О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./…..11.2016г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 705 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е молба от В. И.С. и С. М.С. , действащи чрез адв.Р.И.,
за изменение на постановеното решение №541/08.07.16г. в частта на присъдените
разноски за заповедното производство и в частта на присъденото адв.възнаграждение.
Насрещната
страна ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д.Цанков №37, в дадения й срок за отговор е депозирала
такъв, с който счита молбата за неоснователна.
Съдът
след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното от фактическа
страна:
С решение №541/08.07.16г. по т.д.№ 705/15г. на ВОС съдът е приел за установено в
отношенията между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, и С.М.С. и В.И.С.,
че С.М.С. и В.И.С. ДЪЛЖАТ солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, следните суми както следва: СУМАТА от 120116,62евро,
представляваща главница по договор за предоставяне на банков кредит
№014OD-R-000062/20.08.08г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 23.11.12г. до окончателното погасяване
на вземането; СУМАТА от 29136,92евро, представляваща просрочени лихви за периода 01.08.10г. -
23.11.12г.; СУМАТА от 3750евро, представляваща
комисионни за управление на кредита съгласно т.11 от договора за 2011г.
и 2012г., за които вземания по ч.гр.д. №17356/2012г. по описа на ВРС, ХХVІ
състав, е издадена заповед №9654/29.11.2012г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК, като е отхвърлил предявените искове за главница за разликата над 120116,62евро до пълния претендиран за установяване размер на вземането от 125000
евро и за просрочени лихви за разликата над 29136,92евро
до пълния претендиран за
установяване размер на вземането от 57456,08 евро, като неоснователни. Със същото решение са присъдени направените в заповедното
производство разноски, както и е присъдено в полза на адв.Р.И.
адв.възнаграждение за проц.представителство
на осн. чл.38, ал.2 във вр.
с чл.1, т.2 от ЗАдв.
За
неоснователно съдът намира възражението на отв.страна
касателно присъждането на разноските за заповедното
производство с осъдителен диспозитив. Действията на
съда в тази насока са изцяло в съответствие с разясненията, дадени с ТР
№4/18.06.14г. по т.д.№4813г. на ВКС / в частност т.12/, което съгласно
разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за органите
на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове.
На следващо място съдът намира, че не е налице и
основание за изменение на решението в частта относно размера на адв.възнаграждение, дължимо на осн. чл.38, ал.2 във вр. с чл.1, т.2
от ЗАдв. Действително разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. въвежда задължение за съда да определи
адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при
условията на ал. 1 на текста, като то следва да е с размер не по-малък от
определения по чл.36, ал.2 ГПК. При определянето му съдът е съобразил, че
делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност, предвид на
това, че по въпросите, изследвани с решението е налице както задължителна
съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, така и тълк.решения,
а само по себе си броя на съд.заседания не би могъл да определи по – голяма
сложност на делото, като същевременно съдът се е съобразил с принципа за възмездност на адвокатския труд.
С оглед изложеното подадената молба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 248, ал.3
от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. И.С. и С. М.С. , действащи чрез адв.Р.И.,
за изменение на решение №541/08.07.16г. по т.д.№ 705/15г. на ВОС в
частта на присъдените разноски, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: