Р Е
Ш Е Н И Е
№ 16.02.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 2
февруари
2021 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИЛЕНА КОЛЕВА
гр. дело № 1828 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр.
чл.415 ГПК.
Ищецът
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди
в исковата си молба, че на 01.06.2018г. било подписано
Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 31.01.2017г., сключено между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК ********* /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/,
по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2768665/15.03.2017г., било прехвърлено в полза на
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
На 03.05.2019г. било подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
03.05.2019г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на
който вземането, произтичащо от сключения между Д.А.Д. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД Договор за паричен заем № 2768665/15.03.2017г., било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение
№ 1 към двата договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) били
представени само с данните на кредитополучателя, тъй като данните на останалите
длъжници били защитени, съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал.
2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/
и приложенията към исковата молба не се представяли само на съда.
Съгласно т. 1.8 от параграф 1 от
Рамковия договор Приложение № 1 представлявал списък в електронен вариант,
подписан с квалифициран електронен подпис, поради което представеното към
доказателствата Приложение № 1 не съдържало мастилен подпис и печат на страните
по договора.
Съгласно чл. 4.5 от Договора за
цесия от 03.05.2019г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се задължавало от
името на цедента и за своя сметка да изпращал уведомления до длъжниците за
извършената цесия. Ищцовото дружество било упълномощено за извършване на
посоченото по-горе действие, съгласно изрично пълномощно от законния
представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В
изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/
2768665 от 10.05.2019г. от страна на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството на преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание
Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Също така било изпратено до
ответника и Уведомително писмо Изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/
2768665 от 10.05.2019г. от страна на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
извършената на дата 03.05.2019г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Двете писма били
изпратени едновременно до длъжника, върнати били в цялост с отбелязване, че
адреса бил посетен два пъти. След оставяне на съобщение на адреса писмото не
било потърсено. На 14.05.2020г. ищцовото дружество изпратило повторно
уведомителни писма до длъжника с Изх.№
ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/ 2768665 и Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ- ИАМ/ 2768665. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника и
писмата отново се върнали в цялост. Към настоящата искова молба представят и
молят съда да приеме копия от уведомленията на извършените цесии с изх. №
ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2768665 и изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ.2768665 14.05.2020G., които да бъдели връчени на ответника заедно с исковата молба и приложенията
към нея, в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването
му за станалите продажби на вземания. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г.
на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09 година на I I т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионер било
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчването на препис от исковата молба,
съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъдел
намерен на установения по делото адрес и съдът постановял горепосоченото
връчване като нередовно, както и ако исковата молба бъдела надлежно връчена по
реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установявало, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем не било погасено, моли съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното с
исковата молба задължение не било погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IVг.о. и Решение №173/15.04.2004г.
На 15.03.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и Д.А.Д. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен
заем с № 2768665, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 1500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които
Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и
Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали
съгласие, че договорът за заем имал силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване
на договора, те. реалното предаване на заемната сума била на датата на
сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора.
Погасителните вноски, които
Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1666,98 лева. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 166,98 лева.
Съгласно разпоредбите на Договора за
паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.09.2017г. на
27 равни месечни погасителни вноски, в размер на 61,74 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска бил 25.03.2017г., а падежът на последната
погасителна вноска бил 23.09.2017г.
С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи
от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъдел сключен.
На основание сключения Договор за
паричен заем, в случай че Заемателят забавил заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който имал погасителна вноска, чието плащане било
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати
заемателят, не можело да надхвърлят 45 лева.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло на следните
изисквания: да представил на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да бил в размер над
1000 лева; да работел по безсрочен трудов договор; да не бил заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да нямал неплатени осигуровки за последните две години; да нямал задължения към
други банкови и финансови институции или ако имал - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да била със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсвали договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да била валидна
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1003,86
лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни
вноски, всяка в размер на 37,18 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение.
Така, погасителната вноска, която
следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 98,92 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 16.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва била 146,77 лева, който бил съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в
размер на 1900 лева, с която били погасени както следва: неустойка за
неизпълнение: 706,42 лева, такса разходи: 45 лева, договорна лихва: 150,31
лева, главница: 998,27 лева.
Срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно 23.09.2017г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Предвид изложеното за “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.А.Д.,
като Кредитополучател по договор за потребителски кредит № 2768665, сключен на
15.03.2017г., да заплати: главница 501,73 лева, договорна лихва 16,67 лева,
ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за
неизпълнение 297,44 лева, обезщетение за забава в размер на 146,77 лева или
обща сума в размер на 962,61 лева.
Съдът уважил претенцията им и по
образуваното ч.гр.д. № 6581/2019г., 8 с-в по описа на РС - Стара Загора била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се явил в съда да си получи книжата
по делото, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаване на
настоящата искова молба.
Моли съда да ни призове на съд и
след като се запознае с всички доказателства по делото и се убеди във верността
на твърденията им да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение на длъжника Д.А.Д., ЕГН **********, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите,
както следва: 501,73 лева - главница по договор за кредит;16,67 лева - договорна лихва за периода от 16.09.2018г. до 23.09.2017г.;146,77 лева - обезщетение за забава за периода от 16.09.2018 г.
до датата на подаване на заявлението
в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда
да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.Моли съда да им бъдат присъдени разноските
направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
С определение от 08.07.2020г. съдът
е допуснал отказ от иска за неустойка в размер на 297.44 лева, като е прекратил
производството по делото в тази му част, което е влязло в законна сила.
В определения от съда срок по делото е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника Д.А.Д., с който заявява,
че предявеният
иск бил с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с искане, съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника,
че последният му дължал претендираните суми по ч.гр.д. № 6581/2019г., 8 с-в по
описа на Районен съд - Стара Загора с общ размер 962,61 лева.
Сумата
включвала: главница – 501,73 лева, договорна лихва – 16,67 лева, неустойка
297,44 лева, 146,47 лева лихва за забава и законно лихва. С молба от 06.07.2020г. ищецът
направил частичен отказ от иска по отношение на претендираната неустойка в
размер на 297,44 лева.
Ищецът се
легитимирал като кредитор на ответника по силата на два последователно
сключени договора за прехвърляне на вземания /цесии/.
Първият
договор бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* с Приложение №1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 31.01.2017г., по силата на
което вземането
на „Изи Асет Мениджмънт” АД, към ответника, произтичащо от договор за паричен
заем № 2768665/15.03.2017 г., било прехвърлено в полза на “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
На
03.05.2019г. било подписано Приложение № 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
сключения между Д.А.Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем №
2768665/15.03.2017 г, било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Твърдял,
че съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019г. „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД се задължавало от името на цедента и за своя сметка да
изпращал уведомления до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество от своя
страна било упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие, съгласно
изрично пълномощно от законния представител на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено Уведомително писмо с Изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/ 2768665 от 10.05.2019г. от страна на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в качеството на преупълномощен за първата цесия. На същата дата
било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/ 2768665 от
10.05.2019г. от
страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за втората цесия.
Двете
писма, изпратени едновременно до длъжника, били върнати в цялост с отбелязване,
че адреса бил посетен два пъти. След оставяне на съобщение на адреса писмото не
било потърсено. Повторно изпратените до длъжника уведомления по чл. 9, ал.
3 ЗЗД отново се върнали в цялост.
Счита, че
при така изложените факти и обстоятелства предявените искове били допустими, но
изцяло неоснователни.Оспорва ги по основание и размер, оспорва и
изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения относно съществуването на
претендираните вземания. Оспорва обстоятелството, че ответникът Д.А.Д. дължал
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД претендираните в исковата
молба суми в общ размер на 665,17 лева.
Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябвало да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията имала
действие спрямо него и третите лица.
В
качеството си на особен представител нямала връзка с ответника, за да му
съобщяла и предаде получените с исковата молба уведомления. Наред с това нямала
право да получава кореспонденция адресирана до него, която не била в изпълнение
на процесуални права и задължения по делото, а цели доказване твърденията на
ответната страна.
В
съдебното производство, в което на ответника-длъжник бил назначен особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, длъжникът не се представлявал от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената
цесия. Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведяли до знанието на длъжника
за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполагала.
Представителната
власт на особения представител спрямо отсъстващата страна, произтичала от акт на съда, с
който бил назначен той, като приложение намирали правилата на разпоредбата на
чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързвала с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК -
(в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.
по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК. ВКО), която представителна власт била
ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което водило до извода, че особеният
представител не притежавал пасивна представителна власт да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.
С
договора за цесия се променяло една от страните по материалното правоотношение
- кредитора, която промяна не зависила от настъпването на обективни факти,
предвидени в договора сключен между страните, респ. наличието на конкретни
уговорки постигнати от страните. Законодателят създал императивна материално
правна норма, която поставяла изискване относно действието на договорът за
цесия, както за длъжника, така и за всички трети лица, каквато императивна
материално правна норма не съществувала относно предсрочната изискуемост.
Всичко
посочено водело до извода, че било немислимо да бъде приложено по аналогия
посоченото в исковата молба решение на ВКС, доколкото двата института - този на
предсрочната изискуемост и този на цесията притежавали множество разлики,
изключващи аналогията.
Изложените
в т.1 доводи в още по-голяма степен се отнасяли към правоотношенията по първия
договор за цесия. Първият цедент – „Изи Асет Мениджмънт“ АД и цесионера
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД не били страни в настоящия
процес и нямало как да се съгласяли, че назначеният от съда особен представител на
ответника имал права да получава кореспонденция адресирана до него,
която не била в изпълнение на процесуални права и задължения в процеса, а
осъществявала материални права между трети лица, които не били страни по
делото.
До
настоящия момент ответникът не бил уведомен за първото извършено прехвърляне на процесното вземане, между, с оглед на
което този договор за цесия не породил правни последици, както по отношение на
длъжника,така и по отношение на всички трети лица.
Липсата на
връчено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД до ответника Д.А.Д., липсата на представителна власт и Фактическата невъзможност за
особения представител да извършвал тези действия водели до последиците на ал. 4
от същата
разпоредба - цесията
нямала действие спрямо длъжника и третите лица. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД не придобил правата на цесионер спрямо тях, за да осъществявал последващо прехвърляне на същото вземане.
Изводът
бил, че ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД не придобил вземането, което претендира да му бъдело признато за
установено със съдебно решение.
В
този смисъл бил и трайно установената практика на Районен и на Окръжен съд
Стара Загора, на която ще се позовала в ход по същество.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6581/2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издадена заповед за
изпълнение № 83/22.01.2020г., с която е разпоредено длъжникът Д.А.Д. да заплати
на кредитора „Агенция за събирания на вземания” ЕАД, гр.София следните суми: 501,73
лева главница, 16,67 лева договорна лихва от 23.09.2017г. до 16.09.2018г., 146,77
лева обезщетение за забава за периода от 16.09.2018г. до 09.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2019г.
до окончателното плащане и 75 лева - разноски по делото. С разпореждане на
основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В
указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за паричен заем № 2768665 от 15.03.2017г.
се установява, че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, гр. София /заемодател/ и ответника Д.А.Д. /заемополучател/
е сключен договор, по силата на който заемодателят е отпуснал заем в размер на
1 500 лева, като срокът за издължаване на кредита е 27 седмици, считано от датата
на неговото усвояване. Теглената сума ответникът се задължава да заплаща на
посочените дати в договора. В чл.6 страните договорили, че кредитът се олихвява
с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит
е 40,00 % годишно или 0,11 % на ден. Годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита бил 47,33 % ГПР, като можел да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия. В договора с подписа си ответникът е удостоверил
получаването на сумата.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. От същия е видно че „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр. София е прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, гр. София, които с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. са прехвърлили на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, гр. София свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно
индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и процесното
вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им /пълномощно рег. № Пл-20/14.02.2017г. и
пълномощно рег. № Пл-19-00062-1/03.05.2019г./. Ищецът представя към исковата
молба уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде връчено на
ответника, ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014г.
на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по
т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от
особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната
по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе
този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне, изпратените до
ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради изложеното съдът
намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за
прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е активно
материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр. София и ответника договор за заем № 2768665 от 15.03.2017г. и рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 03.05.2019г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събирания на вземания” ЕАД, гр.София, по силата на който
вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за кредит е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събирания на вземания” ЕАД, гр. София, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищеца иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНИЯ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев, против Д.А.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван на
основание чл.47, ал.6 ГПК от адв. М.М. ***, иск да се признае за установено по
отношение на Д.А.Д. съществуването на вземането на „Агенция за събирания на вземания” ЕАД, гр.
София за следните суми: 501,73 лева главница, 16,67 лева договорна лихва от 23.09.2017г. до 16.09.2018г.,
146,77 лева обезщетение за забава за периода от 16.09.2018г. до 09.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2019г.
до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на „„Агенция за събирания на вземания” ЕАД, гр. София, с п.а. против Д.А.Д., с п.а. заповед № 83/22.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6581/2019г.
по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: