Р Е Ш Е Н И Е
№ 215 05.08.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 625 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Ния Милва” ЕООД, град Хасково срещу Наказателно постановление № 26 - 000965 от 15.06.2020 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се в подадената жалба, че не било налице нарушението, посочено в обжалваното наказателно постановление, доколкото макар действително да била била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с трудоустроената служителка Т. И. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, то това било станало по устна молба, отправена от последната, като действителната воля на страните по трудовото правоотношение била то да бъде прекратено не с предизвестие от работодателя, а по молба на служителя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. При условията на евентуалност излага доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 415в от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща упълномощен по делото процесуален представител. В депозирано писмено становище от законния представител се заявява, че поддържа подадената жалба и развива конкретни фактически твърдения и съображения за нейната основателност, с които мотивира искането си за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. К. Г. оспорва жалбата и в хода по същество навежда конкретни аргументи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски по делото за възнаграждение за упълномощен юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 12.05.2020 г. била извършена от свид. Н.Т.Д. и свид. Е.И.Л., двамата на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект на контрол: цех за производство на сапун и козметични продукти на адрес: град Хасково, ул. „Пловдивска“ 39А, стопанисван от „Ния Милва“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. ***, представлявано от С. С. К.. В хода на проверката, на която присъствало лицето представляващо по закон дружеството, била връчена от контролните органи на ДИТ – Хасково призовка, с която били изискани необходимите документи за осъществяване на последваща проверка за спазване на трудовото законодателство.
Впоследствие, на 15.05.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Хасково въз основа на изискани и представени документи, била извършена последваща проверка, като констатациите, до които достигнали контролните органи били обективирани в Протокол за извършена проверка, изх. № ПР2011425 от 21.05.2020 г.
В хода на проверките на място и по документи било възприето от контролните органи, че с Експертно решение № 1233 от заседание № 078 от 16.05.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ – Хасково АД, град Хасково на лицето Т. В. И. бил определен процент на намалена работоспособност – 74%, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда със срок на определения процент трайно намалена работоспособност – 2 години, или до 01.05.2016 г., като е вписано, че лицето не работи. Със Заповед № 21/01.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Т. В. И., считано от 01.04.2020 г., е прекратено, възникналото със сключен Трудов договор № 22 от 08.11.2017 г. между „Ния Милва“ ЕООД, град Хасково в качеството на работодател и Т. В. И., трудово правоотношение, за което е връчено предизвестие на работника на 29.02.2020 г., лично срещу подпис. След проверка в информационната система, контролните органи от ДИТ – Хасково установили, че прекратяването на трудовото правоотношение с трудоустроения, според тях, работник е станало без предварително разрешение на Инспекция по труда.
Във връзка с констатациите в хода на проверката и след като контролните органи преценили установените факти като осъществяващи признаците на състав на административно нарушение по Кодекса на труда, на 21.05.2020 г. в Д”ИТ”, София, срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 - 000965 от свид. Н.Т.Д..
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на С. С. К. като представител на дружеството, сочено като извършител на административно нарушение, която подписала акта, съответно вписала в него възражения, че лицето било освободено, поради липса на работа в условията на пандемия и поради това не се счита за нарушител, а на същата дата чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение. Възражения срещу процесния АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда наложил на дружеството - жалбоподател, в качеството му на работодател, процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Т.Д. и свид. Е.И.Л. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на осъществяване на процесната проверка на място и по документи по отношение на дружеството – жалбоподател и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни със събрания писмен доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст; 2. трудоустроен работник или служител; 3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването; 4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск; 5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество; 5а. работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество; 6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. По силата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално основание. Не са допуснати нарушения по чл. 40 от ЗАНН при съставяне на процесния АУАН в присъствие на лице, представляващо по закон дружеството – жалбоподател, чрез което лице актът е предявен и подписан, като е обезпечено правото на защита в пълен предоставяне от закона обем, в този аспект от дейността. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в него са вписани дата, място и начин на извършване на нарушението, явяващи се съществените белези, характеризиращи го от обективна страна и изискването за минимално изискуемото се съдържание от гледна точка на задължителните реквизити по чл. 42 ЗАНН е удовлетворено при съставяне на акта, с който се отпочва административнонаказателното производство и с който се повдига и съответното административнонаказателно обвинение.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се потвърждават, но само отчасти. Действително, доказано е, че между дружеството – жалбоподател и лицето Т. В. И. е бил сключен Трудов договор № 22 от 08.11.2017 г. между „Ния Милва“ ЕООД, град Хасково в качеството на работодател и Т. В. И., а със Заповед № 21/01.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Т. В. И., считано от 01.04.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение, за което е връчено предизвестие на работника на 29.02.2020 г., лично срещу подпис. Липсва спор, че прекратяването на трудовото правоотношение с трудоустроения работник е станало без предварително разрешение на Инспекция по труда. За да възникне задължението на работодателя при прилагане на законовата закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 4 КТ, оттам и отговорността за неизпълнение на това задължение обаче, е налице необходимост да бъдат установени предпоставките за това и то конкретно в случая, с оглед дадената правна квалификация – тази по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно работникът или служителят да е трудоустроен. В случая това изискване не е установено от наказващия орган, съобразно разпределението на доказателствената тежест в административнонаказателното производство, тъй като видно от писмените доказателства, на които сам се позовава може да се приеме, че действително с Експертно решение № 1233 от заседание № 078 на ТЕЛК при МБАЛ – Хасково АД, град Хасково, проведено на 16.05.2014 г, на лицето Т. В. И. е определен процент на намалена работоспособност – 74%, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, но със срок на определения процент трайно намалена работоспособност – 2 години, или до 01.05.2016 г. Този срок е бил изтекъл още пред датата на сключване на трудовия договор, като освен това в експертното решение е вписано, че лицето не работи и поради това не са били определени противопоказни условия на труд, а същевременно липсват доказателства работникът да е била преосвидетелствана, съответно трудоустроена по съответния ред, за да възникне задължението за работодателя да приложи закрилата по чл. 333 от КТ. Както впрочем сам, процесуалният представител на административнонаказващият орган се е позовал на съдебна практика, в мотивите на Решение № 237 от 13.02.2015 г. на Пловдивския административен съд е посочено, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ се прилага за работник или служител, който е трудоустроен и когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът се счита за трудоустроен по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по съответния ред от надлежен орган и без значение при определяне на обхвата на закрилата е дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. В случая обаче, срокът на определената намалена работоспособност с приетото решение на ТЕЛК е бил изтекъл, а макар да са налице данни от НОИ, липсват надлежни доказателства този срок да е продължен с преосвидетелстване на лицето, а отделно липсват и посочени противопоказни условия на труд, за да се счита работникът за трудоустроен и субект на законовата закрила. Следователно, неизпълнението на изискването на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ не съставлява основание за ангажиране на отговорността на работодателя, и без да се коментира начина на прекратяване на трудовото правоотношение, който съдът приема като цяло за опорочен, то в случая не е осъществено конкретно визираното от наказващия орган нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и като последица от това следва бъде постановена отмяна на наказателното постановление, по същество – като неправилно, поради недоказаност на описаното в него нарушение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 - 000965 от 15.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.