № 141-00-229-3/21.11.2024г на ръководителя на осигуряване за безработица на ТП на НОИ Плевен, на осн. чл. 54 ж ал.1 и вр. чл. 54а ал.1 и чл. 54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на М. Николакев за периода от 30.08.2023г.- 29.12.2023г. в размер на 18.00 лв дневно, като е е посочено основание за прекратяване на осигуряването от 30.08.2923г., на осн. „напускане на служителя“. Обезщетението е отпуснато след получен формуляр за осигурителен стаж и доход от компетентната институция в Германия, в който е отразено основанието за прекратяване на заетостта- напускане на служителя. Органът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 54 б ал.3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минимален размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Приел е, че административния орган правилно е извършил преценка съгласно законовите разпоредби и е отпуснал парично обезщетение на лицето в размер на 18.00 лв. дневно.

- С обжалваното Разпореждане № 141-00-2229-4/29.11.2024г.на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54 ж ал.1 и вр. чл. 54д ал.1 т.1 от КСО от фактическа страна, че жалбоподателят е подал заявление № 411-4783/05.09.2023г.,чрез директора на дирекция "Бюро по труда" –Плевен, заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица , рег. д вх.№ 141-00-2229/05.09.2023г., в което е декларирал, че е упражнявал дейност в друга държава-Германия, за периода от 12.2021 до 30.08.2023г.

С Уведомително писмо изх.№ У-141-00-2229-1/14.09.2023г. на Николакев е указано да представи липсващи документи. В изпълнение на указанията лицето е представило попълнена декларация относно определяне на пребиваване въввръзка с прилагане на чл. 65 ал.2 от регламент № 883/2004г., както и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава –членка на ЕС/ЕИП или Швейцария. В заявлението е посочено, че е необходимо да бъдат удостоверени осигурителни периоди в Германия от 07.12.2021г. до 24.08.2022г., от 13.09.2022г.-25.01.2023г, от 02.05.2023г.- 29.08.2023г. Посочено е, че във връзка със заявлението, административния орган по служебен е изискал информация от компетентната институция на Германия за осигурителен стаж и доходи на заявителя, както и информация относно пребиваването. Посочено е, че заявителят е подал няколко последващи декларации за промяна на обстоятелствата- за започване и прекратяване на трудова дейност в Германия. С оглед подадените заявления, на Николакев са дадени указания да представи документи, необходими за удостоверяване на период на заетост в Германия, за да бъде извършена преценка за въдзстановяване на изплащането на обезщетение за оставания период. Посочва се, че писмото е получено на 13.11.2023г., но изисканите документи не са представени в срок. В отговор на запитване до компетентната институция в Германия, във връзка с първоначално подаденото от Николакев заявление на 15.11.2024г. с постъпили документи-СЕД U017-Осигурително досие на трансграничен работник, и СЕД Н-006-Отговор на искането за информация за пребиваване. След получаване на изисканата информация е са постановени Разпореждане 141-00-229-2/18.11.2024г. за възобновяване на производството по отпускане на обезщетение и разпореждане № 141-00-2895-3/21.11.2024г., с която е отпуснато исканото от Николакев обезщетение за безработица за периода 30.08.2023г.- 29.12.20923г. С последващо разпореждане № 141-00-229-/29.11.2024г. е прекратено отпуснатото обезщетение за безработица, считано от 16.10.2023г., въз основа на подаденото заявление № 411-4782 # 1/13.10.2023г., с което е декларирал че започва трудова дейност в Германия от 16.10.2023г.С разпореждане № 141-00-2229-5/16.12.2024г. е отказано възстановяване изплащането на прекратено обезщетение за безработица, поради непредставяне на исканите документи с писмо У-141-00-2229-2/26.10.2023г., необходими за удостоверяване на период на заетост в Германия.

С разпореждане №141-00-2229-3/21.11.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на М. В. Н. за периода от 30.08.2023 г. до 29.12.2023 г. в размер на 18,00 лв. дневно. Обезщетението е отпуснато след получен формуляр за осигурителен стаж и доход от компетентната институция на Германия.

С разпореждане №141-00-2229-4/29.11.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено отпуснатото обезщетение на г-н Николакев, считано от 16.10.2023 г., поради започване на трудова дейност.

С разпореждане №141-00-2229-5/16.12.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано възстановяване на прекратеното обезщетение на г-н Николакев. Мотивите за това са, че лицето не е представило изискани документи, необходими за удостоверяване на период на заетост в Германия.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ във връзка с ал. 2, т. 2 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица в 14- дневен срок от получаването. Обжалваните разпореждания са получени на 07.01.2025 г., видно от извършеното отбелязване върху известието за доставяне. Административния орган е приел, че първите две жалби - от 20.01.2025 г. и от 21.01.2025 г. са подадени в законния срок, поради което са допустими за разглеждане, а третата жалба - от 22.01.2025 г. се явява просрочена.Административния орган е приел, че разгледаните по същество, жалби са неоснователни.

Със заявление вх. №411-4783/05.09.2023 г., чрез Дирекция „Бюро по труда“ - Плевен, регистрирано в ТП на НОИ - Плевен с вх. №141-00-2229/05.09.2023 г., г-н М. Н. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението лицето е декларирало, че е упражнявало дейност в друга държава - Германия за периода от 12.2021 г. до 30.08.2023 г. С уведомително писмо изх. №У-141-00-2229-1/14.09.2023 г. му е указано да представи липсващи документи. В изпълнение на указанията, лицето е представило попълнена декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от регламент №883/2004 г., както и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС/ЕИП или Швейцария. В заявлението е посочено, че е необходимо да бъдат удостоверени осигурителни периоди в Германия от 07.12.2021 г. до 24.08.2022 г., от 13.09.2022 г. до 25.01.2023 г., от 02.05.2023 г. до 29.08.2023 г. Приложени са също така документи от Германия на немски език.

Във връзка с подаденото заявление, административният орган по служебен път е изискал информация от компетентната институция на Германия за осигурителен стаж и доход на лицето, както и информация, относно определяне на пребиваването. Постановено е разпореждане №141-00-2229-1/25.09.2023 г., с което се спира производството по отпускане на исканото обезщетение до получаване на изисканите документи.

Междувременно, М. Н. е подал няколко последващи декларации за промяна в обстоятелствата:

Заявление с вх. №411-4783#1/13.10.2023 г. за започване на трудова дейност от 16.10.2023 г. в Германия;

Заявление с вх. №411-4783#2/23.10.2023 г., с което декларира прекратяване на трудовото правоотношение в Германия, считано от 18.10.2023 г.;

Заявление с вх. №411-4783#3/06.11.2023 г. за започване на трудова дейност от 08.11.2023 г. в Германия;

Заявление с вх. №411-4783#4/11.01.2024 г., с което декларира прекратяване на трудовото правоотношение в Германия, считано от 06.01.2024 г.;

Заявление е вх. №411-4783#5/04.10.2024 г. за започване на трудова дейност от 08.10.2024 г. в Германия;

С оглед подадените от г-н Николакев заявления за промяна в обстоятелствата, с които декларира започване на трудова дейност в Германия от 16.10.2023 г. и впоследствие прекратяване на правоотношението от 18.10.2023 г., до лицето е изпратено уведомително писмо изх. №У-141-00-2229-2/26.10.2023 г. С него му е указано, че следва да представи липсващи документи, необходими за удостоверяване на период на заетост в Германия, за да бъде извършена преценка за възстановяване на изплащането на обезщетение за оставащия период. Писмото е получено на 13.11.2023 г., но изисканите документи не са представени в дадения 15-дневен срок.

Впоследствие, в отговор на отправеното запитване до компетентната институция на Германия във връзка с първоначално подаденото от лицето заявление с вх. №141-00- 2229/05.09.2023 г., в ТП на НОИ - Плевен на 15.11.2024 г. са постъпили СЕД U017 - Осигурително досие на трансграничен работник и СЕД Н006 - Отговор на искането за информация за пребиваване. След получаване на изисканата информация, са постановени разпореждане №141-00-2229-2/18.11.2024 г. за възобновяване на производството по отпускане на обезщетение и разпореждане №141-00-2895-3/21.11.2024 г., с което е отпуснато исканото от г-н Николакев парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2023 г. до 29.12.2023 г. в размер на 18,00 лв. дневно.

С последващо разпореждане №141-00-2229-4/29.11.2024 г. е прекратено отпуснатото обезщетение за безработица, считано от 16.10.2023 г., въз основа на подаденото от г-н Николакев заявление с вх. №411-4783#1/13.10.2023 г., с което декларира започване на трудова дейност в Германия от 16.10.2023 г.

С разпореждане №141-00-2229-5/16.12.2024 г. е отказано възстановяване изплащането на прекратеното парично обезщетение за безработица на М. Н., поради непредставяне на изисканите документи с писмо №У-141-00-2229-2/26.10.2023 г., необходими за удостоверяване на период на заетост в Германия.

Предмет на обжалване от М. В. Н. по административен ред са три броя разпореждания: №141-00-2229-3/21.11.2024 г„ №141-00-2229-4/29.11.2024 г. и №141-00-2229-5/16.12.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен.

С обжалваното разпореждане №141-00-2229-3/21.11.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на М. В. Н. за периода от 30.08.2023 г. до 29.12.2023 г. в размер на 18,00 лв. дневно, като е посочено прекратяване на осигуряването от 30.08.2023 г. на основание „напускане на служителя“. Възраженията на г-н Николакев касаят причината за прекратяване на заетостта, като лицето твърди, че е напуснал работа, тъй като работодателя не му е осигурявал договореното минимално количество работа. Следва да се отбележи, че обезщетението е отпуснато след получен формуляр за осигурителен стаж и доход от компетентната институция на Германия, в който е отразено основанието за прекратяване на заетостта - напускане на служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Поради това, административният орган правилно е извършил преценка, съгласно законовите разпоредби, и е отпуснал парично обезщетение на лицето в минимален размер на 18,00 лв. дневно.

С обжалваното разпореждане №141-00-2229-5/16.12.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано възстановяване на прекратеното обезщетение на г-н Николакев. Мотивите за това са, че лицето не е представило изискани документи, необходими за удостоверяване на период на заетост в Германия.

М. Н. първоначално е подал заявление вх. №141-00-2229/05.09.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица поради прекратяване на осигуряването от 30.08.2023 г., като е приложил необходимите документи за удостоверяване на периода на заетост в Германия. Впоследствие, г-н Николакев подава заявление за промяна в обстоятелствата, поради започване на трудова дейност в Германия от 16.10.2023 г., след което подава заявление за прекратяване на правоотношението от 18.10.2023 г. Поради настъпилата промяна в обстоятелствата и наличие на период, в който лицето е упражнявало трудова дейност, за административния орган се поражда задължение да извърши нова преценка на правото на парично обезщетение и съответно неговото възстановяване. За целта, г-н Николакев е трябвало да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, всякакви документи, удостоверяващи трудовата заетост, както и анкетна карта.

С уведомително писмо изх. №У-141-00-2229-2/26.10.2023 г. на лицето е указано, че следва да представи липсващи документи, необходими за удостоверяване на период на заетост в Германия, за да бъде извършена преценка за възстановяване на изплащането на обезщетение за оставащия период. Пояснено е, че съгласно чл. 1, ал. 8 от НОИПОБ, ако в 15-дневен срок от получаване на писмото нередностите не бъдат отстранени и липсващите документи не бъдат представени, преценката на правото и размера на обезщетението ще бъде направено въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Писмото е получено на 13.11.2023 г., но изисканите документи не са представени в дадения срок.

Тъй като липсват документи, необходими за удостоверяване на период на заетост в Германия, а също така, след 16.10.2023 г. /датата на прекратяване на обезщетението/ няма подадени данни за осигуряване по българското законодателство, както и удостоверени периоди на заетост в друга държава, за административния орган не е налице основание за възстановяване изплащането на обезщетението за оставащия към датата на прекратяване период. Поради това, с разпореждане №141-00-2229-5/16.12.2024 г., е отказано възстановяване на отпуснатото и прекратено парично обезщетение за безработица на г-н Николакев.

Следва да се отбележи, че едва с последно подадената жалба с вх. №1012-14- 21/22.01.2025 г., която се явява просрочена, г-н М. Н. е представил документи за осигуряване в друга държава - Германия, за месеците 10, 11, 12.2023 г. и 01.2024 г. Във връзка е представените нови документи, административният орган по служебен път е изпратил запитване до компетентната институция на Германия със СЕД U001CB - Искане за осигурително досие на трансграничен работник. След получаване на изисканата информация, правото на парично обезщетение за безработица на г-н М. Н. ще бъде преразгледано.

С оглед гореизложеното, административния орган е приел, че жалбите на М. В. Н. се явяват неоснователни, а постановените разпореждания №141-00-2229-3/21.11.2024 г., №141-00-2229- 4/29.11.2024 г. и №141-00-2229-5/16.12.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен са правилни и законосъобразни и като такива са потвърдени изцяло.

Видно от представеното по делото осигурително досие на трансграничен работник /л.25 и сл./, е че М. Н. е бил осигурен в Германия в периода 07.12.2021 г. – 29.08.2023 г.

От представеното по делото искане за осигурително досие на трансграничен работник /л.75 – л.77/ е видно, че се иска информация дали М. Н. е бил осигурен в Германия в периодите 16-18.10.2023 г. и 08.11.2023 г. – 06.01.2024 г.

По делото е представена Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 /2/ от Регламент /ЕО/ №883/2004 /л.л.63-64/.

Представени са следните заявления от М. Н. до Бюрото по труда и ТП на НОИ Плевен:

Първоначално подаденото на 05.09.2023 г. /л.67/, с което се иска отпускане на обезщетение за безработица;

От 13.10.2023 г. /л.43/, съгласно което от 16.10.2023 г. упражнява трудова дейност /в Германия/, за която подлежи на задължително осигуряване.

От 23.10.2023 г. /л.41/, съгласно което от 18.11.2023 г. правоотношението му /в Германия/ е прекратено;

От 06.11.2023 г. /л.37/, съгласно което от 08.11.2023 г. упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване.

От 11.01.2024 г. /л.33/, съгласно което от 06.01.2024 г. правоотношението му /в Германия/ е прекратено;

От 04.10.2024 г. /л.31/, съгласно което от 08.10.2024 г. упражнява трудова дейност /в Германия/, за която подлежи на задължително осигуряване.

Писмо изх. №У-141-00-2229-2/26.10.2023 г. /л.108/, с което на Николакев е указано, че следва да представи липсващи документи по заявлението от 05.09.2023 г., но не е указано за кой период следва да са същите документи; видно от справка за приети, върнати и липсващи документи от 18.09.2023 г. по заявлението от 05.09.2023 г. /л.109/, такива документи са приети;

На л.130,гръб-л.131 е приобщен превод на трудовия договор от 21.04.2023 г., с начало на трудова дейност 02.05.2023 г., съгласно който М. Н. е с редовно работно време, базирано на нормалните работни часове. В момента е около 30-40 часа седмично, без да се включват почивките.

По делото е представено уведомление от адвокат от 29.08.2023 г. /на немски език на л.111, превод на български език на л.110/, до работодателя, в което се сочи че в сключения трудов договор е уговорено, че на Николакев ще му се възлага между 30 и 40 работни часа седмично, което се е случвало много рядко. През юли 2023 г. са били отчетени само 98 часа за целия месец. По тези съображения клиентът не може да продължи работа при тези условия и с настоящето уведомява работодателя,че прекратява съществуващия трудов договор. Превод на същото уведомление е приобщен и на л.130.

По делото са представени електронни служебни бележки /л.л.112-115/, с превод на български език, от които е видно, че е Николакев е работил в Германия в периодите 17-20.10.2023 г. и 09.11-31.12.2023 г.

От представеното по делото Удостоверение за осигурителни периоди в Германия /л.121 и сл./, е видно че Николакев е работил през октомври 2023 г. в Германия в периода 17-20.10.2023 г., като 19-20.10.2023 г. са отбелязани като „прекъсване, неплатен отпуск“. Видно е също, че е работил в периода 09.11.2023 г. -06.01.2024 г. В същия смисъл са и разпечатки за трудово възнаграждение /л.л.148-152/.

Със споразумение за прекратяване /л.129/ от 06.01.2024 г. е договорът, въз основа на който е полаган труд до тази дата е прекратен по взаимно съгласие.

От представената по делото разпечатка от електронно удостоверение за облагане на доходите /л.131, гръб- л.132/ за периода 02.05-29.08.2023 г.,е посочена полученото възнаграждение, удържаният данък, удържаните вноски за здравно, социално осигуряване и безработица.

Разпечатка от електронно удостоверение за облагане на доходите за 2022 и 2021 г. /л.л.133-137/, в който са посочени полученото възнаграждение, удържаният данък, удържаните вноски за здравно, социално осигуряване и безработица.

От представената по делото справка за заплата за юли 2023 г. /л.137, гръб- л.138/ е видно, че през юли 2023 г.Николакев е работил само 98 часа, от брутна му заплата в размер на 1470 евро са удържани данъци и осигуровки, нетната заплата е 1136,04 евро, удържан е наем в размер на 550 евро, и чистата сумата за изплащане е 586,04 евро.

От представената по делото Разпечатка от електронно удостоверение за облагане на доходите за 2024 г. /л.146, гръб-л.147/е видно, че Николакев е работил в периода 01-06.01.2024 г., посочени са полученото възнаграждение, удържаният данък, удържаните вноски за здравно, социално осигуряване и безработица.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”б” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение № 1040-14-15/20.02.2025 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърдените с него разпореждания /по отношение потвърждаването на две от които се оспорва решението/ също са издадени от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното частично Решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО. Същото е писмено, като изискуемата писмена форма е спазена, изложени са мотиви. Относно съответствието с материалния закон, административно производствените правила и целта на закона, настоящият състав съобразява следното:

Съгласно чл. 54а ал. 2, т. 4 КСО за придобиване право на парично обезщетение за безработица се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В случая жалбоподателят е декларирал съгласно чл. 65 /2 от Регламент /Е0/ № 883/2004 г., че след работата си в Германия се е завърнал и се е установил в България. Това определя НОИ като национална компетентна институция по местопребиваването във връзка с изплащане обезщетението за безработица.

Основателно е твърдението в жалбата, че съществено са нарушени административно производствените правила, като на жалбоподателя не е указано по ясен и разбираем начин какви документи следва да представи. Видно от приложеното писмо изх. №У-141-00-2229-2/26.10.2023 г. /л.108/, на М. Н. е указано, че следва да представи липсващи документи по заявлението от 05.09.2023 г. В това писмо не е указано за кой период следва да са същите документи; Видно от справка за приети, върнати и липсващи документи от 18.09.2023 г. по същото заявление от 05.09.2023 г. /л.109/, такива документи са били приети; Като не е указано, че документите следва да са за последващ период, а именно за октомври 2023 г., както се сочи в оспореното решение, е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.

Съдът отбелязва, че макар и по-късно, доказателства за посочения в решението последващ период са приобщени по преписката и делото, с оглед на което няма пречка тези доказателства да бъдат съобразявани.

По отношение на разпореждането, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, същото се оспорва относно размера на обезщетението и времето на получаването му. Ръководителят на осигуряването за безработица и директорът на ТП на НОИ Плевен са приели, че в случая е приложима хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, като обезщетението е отпуснато в минимален размер и за минимален срок. За да отпусне обезщетение за безработица в този размер и за този срок, е направено позоваване на чл.54б, ал.3 от КСО. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено поради напускане на служителя.

Така изложените мотиви са в противоречие с материалния закон и със събраните от самия орган доказателства.

Съгласно чл.54б, ал.3 от КСО /в приложимата редакция/ „Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно

желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за

отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.“

В случая М. Н. до 29.08.2023 г. е работил по трудово правоотношение в Германия. По преписката и делото е представен трудовият договор от 21.04.2023 г., като видно от същия, се уговаря заплащане на час, като работните часове седмично са между 30 и 40. Това условие е важно за работника, доколкото заплащането е на час, и размерът на брутното трудово възнаграждение зависи от броя на отработените часове. Видно от приложения документ за работа през м. юли 2023 г.,Николакев е отработил само 98 часа за целия месец, от трудовото възнаграждение след удържане на данък и осигурителни вноски, както и след удържане на наем /който явно се заплаща директно от заплатата/ остава сума за изплащане в размер на 586,04 евро. Изпълнението на уговорката в трудовия договор за осигуряване на работа е важно за работника, доколкото от нея зависи получаването на възнаграждение, и то такова, което съответства на стандарта на живот в държавата, в която се полага труда. Поради неизпълнение на това условие от трудовия договор, М. Н. е наел адвокат, който е подал предизвестие за прекратяване на договора.

В посочените в чл.54б, ал.3 от КСО /в приложимата редакция, а и понастоящем/ хипотези работодателят не носи отговорност за прекратяване на трудовия договор. Работникът/служителят е свободен да напусне и най-коректния работодател. Може да отправи или да приеме предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Може и поради виновното поведение на работника/служителя същият да бъде дисциплинарно уволнен. Именно тези хипотези са посочени в чл.54б, ал.3 от КСО. В разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, не е предвидена хипотезата на чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Съгласно тази разпоредба, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: 3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; Съдът приема, че в случая е работодателят не е изпълнил други задължения, уговорени с трудовия договор, а именно не е изхпълнил основното си задължение да осигури поне 30 часа седмична заетост на наетото на работа лице, от която зависи възнаграждението на М. Н..Именно поради неизпълнение на задълженията на работодателя, Николакев е подал уведомление, с което е прекратен трудовият договор от негова страна.В този случай, работникът/ служителят на осн. чл. 327 ал.1 т.3 от КТ има право да прекрати трудовия договор зеб предизвестие. Прекратяването на трудовото правоотношение по този ред, не може да се приравни на случая, когато трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие на осн. чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, в този случай няма неизправна страна по трудовото правоотношение, а единствено съвпадане на волите на работник и работодател за прекратяване на трудовото правоотношение, и в който случай работникът /служителят има право на обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок.

Следва да се посочи, че трудовият договор заедно със заявлението за прекратяването му е бил надлежно представен на ТП на НОИ Плевен, като от тях се установява виновното неизпълнение от страна на работодателя на посоченото условие на трудовия договор. Ответникът принципно е изискал представяне и на трудов договор – в този смисъл например е неговото писмо на л.108 от делото.

Неправилно на посочването „напускане на служителя“ в издадения от немската осигурителна институция документ се придава значение, каквото същото посочване няма. Служителят може да напусне както коректен, така и некоректен работодател. За да се установи дали причината за напускане на работника попада или не в някоя от хипотезите на чл.54б, ал.3 от КСО, следва да се изследват трудовия договор и посоченото основание за напускане, както и дали същото е налице. В случая работникът е напуснал поради неизпълнение от страна на работодателя на важно условие в трудовия договор, като по делото е доказано, че това неизпълнение наистина е налице.

Съдът намира, че в случая при прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя не е приложима посочената в жалбата разпоредба на чл.327, ал.1, т.11 от КТ, доколкото е налице хипотезата на чл.327, ал.1, т.3 от КТ.

С оглед на изложеното посочената от ТП на НОИ разпоредба на чл.54б, ал.3 от КСО не е приложима в случая с оглед на събраните доказателства. Като са приели обратното, ръководителят на осигуряването за безработица и директорът на ТП на НОИ Плевен са постановили съответно незаконосъобразно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица за минимален срок и в минимален размер, и незаконосъобразно решение, което потвърждава това разпореждане относно срока и размера на обезщетението за безработица.

Поради това процесното решение следва да се отмени в частта му, с която е потвърдено разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок, и да се отмени разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица по отношение на срока и размера на обезщетението. След отмяната делото като преписка следва да се върне на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен за постановяване на разпореждане, с което да се определи парично обезщетение за безработица по общия ред на КСО относно размера и срока за получаването му.

По отношение на частта от процесното решение, в която е потвърдено разпореждането за отказ за възстановяване на изплащането на обезщетение за безработица, съдът съобразява следното:

Като част от административната преписка са представени доказателства за трудовата дейност на М. Н. в последващи периоди, след първоначалната регистрация в Бюрото по труда, а именно октомври 2023 г., ноември 2023 г. – януари 2024 г., за които периоди се е и отписал от Бюрото по труда. Представени са доказателства и за отписване от Бюрото по труда от октомври 2024 г. Същите доказателства са надлежно приети по делото и не са оспорени от ответника. В промеждутъка на периоди, в които е упражнявал трудова дейност, М. Н. е бил надлежно регистриран в Бюрото по труда, за което също са събрани доказателства, и е подал съответни заявления до ТП на НОИ Плевен /цитирани по-горе/. С оглед събраните доказателства, е приложима разпоредбата на чл.54д, ал.5 от КСО. Същата разпоредба гласи: „Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, в определения към тази дата размер, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.“ Видно от същата разпоредба, липсва ограничение на броя пъти упражняване на трудова дейност. Липсва и ограничение по отношение на причините за прекратяване на последващите трудови правоотношения. С оглед на изложеното, като е отказал възстановяване на изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица, ръководителят на осигуряването за безработица е постановил незаконосъобразно разпореждане, а директорът на ТП на НОИ е постановил незаконосъобразно решение в частта му, с която е потвърдил това разпореждане.

С оглед на изложеното, процесното решение следва да се отмени в и в частта му, с която е потвърдено разпореждането за отказ за възстановяване на изплащането на парично обезщетение за безработица, и да се отмени и това разпореждане. След отмяната делото като преписка следва да се върне на ръководителя на осигуряването за безработица за постановяване на разпореждане, с което да се възстанови изплащането на парично обезщетение за безработица.

Решението в обжалваната му част не е съобразено и с целта на закона. Същата изисква обезщетение за безработица да се определя съобразно получаваното възнаграждение и осигурителния стаж, и само по изключение /каквото не е налице/ да се определя за минимален срок и размер. Ако по време на получаване на определеното парично обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение следва да се възстанови за оставащия към датата на прекратяването период.

С оглед на изложеното, процесното решение в обжалваната му част е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила, при нарушение на материалния закон и целта на закона, и жалбата срещу него следва да бъде уважена. След отмяната, доколкото с оглед естеството на акта съдът не може да се произнесе по същество, делото като преписка следва да се върне на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен за постановяване на нови разпореждания при съобразяване с изложените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл.174 АПК, в такъв случай съдът следва да определи срок за произнасянето. Доколкото настоящето съдебно решение не подлежи на оспорване, следва ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен да постанови нови разпореждания в 14-дневен срок от получаване на делото като преписка след постановяване на настоящето решение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. В. Н., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, [жк] [адрес], Решение № 1040-14-15/20.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен в частта му, с която са потвърдени разпореждания №№ 141-00-2229/21.11.2024 г. и 141-00-2229-5/16.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ разпореждания №№ 141-00-2229/21.11.2024 г. и 141-00-2229-5/16.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен.

ВРЪЩА на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен делото като приписка за постановяване на нови разпореждания вместо отменените при съобразяване с изложените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от получаване на делото като преписка след постановяване на настоящето решение.

Решението на основание на чл.119 вр. чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО не подлежи на оспорване.