Решение по дело №4006/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260999
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20205330104006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                                                 

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260999                                 29.03.2021 година                              град Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4006 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против В.А.Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

 

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.05.2017 г. – 31.10.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода  в общ размер на 650,15 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П, ул. „М“ №... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 60,64 лева за периода 31.07.2017 г. – 31.10.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с №….., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ, т.к. водомерът в имота не отговарял на изискванията на ЗИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10022/19.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18555/2019 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – наличието на вземания и правоотношение между страните; качеството на потребител на услугите. Моли за отхвърляне на исковете.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18555/2019 г. на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ../, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П, ул. „М“ № .., както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки отделен потребител.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Ответникът е собственик на процесния имот, като това се установява по категоричен начин от – 1. копието от кадастралната карта с данни от КРНИ /л.53/, издадена от СГКК – гр. Пловдив и съобразно създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР законова презумпция за вярност на вписани обстоятелства, както и 2. – от приетата декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Поради това той има качеството „потребител” и като такъв – следва да заплаща потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота си.

За пълнота и относно оспорванията в ОИМ и ПЗ - без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици /съпругата си/ припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното и док. ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи плащане на предоставените услуги.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на  измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов  представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи, макар да са отбелязани трима обитатели. Има поставени и подписи срещу част от данните.

Според показанията на св. Й. /и./ - ежемесечно правила посещения, но въпреки отправените покани да бъде поставен водомер /какъвто липсвал, въпреки ползването на вода/, действия не последвали. Въпреки че инкасаторът констатирал и събрал данни от самите живущи и съседи, че в имота живеят повече обитатели, било начислявано за 2 – ма по тарифа. Не помни да е получавала отказ за поставяне на подписи в карнетите, когато откривала някой на място. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи. Напротив – такива са налице на няколко места и не са оспорени откъм авторство. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, т.к. е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало неколкократно/. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба  №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.

Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания и указанията на инкасатора, като се установява по категоричен начин и от заключението на ВЛ по СТЕ, което съдът цени като ясно и компетентно изготвено. След посещение в имота, експертът е посочил, че – имотът е водоснабден и вода се ползва /вкл. по време на посещението е установено, че водомерната шахта била наводнена и вода изтичала през нея/; водочерпните прибори на външната тоалетна и дворна чешма били водоснабдени; в имота липсвало измервателно устройство, отчитащо потреблението на питейна вода, доставяна от ВиК; нямало данни в процесния период водомер да е бил монтиран.

Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното  количество  изразходвана  питейна  вода  се начислява в размер на по 5  куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки  обитател.

Видно от карнетите, сл. начислявания са правени по 10 куб. на месец /без завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна, дори напротив – т.к. са начислявани количества като за 2-ма обитатели, макар да са установени повече. За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 18 лв. - 22 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките  за прилагане  на  клаузите  на  чл.23, ал.5  и  ал.7  от  Общите  условия  на  ищцовото дружество  при  определяне  на  задълженията  на  ответника за процесния  период. Имало е реална консумация на вода /в разрез с възраженията в ОИМ/, която не е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият дължи плащането й, като начислените количества са в негов интерес.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на предпоставки за записванията. Възраженията в ОИМ, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ, което съдът цени като ясно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

В чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Плащане не се доказва, поради което е дължимо и претендираното обезщетение за забава за исковия период.

Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – платена ДТ; общо 240 лева – депозити ССЕ и СТЕ; 100 лева – възнаграждение за особения представител, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.

За исковия процес, на ищеца се дължат общо 515 лева, а за заповедното производство – 75 лева.

Така мотивиран, съдът                                                               

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.А.Т., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 650,15 лева - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 31.05.2017 г. – 31.10.2019 г. за имот, находящ се в гр. П, ул. „М“ №..; 60,64 лева - обезщетение за забава за периода 31.07.2017 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –  15.11.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10022/19.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18555/2019 г. на ПРС.

ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: общо 515 лева /петстотин и петнадесет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски  за заповедното производство по ч.гр.д. № 18555/2019 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП