№ 89
гр. Добрич, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20223230103566 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба (след
обезсилването на постановеното решение по гр. дело №3756/2020 г. по
описа на ДРС и връщането на производството за ново разглеждане) на
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, с
която срещу „БУЛГРЕЙН“ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление *** е предявен установителен иск на основание чл.422
ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.92 от ЗЗД за установяване на
вземане по заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от
ГПК с № 848/24.08.2020 г. , издадена по ч. гр.д. № 2048/2020г. по
описа на Добрички районен съд за сумата от 19356.11 лева,
представляваща неустойка за забава върху заплатена с просрочие
втора вноска (дължима в размер на 50 % от годишната арендна
вноска, т.е. в размер на 44444.72 лева) за стопанската 2019/2020 г. по
договор за аренда с нотариална заверка на подписите №ТА-19/20-1-32,
вписан под №156, том ІІ, вх. рег. №1716/12.09.2019 г. на Служба по
вписвания, гр. Т., опредЕ. от сбора от неустойка за забава в плащането
на сумата от 10 000.00 лева ,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до
1
28.05.2020 г. в размер на 3450.00 лева, неустойка за забава в
плащането на сумата от 10 000.00 лева ,изчислена за периода от
01.02.2020 г. до 01.06.2020 г. в размер на 3660.00 лева и неустойка за
забава в плащането на сумата от 24 444.72 лева,изчислена за периода
от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в размер на 12 246.11 лева.
В условие на евентуалност е предявен иск с правно основание
чл. 92 от ЗЗД от Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните срещу „БУЛГРЕЙН“ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление *** за осъждане на
„БУЛГРЕЙН“ЕООД с ЕИК *** да заплати на Държавата,
представлявана от министъра на земеделието и храните сумата от
19356.11 лева, представляваща неустойка за забава върху заплатена с
просрочие втора вноска (дължима в размер на 50 % от годишната
арендна вноска, т.е. в размер на 44444.72 лева) за стопанската
2019/2020 г. по договор за аренда с нотариална заверка на подписите
№ТА-19/20-1-32, вписан под №156, том ІІ, вх. рег. №1716/12.09.2019 г.
на Служба по вписвания, гр. Т., опредЕ. от сбора от неустойка за
забава в плащането на сумата от 10 000.00 лева,изчислена за периода
от 01.02.2020 г. до 28.05.2020 г. в размер на 3450.00 лева, неустойка за
забава в плащането на сумата от 10 000.00 лева ,изчислена за периода
от 01.02.2020 г. до 01.06.2020 г. в размер на 3660.00 лева и неустойка
за забава в плащането на сумата от 24 444.72 лева,изчислена за
периода от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в размер на 12 246.11 лева.
Претендират се разноските в заповедното производство и в
производството по настоящото гражданско дело.
Излагат се следните обстоятелства:
На основание договор за аренда № ТА-19/20-1-32/04.09.2019г.,
вписан под акт № 156, том II, вх. № 1716/12.09.2019 г. на Служба по
вписвания, гр. Т., сключен между министъра на земеделието и
храните и „Булгрейн“ ЕООД град Добрич с ЕИК *** на ответника е
предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от
2
държавния поземлен фонд в размер на общо 881,839 дка в землищата
на *** и гр. Т., общ. Т., обл. Д.. Земите са предадени съгласно
протокол-опис, подписан от страните и представляващ неразделна
част от договора, съдържащ описание на обектите, техните
характеристики и действителното им състояние към момента на
предаването. Съгласно т. 5.1 от договора арендаторът се задължава да
заплаща за предоставените имоти годишно арендно плащане в размер
на 92 759,00 лв. за всяка стопанска година, като в т. 5.3 от договора се
конкретизират начина и сроковете за внасяне на арендното плащане,
както следва: първа вноска в размер на 50 % от уговореното плащане
при сключване на договора и в началото на всяка следваща година, но
не по-късно от 01 октомври, а останалите 50 % са с падеж 31.01 на
текущата стопанска година.
На основание чл. 24а, ал. 9 Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи в договора е предвидено за първата стопанска
2019/2020 година да бъде заплатено арендно плащане за частта от
арендуваните имоти, която попада в допустимия слой за подпомагане,
а именно 845,018 дка. Договорът е сключен за срок от пет стопански
години на основание чл. 47, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи във връзка
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 46-
161/21.03.2019 г. за откриване на процедура за провеждане на търг за
отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния
поземлен фонд за стопанската 2019/2020 година и заповед на
директора на ОДЗ, гр. Д. № РД-04- 63/26.06.2019 г. за провеждане на
първа тръжна сесия за стопанската 2019/2020 г.
При сключване на договора, след приспадане на основание чл.
47м, ал. 1 ППЗСПЗЗ на внесения депозит за участие в търга (10 758.44
лева) е заплатена сумата от 33 686.28 лева, представляващи I вноска
за стопанската 2019/2020 г., формирана съобразно т. 5.2 от договора.
Втората вноска за стопанската 2019/2020 г. в размер на 44 444.72
3
лв. (1/2 от опредЕ.та съгласно т. 5.2 от договора вноска), дължима към
31.01.2020 г., е заплатена на части със забава, като са начислени
съответните лихви, както следва:
- 10 000.00 лева, заплатени на 28.05.2020 г. и лихва
3 450.00 лв. за периода 01.02.2020 - 28.05.2020 г.;
- 10 000.00 лв., заплатени на 01.06.2020 г. и лихва
3 660.00 лв. за периода 01.02.2020 - 01.06.2020 г.;
- 24 444.72 лв., заплатени на 16.07.2020 г. и лихва
12 246.11 лева за периода 01.02.2020 - 16.07.2020 г.
Общата сума на непогасените лихви възлиза на 19 356.11 лева,
начислени по т. 30 от договора. Съгласно тази клауза, при
неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът
дължи обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата сума за всеки
просрочен ден до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба с вх. № 7151/21.04.2024 г.
Ответникът оспорва допустимостта на исковете , както и
тяхната основателност .
Навежда възражение за нищожност на клаузата на неустойка
по договора за аренда .
Прави искане и за намаляване на неустойката до размера на
законната лихва .
Добричкият районен съд като прецени събраните доказателства ,
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно по делото наличието на сключен между страните
договор за аренда № ТА-19/20-1-32/04.09.2019г., вписан под акт №
156, том II, вх. № 1716/12.09.2019 г. на Служба по вписвания, гр. Т., ,
по силата на който на ответника предоставена за временно възмездно
ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на
общо 881,839 дка в землищата на *** и гр. Т., общ. Т., обл. Д..
4
Не се оспорва ,че втората вноска за стопанската 2019/2020 г. в
размер на 44 444,72 лв. (1/2 от опредЕ.та съгласно т. 5.2 от договора
вноска), е заплатена от ответното дружество на части , както следва:
10 000.00 лева на 28.05.2020 г. , 10 000.00 лева на 01.06.2020 г.
и 24 444.72 лева на 16.07.2020 г.
От книжата по приложеното ч.гр.д.№2048/2020 г. на ДРС се
установява ,че като заявител е посочен министърът на
земеделието,храните и горите.Издадена е заповед № 848/24.08.2020 г.
, с която съдат е разпоредил длъжникът „Булгрейн“ ЕООД,ЕИК *** да
заплати на кредитора Министерство на земеделието и
храните,представлявано от министъра на земеделието и храните
процесните суми .В срока по чл.414 ал.1 от ГПК длъжникът
„Булгрейн“ ЕООД-гр.Д. е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение,поради което съдът е указал на заявителя,че може да
предяви установителен иск срещу длъжника за установяване
съществуването на вземането си.За последното разпореждане е
уведомено Министерството на земеделието и храните .В указания
срок е предявен установителният иск по настоящото дело . По
правило с исковата молба по чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК,респ. чл.422
ал.1 от ГПК,кредитор предявява иск срещу свой длъжник за
установяване съществуването на вземането си,чийто предмет
кореспондира с предмета на оспорената заповед за
изпълнение.Страните в исковото производство,изключая хипотези на
правоприемство,са страните в заповедното производство,посочени в
заповедта съгласно чл.412 т.4 от ГПК,т.е. активно легитимиран да
предяви установителния иск е кредитор,в чиято полза и по негово
искане е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение,а
надлежен ответник по иска следва да е длъжникът. В случая такава
идентичност между заявител в заповедното производство и ищец в
исковото производство не е налице.Държавата-ищец по настоящото
дело и Министерство на земеделието и храните-кредитор по
5
издадената заповед за изпълнение са различни правни субекти.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 изр.2-ро от ЗСПЗЗ министърът на
земеделието и храните упражнява правата на собственика (държавата)
за земите от държавния поземлен фонд,като ги отдава под наем или
аренда,учредява ограничени вещни права върху тях,извършва
продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически
лица по парична равностойност,опредЕ. съгласно наредбата по чл.36
ал.2,като детайлно процедурата по отдаване под наем и аренда на
земите от ДПФ е регламентирана в чл.24а и сл. от
ЗСПЗЗ,респ.ППЗСПЗЗ.По тази причина и по изключение от
разпоредбата на чл.31 ал.2 от ГПК представителството на държавата
по дела относно земи от държавния поземлен фонд се осъществява не
от министъра на регионалното развитие и благоустройство,а от
министъра на земеделието и храните.Разпоредбата на чл.15 ал.3 от
ГПК /отм./,респ. чл.26 ал.4 от ГПК /нов/,предоставя възможност на
лице,което не е носител на спорното материално право,да предяви иск
за защитата му,заемайки в определени случаи процесуалното
положение на главна страна в производството вместо лицето,носител
на спорното материално право. Министерство на земеделието и
храните може да изпълнява ролята на процесуален субституент на
държавата в съдебни производства и да защитава нейни права.В
случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
от Министъра на земеделието и храните,а съдът е разгледал заявление
на Министерството на земеделието и храните,като е издал и
заповед,обективираща задължение на длъжника за плащане в полза на
министерството,т.е. нито в заявлението е поискано издаване на
заповед за изпълнение в полза на Държавата като кредитор,нито
заповедният съд е издал заповед в полза на Държавата като правен
субект.Министърът и министерството не са действали като
процесуални субституенти на държавата,а са защитавали права на
Министерството като самостоятелен правен субект.Съобразно
разпоредбата на чл.2 ал.1 и 3 от Устройствения правилник на
6
Министерството на земеделието и храните то е самостоятелно
юридическо лице на бюджетна издръжка и се представлява от
министъра на земеделието,храните и горите или от оправомощени от
него длъжностни лица.Вземането-предмет на заповедта по чл.417 от
ГПК и иска по чл.422 ал.1 от ГПК е парично и е елемент от
правоотношение,възникнало по договор,сключен от министъра на
земеделието за отдаване под аренда на земи от държавния поземлен
фонд.С оглед индивидуализиращите белези на договора-субекти и
характеризиращи престации-кредитор на процесното вземане не е
Министерство на земеделието и храните,а Държавата.Тъй като
Министерството на земеделието и храните не е действало в
заповедното производство като процесуален субституент на
Държавата,а в защита на свои права,като и заповедта за изпълнение е
издадена именно в полза на Министерство на земеделието и храните
като правен субект и кредитор,само министерството е активно
легитимирано да предяви установителен иск относно съществуване на
вземането си по процесната заповед за изпълнение.Държавата,макар и
фактически носител на спорното материално право,не е легитимирана
да предяви установителния иск по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.3
предл.1 от ГПК,защото в заповедното производство Министерство на
земеделието и храните не е действало като неин процесуален
субституент и не е претендирало издаване на заповед за изпълнение в
полза на държавата,респ. държавата не е нито заявител в заповедното
производство,нито заповедта за изпълнение е издадена в нейна полза в
качеството на кредитор.Поради липсата на идентичност между
заявителя и ищеца по настоящото дело предявеният от Държавата
установителен иск по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от
ГПК е процесуално недопустим,не подлежи на разглеждане по
същество и производството по същия подлежи на прекратяване.
Предявеният от Държавата осъдителен иск за същото вземане е
процесуално допустим.За Държавата с оглед изложеното по-горе не
7
съществува друг годен способ за защита на правата й.Същият е
предявен с уточняваща молба по делото от 01.02.2023 г. .
Ответникът не оспорва извършените плащания по договора за
аренда на посочените дати , както и аритметичните премятания
относно размера на неустойката за забава за всяко плащане съгласно
клаузата на чл. 30 от договора .
Заявява,че е заплатил изцяло процесната сума от 19356.11 лева
по реда на принудителното изпълнение в хода на образувано
изпълнително производство по издаден изпълнителен лист в
производството по ч.гр.д.№2048/2020 г.на Добрички районен
съд.Посочва датите и размер на суми по извършените плащания с
отговора на исковата молба.Сочи още ,че датата на последното
извършено плащане е 22.12.2020 г.
Оспорва дължимостта на сумата на претендираното основание .
Ищецът по осъдителния иск изразява становище ,че сумата по
предявения осъдителен иск действително е получена ,не оспорва
датите и сумите , които са платени , посочени в отговора на исковата
молба .
Предвид извършеното плащане ,което не се оспорва , съдът
приема ,че предявеният осъдителен иск подлежи на отхвърляне и не
следва да разглежда възражението относно недължимост на сумата на
претендираното основание –неустойка за забавено изпълнение поради
нищожност на клаузата за неустойка .
На основание чл. 78 , ал.2 и ал. 4 от ГПК предвид прекратяване
на производството в едната част по недопустим иск и отхъврляне на
претенцията по предявения осъдителен иск предвид погасяванена
вземането преди образуване на делото „БУЛГРЕЙН „ ЕООД има
право на сторените в производството разноски в размер на 950.00 лева
адвокатско възнаграждение .
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
8
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3566/2023 год. по
описа на Добрички районен съд В ЧАСТТА на предявения от
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните
срещу „БУЛГРЕЙН“ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление *** установителен иск на основание чл.422 ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от
ГПК във връзка с чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане по заповед
за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК с №
848/24.08.2020 г. , издадена по ч. гр.д. № 2048/2020г. по описа на
Добрички районен съд за сумата от 19356.11 лева, представляваща
неустойка за забава върху заплатена с просрочие втора вноска
(дължима в размер на 50 % от годишната арендна вноска, т.е. в размер
на 44444.72 лева) за стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда с
нотариална заверка на подписите №ТА-19/20-1-32, вписан под №156,
том ІІ, вх. рег. №1716/12.09.2019 г. на Служба по вписвания, гр. Т.,
опредЕ. от сбора от неустойка за забава в плащането на сумата от
10 000.00 лева,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 28.05.2020 г. в
размер на 3450.00 лева, неустойка за забава в плащането на сумата от
10 000.00 лева ,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 01.06.2020 г. в
размер на 3660.00 лева и неустойка за забава в плащането на сумата
от 24 444.72 лева,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 г.
в размер на 12 246.11 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 92 от ЗЗД от
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните
срещу „БУЛГРЕЙН“ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление *** за осъждане на „БУЛГРЕЙН“ЕООД с ЕИК *** да
заплати на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и
храните сумата от 19356.11 лева, представляваща неустойка за забава
върху заплатена с просрочие втора вноска (дължима в размер на 50 %
9
от годишната арендна вноска, т.е. в размер на 44444.72 лева) за
стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда с нотариална заверка на
подписите №ТА-19/20-1-32, вписан под №156, том ІІ, вх. рег.
№1716/12.09.2019 г. на Служба по вписвания, гр. Т., опредЕ. от сбора
от неустойка за забава в плащането на сумата от 10 000.00 лева
,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 28.05.2020 г. в размер на
3450.00 лева, неустойка за забава в плащането на сумата от 10 000.00
лева,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 01.06.2020 г. в размер на
3660.00 лева и неустойка за забава в плащането на сумата от 24
444.72 лева,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в
размер на 12 246.11 лева.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните да заплати на „БУЛГРЕЙН“ЕООД с ЕИК ***
разноски в производството в размер на 950.00 лева адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта , с която прекратява производството по делото има характер на
определение , което подлежи на обжалване с частна жалба пред
Добрички окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10