Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
16.07.2021 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
23.06.2021
|
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В
публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали
|
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
60 |
по описа за |
2021 |
година |
||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава
Дванадесета от АПК/чл.208 и следв./.
Образувано е по касационна жалба от А. С. С. - директор на РД „Автомобилна администрация” – град Стара Загора, с
адрес за призоваване: ***, против Решение №260079 от 15.03.2021 год., постановено по АНД №1415/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което
е отменено наказателно постановление №43-0000421 от 25.09.2020 год., издадено от директор на РД „Автомобилна администрация” –
град Стара Загора.
Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен от обжалваното решение
на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД №1415/2020 год., с което е отменено наказателно
постановление №43-0000421 от 25.09.2020 год.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” – град
Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм” ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция”, в размер на 500 лева, на основание чл.104з,
ал.2, предл.1/първо/ от ЗАвП, за извършено нарушение по чл.104з, ал.2, предл.1/първо/ от ЗАвП. Сочи, че
основният спорен въпрос по делото е, дали издадената Заповед
№РД-14-1485/06.07.2020 год. е връчена на легитимно лице, за да може същата да
породи своите правни последици и че действително, от събраните по делото
доказателства е видно, че е направено отбелязване върху същата, че е получена
от лицето Р. М. М. и не е отбелязано, че същият е упълномощен представител. Моли
съда да има предвид, че това е направено след като на съответните служители е
предоставено пълномощно, по силата на което посоченото лице е упълномощено от
името на управителя на „Босфор Туризъм” ЕООД да го представлява и съответно да
получава и подписва документи от негово име. Заявява, че представя това
пълномощно на този етап, тъй като явно е било пропуснато същото да бъде
изпратено с преписката до първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение на Pайонен съд - Кърджали и
вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление. Към жалбата прилага като доказателство заверено копие от
пълномощно с нотариална заверка на подписа, с Рег.№6869 от 30.05.2018 год. на
нотариус Д. Г., с рег.№*** на Нотариалната камара.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – град Стара Загора, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – „Босфор Туризъм” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, редовно призован за съдебното
заседание, не се представлява. От редовно упълномощения процесуален
представител на същия - адв.Н.М. от АК-***, преди
съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че оспорва депозираната
касационна жалба, като намира същата за неоснователна. Излага доводи в подкрепа
на обжалваното решение, в насока, че Заповед №РД-14-1485/06.07.2020 год. и
покана с рег.№РД-14-1485/08.07.2020 год. са били връчени на лице, което не е
имало правомощие да управлява и представлява дружеството, вкл. да получава
книжа от негово име. Излага и довод, че дори да се приеме, с оглед на
представеното пълномощно пред АдмС - Кърджали като
ново писмено доказателство, че е била налице представителна власт от страна на Р.
М. М., изводът на съда за незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление №43-0000421/25.09.2020 год. на директора на РД „АА” – град Стара
Загора, бил правилен, макар и по други съображения. Сочи, че на самата Заповед
№РД-14-1485 от 06.07.2020 год. и в НП било отразено, че тя е била получена на
06.07.2020 год., като твърди, че тази заповед, като индивидуален
административен акт, не пораждала действие от датата на връчването й, тъй като
съгласно разпоредбите на АПК, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от датата
на връчването й и ако се приеме, че заповедта е била надлежно връчена на
06.07.2020 год., то тя била влязла в законна сила на 21.07.2020 год., от която
дата започнал да тече и посочения в чл.11, ал.4 от ЗАвП
срок за връщане на лиценза. Сочи също, че от 07.07.2020 год. е налице изменение
в чл.11, ал.4 от ЗАвП, което гласи, че в срок до 15
дни, считано от датата на прекратяването на правата, произтичащи от лицензите
или от заповедта за отнемането им, превозвачът следва да върне всички лицензи
или с други думи, считано от 21.07.2020 год. започнал да тече този 15 дневен
срок, който към 31.07.2020 год. все още не е бил изтекъл. Поради тези
обстоятелства твърди, че за дружеството не е бил изтекъл предвидения в чл.11,
ал.4 от ЗАвП, 15-дневен срок за връщане на
документите, с оглед на което неправилно е бил съставен АУАН, а впоследствие
издадено и отмененото от Pайонен съд - Кърджали
наказателно постановление. С оглед на изложеното, моли съда да постанови
съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение на Pайонен съд - Кърджали, ведно с всички законни последици от
това, както и да бъдат присъдени на ответника по касация и направените пред
тази инстанция разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че в хода на
административно-наказателното производство е било установено по безспорен
начин, че по отношение на ответника по касационната жалба е била приложена
принудителна административна мярка със заповед на началника на РД „АА” – град
Кърджали, от 06.07.2020 год., а именно - временно спиране дейността на
извършване на обществен превоз на пътници и товари, като със същата заповед е
било постановено и отнемане на притежаваните от превозвача 6 броя заверени
копия към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници. Сочи,
че в тази връзка е била изпратена покана до управителя на „Босфор Туризъм” ЕООД
***, с която е указано, в 14-дневен срок да върне тези заверени копия, а така
също, в хода на административнонаказателното
производство било установено, че както заповедта, така и поканата, не са били
надлежно връчени на управителя на дружеството, поради което Районен съд -
Кърджали е приел с обжалваното решение, че ответникът по касационната жалба не
е извършил вмененото му нарушение. Счита, че решението на Районен съд –
Кърджали е правилно и обосновано и че не може да се направи безспорен и
несъмнен извод, че към момента на връчване на заповедта и на поканата, е било
налице валидно упълномощаване за извършването на такива представителни
действия. С оглед на тези съображения предлага решението на Районен съд – Кърджали
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Кърджали, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на
касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
Релевираното от касатора касационно
основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №260079 от 15.03.2021 год.,
постановено по АНД №1415/2020 год., Районен съд - Кърджали е отменил като
незаконосъобразно наказателно постановление №43-0000421 от 25.09.2020 год.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” –
град Стара Загора, с което, на „Босфор
Туризъм” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя му М. М. С., на основание чл.104з, ал.2, предл.1 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500.00/петстотин/
лева. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – град София, да заплати на „Босфор Туризъм” ЕООД ***, с ЕИК ***,
сумата от 360 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
За да постанови обжалвания в настоящото производство
съдебен акт, Районен съд – Кърджали е приел за установено от фактическа страна,
че на 06.07.2020 год. била издадена Заповед №РД-14-1485/06.07.2020 год. на и.д.
началник ОО „Автомобилна администрация” – град Кърджали, с която на превозвача
„Босфор Туризъм” ЕООД била наложена принудителна административна мярка по
чл.106а, ал.1, т.6, б.„в” от ЗАвП – временно спиране
на дейността по извършване на обществен превоз на пътници и товари до
отстраняване на несъответствието (престанал да
отговаря на изискванията за установяване на територията на Република България), но за не повече от три месеца. Със заповедта били
отнети притежаваните от превозвача 6 броя заверени копия към лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз на пътници №***/*** год., валиден
до 17.07.2029 год. Посочената заповед била връчена на 06.07.2020 год., но не на
управителя на дружеството - жалбоподател – М. М. С., а на друго лице – Р. М. М.
Във връзка с така издадената заповед, на 08.07.2020 год. от и.д. началник ОО „Автомобилна
администрация” – град Кърджали била изпратена Покана Рег.№РД-14-1485#1/08.07.2020 год. до управителя на „Босфор Туризъм”
ЕООД, с която покана било изискано, в 14-дневен срок от нейното получаване,
превозвачът да върне 6 броя заверени копия към лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз на пътници №*** и да изпълни указаното в
Заповед №РД-14-1485/06.07.2020 год. Съдът е приел, че по делото няма данни това
писмо-покана да е получено от управителя на дружеството жалбоподател и че същото
било получено на 16.07.2020 год. отново от лицето Р. М. М. На 25.08.2020 год.
свидетелите А. У. и С. К. – *** в РД „Автомобилна администрация” – град Стара
Загора, извършили проверка по отношение на изисканите от жалбоподателя
документи и тогава констатирали, че превозвачът не е върнал в ОО „Автомобилна администрация” – град Кърджали, на
31.07.2020 год.,заверено копие с перфориран номер на бланка *** към лиценз №***.
По този повод, на 25.08.2020 год., в сградата на ОО „Автомобилна администрация”
– град Кърджали срещу дружеството „Босфор Туризъм” ЕООД бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.104з, ал.2, предл.1 от ЗАвП, като актът бил съставен в присъствие на управителя на
дружеството, който го подписал и получил без възражение. Въз основа на този
АУАН, на 25.09.2020 год. било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което, на „Босфор Туризъм” ЕООД *** било наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 500 лева, на основание чл.104з, ал.2, предл.1 от ЗАвП, за извършено нарушение по чл.104з, ал.2, предл.1 от ЗАвП.
Горната фактическа обстановка районният съд е установил
от показанията на свидетелите А. У. и С. К., както и от приетите по делото
писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от
25.08.2020 год.; Покана Рег.№РД-14-1485#1/08.07.2020 год.; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-1485/06.07.2020 год.; Писмо от
21.01.2020 год. на РД „Автомобилна администрация” – град Стара Загора; Заповед
№РД-08-30/24.01.2020 год. на МТИТС, установяваща правомощията на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление; известие за доставяне.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна Районен съд – Кърджали е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Районният съд е посочил, че отговорността на
жалбоподателя „Босфор Туризъм“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.104з, ал.2, предл.1 от ЗАвП, и че текстът на чл.104з, ал.2 от ЗАвП предвижда,
че превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по
чл.106а, ал.1, т.6 и не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на
Република България, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лева за всяко
невърнато копие или удостоверение. Съдът е приел за установено от
доказателствата по делото, че по отношение на дружеството-жалбоподател със
Заповед №РД-14-1485 от 06.07.2020 год. била приложена принудителна
административна мярка „временно спиране на дейността по извършване на обществен
превоз на пътници и товари”, като е било постановено и отнемане на притежаваните от превозвача 6 броя заверени
копия към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници
№***. Съдът е посочил, че във връзка с така издадената заповед на 08.07.2020
год. била изпратена Покана Рег.№РД-14-1485#1/08.07.2020 год. до управителя на „Босфор Туризъм”
ЕООД, с която покана било изискано в 14-дневен срок от нейното получаване,
превозвачът да върне 6 броя заверени копия към лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз на пътници №*** и да изпълни указаното в
Заповед №РД-14-1485/06.07.2020 год. и че именно за неизпълнение на това
задължение за връщане на копие от лиценз в срок от 14 дни, жалбоподателят е бил
наказан в случая. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, е намерил,
че превозвачът „Босфор Туризъм” ЕООД не е осъществил така вмененото му
административно нарушение, предвид ненадлежното връчване на постановения
административен акт и поканата за връщане на копията от лиценза, като е
посочил, че както Заповедта с №РД-14-1485/06.07.2020 год., така и Поканата
Рег.№РД-14-1485#1/08.07.2020 год., са връчени на
лицето Р. М. М., а не на управителя на дружеството жалбоподател – М. М. С.
Приел е, че няма данни по делото, към датата на получаване на заповедта (06.07.2020 год.) и съответно на поканата (16.07.2020 год.), Р. М. да е имал каквито и да било правомощия да
управлява или представлява жалбоподателя, респ. да получава книжа от негово
име, като е посочил, че и двата акта са връчени на ръка, като не било отразено,
какво е качеството на получателя и дали той има някакво отношение към
проверяваното дружество - превозвач. Поради това първоинстанционният
съд е приел, че на 31.07.2020 год. жалбоподателят не е осъществил вмененото му
нарушение по чл.104з, ал.2, предл.1
от ЗАвП, както и е приел, че след като до тази дата
той не е получавал по надлежния ред заповедта на контролния орган и
писмото-покана, с което му е указано да върне копието от лиценза, то за него не
е възникнало и задължението да го изпълни, респ. не е започнал да тече дадения
му 14-дневен срок. Съдът е отбелязъл също, че управителят
на дружеството-жалбоподател в случая следва да е бил наясно със съдържанието на
постановения административен акт и адресираното до него писмо-покана, но
съзнателно да не го е изпълнил в определения срок, като е приел, че за такова
негово поведение не се представили доказателства по делото. Съдът е посочил, че
в тежест на административнонаказващия орган е да
установи по недвусмислен начин всички признаци на процесното
нарушение, а това не било сторено. По тези съображения районният съд е извел и
окончателния си извод, че наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на
делото и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
направените деловодни разноски, районният съд е приел, че съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗАНН, страната има право
на присъждане на разноски, по реда на АПК, като се е обосновал досежно размера на същите, предвид направеното възражение
за прекомерност и е приел, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена
сумата в размер на 360.00 лева представляваща заплатеното адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Настоящата инстанция счита обаче, че при
постановяване на решението въззивният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до
необоснованост на постановения съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.І/първо/ от ЗАНН,
районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се
произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното
постановление или електронния фиш. По силата на чл.84 от ЗАНН, в производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, респ.
електронни фишове, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
С оглед на тази регламентация въззивният съд е длъжен
служебно да установи и изясни всички релевантни факти и обстоятелства,
съобразно принципа за разкриване на обективната истина, уреден в чл.13, ал.1 от НПК, според който съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на
своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина, както
и на чл.107, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, за
служебно събиране на доказателства, по почин на съда, когато това се налага за
разкриване на обективната истина. В унисон с този
принцип са и предвидените в чл.315 и чл.316 от НПК правомощия на въззивната инстанция да събира доказателства и дори да
прави нови фактически установявания. В тази връзка, при спазване разпоредбите
на чл.12, чл.13, ал.1 от НПК, чл.14, ал.2 от НПК, чл.18 от НПК и чл.107, ал.2
от НПК, уреждащи принципите на състезателност, непосредственост и разкриване на
обективната истина, съдът е бил длъжен да проведе съдебното следствие по начин,
който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, но в
случая, според настоящия касационен състав, тези изисквания не са спазени.
Районният съд не е проявил нужната процесуална активност, за да събере всички
възможни и относими доказателства, а приел, че превозвачът
„Босфор Туризъм” ЕООД *** – ответник по касация в настоящото производство, не е
осъществил така вмененото му административно нарушение, предвид ненадлежното
връчване на постановения административен акт и поканата за връщане на копията
от лиценза, като е посочил, че както Заповедта с №РД-14-1485 от 06.07.2020
год., така и Поканата Рег.№РД-14-1485#1 от 08.07.2020
год., са връчени на лицето Р. М. М., а не на управителя на дружеството
жалбоподател – М. М. С., както и е приел, че няма данни по делото, към датата
на получаване на заповедта (06.07.2020 год.) и съответно на поканата (16.07.2020 год.), Р. М. да е имал каквито и да било правомощия да
управлява или представлява жалбоподателя, респ. да получава книжа от негово
име, като е отбелязъл, че и двата акта са връчени на
ръка, като не било отразено, какво е качеството на получателя и дали той има
някакво отношение към проверяваното дружество - превозвач. Същевременно, в
показанията си, дадени в съдебно заседание на 11.03.2021 год., свидетелката С.
И. К. - актосъставител, в показанията си е заявила,
че „заповедта, цитирана в акта и в наказателното постановление … при всички
случаи е била подписана или от управителя на дружеството или от упълномощено от
него лице.”. В показанията си, дадени в същото съдебно заседание, другият
свидетел – А. Д. У., посочен в съставения на 25.08.2020 год. АУАН като
свидетел, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, е
заявил, че заповедта от 06.07.2020 год. и поканата за връщане на лиценза
най-вероятно са получени „от Р. М., така, както е записано под поканата и
заповедта и той е бил упълномощено лице, но не помни.”. Този релевантен за
изясняване на обективната истина факт обаче, не е бил установен и изяснен от
решаващия състав на районния съд, в нарушение на посочените по-горе разпоредби
от НПК, като по този начин не е осигурено обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, относими
към предмета на доказване по делото. При наличието на ясна индиция,
че посомчеуно лице е било упълномощено, т.е. че такова
пълномощно е било налице, е следвало съдът да прояви минимална процесуална
активност и да изиска или да задължи ответника по жалбата, т.е. АНО, да
представи това пълномощно, с което лицето Р. М. е бил упълномощен да
представлява дружеството „Босфор Туризъм” ЕООД *** и след представянето му, ако
същото бъде представено, да се запознае със съдържанието и му и да прецени,
дали упълномощеното с него лице е имало право да представлява дружеството пред
органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и да получава
документи от името на същото това дружество, но така или иначе, това не е било
сторено. По този начин атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е
постановен без да са изяснени всички релевантни факти
и обстоятелства, съобразно принципа за разкриване на обективната истина, уреден
в чл.13, ал.1 от НПК, а това от своя страна, е довело и до неговата
необоснованост.
Тук следва да се посочи, че от приетото
като доказателство от настоящото инстанция пълномощно с нотариално заверен
подпис на упълномощителя, с Рег.№*** от 30.05.2018
год. на нотариус Д. Г. в район РС – ***, с рег.№*** на Нотариалната камара/л.5-л.7/ е видно, че М. М. С., с ЕГН **********, с
адрес ***, лично и като управител на „Босфор Туризъм” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище ***, е упълномощил Р. М. М., с ЕГН **********, с адрес ***, с редица
права, в т.ч. да представлява фирма, т.е. дружеството „Босфор Туризъм” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище ***, пред Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”/ДАИ/, КАТ, всички общински и държавни
институции, да подава и получава всички необходими за дейността на фирмата
документи, разрешителни, лицензи и др., да представлява фирмата пред
Министерство на транспорта, да подава и получава всякакви документи, вкл.
лицензи, издавани на името на фирмата, вкл. за превоз на пътници и товари и за
внос на моторни и пътни превозни средства/абзац единадесети от пълномощното/,
както и е упълномощен да представлява фирмата пред органите на КАТ,
митническите органи, ИААА, застрахователните и
другите компетентни органи и институции в страната и чужбина/абзац тринадесети
от пълномощното/. От
същото пълномощно е видно, че на упълномощеното лице е дадено право да преупълномощава с описаните в него права и трети лица,
както и че пълномощното е безсрочно. От това следва, противно на възприетото от
районния съд, че както Заповед
№РД-14-1485/06.07.2020 год. на и.д. началник ОО „Автомобилна администрация” –
Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1,
т.6, б.„в”, предл.II/второ/ от Закона за
автомобилните превози, по отношение на дружеството „Босфор
Туризъм” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище ***, така и Поканата с
Рег.№РД-14-1485#1 от 08.07.2020 год. на и.д.
началник ОО „Автомобилна администрация” – Кърджали, са връчени на лицето Р. М.
М., съответно на датите 06.07.2020 год. и на 16.07.2020 год., което лице е
имало правомощия да представлява дружеството-превозвач пред органите на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, включително и да получава
документи, свързани с дейността на дружеството.
Така, предвид горното и предвид събраните
в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен начин, че от формална страна, ответникът по касация в настоящото
производство - „Босфор Туризъм” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище ***, е извършил вмененото му
административно нарушение на чл.104з, ал.2, предл.1/първо/
от ЗАвП, а именно – след получаването на Заповед
№РД-14-1485 от 06.07.2020 год. на и.д. началник ОО „Автомобилна администрация”
– Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1,
т.6, б.„в”, предл.II/второ/ от Закона за
автомобилните превози, с която временно е спряна дейността по извършване на
обществен превоз на пътници и товари до отстраняване на несъответствието, но не
повече от три месеца и след получаването на Поканата с Рег.№РД-14-1485#1 от 08.07.2020 год. на и.д. началник ОО „Автомобилна
администрация” – Кърджали на 16.07.20202 год., не е върнал в ОО „Автомобилна
администрация” – Кърджали заверено копие с перфориран номер на бланка *** към лиценз
№***, в указания му в поканата 14-дневен срок, т.е. до 30.07.2020 год.
включително, като нарушението е станало факт на следващия ден, а именно – на 31.07.2020
год.
Съдът в настоящия състав намира за неоснователни
доводите и съображенията, изложени в подадената от процесуалния представител на
ответника по касация, преди съдебното заседание, молба, за несъставомерност
на описаното деяние, предвид изменението в чл.11, ал.4 от ЗАвП.
Следва да се посочи най-напред, че не става дума за изменение на ал.4 на чл.11
от ЗАвП, а за изцяло нова алинея 4 (Нова, ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) на този чл.11 от ЗАвП, каквато алинея 4 до приемането й не е съществувала в
този текст. Тази нова ал.4 на чл.11 от ЗАвП
регламентира, че „Превозвачът връща в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” лицензите, заверените копия на лицензи на Общността или
удостоверенията за обществен превоз на пътници и товари в срок до 15 дни,
считано от датата на прекратяването на правата, произтичащи от лицензите или от
заповедта за отнемането им.”. Тази разпоредба обаче има пряко отношение към съставомерността на извършено деяние по чл.104з, ал.1 (Изм., ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) от ЗАвП,
според която норма, „Превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” лиценз, заверено копие на лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на
Република България в срока по чл.11, ал.4, се наказва с имуществена санкция в
размер 500 лева за всеки невърнат лиценз, заверено копие или удостоверение.”.
Видно е от съдържанието на тази санкционна норма, че относно задължението за
връщане в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” на лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари на територията на Република България, тя изрично препраща към срока
по цитираната по-горе ал.4 на чл.11 от ЗАвП, а от
анализа на нормата на чл.104з, ал.1 от
с.з. следва, че това задължение следва да се изпълни в този срок и при наличие
на хипотезата на чл.11, ал.4 от ЗАвП. В конкретния
случай обаче, имуществената санкция е наложена не за такова нарушение и не на
основание чл.104з, ал.1 от ЗАвП, а за нарушение на
чл.104з, ал.2 (Изм., ДВ, бр.60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) от ЗАвП, която предвижда, че превозвач, на когото е приложена
принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.6/каквато именно ПАМ е
приложена по отношение на ответника по касация „Босфор Туризъм” ЕООД *** и не е
върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” в 14-дневен срок
заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари на територията на Република България, се наказва с
имуществена санкция в размер 500 лева за всяко невърнато копие или
удостоверение. В случая, с връчената на превозвача на 16.07.2020 год., покана с
Рег.№РД-14-1485#1 от 08.07.2020 год., на същия
изрично е указано да върне шест броя заверени копия към лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз на пътници №***, именно в законоустановения
14-дневен срок от получаване на поканата, т.е. налага се извода, че към датата
на връчване на поканата, от страна на началника на ОО „Автомобилна
администрация” – Кърджали е съобразена и спазена действащата вече към този момент
нова редакция на чл.104з, ал.2 от ЗАвП, още повече,
че самата заповед за прилагане на ПАМ е издадена и връчена 10/десет/ дни преди
това – на 06.07.2020 год. Що се отнася до прилагането
на новата редакция на чл.104з, ал.2, предл.1/първо/
от ЗАвП (Изм., ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г.), следва за пълнота да се отбележи, че разликата между
двете разпоредби – действалата до изменението и новата, изменена разпоредба, е
единствено в срока за изпълнение на задължението за връщане на посочените
документи, като редакцията, в сила до 06.07.2020 год., не е съдържала конкретен
срок за връщане, а новата редакция, в сила от 07.07.2020 год., предвижда
14-дневен срок. Безспорно тази разпоредба е по-благоприятна за дееца, тъй като
предвижда наказуемост за неизпълнение едва след 14-ия ден от прилагането на
ПАМ, вместо от момента на прилагането. Така или иначе, при действието на новата
редакция на чл.104з, ал.2 от ЗАвП, на ответника по
касация е била връчена поканата за връщане на посочените в нея документи,
поканата е била връчена и получена от надлежно упълномощен негов представител,
като му е бил даден 14-днвен срок да стори това, който срок в случая е изтичал
на 30.07.2020 год. включително/присъствен ден – четвъртък/ и до тази дата, той
не е сторил това, с което, на 31.07.2020 год. безспорно е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение и за което правилно е бил санкциониран с
процесното наказателно постановление, с предвидената
в тази норма имуществена санкция, в
размер на 500 лева, за невърнатото копие с посочения перфориран номер на бланка
към лиценз №***.
По така изложените съображения,
обжалваното решение на Кърджалийския районен съд се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова, същото следва да бъде отменено. Същевременно,
макар че районният съд не е изложил доводи по същество досежно
конкретното административно нарушение и неговата съставомерност,
изяснената и приета от него фактическа обстановка, в съчетание с представеното
пред административния съд и прието в съдебно заседание писмено доказателство,
дава възможност на касационната инстанция да реши делото по същество и това не
налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Касационната инстанция в настоящия състав
намира, както бе посочено и по-горе, че безспорно касационният ответник е
осъществил състава на вмененото му от АНО нарушение, като определената с процесното наказателно постановление санкция съответства на
предвидената в закона за това административно нарушение. Горното налага извода,
че касационната жалба, подадена от
директора на Регионална дирекция/РД/ „Автомобилна
администрация” – град Стара Загора, се явява основателна и доказана, както и че обжалваното решение, като неправилно и необосновано,
следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по
същество на спора, с което касационната жалба да се уважи и да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление.
Деловодни разноски не са претендирани
от касатора, а такива реално не са и сторени от него,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2,
изр.І/първо/, предл.2/второ/, във вр.
с чл.222, ал.1 от АПК и чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№260079 от 15.03.2021 год., постановено по АНД №1415/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№43-0000421 от 25.09.2020 год., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация” – град Стара Загора, с което,
на „Босфор Туризъм” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя му М. М. С., с ЕГН **********, на основание
чл.104з, ал.2, предл.I/първо/
от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.