Р Е Ш Е Н И Е
№….........../24.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7467 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Й.К.А.,
ЕГН **********,***, срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 369,70 лв. (след допуснато изменение на
иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № ***за причинени щети
на собствения на ищеца лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с peг. № ***в резултат
от реализирано на 09.05.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по
вина на водача на лек автомобил „Лексус РХ“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 09.05.2020 г. в гр. Варна, на ул.
„Вяра“, до бл. № 142, водачът на лек автомобил „Лексус
РХ“ с рег. № ***, извършвайки маневра движение на заден ход, блъснал паркирания
там лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“
с peг. № ***, собственост на ищеца. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие участниците в същото попълнили двустранен
протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен водачът на МПС с рег. № ***.
Последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника З. „О.“ АД с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. На 11.05.2020
г. ответното дружество било уведомено за настъпилото събитие, за което била
образувана застрахователна претенция (щета) под № ***Извършен бил оглед на
автомобила и съставен опис на настъпилите щети, в който били обективирани следните
увредени детайли: регистрационен
номер, броня предна и основа регистрационен номер. За тези вреди на 29.05.2020 г.
ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 161,40 лв.
Ищецът счита, че действителният размер на
вредите възлиза на сумата от 543,40 лв., поради което застрахователят следва да
му заплати разликата между тази сума и доброволно заплатената такава, или
сумата от 382 лв.
По изложените съображения по същество моли за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 10 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 382 лв.,
представляваща неизплатена част от дължимото застрахователно обезщетение, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба, и претендира разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. К.К., поддържа исковата
молба и изменя предявения частичен иск чрез увеличаване на неговия размер до
сумата от 369,70 лв. Моли за уважаване на исковата претенция до увеличения
размер и за присъждането на разноски по производството, за които представя
списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и
собственика на лек автомобил „Лексус РХ“ с рег. № ***, че в периода на
покрит риск е реализирано процесното пътнотранспортно произшествие при описания
в исковата молба негов механизъм, че в резултат от същото са настъпили
посочените щети по собствения на ищеца лек автомобил, че е уведомен за
събитието, както и че е изплатил застрахователно обезщетение по заведената
претенция в размер на сумата от 161, 40 лв.
Счита, че размерът на
изплатеното обезщетение е достатъчен да репарира вредоносните последици от
застрахователното събитие. В тази връзка излага, че обезщетението е определено
по методиката съгласно приложения №1-6 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН и
съответства на стойността на дължимите средства за ремонт на автомобила.
В условията на
евентуалност, в случай че изплатеното обезщетение се приеме за недостатъчно, релевира възражение за съпричиняване. Обосновава същото с
твърдения, че ищецът не е бил паркирал своя автомобил в съответствие на
изискванията на ЗДвП. В тази връзка оспорва съдържанието на съставения между
участниците в ПТП двустранен протокол и в частност отразеното в документа
обстоятелство, че виновен за произшествието е застрахованият водач.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Т.С., поддържа отговора и представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че между ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД и собственика на лек автомобил „Лексус РХ“ с рег.
№ *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица № *** от 22.04.2020 г. със срок на
действие от 26.04.2020 г. до 25.04.2021 г.; 2.) че на 09.05.2020 г. в гр. Варна, на ул. „Вяра“, до бл. № 142, е
реализирано пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „Лексус РХ“ с рег. № *** е извършил маневра движение на
заден ход и е блъснал паркирания там лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с peг. № ***; 3.) че в резултат от пътнотранспортното
произшествие са настъпили щети по лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с peг. № ***,
изразяващи се в увреждане на неговия регистрационен номер, броня предна и
основа регистрационен номер; 4.) че
на 11.05.2020 г. ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на
претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която
е образувана преписка по щета, заведена под № 0410-165-0052/2020 г., както и 5.) че на 29.05.2020 г. по
застрахователната претенция е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
161,40 лв.
Посочените
обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени
доказателствени средства.
От приобщеното свидетелство за регистрация част I (л. 4) се установява, че от 22.07.2013 г. собственик на
лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“
с peг. № *** е ищецът Й.К.А..
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза (л. 49 и
сл.) се установява, че процесното ПТП е резултат от пряк
контакт между двете превозни средства, разположени в една и съща посока, при
което лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с peг. № *** е бил в покой (паркиран), а лек
автомобил „Лексус РХ“ с рег. № *** се е движел със сравнително ниска
скорост на заден ход и ударил паркираното превозно средство. Според вещото лице
установените увреждания на предна броня и основа регистрационен номер на лек
автомобил „Мицубиши Аутлендър“
е възможно да настъпят по степен и
вид, докато автомобилът е в паркирано състояние, вследствие на съприкосновение
с движещ се към него автомобил на заден ход. Съгласно заключението автомобилът
на ищеца е бил паркиран на ул. „Вяра“ в гр. Варна, в близост до бл. 142, непосредствено до бордюра, като при
извършване на маневрата движение на заден ход водачът на лек автомобил „Лексус РХ“ не се е убедил, че пътят зад превозното средство
е свободен. Експертът
определя общата
стойност на щетите по автомобила към датата на събитието в няколко варианта:
1.) 531,10 лв., изчислена по средни пазарни цени на труда в сервизи, които
притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, и такива без
сертификат (т. 2 от заключението), 2.) 375,50 лв., изчислена по средни пазарни
цени на труда само в сервизи без сертификат (т. 9 от заключението), и 3.)
195,85 лв., изчислена съгласно Приложения № 1- 6 към Наредба № 24 от 08.03.2006
г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства (т. 8 от заключението).
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведена извънсъдебна процедура по доброволно уреждане на
отношенията между страните по реда на чл. 380 КЗ. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ ищец) не е съгласно
с размера на определеното му и изплатено обезщетение. Налице са и останалите
(общи) процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск,
поради което исковата претенция е допустима.
Основателността на същата е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили
имуществени вреди за ищеца, както и 4.) наличието на пряка причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение. С оглед релевираното от ответника
възражение за съпричиняване, той носи тежестта да докаже, че увреденото лице е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между
ответното дружество и собственика на лек автомобил „Лексус РХ“ с рег. № ***. Следователно ответното дружество е
обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите на застрахования
автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при
управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че в
периода на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие при описания в исковата молба негов механизъм, който се
потвърждава и от експертното заключение. От същия се налага извод за доказано
противоправно поведение на водача на застрахования лек автомобил, който не се е
убедил, че пътят зад превозното средство
е свободен и при движението си назад не е наблюдавал непрекъснато този път, с което е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 и 2 от Закона за движение по
пътищата.
Страните не спорят и
относно настъпилите щети на собствения на ищеца лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с peг. № ***, описани в съставеното от застрахователя
опис-заключение и изразяващи се в увреждане на неговия регистрационен номер,
броня предна и основа регистрационен номер.
Безспорно е още, а се
доказва и от заключението на САТЕ, че щетите са резултат от застрахователното
събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач и
настъпилите имуществени вреди за ищеца, като собственик на увреденото имущество.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно
вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване
за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за ответното дружество е възникнало задължение да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1
и ал. 2 КЗ обезщетението се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото
не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза (вариант по т. 2) се
установява, че щетите по собствения на ищеца лек автомобил възлизат в общ
размер на сумата от 531,10 лв., включваща стойността на необходимите
материали, резервни части и труд по средна цена на труда в сервизи, които са
сертифицирани по ISO 9001:2008, както и в такива без сертификат. На пазара
съществуват и двата типа сервизи, поради което съдът намира, че именно така
определеният
размер съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие и е съобразен с изискването за покриване на стойността,
необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането.
Съобразяването с обсъждания вариант от експертното заключение и определянето на
дължимата сума според него гарантира обезщетяване на действително претърпените
вреди в рамките на застрахователното покритие.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника, според което застрахователното обезщетение следва да бъде определено
по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително
застраховане. Според решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009
год., І т.о. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя, а същата
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката, и при съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Неоснователно е и релевираното от ответната страна възражение за
съпричиняване. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение
за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване (така - решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, I ТО, решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II ТО
и др.). В разглеждания случай възражението е обосновано с неконкретизирани
твърдения за неправилно паркиране на увредения лек автомобил. В тяхна подкрепа
ответникът не е ангажирал никакви доказателства, като отделно от това същите се
опровергават от експертното заключение, според което автомобилът на ищеца е бил паркиран непосредствено до бордюра на ул. „Вяра“
в гр. Варна, без данни тази зона да е регулирана от забранителни пътни знаци за
паркиране.
По изложените мотиви съдът приема, че няма основание за намаляване по реда
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на определеното застрахователно обезщетение в размер
на 531,10 лв. От същото обаче следва да
бъде приспаднато заплатеното такова от 161,40 лв., при което неизплатената част
от обезщетението възлиза в размер на
претендираната сума от 369,70 лв.
Следователно предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца посочения дължим остатък, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 06.07.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 450
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса (л. 11), 100 лв. за
заплатен депозит за вещо лице (л. 42) и 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за
правна защита и съдействие от 29.01.2021 г. (между л. 67 и 68), съдържащ
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Предвид
крайния извод за основателност на предявения иск и уважаването му в пълен
размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. ***, да заплати на Й.К.А., ЕГН **********,***, сумата от 369,70 лв. (триста шестдесет и девет лева и седемдесет
стотинки), представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по
застрахователна претенция № ***за причинени щети на собствения на ищеца лек
автомобил „Мицубиши Аутлендър“
с peг. № ***в резултат от реализирано на 09.05.2020
г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„Лексус РХ“ с рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 06.07.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. ***, да заплати на Й.К.А., ЕГН **********,***, сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: