Р Е Ш Е Н И Е
№ 2174/24.11.2022г.
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р. и с участието на
прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от съдия Златанова КАД № 1926 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК.
Обжалвано е
решение № 936/25.05.2022г.,
постановено по административно дело № 570/2022г., по описа на Административен
съд - Пловдив, ХХIХ-ти състав, с което е осъдена Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София да заплати на С.А.И., сумата от 1 000лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките
на периода от 18.02.2021г. до 14.02.2022г., в резултат
от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие на
затворническата администрация във връзка с липсата на
достатъчно жилищна площ в условията на Затвора Пловдив за общо 112
дни в рамките на посочения период, както и неосигуряване възможността за
упражняване правото на престой на открито в пълния му обем, ведно със законната
лихва върху сумата на обезщетението, считано от 02.03.2022г. до окончателното
ѝ изплащане, като е
отхвърлена исковата претенция за
обезщетение на неимуществени вреди, причинени при престоя в Затвора Пловдив в
резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на частта от исковия период, а
именно за времето от 15.02.2022г.
до 18.02.2022г., както и за
разликата до пълния предявен размер на търсеното
обезщетение от 50 000лв., а също и за останалите оплаквания за
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователна и недоказана.
Касационният
жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София
обжалва решението в осъдителната част. Излага доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че първоинстанционният
съд не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото
обстоятелства, както и обективната истина, които са от значение за решаването
на правния спор. Счита, че са неоснователни оплакванията на И. за неосигурена
възможност за престой на открито в пълния му обем, тъй като се касае за лице,
работещо в „обособеното производство“ и работното му време съвпада с утвърдения
график за престой на открито. Счита за неоснователни и твърденията за
недостатъчност на осигурената жилищна площ за част от периода за неоснователни,
като в случая липсват доказателства за бездействия от страна на затворническата
администрация. Счита, че не са доказани реални вреди, които да са резултат от
бездействие на ГД „ИН“, в частност – Затвора – Пловдив, поради което моли съда
да отмени изцяло решението в обжалваната част или евентуално в частта над
500лв.
Ответникът
по касационната жалба – С.А.И., чрез пълномощника адв. С. изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Касационният
жалбоподател С.А.И. обжалва решението, в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция. Излага
доводи, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с актуалната
практика на ЕСПЧ. Моли съда да уважи
изцяло предявения иск.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София, редовно уведомен, не изразява становище по нея.
Контролиращата
страна - Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Михов, изразява становище
за неоснователност на касационната жалба на С.И. и за основателност на
касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София.
Касационният
съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във
връзка с наведените от двамата касатори оплаквания, и с оглед събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на
служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери следното:
Касационните
жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, касационната жалба на С.И. е неоснователна, а касационната жалба
на ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София – основателна.
Производството
пред първоинстанционният съд се е развило по обективно съединени искове,
предявени от С.И.,***, против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на общо 50
000лв. за периода от 18.02.2021г. до 18.02.2022г. за престоя му в Затвора -
Пловдив до датата на подаване на исковата молба – 02.03.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.03.2022г. до
окончателното му изплащане.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени
средства. Въз основа на тях, в оспорваната в настоящото производство част,
административният съд е приел, че за периода от 18.02.2021г. до 14.02.2022г. исковата
претенция е частично основателна, тъй като при пребиваването в Затвора –
Пловдив е установено липсата на достатъчно жилищна площ за 112 дни в посочения
период и не е осигурена възможността за упражняване правото на престой на
лишения от свобода на открито в пълния му обем. Определен е размер на обезщетението в размер на 1
000лв. за периода от 18.02.2021г. до 14.02.2022г., вместо претендираните 50 000лв. Мотивирано е, че интензитетът на търпените
неимуществени вреди е средно висок, като са взети предвид продължителността на
установения брой дни, степента на пренаселеност и частичната невъзможност за
престой на лишения от свобода на открито от минимум един час.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е определен при съобразяване с
разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото обезщетение, посочен в
приложение към решение „Иванов и др.“ срещу България, „Й.Д.“ срещу България, „И.“
срещу България и др. Като основа за преценката за размера на обезщетението са
взети предвид присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, като е съобразено и
обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения
от ЕСПЧ по тези дела са установени и значително по-голям брой и по-сериозни
оплаквания за условията в местата за лишаване от свобода. Съобразено е и
обстоятелството, че в редица решения ЕСПЧ е имал възможност последователно да
затвърди становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните
държави присъждането на обезщетение, съставляващо 30% от това, което посоченият
съд е определил, би било справедливо и достатъчно.
Решението на
съда е валидно, допустимо, но частично неправилно по отношение на исковата
претенция неосигуряване възможност за упражняване правото на престой на
открито на лишения от свобода в пълния му обем.
Не
е спорно по делото обстоятелството, че през целия период на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив ищецът е работил като
„ръчник“ на зачистване на изделия от термоактивна пластмаса. По
първоинстанционното дело е представена справка на л. 35 (наименована
„становище), изготвена от служител на длъжност „специалист ТРЗ“ в Държавно
предприятие „Затворно дело“, съгласно данните в която И. е назначен на работа в
обособено производство със заповед № 443/16.02.2021г. за един месец доброволен
труд с цел обучение, след което преминава на платен труд. Като работещ лишеният
от свобода следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите.
Така, съгласно разпоредбата на чл. 16а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на
лишените от свобода не се разрешава да напускат определените от администрацията
работни места. Т.е. дори и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС, да има
право на престой на открито не по-малко от един час на ден, с приемането да
упражнява трудова дейност, доброволно се отказва от това си право и няма
основание да претендира обезщетение за тези обстоятелства, за които
предварително е имал знание и се е съгласил, че ще са част от трудовото му
правоотношение със Затвор Пловдив. В този смисъл, неправилно
първоинстанционният съд е приел, че има нарушение, изразяващо се в неосигуряване възможността за упражняване
правото на престой на открито на лишения от свобода в пълния му обем. Обжалваното съдебно решение е неправилно в тази част,
като размерът на обезщетението следва да се намали поради неустановеност на това
нарушение.
По отношение
на нарушението, изразило се в бездействие на затворническата администрация във връзка с липсата на достатъчно жилищна
площ в условията на Затвора – Пловдив за общо 112 дни в рамките на периода
от 18.02.2021г. до 14.02.2022г. следва да се посочи следното: съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1, настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и
обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че са налице обстоятелства, които са били
неблагоприятни за човешкото достойнство на ищеца, изразили се в обитаване на
помещения, в които не е осигурена минимална жилищна площ на човек от 4кв.м., като
за период от 5 дни не е осигурена минимална жилищна площ на човек дори от 3
кв.м.
В изпълнение
на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е изискал
от специализирания орган по изпълнение на наказанията информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е
приел за съответно доказани твърдените в исковата молба факти в оспорваната
част. Наличието на установени по делото обстоятелства, дължащи се на
бездействие и действия на ответника ГД „ИН“ водят до правилно приетият от
решаващия съд извод за доказаност и основателност на предявения иск в частта
относно така разглежданото нарушение, който се споделя напълно от настоящата
касационна инстанция.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да
бъдат съобразени насоките в практиката
на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на
сочената в решението на първоинстанционния съд практика и на жизнения стандарт
за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за
социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е
съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на
свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната
работна заплата като статистически показател е общоприет критерий и за
отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен
стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши
условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60% (2,40 евро на
ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в
Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ.
Справедливият размер на обезщетението ще се
определи на сумата от 527лв. (петстотин
двадесет и седем лева) за общо 112 дни през периода от 18.02.2021г. до
14.02.2022г. за престоя на С.И. ***.
Останалите
твърдения в касационната жалба по отношение на несъобразяване с актуалната
съдебна практика на ЕСПЧ по дела срещу България, решения по които са
постановени през месец юни 2020г., настоящият съдебен състав намира, че са
обсъдени в решението на първоинстанционния съд. На основание чл. 221, ал. 1,
изр. 1 от АПК настоящата касационна инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Като краен
резултат, с обжалваното решение правилно е приета основателност на предявения
иск, правилно е прието, че не са налице всички твърдяни от ищеца нарушения,
като само размерът на обезщетението следва да се намали с оглед констатираната
недоказаност и на нарушението, изразяващо се
в неосигуряване възможността за упражняване правото на престой на
открито на лишения от свобода.
При този
изход на спора на ищеца разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 936/25.05.2022г., постановено по
административно дело № 570/2022г., по описа на Административен съд - Пловдив,
ХХIХ-ти състав, В ЧАСТТА, в която Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София е осъдена да заплати
на С.А.И. обезщетение за неимуществени вреди за нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 18.02.2021г. до 14.02.2022г. ЗА РАЗЛИКАТА НАД 527лв.
(петстотин двадесет и седем лева) до 1 000лв.
(хиляда лева), ведно със законната лихва, считано от 02.03.2022г. до
окончателното ѝ изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.А.И. против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - гр. София иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при престоя му в
Затвора - Пловдив за периода от 18.02.2021г. до 14.02.2022г. в резултат от
нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС за
разликата от 527лв. до 1 000лв., ведно със законната лихва
върху сумата на обезщетението, считано от 02.03.2022г. до окончателното й
изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 963/25.05.2022г., постановено по
административно дело № 570/2022г., по описа на Административен съд - Пловдив,
ХХIХ-ти състав, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.