Мотиви към Присъда № 258 от 26.08.2013 година, постановена по НОХД № 425/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против Д.О. /J.
O./, родена на *** г. в гр.Бамако, Република Мали, гражданка на Република
Мали, неомъжена, без образование, фризьорка, неосъждана, е
повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това, че на 05.02.2013 година в района на 263
гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, влязла
през границата на страната от Република Турция в Република България без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
конкретно шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150.00 лв., като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимата, редовно призована за датата
на съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е
заявила в хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. А.К. ***.
Защитник не оспорва, че подсъдимата е автор на деянието, за което й е
повдигнато обвинение, като пледира налагане на минимално предвиденото в закона
наказание, а именно три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100.00
лв., предвид направените от подсъдимата пълни самопризнания в хода на ДП,
способствали за разкриване на обективната истина по делото, тежкото
икономическо положение на държавата, от която идва. По отношение на наказанието
лишаване от свобода, счита, че са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК и
изпълнението на същото следва да бъде отложено за срок от три години.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Д.О. /J.
O./ е родена на *** г. в гр.Бамако, Република Мали, гражданка на Република
Мали, неомъжена, без образование, фризьорка, неосъждана,
В хода на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие подсъдимата не
е представила документ за самоличност. Установената по делото самоличност е въз
основа на нейни данни, заявени в хода на ДП.
Подсъдимата Д.О. /J. O./ решила да
напусне родината си, като в обясненията си сочи, че това решение е взела заради
водещата се там война и трудния живот. В началото на 2013 година се качила на
кораб, който я отвел до друга, непозната за нея държава. След това с автомобил,
в който пътували освен нея и други лица от африкански произход, подсъдимата
била отведена в гориста местност. Слязла от автомобила и продължила пеш заедно
с другите лица, водени от непознат мъж. На 05.02.2013 година подсъдимата Д.О. /J.
O./ преминала държавната
граница между Република Турция и Република България в землището на с. Лесово,
община Елхово, обл. Ямбол, като преминаването на държавната граница било
извършено в района на 263 гранична пирамида.
Подсъдимата и част от лицата, с които се движила, били забелязани и
задържани от граничните власти. При задържането подсъдимата не представила
документ за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че подсъдимата Д.О. /J. O./ не е осъждана.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимата, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Я., дадени
в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото
и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК. Между обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля Я. съдът не
констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими
към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимата, дадени в
хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се
съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на
подсъдимата за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата Д.О. /J.
O./ е
осъществила с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав
на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 05.02.2013 година в района на 263 гранична
пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, влязла през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимата Д.О. /J.
O./
е осъществила фактически действия по преминаване през държавната ни граница,
без да е получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимата не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в страната ни,
изискуема както с оглед нейното гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетеля Я.. Поради изложеното, от обективна страна
с деянието си подсъдимото е нарушила установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната
граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по
смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял
наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за
по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното
от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. -
Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н.
о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на
престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала
е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че за влизането си в Р
България са необходими съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива
за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол
при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавала е, че ще влезе
в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е
била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждала, а от
волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимата Д.О. /J. O./ за виновна
в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът намери, че липсват
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимата. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимата е влязла в страната ни с цел
да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е била преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Такива твърдения липсват както при разпита на подсъдимата в хода на ДП в
качеството й на обвиняемо лице, така и в хода на съдебното следствие. Видно е
от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП, че същата е имала желание
да се установи в европейска държава, без да има ясна представа коя ще бъде тази
държава. Идвайки в България, подсъдимата е желаела да намери работа и спокоен
живот. Тези изявления на подсъдимата не установяват наличието на
обстоятелствата по чл.279, ал.5 от НК, изключващи наказателната отговорност за
извършено деяние по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимата, която не
е висока, предвид на това, че същата не
е осъждана, имала е добросъвестно
процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по предявеното й
обвинение, с което и е съдействала за
разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите
за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му.
Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени
като многобройни, нито като
изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При
тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства
- необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от
подсъдимата самопризнания в хода на ДП, съдът й наложи кумулативно предвидените
наказания по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в
закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата. Последната, към момента на извършване на
деянието не е била осъждана за престъпление от общ характер, наложеното й наказание
е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: