Решение по гр. дело №965/2019 на Районен съд - Костинброд

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № ...

                                          гр. К., 11.03.2020 г.                                   

                             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

    К.ският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 965, по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

  „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М. 4”, Б.П.С., сграда 6,  представлявано от адв. З.Й.Ц. от САК са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу К.Г.А., ЕГН **********,***, за сумата от 1 424.26 (хиляда четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки) лева  - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.08.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумите от: 28.49  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 613/2019 г., на КРС, и 28.49 лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 395.64 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

          Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства:  Договор за мобилни услуги № ********* и Заявление за активиране / деактивиране на допълнителна услуга от 07.11.2014 г.,   Допълнително споразумение към Договор за мобилни / фиксирани услуги №  ********* / 31.03.2015 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни / фиксирани услуги №  ********* / 08.04.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 21.09.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 30.01.2017 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни / фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 08.08.2017 г., ч.гр.д. № 613/2019 година с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се на предпоставките за неприсъствено такова, а именно: ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните са указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК и искът се явява вероятно основателен и подкрепен с убедителни доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от 28.49  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 613/2019 г., на КРС, и 28.49 лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 395.64 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, К.СКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД

                                         Р    Е    Ш    И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.А., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на   „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М. 4”, Б.П.С., сграда 6, в размер на сумата от сумата от 1 424.26 (хиляда четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки) лева  - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.08.2019 г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К.Г.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски, както следва: сумите от 28.49  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 613/2019 г., на КРС, и 28.49 лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 395.64 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.                                            

 

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :