№ 82
гр. А., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200341 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на К. С. Н., ЕГН **********, с адрес:
с.Д., община К., обл.Б. против Наказателно постановление № 21-0237-000120/13.07.2021
год. на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което на жалбоподателя са наложени
следните санкции:
- за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на
основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, както и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца;
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10,00 (десет) лева.
Жалбоподателят признава отчасти верността на установената в наказателното
постановление фактическа обстановка, но твърди че неспирането не е било умишлено, а
поради факта, че е в тъмнината не е видял подадения му от полицаите сигнал със стоп -
палка. Моли за отмяна на наложените наказания - глоба и лишаване от право на управление
на МПС като се позовава на допуснати от страна на административнонаказващия орган
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нечетливост на
съставения му АУАН, както и на несъобразяване с обстоятелството, че деянието само от
формална страна осъществявало признаците на нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Т.Н. от АК-Б. поддържа
оплакванията си, както и молбата за отмяна на обжалваното постановление, като в
1
условията на евентуалност пледира за намаляване размера на определената глоба и срок за
лишаване от правоуправление към законовия минимум, предвиден в чл.175, ал.1 от ЗДвП.
Не ангажира гласни или писмени доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага мнение по повод
основателността на жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на
административнонаказателното производство.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено в санкционната му част, поради
следните съображения :
Според обжалваното НП на 04.07.2021 г. около 02,05 часа на
улица“Славянска“ в гр.А., в близост до бензиностанция *** в посока на движение към гр.Б.
жалбоподателят К.Н. управлявал МПС – л.а. м.“***“, рег. № ***, собственост на А. И. Ч..
На подаден със стоп-палка ясен за възприемане сигнал водачът не преустановил движение, а
бил спрян на същата улица в близост до табела на населено място – пътен знак Д12. При
извършената му проверка се установило, че управлява автомобила под въздействие на
алкохол, с концентрация в кръвта 2,04 промила (за което деяние по чл.343Б от НК бил
санкциониран, след като сключил споразумение с Районна прокуратура) и не носи
свидетелство за регистрация на МПС /част 2/ на л.а.
За констатираните нарушения бил издаден АУАН № 316996/04.07.2021г.,
който нарушителят подписал без възражения. Административнонаказващият орган е приел,
че нарушенията по чл.103 и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са установени от фактическа страна
и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя Н.
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца – за нарушението по чл.103, от ЗДвП и на осн. чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, както и глоба от 10 лв. на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя ИВ. В. ИВ. и св. по акта
К. Т. Т., както и от приложените писмени доказателства. Взе предвид и направените
признания за верността й, чрез заявената от адв.Недялков позиция, с нарочното изявление,
че отразената в АУАН и обжалвано НП обстановка не се оспорва досежно
непредставянето на свидетелство за регистрация на МПС /част 2/ на л.а. Не се оспорва и
обстоятелството, че процесното МПС е било управлявано от жалбоподателя при посочените
в НП обстоятелства – време и място, макар и с уточнението, че неспирането му не е било
умишлено, а поради факта, че в тъмнината не е видял подадения му от полицаите сигнал със
стоп – палка. В този смисъл обаче липсват каквито да било доказателства, нещо повече –
от показанията на разпитаните свидетели И. и Т., при пълно кореспондиране помежду им, се
установи, че сигналът към водача е бил подаден на осветено място, със стоп – палка и чрез
допълнителен светлинен ориентир за мястото, където следва да спре автомобила (посочено с
фенер).
2
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано
е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена всяка от санкциите. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП в цялост, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Видно от приложения АУАН
съдържанието му е машинно/печатно изписано, т.е. напълно четливо, като жалбоподателят
собственоръчно е положил подпис, удостоверявайки че няма възражения и че получил е
препис от акта с отбелязване за възможността да изложи писмени възражения в 3 –дневен
срок.
По повод спорното между страните санкциониране следва да се отбележи
следното:
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП предвижда, че „при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.
Неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкцията по
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, според която с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. се наказва водач, откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Отразеното и подробно описано в НП изпълнително деяние изцяло
кореспондира със санкционираното по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП адм. нарушение. Въпреки
това съдът намира, че жалбата доколкото е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН е
допустима, а отчасти и основателна – досежно размера на санкцията по чл.175, ал.1, т.4
ЗДвП. При това положение относно наказанието, съдът счита, макар с оглед доказаността на
нарушението и надлежното му квалифициране, административно-наказващият орган
правилно и законосъобразно е наложил санкцията на нарушителя по вид, но при определяне
размера на същата не е съобразил тежестта на нарушението чрез определяне на глобата, а
също и срока за лишаване от правоуправление в законовия максимум. Настоящият състав
намира за адекватно на конкретното нарушение, налагането на наказание към минималния
размер от 50 лв. и лишаване от правоуправление за 1 (един) месец, тъй като по делото не
бяха ангажирани никакви доказателства от административно-наказващия орган (АНО) за
3
предходни нарушения на ЗДвП от нарушителя, което също е трябвало да бъде съобразено
при индивидуализацията на наказанието съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН. Съдът счита, че в
случай, че АНО е има предвид определени отегчаващи вината обстоятелства, то последният
е бил длъжен да вземе отношение по тях в текста на НП, като ги посочи изрично или наведе
такива в хода на съдебното следствие. Изложеното води до извода, че размерът на
имуществена санкция (200,00 лева), а също и на лишаването от права (6 месеца) не почива
на посочените в чл.27 ЗАНН предпоставки, а е определено самоцелно от АНО, което прави
същото незаконосъобразно, т.к. наказанието винаги следва да е подчинено на определени
цели и да бъде съобразено с личността на извършителя и характера на извършеното. По
делото не се събраха доказателства в резултат на извършеното от жалбоподателя да са
настъпили обществено-опасни последици. Само за изчерпателност следва да се отрази, че за
управлението под въздействие на алкохол водачът е бил санкциониран самостоятелно и по
реда на НК, поради което това му поведение не следва да се отчита като отегчаващо вината
спрямо настоящото адм. нарушение.
Поради изложеното и липсата на каквито и да е установени от АНО други
отегчаващи вината обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказание към
минималния посочен от чл.175, ал.1 ЗДвП размер от 50,00 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 1 месец изцяло би постигнал целите на наказанието по ЗАНН за
нарушението по чл.103 ЗДвП. Съдът намира наказания в посочения размер за достатъчни за
постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
В останала част НП е правилно и законосъобразно, включително досежно
определения размер на наложената санкция по чл.100, ал.1 ЗДвП, доколкото същата
кореспондира напълно с фиксирания от законодателя размер – глоба от 10 лева, поради
което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0237-000120/13.07.2021 год. на
Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което на К. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: с.Д., община К., обл.Б. са наложени следните санкции:
- за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на
основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, както и лишаване от право на
4
управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца;
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10,00 (десет) лева;
като намаля размера на наказанията по чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), както следва : - глоба от 50,00 (петдесет) лева; - лишаване от право
на управление на МПС за срок от 1 (един) месец и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата му част – по чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) - глоба в размер на 10,00 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5