МОТИВИ: В Габровски окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу Г.Г. *** с
който му е повдигнато обвинение за това ,че това на 14.09.2017г. около 7.55 часа в гр.Габрово на
кръгово кръстовище, образувано от ул.”Свищовска” , ул.”Лазурна” и
бул.”Могильов” до **при управление на МПС – автобус марка „М.”, модел „А21” с
рег.№ **собственост на „Общински пътнически транспорт” ЕООД гр.Габрово, нарушил правилата за движението пътищата-
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като преди момента на произшествието при ясно и слънчево
време, след като е можел и е бил длъжен да възприеме пострадалия пешеходец,
вече навлязъл неправомерно в кръстовището с кръгово движение и се намирал на
средата на ул.”Лазурна” с по две ленти за движение във всяка посока, застанал
на остров в кръстовището преди продължаване на неправомерното си движение,
където се явявал, като опасност на пътя,
не го видял своевременно, не е
изпълнил задължението си по текста да намали скоростта или да спре, за да го
запази продължил движението си и удряйки го с предната дясна част на автобуса
по непредпазливост да е причинил смъртта на П. Н.Ц.с ЕГН **********
престъпление по чл.343 ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.Й. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения от
него защитник адв.К. ***.
По делото са конституирани като частни обвинители наследниците на П. Ц.- Л.Ц.
–съпруга и Л. Ц.-син, както и внуците му –П.Л.Ц. и Л.Л.Ц..За всички частни
обвинители се явява повереникът им адв.Д.Ц. ***.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като доказано по несъмнен
начин. Счита ,че събраните по делото доказателства изцяло я потвърждават и не
ги анализира. Анализира неправомерното поведение на пътя на загиналия
пешеходец, който пресякъл неправомерно и се спрял на острова в близост до
кръговото движени. Според прокурора, това , че пешеходеца бил заел позиция на
острова означавало, че същият представлява опасност за останалите участници в
движението и същите следвало да имат поведение съгласно изискванията на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, да намалят скоростта и да спрат, за да охранят живота на
пешеходеца. Прокурорът приема, че подсъдимия, въпреки, че имал техническа
възможност не възприел своевременно пешеходеца, а когато възприел същия,
въпреки задействането на спирачката не успял да спре и повалил пешеходеца, в
резултат на което настъпили увреждания, които довели до неговата смърт. Счита,
че са налице единствено смекчаващи
вината обстоятелства и прави искане на подсъдимия да се наложи минималното
предвидено в закона наказание лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1
от НК, както и лишаване от права.
Повереникът на частните обвинители адв.Д.Ц. поддържа обвинението. Счита, че
от доказателствата по делото безспорно се установява вината на подсъдимия.
Излага аргументи в подкрепа на извода му за неправомерно поведение на водача на
автобуса, който според него нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не положил
достатъчно грижи да се убеди къде точно се намира пешеходеца и вследствие на
това да съобрази поведението си, като натисне спирачка и предотврати удара. По
отношение на размера на наказанието адв.Ц. ***.
Адв.К. в качеството му на защитник на подсъдимия Г.Й. счита, че същия с
действията си не е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Според защитата подсъдимия е
предприел адекватни действия по спиране на превозното средство в момента в
който бил длъжен да се съобрази с намиращия се на пътното платно пешеходец, но
е бил в обективна невъзможност да предотврати удара. Прави искане подсъдимия да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно
адв.К. пледира съдът да приеме, че са налице изключителни смекчаващи вината
обстоятелства и при определяне на
наказанието да приложи чл.55 от НК.
Подсъдимият поддържа становището на неговия защитник.
Възоснова
на обясненията на подсъдимия дадени в
съдебно заседание, показанията на разпитаните свидетели и заключението на
авто-техническата експертиза изготвена от вещото лице Б.И., както и приобщените
по делото писмени доказателства, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка.
Подсъдимият работи в „Общински пътнически транспорт”-Габрово,
като шофьор на автобус. На 14.09.2017г. изпълнявал служебните си задължения
управлявайки в гр.Габрово автобус марка „М. А21” с рег.№**.Около 7.55 часа се
движил по бул.”Могильов” в посока обръщалото на кв.Русевци. В автобуса нямало
пътници. В него пътувала единствено кондукторката и свидетелка по делото Д.С.,
която седяла на предната дясна седалка. Достигнал кръговото кръстовище,
образувано от ул.”Свищовска”, ул.”Лазурна” и бул.”Могильов” Й. спрял преди да
навлезе в кръстовището, за да даде път на движещите се в кръстовището превозни
средства. Навлизайки в кръстовището, подсъдимият се движил във вътрешната част
на дясното платно, а в дясно от него оставала ул.”Лазурна”. В ляво от автобуса
в задната му част се движел полицейски автомобил в който пътували свидетелите Д.И.
и И.Д..*** била с две платна за движение
във всяка посока, като всяко платно било с по две ленти за движение. От двете
страни на улицата имало метални заграждения, които не позволявали навлизане на
пешеходци на пътното платно. В средата между двете ленти, непосредствено до
кръговото кръстовище имало изкуствен остров, който се намирал от заустването си
до началото на пътното платно на кръговото кръстовище на 0,5 метра. До този
остров по неустановен по делото начин достигнал и спрял пешеходеца П. Н.Ц.. Подсъдимият възприел същия
още при навлизане на автобуса в
кръстовището, намалил скоростта на автобуса, за да не се получи разклащане и
продължил да се движи със скорост от 30,24км/ч. В този момент П. Ц.предприел
пресичане към вътрешността на кръговото кръстовище където имало затревена площ.
Забелязвайки движението на пешеходеца, подсъдимият задействал сприрачката и
рязко спрял. След съприкосновение с предната дясна част на автобуса, пострадалият
паднал на земята. При него веднага
отишли подсъдимия, св.Д.С. и полицейските служители-Д.И. и В. Д.. Пред всички
тях той съобщил, че го боли левия крак. Полицейските служители се обадили на тел.112
и пострадалия бил откаран в МБАЛ-Габрово, където въпреки оказаната му
медицинска помощ на 20.09.2017г. починал.
Веднага
след пътнотранспортното произшествие започнали оперитивно-следствените
действия, като бил извършен оглед на местопроизшествието и съставен протокол за
оглед на пътно-транспортно произшествие/стр.23-32 от ДП/. От същия е видно, че
е описано единствено намиращия се тогава на кръстовището автобус, управляван от
подсъдимия. Отразено е ,че по автобуса нямало следи от съприкосновение с пострадалия.
В протокола не се съдържат необходимите измервания и информация свързана с
възникналото ПТП. Към протокола е приложен фотоалбум в който на поредици от
снимки е заснето местоположението на автобуса. Изготвена е и скица на ръка в
която има измерени отстояния от автобуса до изкуствения острова и от автобуса до намиращ
се в близост билборд. Не е отбелязано лицето изготвило скицата, както и същата
да е приобщена към протокола за оглед.
След произшествието,
подсъдимият продължил да работи като шофьор в „Общински пътнически
транспорт”-Габрово, като срещу него няма образувано дисциплинарно производство.
На
досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза от вещото
лице д-р Я.К../стр.51-59 от ДП/. Експертът
е дал заключение, че вследствие ПТП П. Ц.е получил счупване в горната част на
лявата бедрена кост, получено при падане наляво, след блъскане от автомобила в
по-горна част на тялото, вероятно отдясно. Констатирал е, че е налице и
масивно кръвонасядане в областта на ляво бедро и ляв хълбок с произход от
зоната на счупване. От заключението се установява, че причината за смъртта на
пострадалия Ц.е остра дихателна и сърдечна недостатъчност, вследствие на
масивна емболия в белодробните кръвоносни съдове с произход от костния мозък на
счупената лявата бедрена кост. Настъпването на смъртта са способствали тежките
придружаващи заболявания на Ц..
В
съдебно заседание д-р К. поддържа заключението, като подробно обосновава извода
си, че счупването на бедрената кост на пострадалия е довело до мастна емболия,
която е причина за неговата смърт и същата не е било възможно да бъде
предотвратена въпреки приложеното лечение. По
отношение на механизма на причиняване на счупването д-р К. след анализ на
събраните в съдебно заседание доказателства изразява становище ,че е възможно
счупването на бедрената кост да се получи при директен удар в нея, както е
станало в конкретния случай.
На
досъдебното производство подсъдимият не е давал обяснения и не е изразявал
становище по събраните доказателства.
В обясненията си дадени в съдебно заседание
на 01.07.2019г. подсъдимият Й. твърди, че навлизайки в кръговото движение
се движел в дясната лента и наблюдавал колите в лявата лента. Твърди ,че в
момента в който забелязал пострадалия, той се движел и тогава предприел веднага
спиране и автобуса. Подсъдимият твърди ,че не знае дали пострадалия не е
загубил равновесие и поради това да е паднал. Твърди, че при завой на ляво на
кръговото движение, лявото огледало пречело, нямал никаква видимост напред
поради наличието на мъртва точка. Видимост имал след завоя, когато автобуса се
изправил. Веднага след спирането на автобуса от него слязла св.Д.С., която се
возела на първата седалка в дясно. Спрял и движещия се в ляво от автобуса полицейски
автомобил. Подсъдимият твърди, че той и св.С. вдигнали пострадалия, който искал
да влезе в автобуса, но те го сложили да седне на стъпенката след което
пристигнал екип на Спешна помощ и взел пострадалия. На въпроси на прокурора
подсъдимият обяснява, че пешеходецът се движел от острова в посока кръговото
движение. Според подсъдимия между автобуса и пострадалия нямало
съприкосновение. Пострадалият бил паднал отпред, в дясно от автобуса, до самия
му ъгъл и на метър разстояние. Твърди,
че забелязал човека, когато автобуса се изравнил с него, защото до тогава имал
мъртва точка на видимост. Забелязал пешеходеца, когато вече пресичал пътя
перпендикулярно и не го бил забелязал как е тръгнал да пресича от острова.
В обясненията си на 15.11.2019г. подсъдимият
твърди ,че възприел пешеходеца още когато тръгнал да завива в кръстовището. Помислил
си, че е на тротоара под магазин ” Лидъл”, защото пешеходец нямал работа на
пътя. В момента в който пострадалия направил крачка подсъдимият осъзнал, че
човека е на пътя, натиснал спирачки и станало съприкосновение.
Така
формулирана защитната теза на подсъдимия в обясненията му дадени в различни
съдебни заседание съдържа взаимноизключващи се твърдения за момента в който е
възприел пострадалия. Анализирайки същата в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства съдът счита ,че защитната теза на подсъдимия ,че възприел
пострадалия веднага след навлизането на автобуса в кръстовището е значително
по-достоверна. Налице са противоречия и по въпроса дали е имало съприкосновение
между автобуса и пешеходеца.
Пострадалият
П. Ц.бил възрастен мъж/ на 81 години/ и страдал от множество заболявания. Същият
не е разпитван като свидетел на
досъдебното производство, през времето през което е бил настанен на лечение в
МБАЛ-Габрово. Пред неговите близки и свидетели по делото -Л. Ц.-съпруга и П. Ц.-
син, пострадалият не съобщил какво се е случило.
В
показанията си пред съда, св.Д.С.-кондуктор
твърди, че пътувала на задната седалка на автобуса и си подготвяла документите
за работа, когато подсъдимият движейки се бавно „изведнъж” спрял. Когато излязла от автобуса забелязала ,че пред него на около метър има паднал човек. Някой го
вдигнал, а тя му казала да не влиза в автобуса, а да седне на стъпенката. Човекът
казал ,че го боли крак.
От
показанията на св.С., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез
прочитане на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК става ясно, че
същата пътувала на предната дясна седалка на автобуса. Свидетелката обяснява,
че подсъдимият спрял преди да навлезе в кръговото кръстовище, като до него в
ляво имало полицейски автомобил. Пропуснал движещите се в кръстовището
автомобили и потеглил бавно. Свидетелката не следяла движението. В един момент
видяла „възрастен мъж” пред автобуса, шофьорът
забил спирачки и леко бутнал човека с предницата на автобуса. Пострадалият
паднал по гръб. Пристигналите полицаи помогнали на човека да стане и го сложили
да седне на стъпенката на автобуса, като той им съобщил, че го боли кракът.
В
съдебно заседание свидетелката потвърди показанията си от досъдебното
производство, като обясни противоречията с това, че е забравила за случилото
се.
От
показанията на полицейския служител Д.И. се установява ,че същият навлязъл в
кръстовището движейки се зад автобуса управляван от подсъдимия. В един момент автобуса рязко спрял.
Видели падналия на земята човек, който имал големи болки. Не са го вдигали. Според
свидетеля пострадалият лежал в предната дясна част на автобуса на около 5-6
метра. Установили, че причината за ПТП е, че човека е блъснат от автобуса.
Според свидетелят, пострадалия бил много възрастен.
Св.И.Д.-***,
пътувал заедно със св.Д.И., твърди, че навлезли в кръговото движение като се
движели в различни ленти с автобуса. Видял как човека пада до предната дясна
част на автобуса, но не видял съприкосновението между автобуса и пешеходеца.
На
досъдебното производство е изготвена автотехническа експертиза и допълнителна
такава съответно на 34-46 стр. и стр.104-110 от ДП от вещото лице К.К.. От
заключението на първоначалната експертиза се установява ,че същата не е
установила траекторията на движение на пешеходеца. Експертът е приел ,че
причина за възникналото ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка от
страна на пешеходеца Ц.при положение, че същия е имал техническа възможност да
възприеме посоката на движение на автобуса и да преустанови движението си или
да промени посоката на движението си, която да е извън коридора в който минава
автобуса. Експертът в съдебно заседание заяви,
че при изготвяне на заключението в ДП нямало данни за посоката и движението на
пешеходеца, както и за неговата скорост. След като вещото лице в съдебно
заседание узна къде се е движил пешеходеца, изрази мнение ,че към момента на
удара автобусът се е движил със скорост близка до 0. Според експерта, водачът
на автобуса е можело да забележи пострадалия още на разделителния остров, но
тогава макар и неправомерно намиращ се там, пешеходеца не му представлявал
опасност. Според вещото лице по делото няма данни дали пешеходеца преди удара и
пресичал пътното лице. Счита, че пешеходецът е бил своевременно възприет от
водача, който е предприел спиране на ранен етап.
На
досъдебното производство е назначена и изготвена допълнителна автотехническа
експертиза от вещото лице К.К./стр.104-110 от ДП/.При изготвянето на
заключението и по тази експертиза вещото лице при отговора на въпрос 4 /Какво е
изминатото от пешеходеца разстояние от мястото на тротоара за навлизането му в
платното до мястото на удара?/ отново е
посочил ,че не са налице доказателства за мястото на навлизане на пешеходеца
върху платното за движение и това място не е възможно да се установи, както и
не е възможно да се установи разстоянието изминато от пешеходеца до мястото на
удара. Въпреки липсата на такива данни вещото лице е определило опасната зона
на спиране за автобуса от 24,4 метра.
По
делото е изготвена назначена от съда повторна автотехническа експертиза. Същата
е изготвена от вещото лице Б.И./стр.140-176 от делото/. Вещото лице дава заключение, че пострадалия е пресичал от дясно на ляво
пред автобуса и контакта между пешеходеца и автобуса е в лявата страна на
тялото и в горната част на лявата бедрена кост. Според експерта, ако водача на
автобуса към момента на първоначално реагиране за спиране, при навлизане в
кръстовището е задействал максимално спирачната система е щял да спре автобуса
на два метра преди мястото на удара с пешеходеца. Налице е била техническа
възможност водача на автобуса да възприеме пострадалия още при навлизане на
автобуса в кръстовището. Подсъдимият на 33,6 метра от движещия се пешеходец
реагирал, като задействал спирачката и е намалил скоростта. В този момент
пострадалия бил на 1,44 метра от десния край на платното за движение на
автобуса. Ударът се осъществил на около 2,5 метра от острова на който
първоначално бил спрял пострадалия и на 2 метра на ляво от десния край на
платното. При навлизане в кръстовището автобусът се движел със скорост от 38,2 км/ч. Анализирайки
движението на автобуса и на пешеходеца вещото лице достига до извода, че водача
на автобуса е реагирал преди навлизане на пешеходеца в платното за движение още
когато е бил на острова. При навлизане
на пешеходеца в платното за движение, автобусът се намирал на 16,5м. от мястото
на удара и при ефективно реагиране за спиране не е имал възможност да спре до
мястото на удара. Съдът намира ,че заключението на повторната
автотехническа експертиза е логично, мотивирано и задълбочено и го кредитира ,
като правилно и законосъобразно. Същото е съобразено с техническите
характеристики на управлявания от подсъдимия автобус марка „М. А21” и с предоставената от Община Габрово служебна
скица № 788/25.11.2019г. на действащия към 14.09.2017г. и към настоящия
момент план на гр.Габрово, касаещ
кръстовището образувано от ул.”Свищовска”, ул.”Лазурна и Бул.”Могильов” до
административен адрес –бул.Магильов **.
От
показанията на св.Л. Ц.-съпруга на пострадалия и на неговия син П. Ц.не се
установяват факти и обстоятелства относими към казуса. Такива не се установяват
и от показанията на поемните лица-М.С. и К.А. присъствали на огледа на мястото
на произшествието и видели, че се извършват измервания.
Подсъдимият
е предаден на съд за това, че управлявайки автобус нарушил правилата за
движението пътищата- чл.20, ал.2 от ЗДвП, като преди момента на произшествието при ясно и слънчево време, след като е можел и е бил длъжен да
възприеме пострадалия пешеходец, вече навлязъл неправомерно в кръстовището с
кръгово движение и се намирал на средата на ул.”Лазурна” с по две ленти за
движение във всяка посока, застанал на остров в кръстовището преди продължаване
на неправомерното си движение, където се явявал, като опасност на пътя, не го видял своевременно, не е изпълнил задължението си по текста да
намали скоростта или да спре, за да го запази продължил движението си и удряйки
го с предната дясна част на автобуса по непредпазливост да е причинил смъртта
на П. Н.Ц..
На
досъдебното производство са събрани изключително оскъдни доказателства касаещи
престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК за което е
предаден на съд подсъдимия. Местопроизшествието
не е запазено преди огледа по отношение на местоположението на пострадалия след
съприкосновението с автобуса. Протокола за оглед е повърхностен и непълен,
същият не съдържа необходимите измервания свързани с местоположението на
автобуса и пострадалия след произшествието. На досъдебното производство не е
установена посоката на движение на пешеходеца преди съприкосновението му с
автобуса и това изрично е посочено в заключението на автотехническата
експертиза и допълнителната автотехническа експертиза изготвени от вещото лице К.. Това е била и
причината вещото лице Я.К. в изготвената от него съдебно –медицинска експертиза
да фокусира вниманието си върху възможността пострадалия след съприкосновение с
автобуса да е паднал на ляво и така да е получил счупване на лявата бедрена
кост.
В
обвинителния акт прокурора приема ,че пострадалия пешеходец достигнал до
острова на улица „Лазурна”, като пресичал неправомерно и поради това движението му представлявало
опасност по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Приел е ,че подсъдимият въпреки, че
имал възможност не го забелязал, продължил да се движи с автобуса, а
пострадалия да пресича. Когато пешеходецът навлязъл пред автобуса, водачът не
успял да спре своевременно и го ударил с
предната дясна част.
От
събраните по делото гласни доказателства, от обясненията на подсъдимия, от
техническата документация по делото касаеща процесното кръстовище и от
заключението на вещото лице Б.И. се установи, че т.н. остров намираш се на
средата на ул.”Лазурна” се намира на 0,5 метра от кръстовището с кръгово
движение. Подсъдимият нямал ограничение на видимостта и възприел пострадалия
още при навлизането си в кръстовището и преди пострадалия да предприеме
пресичане от острова през кръстовището с кръгово движение.
Подсъдимият
въпреки ,че видял пострадалия, който неправомерно, по неустановен начин, в нарушение на правилата за движение бил
застанал на острова на улица „Лазурна” не предприел спиране, а само леко
намалил скоростта. Според заключението на повторната автотехническата
експертиза, към този момент подсъдимият е можел да предотврати удара ако е
задействал спирачката. В обясненията си пред съда подсъдимия признава ,че
забелязал пострадалия още когато с автобуса навлязъл в кръстовището, считал
обаче, че Ц. е зад металните заграждения на тротоара. Съдът счита обаче, че към този момент, преди да навлезе в кръстовището
с кръгово движение в платното в което се
движел автобуса пешеходецът не е представлявал опасност за подсъдимия.
Пешеходецът е представлявал опасност, когато навлизайки в пътното платно и е
бил на 16,5 метра от автобуса. В момента в който пострадалия Ц. слязъл от
острова и се отправил към пътното платно Г.Й. рязко натиснал спирачката. Към този
момент той не е имал възможност да предотврати
съприкосновение с пешеходеца, тъй като същият попадал в неговата опасна
зона. Съдът счита, че деянието на
подсъдимия така както е описано в обвинителния акт е изначално несъставомерно. Държавното
обвинение не е посочило изрично коя хипотеза на чл.20, ал.2 от ЗДвП ангажира
според него наказателната отговорност на подсъдимия, но от текстовата част е
очевидно, че това е второто предложение на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Деянието на Й. е несъставомерно, тъй като прокурорът приема, че пешеходецът е
представлявал опасност на пътя още при първоначалното му пресичане на същия и
достигане до острова на ул.”Лазурна”. Подсъдимият не е можел да предположи на
къде ще продължи неправомерното си поведение пешеходеца намиращ се на остров на
пътя на улица различна от кръговото движение в което той се движел. Същият не е
имал задължение да намали скоростта и да спре преди пешеходеца да се насочи към
неговото платно. За водача на автобуса намиращия се на пътното платно възрастен
човек безспорно представлявал предвидимо препятствие с което същият следвало да
съобрази скоростта си или да спре в
момента в който пешеходеца от пътния остров се насочил към неговото платно. В
този момент Й. е предприел адекватната Маневра - спиране. Подсъдимият не е имал
възможност да избегне обществено - опасните последици тъй като пешеходецът е
бил на 16,5 метра и технически не е имал възможност да спре преди мястото на
удара . Вещото лице Б.И. е категорично ,че със скоростта с която се е движил
автобуса -30,24 км/ч в момента в който пешеходецът е навлязъл в неговото пътно
платно, дори и при ефективно натискане на спирачката не е можел да предотврати
удара.
Дори да
се приеме ,че водачът Й. е закъснял с реакцията си да задейства спирачката на
автобуса, то нарушението му попада в хипотезата на чл.20, ал.1 от ЗДвП съгласно
трайната практика на ВКС / Решение №222/2014г. на 2-ро НО на ВКС, Решение
№35/2009г. на 3-но НО на ВКС/. Такова обвинение на подсъдимия обаче не е
повдигнато от ОП-Габрово и за него не може да се ангажира наказателната му
отговорност.
По
делото не са събрани доказателства за това къде точно е станало
съприкосновението между автобуса и пострадалия. Както бе описано по-горе този
факт не е установен на досъдебното производство. При извършения оглед на
автобуса не са открити следи от съприкосновение. Подсъдимият в обясненията си
твърди, че не е сигурен, че е имало съприкосновение. Единствено полицейския служител
И.Д. твърди, че видял как П. Ц. пада до дясната част на автобуса, но и той не е
видял съприкосновение. В този смисъл са и показанията на св.Д.С.. Съдът обаче
не кредитира с доверие показанията на св.И.Д. в тази им част, тъй като същият движейки се с полицейския автомобил в лявото
платно и в задната част на автобуса не е имал възможност да възприеме падането
на пешеходеца. В този смисъл са както обясненията на подсъдимия така и тези на
другия полицейски служител намиращ се в автомобила- Д.И.. Посочените по-горе
свидетели са категорични, че пострадалия е бил легнал по гръб в момента в който
те отишли при него. По делото няма доказателства как при съприкосновение на
автобуса с лявото бедро на пострадалия, той е паднал по гръб и няма травматични
увреждания в дясната част на тялото. Еднозначни са доказателствата по делото, че
пострадалия е достигнал пътното платно движейки се самостоятелно и след
произшествието е имал болки в крака. Противоречиви са доказателствата за това
дали е ставал, дали е искал да се качва в автобуса както твърдят подсъдимия и
св.С. или не е местен от мястото на което е паднал както сочат полицейските
служители. При това положение съдът приема ,че по делото не е възможно да се
установи по обективен начин механизма на причиняване на травмата на пострадалия
пешеходец, поради липсата на доказателства , които на етапа на съдебното
следствие вече е невъзможно да бъдат издирени и приобщени.
По изложените съображения съдът прие ,че по делото не се доказа по
безспорен и категоричен начин от обективна страна подсъдимият Й. на 14.09.2017г. около 7.55 часа в гр.Габрово на
кръгово кръстовище, образувано от ул.”Свищовска” , ул.”Лазурна” и
бул.”Могильов” до **при управление на МПС – автобус марка „М.”, модел „А21” с
рег.№ **собственост на „Общински пътнически транспорт” ЕООД гр.Габрово, да е
нарушил правилата за движението пътищата- чл.20, ал.2 от ЗДвП, като преди
момента на произшествието при ясно и слънчево време, след като е можел и е бил
длъжен да възприеме пострадалия пешеходец, вече навлязъл неправомерно в
кръстовището с кръгово движение и се намирал на средата на ул.”Лазурна” с по
две ленти за движение във всяка посока, застанал на остров в кръстовището преди
продължаване на неправомерното си движение, където се явявал, като опасност на
пътя, не го видял своевременно, не е изпълнил задължението си по текста да
намали скоростта или да спре, за да го запази продължил движението си и удряйки
го с предната дясна част на автобуса по непредпазливост да е причинил смъртта
на П. Н.Ц.с ЕГН ********** поради което го съдът го оправда по така предявеното
му обвинение по чл.343 ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Съдът постанови направените по
делото разноски да остават за сметка на
държавата, на осн.чл.190 ал.1 от НПК.
В този смисъл е и произнесената
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: