М О Т И В И по НОХД № 1154/16г. по описа на РС – гр.***:

 

 

         Районна прокуратура – гр.*** е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.З.С., ЕГН ********** за това, че на 05.05.2016 г. в с. ***, обл. *** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ***, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние – с НП № 15-0938-002448/16.06.2015 г. на Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. ***, влязло в законна сила  на 16.09.2015 г., престъпление по чл. 343в ал. ІІ вр. с ал.І  от НК.

         В съдебно заседание представителят на РП – *** поддържа обвинението против подсъдимия Д.З.С., като намира същото за доказано по несъмнен начин. Извършва обобщен анализ на доказателствата и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода около средата на предвиденото в закона.

В съдебно заседание подсъдимият Д.З.С. редовно призован се явява лично, не се признава за виновен, дава обяснения съобразно възприетата от него защитна позиция в които по съдържани обвинява малолетния си син за извършител на процесното деяние. Моли съда да бъде оправдан.

 

Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от  фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият Д.З.С. е роден на *** г. в гр. Никопол, живее в с. ***, обл. ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

 

         Подсъдимият Д.З.С. е неправоспособен водач на МПС. Многократно наказван за нарушения на правилата за движение по пътищата и за престъпления по чл.343в ал.2 от НК.

 

С Наказателно постановление № 15-0938-002448/16.06.2015г. на Началник  Сектор „ПП“ към ОДМВР-*** на подс. Д.С. било наложено административно наказание – глоба, затова, че управлява МПС без свидетелство за управление, влязло в законна сила на 16.09.2015г.

 

На 05.05.2016г. в с. ***, обл. ***, подс.  Д.С.  управлявал  л.а. марка  „Опел Кадет“ с рег. № ***. Около 09.15-09.20 часа той се включил в движението по ул. „***“ в селото. На същата улица, в служебен автомобил били св. Ц.В.А. и св. П.Л.Г. *** /Първо РУМВР-***/. Минавайки близо до тях, те го видели. Разпознали го и след като знаели, че не притежава свидетелство за управление на МПС, решили да тръгнат след него и го спрат. Междувременно подс. С. също видял полицейските служители в служебния автомобил и ускорил движението на управлявания автомобил, като по този начин започнал  да се отдалечава от тях. При това си действие, той предизвикал ПТП, като се блъснал в л.а. „Ауди А-3“, но не спрял, а продължил движението на автомобила си. Свидетелите А. и Г. също видели предизвиканото ПТП и ускорили движението на служебния автомобил, за да догонят автомобила на подс. С.. Не успели, тъй като на един завой по улицата го изпуснали от полезрението си. По време на преследването св. Г. осъществил телефонна връзка със св. Н.П.Х. *** /Първо РУМВР-***/, който бил малко преди това с тях и му казал за видяното и, че са изгубили от поглед автомобила на подс. С.. Св. Х. тръгнал с частен автомобил да обхожда селото в района, за който бил уведомен от колегите си. Малко след това св. Х. видял лекия автомобил „Опел Кадет“ с рег. № *** изоставен, закъсал в кал на земен път в покрайнините на селото.

За станалото ПТП бил уведомен дежурния екип на Сектор ПП-КАТ при ОДМВР-***. Св. Н.З.И. заедно с колегата си *** били в близост до произшествието и след получаване на сигнала бързо пристигнали на мястото. Там установили фактическата обстановка около случилото се.

Около обяд на 05.05.2016г. подс. Д.С. ***, закаран в сградата на Първо РУМВР-*** и там му бил  съставен АУАН бланков № 269707/05.05.2016г. 

По повод горното било образувано БП № Б-146/2016г. по описа на РП-***.

Съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа показанията на свидетелите Ц.А., П.Г. и Н.Х. от които се установява, че на процесната дата 05.05.2016г. около 9 часа следвало да посетят местопроизшествие в с.*** обл.***, на ул.*** в склад за бира и безалкохолни напитки, след което Г. и А. извършили обход на мястото със служебния автомобил. От показанията на последните двама свидетели е видно че след като излезли от двора на склада и потеглили по пътя, от пресечка със земен път вдясно от тях забелязали, че към тях се движи лек автомобил марка Опел, тъмно син с габровска регистрация и водач – подсъдимия Д.З.С. като автомобилът бил с незатъмнени стъкла, а С. - сам в купето. Свидетелите Г. и А. заявяват,  че познават служебно лицето и знаят, че не притежава СУМПС както и че са го видели добре на разстояние около 7-8 метра и са го разпознали. Установяват, и че след като подминали за момент кръстовището св.А. видял в огледалото за обратно виждане, че управляваният от С. л.а. се е ударил в друг автомобил като не спрял, а продължил да се движи в посока с.Биволаре. След което двамата свидетели тръгнали след управлявания от подсъдимия л.а. марка Опел като на завой по улицата го изпуснали от полезрението си. Св.Г. посочва че по време на преследването осъществил телефонна връзка със св. Н.Х., който бил малко преди това с тях и му споделил за видяното и, че са изгубили от поглед автомобила на подс. С.. От показанията на св.Х. е видно че тръгнал с частен автомобил да обхожда селото в района, за който бил уведомен от колегите си, както и че малко след това видял процесния лек автомобил изоставен, закъсал в кал на земен път в покрайнините на селото. Св.Х. посочва и че предходния ден посетил дома на подсъдимия в с.*** за връчване на НП като в двора му забелязал процесния лек автомобил. Посочва още и че докато обхождал пеша района на склада видял спрян върху платното за движение лек автомобил марка Ауди управляван от св.*** която служебно познавал като земеделски производител в района както и че лекия и автомобил е блъснат от друг. И тримата свидетели полицейски служители – Г., Х. и А., заявяват пред съда че  въпросният автомобил марка Опел е бил изоставен отключен, без ключове, като на задна лява врата и калник имало следи от ПТП. Установяват в заключение, че по-късно през деня открили С. като му съставили АУАН. Показанията на свидетелите Ц.А., П.Г. и Н.Х. са обективни и кореспондират със съставения АУАН и събраните при разпита на св.Н.И., *** и В.С. гласни доказателства. Същите са депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване поради което съдът ги кредитира напълно.

От показанията на свидетеля Н.И. се установява  ангажираността му на 05.05.2016г. в автопатрул съвместно с друг колега в селата ***, *** и ** като на изхода на с.*** посока *** около 9.15-9-20ч получили сигнал за ПТП настъпило в старото село на с.***, както и че при пристигането им на място установили л.а. марка Ауди с водач жена със следи по предната си част от ПТП. От показанията на св.И. се установява и че снели обяснения от същата в които посочила, че на ул.*** л.а. Опел е излязъл отдясно, отнел `и е предимството като бил мъж и е бил сам, а тя рязко натиснала спирачка, въпреки което удар настъпил. Видно от показанията на И. докато снемали обяснения от водачката на автомобила и спътницата `и, с тях се свързали св.Х., А. и Г.  и след като и И. посетил изоставения л.а. Опел също установил следи от ПТП в задна лява част на автомобила. Показанията на свидетеля И. кореспондират напълно на тези на предходните трима свидетели- полицейски служители, като същите намират опора и в съставения АУАН № 269707/16 г. като съда изцяло ги цени.

Съдът цени напълно показанията на св. Д.Б. от които се установява служебното и познанство с подсъдимия във връзка с местоработата и в Пробационна служба – гр.***, по повод изпълнение от подсъдимия Д.С. на наказание „Пробация“по НОХД  1495/2015 г. на ПлРС. Служейки си с досието на С. свидетелката описва вида и начина на изтърпяване на пробационните мерки както и че на 05.05.2016 г. лицето се явило на задължителна периодична среща с пробационен служител в Пробационна служба – ***, и че поради отсъствие от регистрация по настоящ адрес  на 27.04., 28.04. и на 03.05.2016 г., по време на процесната среща С. написал обяснения за отсъствието си, а тя изготвила докладна записка с предложение за наказание. Свидетелката Б. установява още че С. се явил в 10 часа в пробационната служба, изчакал си реда и от 10.15 ч. до 11 часа когато бил освободен изпънявал задълженията си по изтърпяване на пробационните мерки, получаване на заповед за наказание и разясняване на съдържанието `и.Така видно от показанията на св.Б.: „..Д. изчака пред вратата на Пробационната служба, след което отново влезе в стаята и аз го запознах с наказанието по чл. 227 ал.1 т. 2 от ЗИНЗС писмено предложение за замяна на „Пробацията“ с наказание лишаване от свобода, тъй като през месец декември той е наказван със забележка. Той се подписа  на заповедта за наказание около 11 часа и след това си тръгна…. /поглежда досието/ Да, в 10:15 часа се е явил. Гледам графика и където е записано, че се е явил в 10:15 часа.” Кредитираните показания на св.Б. депозирани под страх от наказателна отговорност съответстват напълно на находящото се на л.21 от ДП извлечение от досието на подсъдимия в пробационната служба, също ценено от съда като неоспорено, видно от което същият се е явил в 10.15 часа и е напуснал сградата в 11 часа.

От показанията на св.*** и В.С. се установява, че около 9 часа на въпросната дата първата управлявала л.а. марка Ауди в посока гр. ***, а втората била нейна спътница, и пред склад за бира и безалкохолни напитки в старото село на с.*** претърпели пътнотранспортно произшествие с друг л.а. марка Опел, който излязъл от земен път от дясната им страна и им отнел предимството. Св.*** и спътницата и - св.С. намираща се от дясната страна до водача заявяват, че скоростта на автомобила била намалена максимално почти до спиране, за да дадат предимство на полицейски патрулен автомобил който първоначално се движел зад тях, а след това ги изпреварил. И двете свидетелки са категорични че водачът на л.а. марка Опел който причинил ПТП бил с водач мъж, а не дете, който бил сам в купета, а св.С. дори го посочва в с.з. в лицето на подсъдимия че именно той е бил водачът. Заявяват и че същият избягал в посока с.Биволаре, а сблъсъкът станал от негова дясна и нейна лява страна на автомобилите. В заключение посочват че изпреварилият ги полицейски автомобил се върнал и тръгнал след него за да го догони.

Съдът кредитира като обективни, логични и взаимнокореспондентни както и като кореспондиращи с останалите гласни доказателства описани по-горе и съставения АУАН № 269707/16 г. показанията на св.С. и ***.

Съдът кредитира напълно като непротиворечащи на събраните и ценени доказателства и показанията на св.*** макар същите да са лаконични но следва да се посочи че този свидетел не е очевидец и отразява споделени му факти и обстоятелства.

 

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д.С., че през процесния ден превозното средство - л.а. марка “Опел Кадет” не е било управлявано от него, а от неговия син – малолетния св.Ю.И.. Обясненията на С. противоречат на ценените от съда гласни и писмени доказателства, като съответстват единствено на показанията на св.Р.Б. и М.М. с които по техни и негови твърдения подсъдимият е в дългогодишни приятелски отношения, а на М. е зет и в които показания съдът откри индиция за заинтересованост от изхода на делото. Съдът не откри подкрепа на твърденията на подсъдимия освен в показанията на четиримата полицейски служители и св.Б. в които като длъжностни лица изпълняващи функциите си, няма основание да се съмнява, но и в показанията на св.С. и ***. Съдът не откри подкрепа на обясненията на подсъдимия дори в показанията на неговия син – малолетния св.Ю.И. който формално пое вината на баща си, но в които показания същият не можа да отговори на поставените въпроси на прокурора и съда относно начина на потегляне и спиране на автомобила, а там където отговори, отговорите бях противоречиви до степен неясни и водещи до извода, че малолетният Ю.И. не само, че не е управлявал на въпросната дата процесното МПС, но и изобщо не умее да управлява лек автомобил. Освен това Ю.И. посочи в съдебно заседание в категоричност, че св.Х., който заяви, че познава е бил преследвалия го патрулен автомобил, а както беше установено по-горе до степен на безспорност св.Х. е останал в близост до въпросния склад, а в другия а-л са били св.А. и Г.. Показанията на св.И. са  непоследователни и непрекъснато варират, но същите не намират опора и в показанията на св.М.М. и св.Р.Б., които въпреки дългогодишните си приятелски отношения с подсъдимия не знаят дали синът му умее да управлява автомобил.

Съдът не цени показанията на св. М. и Б. които единствено преповтарят твърденията на подсъдимия и му осигуряват отсъствие от с.*** в посочения от полицейските служители часови пояс – около 9 часа сутринта на въпросната дата. Вместо това Б. и М. заявяват че С. рано сутринта потеглил към гр.*** с обществен транспорт като се явил в пробационната служба а след това тримата реализирали среща в района на тази служба.  Съдът намира, че тези твърдения на Б. и М. са останали изолирани от доказателствения материал по делото възприет от съда, тъй като свидетелите А. и Г. изрично са посочили, включително и в хода на проведена очна ставка със С., че  именно той е управлявал лекия автомобил, като са го възприели ясно от служебния си пост а показанията в горния смисъл на Б. и М. са продиктувани от намерението им да осигурят защитната версия на подсъдимия. Свидетелят Ю.И., като син на С. е поел същата защитна функция спрямо него. Ето защо съдът счете, бе обясненията на подсъдимия С. са изолирани напълно от възприетите от съда доказателства, чиято обективност, последователност и стабилитет не е бил повлиян по никакъв начин по делото.

Съдът цени напълно и приетите по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, и в кокретност: АУАН бл.  № 269707/05.05.2016 г на л. 2, справка за нарушител/водач на л. 5 и л. 6, наказателно постановление № 15-0938-002448/16.06.2015 г. на л. 7, констативен протокол № 265/04.05.2016 г. на л. 18, заповед № 43/05.05.2016 г. на Началник ОС ИН „Пробация“ – *** на л.  20, справка на л 21, справка за съдимост по отношение на Д. С. на л. 22-л.26, като неоспорени и съответин на ценената доказателствена основа. Част от писмените доказателства бяха анализирани детайлно по-горе а останалите като издадени от компетентен орган и в надлежната форма се възприемат от съда напълно.

 

Така анализираните от съда гласни и писмени доказателства  водят до единствения възможен извод, че подсъдимият Д.З.С., ЕГН ********** е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.ІІ вр. с ал.І  от НК като на 05.05.2016 г. в с. ***, обл. *** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ***, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние – с НП № 15-0938-002448/16.06.2015 г. на Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. ***, влязло в законна сила  на 16.09.2015 г.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като същия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неизбежното настъпване на общественоопасните му последици, които именно последователно е целял.

Причина за извършване на престъплението е упоритото незачитане от страна на подсъдимия Д.З.С., ЕГН ********** на установения в страната правов ред и в частност на правилата за движение по пътищата, ниското му правно съзнание, липсата на морално-волеви задръжки и чувство за съпричастност към обществената реакция оформила се към такъв вид неправомерно поведение, формиралото се у него вътрешно убеждение за снизходително отношение на съдилищата при индивидуализиране на наложените му многобройни наказания.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С., съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК съобрази смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. В конкретния случай като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат посочени многобройните му осъждания, преимуществено за тежки умишлени престъпления против собствеността, но също и против, обществения ред и транспорта, наложените многобройни наказания по административен ред за нарушения на правилата на ЗДвП – видно от приложената към ДП и приобщена по реда на чл.283 от НПК справка на Сектор КАТ при ОД на МВР-***, управлението на МПС при отнемане на предимството на друг лек автомобил и причинявайки ПТП с него игнорирайки последиците, както и упоритостта с която се е отклонил от извършване на проверка след като предизвикал пътно-транспортно произшествие на оживен участък на пътя, и избягал от него, най-сетне липсата на значителен повод за предприемане на пътуването. Съдът намира че обществената опасност на подсъдимия С. се подчертава и от пренебрежителното му отношение  към снизходителността на съда проявена при индивидуализацията на наказанията преимуществено към долните граници, както и към труда на длъжностните лица упражняващи контрол върху движението по пътищата. С горното същият е изразил и намерението си да не се съобразява с  установените правила за поведение когато същите влизат в разрез с възприетите от него способи за задоволяване на личните му потребности като е манифестирал чувство за недосегаемост и поставяне над закона. Всички тези обстоятелства, които спадат към допълнителната характеристика на деянието и личността му, разкриват облика му  на лице с трайно изградени престъпни навици и утвърдена нагласа за неглижиране на контролните правомощия на оторизираните длъжностни лица.

Съдът отчете и липсата на критично отношение от подсъдимия С. към извършеното като отегчаващо вината обстоятелство.

Смекчаващо вината обстоятелство съдът не успя да открие. С обясненията си С. не само, че не е съдействал за разкриване на обективната истина, но и с прехвърлянето на отговорността върху малолетния си син разчитайки единствено на неговата наказателна неотговорност е искал да се оневини.

            Съдът намира, че самото престъпление по чл.343в ал.ІІ от НК е с висока степен на обществена опасност, макар същото да не представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, предвид ръста и динамиката на тези престъпления и ясно изразената остра отрицателна обществена реакция към този вид престъпления в последно време. Налага се единствено възможния извод за подсъдимия като лице с изключително висока степен на обществена опасност, придобило трайни престъпни навици, индиция за което е, че той макар и в сравнително невисока възраст е многократно осъждан.

         Съдът намира, че положителни промени в съзнанието на подсъдимия С. не могат да бъдат постигнати без промяна на средата, в която живее и откъсването му от досегашния начин на живот. Единствено наказание лишаване от свобода би довело до отстраняване на негативните му възгледи и заместването им изцяло с положителни такива, както и ново отношение към обществото, обществения порядък и труда на длъжностните лица, задължени да го охраняват.Възпиращото въздействие наред с поправителното такова е обвързано и с целите на генералната превенция, която съдът намира, че не може да бъде постигната по друг начин освен чрез ефективно наказание лишаване от свобода. Последното държи сметка не само за чувствителната обществена реакция към този вид зачестили престъпления,голяма част от които съпроводени и с тежки неблагоприятни последици,но и за необходимостта от  запазване моралната стабилност на водачите на МПС които управляват същите при строго съблюдаване на правилата за движение по пътищата. Справедливото наказание според съда определено при отчитане на посочените многобройни отегчаващи вината обстоятелства е лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца което следва да бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим в затвор. Същото наказание съдът намира, че ще отнеме за относително продължителен период възможността на подсъдимия да извършва други престъпления, държи сметка за необходимостта от вземане на интензивни и продължителни мерки на въздействие които да го принудят да се съобразява с установения правопорядък. Съдът наложи на подсдъдимия С. и кумулативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата в размер на 500/петстотин/ лева  в минимален размер предвид липсата на данни за по-добро материално положение.

По така изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: