РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Ямбол, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба
от защитника за проверка на невлязлата в сила осъдителна Присъда №
11/15.06.2021г. по НОХД № 20212320200014/2021г. по описа на РС –
**********.
С присъдата, предмет на проверка, подсъдимият Д. Н. Д. от с. ******,
Община **********, е признат за виновен по обвинението за престъпление
по чл.355, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, и конкретно в това, че:
На **.**.**** г. в с ******, Община **********, обл. ********, при
условията на продължавано престъпление, е нарушил мерки, издадени против
появяването и разпространението на заразна болест по хората – т.1 от
Заповед № РД-01-619/22.10.2020г. на Министъра на зравеопазването на РБ,
издадена на основание чл.61, ал.6 и чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от
Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като
1
лице по т.11 от заповедта – контактен на положителен на COVID-19,
поставен под карантина с Предписание за поставяне под карантина №
***/**.**.****г., издадено от РЗИ – Хасково, връчено на **.**.****г., не е
изпълнил задължението си да не напуска дома си и мястото за настаняване, на
което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 9-дневен
срок – да пребивава на адрес с. ******, Община **********, ул. „******“ №
**, и след като напуснал адреса, на който се изпълнява карантината,
пребивавал на обществено място по смисъла на §1а от ДР към Закона за
здравето – на **.**.****г. около 10:05 часа в с. ******, Община **********,
ул. „******“ се е придвижвал с лек автомобил марка „****“, с рег. № ** ****
**, и на **.**.****г. около 19:35 часа в с. ******, Община **********, ул.
„******“ се е придвижвал с лек автомобил марка „****“, с рег. № ** **** **,
като деянието е извършено по време на пандемия, свързани със смъртни
случаи във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.
При условията на чл.54, ал.1 от НК, за извършеното престъпление на
подсъдимия са наложени наказания от четири месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 10000 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК, е постановено отложено изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
С жалбата се претендира за отмяна на присъдата и за постановяване на
нова оправдателна такава. Искането се обосновава с общи доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, без да се сочат
конкретни оплаквания и пороци.
В с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника подсъдим и от редовно
упълномощен защитник – адвокат. Развиват се съображения за допуснато от
районния съд нарушение на материалния закон, като се счита, че
извършеното от подсъдимия е несъставомерно от обективна и субективна
страна. Тезата за несъставомерност на деянието се аргументира първо с
доводи за незаконосъобразност на издаденото предписание за поставяне под
9-дневна карантина, поради липсата на нормативно установен карантинен
срок с такава продължителност. Излага се също, че като фелдшер от
спешната помощ, подсъдимият ежедневно бил контактен с болни от Ковид-
19, но не бил карантиниран на това основание. Затова се счита, че в
конкретния случай поставянето му под карантина е избирателно. На следващо
място, се навежда оплакване за неотносимост към подсъдимия на посочената
2
в диспозитива на присъдата Заповед № РД-01-619/22.10.2020г. на Министъра
на зравеопазването на РБ, като се сочи, че заповедта под този номер датира от
23.10.2020 г., урежда начина на организиране на сватби и погребения, и
подсъдимият не е сред кръга от лицата по т.11 от Заповед № РД-01-
619/23.10.2020г., както е прието в диспозитива. Поддържа се развитото и пред
районния съд становище за малозначителност и явно незначителна
обществена опасност на извършеното по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, както и
разбирането, че подсъдимият е действал в условията на крайна необходимост
- при изпълнение на моралния си дълг като лекар. Алтернативно се
претендира за квалифициране на деянието като административно нарушение
по чл.209а от Закона за здравето и за налагане на наказание по
административен ред. По тези съображения се настоява за отмяна на
първоинстанционната осъдителна присъда и за постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият излага,
че работи като фелдшер, че от началото на пандемията не е ползвал отпуск
поради временна нетрудоспособност и винаги е помагал на хората отговорно
и професионално, дори в извънработно време. Твърди, че бил поставен под
карантина без основание, тъй като ежедневно контактувал с болни и знаел как
да се предпазва. Не се счита за виновен и не прояваява критичност към
извършеното.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага, че при правилно установени факти,
решаващият съд е направил обоснован извод за наличие на извършено от
подсъдимия деяние, покриващо обективните и субективни прицнаци на
престъплението по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК. Изцяло споделя доводите, с
които първата инстанция е отказала да приложи разпоредбите на чл.9, ал.2 и
чл.13 от НК, като счита, че и в това отношение материалния закон е
приложен правилно. В обобщение прокурорът намира първоинстанционната
присъда за правилна, законосъобразна и справедлива, и предлага да бъде
потвърдена. Алтернативно, при констатиране на изключително или на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
пледира за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“
от НК – чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание
пробация, което да включва задължителните пробационни мерки по чл.42а,
3
ал.2, т.1 и т.2 от НК за минимален шестмесечен срок.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваната присъда съгласно правомощията по
чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от
надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият състав счита, че при постановяване на присъдата
решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви за
обективираното в диспозитива й решение. Съображенията за това са
следните:
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е
формирал фактическите си изводи на базата на правилен анализ на надлежни
доказателства, които са събрани по реда и със способите на процесуалния
закон. Тази по същество правилно изяснена фактическа обстановка
действително обосновава съдържащото се в мотивите заключение, че
подсъдимият Д., като близко контактно лице на потвърден случай на COVID-
19, попада в кръга на лицата, подлежащи на карантина съгласно т.13 от
Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
РБ. Възприетата фактология обосновава и другия извод в мотивите, че след
поставянето му под карантина с ППК № ***от **.**.****г. на РЗИ – Хасково,
подсъдимият е нарушил установената в т.15 от заповедта мярка, насочена
против разпростаняването на заразна болест по хората, да не напуска дома си
в периода на карантината. Съдържащите се в мотивите фактически и правни
изводи обаче, изобщо не кореспондират с обективираното в диспозитива на
присъдата решение подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването
на друго деяние, а именно, че като лице по т.11 от Заповед № РД-01-
619/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, е нарушил друга мярка
- по т.1 от същата заповед, по отношение на което решение не са изложени
никакви съображения. По този начин на първо място, са игнорирани всички
въпроси, по които решаващият съд е бил длъжен да вземе отношение в
мотивите, и на следващо, е допуснато съществено разминаване между мотиви
4
и диспозитив. В този смисъл, доколкото присъдата представлява единство от
мотиви и диспозитив и мотивите са задължителна съществена част от нея,
различието между фактическото обвинение, посочено в диспозитива на
присъдата, с това в мотивите към нея, и липсата на мотиви за решението,
обективирано в диспозитива, винаги е съществено процесуално нарушение по
чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като създава неяснота по въпроса за какво
деяние е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия – за това,
което посочено в диспозитива, и за което не са изложени мотиви, или за
другото, което е описано в мотивите, но за което подсъдимият не е наказан.
По тези съображения настоящият състав намери, че обжалваната
присъда следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд, в хипотезата на чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2
вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 11/15.06.2021 г., постановена по НОХД №
20212320200014/2021 г. по описа на Районен съд ********** и връща делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5